Р Е Ш Е Н И Е № 1254
02.04.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито
съдебно заседание на 05.02.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдия
гражданско дело № 819 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното.
Предмет
на делото са искове с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл.
79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищец
„Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, ЕКСПО 2000 чрез юрк. Р.К.иска
да се признае за установено по отношение на ответник Д.Д.С. с ЕГН ********** с адрес:
***, че последния дължи в полза на банката следните суми за които е била
издадена заповед по чл. 410 ГПК № 9032/26.09.2017г. по ч.гр.д. № 14958/2017г.
по описа на РС – Пловдив както следва:
главница в размер на 10,537.21 лева по договор за потребителски кредит от ***., вземанията по който са
обявени за предсрочно изискуеми;
редовна лихва в размер на сумата от 403.41 лева –
съгласно чл. 4.1 от договора за периода от 20.01.2017г. до 23.08.2017г. вкл.
наказателна лихва в размер на сумата от 176.15 лева
съгласно чл. 4.6 от договора за потребителски кредит за периода от 20.02.2017г.
до 17.09.2017г. вкл.
ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.09.2017г.
както и разноските в заповедното производство в размер на сумата от 222.34 лева
за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че основанието на вземанията е договор
за потребителски кредит № ***/***. по който договор заемната сума е
предоставена на ответника по банков път като поради забава в изплащането на 7
погасителни вноски всички вземания са обявени за предсрочно изискуеми, за което
обстоятелство длъжникът е редовно уведомен. Заявен е втори евентуален
осъдителен иск, с който се претендират осъждането на ответника за същите суми
за които е била издадена заповедта за изпълнение в случай че главния
установителен иск бъде отвърлен поради приемане от страна на съда, че предсрочната
изискуемост на задълженията по договора не е настъпила. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответника Д.Д.С. чрез о.пр. назначен по реда на чл.
47, ал.6 ГПК – адв. Н.Р. оспорва предявения иск по основание и размер. Заявява,
че исковете са недопустими поради неспазване едномесечния преклузивен срок за
предявяването на установителния иск. Оспорва се връчването на поканата за
предсрочна изискуемост, респ. че е настъпила предсрочната изискуемост. Оспорва
се какво е съдържанието на писмото, което е изпратено от банката. Оспорва се
предаването на заемната сума, основанието за начисляването на акцесорните
задължения, не били отбелязани сумите, които са постъпвали за погасяване на
дълга. Ангажират се доказателства.
Съдът
на основание чл.12 ГПК и предвид представените по делото доказателства като ги
анализира поотделно и в съвкупност и като взе предвид становището на страните
намира за установено от фактическа страна следното.
Със
заповед по чл. 410 ГПК № 9032/26.09.2017г. по ч.гр.д. № 14958/2017г. по описа
на РС – Пловдив е разпоредено длъжникът в заповедното производство Д.Д.С. да заплати следните суми главница в размер на 10,537.21 лева по договор за потребителски кредит от ***.,
вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми; редовна лихва в размер
на сумата от 403.41 лева – съгласно чл. 4.1 от договора за периода от
20.01.2017г. до 23.08.2017г. вкл. наказателна лихва в размер на сумата от
176.15 лева съгласно чл. 4.6 от договора за потребителски кредит за периода от
20.02.2017г. до 17.09.2017г. вкл. ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.09.2017г. както и разноските в заповедното производство в размер на сумата
от 222.34 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК като в
едномесечния срок съгласно чл. 415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е предявил настоящия
установителен иск. Настоящата инстанция не възприема възражението за
недопустимост на особения представител, тъй като срокът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е спазен предвид действието на разпоредбата на чл. 61, ал.2 ГПК /отм./ към
момента на предявяването на исковата молба.
Видно от представения от ищеца договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Д.Д.С.,
банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 15 273.11 лева Кредит е напълно усвоен на ***, което обстоятелство изрично се потвърждава от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Х.Д.. Съгласно чл. 1 от Договора, кредитът е отпуснат
за рефинансиране на стар кредит и за потребителски нужди и е с краен срок за
погасяване 20.06.2021г. В чл. 4 от Договора страните са
уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва. Съгласно чл. 4.1, за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, кредитополучателят
заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 7.97 %, а след изтичане на срока, годишната лихва става в размер на 6-месечен SOFIBOR + 6.473 пункта надбавка, като стойността
на 6-месечния SOFIBOR е определена за 26.02.2015г. Лихвата, в частта 6-месечен SOFIBOR се преизчислява и променя от
Банката два пъти в годината - на 01.03. и на 01.09., съгласно стойността на 6-месечен SOFIBOR, обявена на страницата на БНБ. Редовната лихва се начислява от датата на
усвояване на сумата по кредита, за ползване на всяка сума по кредита на годишна
база върху общия размер на вземанията Страните са
определили размера на обезщетението в случай на забава в заплащането на дължими
вноски по кредита - наказателна лихва, чийто размер
се определя като към размера на дължимата въэнаградителна (редовна) лихва се
надбавят 10 пункта - чл. 4.6. от Договора. Наказателната лихва
се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от
деня на забавата до окончателното им погасяване. Съгласно чл. 5.2. от процесния договор за кредит, кредитът следва да бъде погасен с 84 анюитетни
месечни погасителни вноски, дължими на 20-то число от съответния месец, считано от 20.07.2014 г. до 20.06.2021г. Съгласно чл. 5.1., във вр. с чл. 1 от Договора, крайният срок за
погасяване на всички дължими суми по кредита е 20.06.2021 г.
С оглед
на гореизложеното основанието на претенцията за главница, възнаградителна лихва
и наказателна лихва се явява доказано. Не се констатират неравноправни клаузи
или клаузи които да са в нарушение на императивния закон относно
потребителското кредитиране досежно размерите на уговорената възнаградителна и
наказателна лихва.
Съгласно чл. 8.1 вр. с чл. 9.2 от договора за
кредит при неплащането на погасителни вноски банката има право да обяви
кредитната експозиция за предсрочно изискуема.
Настоящата инстанция намира, че предсрочната
изискуемост е законосъобразно обявена и сведена до знанието на ответника. До кредитополучателя е изпратено
писмо за предсрочна изискуемост на вземанията с изх. № ***Видно от приложената обратна разписки до
ответника е изпратено именно писмо с № ***, което
обстоятелство е изрично вписано в известието за доставяне, респ. писмото е
достигнало до адресата и е връчено на член от домакинството на същия – б.. Ето
и защо обявяването и съобщаването на предсрочната изискуемост е безспорно
доказана, респ. за банката не съществува задължение да търси ответника на друга
адрес освен този посочен в договора за кредит.
Видно отново от изготвеното по делото счетоводно
заключение ищецът е начислил счетоводно правилно всички дължими суми, за които
се води настоящето дело – главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва. С
допълнително заключение на вещото лице се уточнява, че на 03.10.2017г. е
постъпила сума в размер на 250 лева, която банката е отнесла към погасяване на
разноските в заповедното производство за държавна такса 222.34 лева и част от
начислената законна лихва за забава.
Следователно, претецията на ищеца е доказана по
основание и размер и следва да се уважи изцяло като извършеното плащане се
отчита от настоящата инстанция и се отразява на разноските, които се присъждат
в полза на ищеца с оглед изхода на спора по делото. Съдът не следва да се
произнася по предявения евентуален иск.
Така на основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят 22.34 лева за заповедното производство, а за настоящата
инстанция сума в размер на 300.42 лева за държавна такса, 1036,20 лева за о.пр.
и 450 лева за възнаграждение за вещо лице или общо сума в размер на 1786,62
лева, респ. за заповедното производство и за настоящата инстанция следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца за сумата от 1808,96 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Д.Д.С. с ЕГН ********** с адрес: *** дължи в полза на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Никола Вапцаров № 55, ЕКСПО 2000 чрез юрк. Р.К.сумите за които е била издадена заповед
по чл. 410 ГПК № 9032/26.09.2017г. по ч.гр.д. № 14958/2017г. по описа на РС –
Пловдив както следва:
главница в размер на 10,537.21 лева
по договор за потребителски кредит от ***., вземанията по който са обявени за
предсрочно изискуеми считано от 24.08.2017г. за което обстоятелство длъжникът е
уведомен с писмо с № *** получено
на 24.08.2017г. получено от б. му;
редовна лихва в размер на сумата от 403.41 лева – съгласно
чл. 4.1 от договора за периода от 20.01.2017г. до 23.08.2017г. вкл.
наказателна лихва в размер на сумата от 176.15 лева
съгласно чл. 4.6 от договора за потребителски кредит за периода от 20.02.2017г.
до 17.09.2017г. вкл.
ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 25.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА Д.Д.С. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, ЕКСПО 2000 чрез юрк. Р.К.сумата
от 1786,62 лева разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.