№ 3019
гр. Варна , 26.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502114 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Ю. Ю., действаща чрез
юрисконсулт К. М., против Разпореждане №7940 от 22.06.2021г. по ч.гр.д.
№20213110106353 по описа на РС Варна, в частта, с която е оставено без уважение
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Н.
АХМ. С., относно за сумата от 132.67лв., представляваща част от претенцията за главница,
сумата 148.97лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020г. до
21.09.2020г. и сумата от 201.71лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
14.07.2020г. до 28.04.2021г.
С частната жалба, се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане, като се сочи, че неправилно съдът е приел, че подаденото
заявление е нередовно досежно индивидуализацията на вземанията. Поддържа се, че
указанията на съдът за индивидуализация на вземането излизат извън допустимата проверка
за редовността на заявлението, като са развити подробни съображения. На следващо място
се оспорват изводите на съдът за наличие на противоречие на процесния договор относно
уговореното застраховане с разпоредбите на ЗЗП, като са развити обстойни съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
1
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Според данните по делото, между “УКФ“ ЕАД-праводател на заявителят и длъжника,
е сключен Договор за стоков кредит №4066832 от 13.02.2020г., който освен кредитиране за
закупуване на стока предвижда и кредитиране за сключване на застраховка “Защита Макс“ в
полза на кредитора, като от двете задължение е формирана обща главница.
В хода на първоинстанционното производство заявлението няколкократно е оставяно
без движение с указания за индивидуализация на претендираните вземания за лихви по
отделно за главницата послужила за закупуване на стока и за тази представляваща
застрахователна премия. Въпреки дадените указания, заявителят е отказал да извърши
въпросната индивидуализация, с мотив, че вземането за главница е единно, респективно не
се дължи разбиването на претендираните лихви-възнаградителна и за забава по пера.
Настоящият състав на съдът намира, че така застъпеното становище от заявителя е
неправилно, доколкото макар и двете суми /главници/-за покупка на стока и за застраховка
на плащането, да се финансират едновременно от кредитора, същите имат различни
основания, предмет и крайни бенефециенти, т.е. съставляват различни вземания по
основание и размер. В този смисъл индивидуализация на претендираните лихви следва да се
извърши върху всяко от отделните пера на главницата, предмет на процесния договор за
кредит. Като е отказал да стори това кредитора е допуснал нередовност на заявлението си
по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК във връзка с чл.127, ал.1, т.4 ГПК, тъй като в него не са
описани обстоятелствата, на които се основава вземането, което включва конкретно
посочване на всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването,
съществуването и изискуемостта на вземането.
С оглед горното правилно първоинстанционният съд е отказал издаването на заповед
за изпълнение претендираните възнаградителна лихва и обезщетение за забава, респективно
тази част от атакуваното разпореждане следва да се потвърди.
Що се касае до претендираната главница в размер на 132.67лв., представляваща
застрахователна премия, то отказа за издаване на заповед за изпълнение се явява правилен
по смисъла на чл.410, ал.3 от ГПК във връзка със служебна проверка на съдържанието на
договора при условията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. Както вече се посочи, процесният кредит
освен целево финансово кредитиране на потребител, включва и премии по-няколко на брой
застраховки, посочени като общ размер на отпуснатата главница. Въпросното съдържание
на договора за кредит съответства на изискванията по чл.11, ал.1, т.7 и т.8 от ЗПК, но само
формално, доколкото този начин на обявяване на задължението на потребителя, поражда
голяма вероятност той да не е в състояние да възприеме последиците от множеството
2
изявления, които е направил в хода на кредитирането. При сделка между дефинитивно
неравнопоставени субекти, каквито са потребителите и доставчиците на кредитни и
застрахователни услуги, добросъвестността изисква в случая от доставчика, специализиран
в кредитирането и като посредник на конкретен застраховател, да разясни и предложи
съдържание на клаузи разбираеми за потребителят, встъпващ в договора без предварителна
подготовка за сделка, различна от текущата му нужда от получаване на конкретна сума.
Затова при добавянето към заема на допълнителни суми, които не са предвидени като цена
на допълнителни услуги, а като част от усвоената главница по кредита, законосъобразното
договаряне изисква и промяна на целта на кредита, отпуснат вече не само за общо ползване,
но и за финансиране на допълнителни застрахователни услуги. Само в този случай клиентът
ще е в състояние да възприеме, че “незадължителните“ застраховки, които финансовата
институция му е предложила, без да изисква от него пряко плащане, не са му предоставени
безвъзмездно, а срещу определена цена, която завишава с размера на кредитирането, ведно с
последващото от това оскъпяване със стойността на възнаградителната лихва върху
финансираните от кредитора застрахователни премии.
Освен горното следва да се има предвид, че в процеса на предлагане на основната
услуга-кредитиране, специализираният търговец, е действал и като агент на застраховател, с
който вече е бил обвързан с рамково съглашение за покритие на финансов риск като
обезпечение в полза на банката, за сметка на застраховани нейни клиенти. При такова
договаряне, се поражда съмнение, че съвпадението в личността на предлагащият двете
услуги, позволява на потребителя да разграничи ясно различните по предмет договори, с
които се обвързва и действително да възприеме застраховането като допълнение, което
макар и да не е било непосредствено търсено, е съответно на осъзнат конкретен друг
индивидуален негов имуществен интерес, извън изначално търсеното набавяне на
финансови средства. Въпросното съмнение, се подхранва и от вида на застрахователното
покритие, съставляващо обезпечение в полза на кредитора и от предлагането му в пакет от
същия, който действа и като застраховащ и като посредник на застрахователя, в процеса на
уреждане на плащания на застрахователни суми с отпуснат кредит на застрахован
потребител пряко на застрахователя.
На следващо място, следва се отчете, че макар отношенията между кредитора,
действащ и като застрахователен агент, и длъжника, да са представени като регламентирани
от два отделни договора-за потребителски стоков кредит и за застраховане на риска от
неплатежоспособност, при анализа на последните става ясно, че между тях съществува
функционална връзка. В случая е налице дълг по кредитно правоотношение, по което е
уговорено и акцесорно плащане на застрахователна премия и те следва да се разглеждат
като едно цяло. Това е така защото процесния договор за застраховка има за цел да обезщети
вредите от неизправност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в
чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на
3
заетите средства, съответна на получените гаранции. В тази връзка следва да се има
предвид, че свързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор за
застраховане с избрано от кредитора лице, на практика прехвърля върху
кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за
кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
С оглед горното настоящият състав на съдът, намира, че в разглежданият казус е
налице обоснована вероятност клаузата на договора, предвиждаща застрахователно
покритие, да се намира в колизия със закона или с добрите нрави, поради което
разпореждането на районният съд, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на
претендираната главница, съставляваща застрахователна премия, е законосъобразно и
правилно, и като такова, следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №7940 от 22.06.2021г. постановено по ч.гр.д.
№20213110106353 по описа на РС Варна, в частта, с която е оставено без уважение
заявлението на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Н. АХМ. С., относно сумата от
131.67лв., представляваща част от претендирана главница по Договор за стоков кредит
№4066832 от 13.02.2020г., сумата 148.97лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.03.2020г. до 21.09.2020г. и сумата от 201.71лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 14.07.2020г. до 28.04.2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4