МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 782/2018 год. на РОС.
Против подс. А.В.Г., е повдигнато обвинение по чл. 304, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в
периода 21.12.2017 год. - 26.01.2018 год., в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление -на четири пъти, предложил и обещал дар -
парична сума на длъжностно лице - М. М. А. - **************, за да не извърши
действия по служба и наруши служебните си задължения - да не изпълни съобразно
типовата си длъжностна характеристика основните си задължения произтичащи от т.
9 и т.20, от раздел V „Преки задължения" от длъжностна характеристика от
24.01.2017 към Заповед № 1-143/10.01.2004 за назначаване на длъжността ******* *******-
т.9 „познава, изучава и прилага всички нормативни актове, документи, заповеди,
инструкции, разпореждания и организационни форми, касаещи дейността му и следи
за промените в тях" и т.20 „Участва в приемането на разрешените продукти,
лични вещи и предмети, които *******лица могат да получават, ползват и държат
при себе си или на определените за целта места", като в нарушение на
разпоредбите на Заповед № ЛС-04-1366/16.08.2017 г., изд. от министъра на
правосъдието, с която е утвърден списък на „Разрешените лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или
на определените за целта места **************по реда на Наказателно -
процесуалния кодекс и други лица, настанени в *******", като внесе в
помещенията към *******предмет, невключен в посочения списък - мобилен телефон
и го предаде на******* *******А.В.Г., ЕГН ********** ***.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе, поддържа обвинението, така както е
предявено и настоява съдът да наложи на подс. Г. наказание
лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, както и съобразно правилата на чл. 373 ал.2 от НПК и
чл. 58а от НК, както и да му бъде наложено наказание глоба в размер на 1 000
лв., платими в полза на Държавата.
Подсъдимият А.В.Г., в съдебно заседание своевременно,
чрез своя защитник адв. Р.Х. от РАК прави искане за
разглеждане на делото по реда, предвиден в глава ХХVІІ, респ. чл. 370 и сл. от НПК, като дава кратки обяснения по обвинението. Същият осъзнава своята вина и
моли да му бъде наложено минимално наказание.
Неговият
защитник адв. Р.Х. от РАК моли съда, на нейния подзащитен
да му бъде наложено наказание съобразено с императивното изискване на чл. 373
ал.2 от НПК, дефиниращо приложението на чл. 58а от НК, а именно лишаване от
свобода, ориентирано към минимума при наличие на смекчаващи вината
обстоятелства, както и минимален размер на глобата.
Окръжният съд след като
прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, прие за
установено следното,
По фактите.
Подсъдимият А.В.Г.
е роден на *** ***, със средно образование, вдовец, не работи, осъждан.
Със Заповед №
Л-143 от 10.01.2014 г. на Главен Директор на *******св. М. М. А. бил назначен
на длъжност ******* при ******* към *******. Съгласно т. 9 и т. 20, от раздел V
„Преки задължения" от длъжностна характеристика от 24.01.2017 год. към
Заповед № Л-143/10.01.2004 год. за назначаване на длъжността *******, изд. от
Главния директор на *******св. М. А. имал следните служебни задължения – по т.
9 да „познава, изучава и прилага всички нормативни актове, документи, заповеди,
инструкции, разпореждания и организационни форми, касаещи дейността му и следи
за промените в тях“ и по т. 20 да „Участва в приемането на разрешените
продукти, лични вещи и предмети, които *******лица могат да получават, ползват
и държат при себе си или на определените за целта места“.
По силата на
постановление на ОП – Русе и Определение на ОС - Русе от 17.00 ч. на 03.11.2017
г. подс. А.В.Г. бил задържан в *******– Русе с
наложена мярка „Задържане под стража“. Считано от 17.11.2017 г. същия бил
настанен в ******* и пребивавал там до
месец февруари 2018 г.
В помещенията на *******не било
позволено на *******лица да държат и ползват собствени мобилни телефон –
съгласно посочения списък с разрешени вещи. Подсъдимият обаче искал да използва
мобилен телефон и през времето, в което бил задържан под стража. Решил на всяка
цена да се снабди с такъв, като подкупи някой от ******* да му съдейства. *******
щял да вземе мобилния телефон от майка му, да го внесе в помещенията на *******
и да го предаде на подс. А.Г.. За това щял да заплати
на ******* парична сума.
Така в периода 21.12.2017 год. -
26.01.2018 год., в *******– Русе, подс. А.Г.
предложил и обещал дар - парична сума на длъжностно лице - М. М. А. - *******,
както следва:
1. На 21.12.2017
г. св. М. А. изпълнявал служебните си задължения като *******. За времето от
09.00 до 10.00 ч. охранявал задължените лица от *******, вкл. и подс. А.Г. по време на разходката им на открито, в
специално обособеното за това помещение в *******. По време на тази разходка
подсъдимият на няколко пъти опитвал да заговори св. М. А.. Питал го кои
конкретни хранителни продукти са забранени за внасяне в помещенията на ***** и
кои не са, като му намеквал дали могат да бъдат внесени и мобилни телефони.
След това направил жест с ръка, като имитирал държане на мобилен телефон до
ухото си. Свидетелят не реагирал по никакъв начин и след като времето за
разходка приключило подсъдимият се прибрал в ***** си.
По-късно на същия
ден, подс. А.Г. се намирал в ***** си, а за времето
между 18.30 и 20.30 ч. св. М. А. обхождал коридора от двете страни на *****лица.
При това подсъдимият решил да използва възможността, отново да разговаря със свидетеля
и да го уговори да му внесе забранена вещ в помещенията на *******, именно
мобилен телефон. Подсъдимият си приготвил малък лист хартия, на който
собственоръчно бил написал с червен химикал „ и всичко, което не се пуска на
свиждането сега е разрешено само багаж а ако иска да се видим да се запише
сутринта към 9-10 ч. ********** Ина да се запише на свиждане М. А.“. Извикал
свидетеля и когато последният се приближил подс. Г.
му подал тази бележка. Казал му, че на нея бил записан телефонен номер, на
който свидетелят трябвало да се обади и да обясни кое е позволено и кое не.
Няколко пъти го попитал колко пари ще иска за „услугата“. Свидетелят взел
листчето.
След полунощ,
вече на следващата дата на подсъдимият се отдала нова възможност да поговори
със свидетеля. Почукал на врата на ***** си, за да привлече вниманието му и
когато св. М. А. се приближил го попитал дали вече е решил.
Около 07.30 ч.
подсъдимият направил знак на св.М. А. с ръка, като имитирал държане на мобилен
телефон до ухото си.
Малко по-късно
на същия ден св. М. А. написал докладна записка, в която описал случилото се и
я предал на началника си. За случая била уведомена и ОП-Русе и на 28.12.2017 г.
и по този повод било образувано настоящото наказателно производство.
2. На 06.01.2018
г. по график била следващата смяна на св. М. А.. Към 11.30 ч. той *** района на
пост № 3 – където *******лица прекарвали време на открито. Подсъдимият А.Г.
също бил излязъл и така имал възможност за пряка комуникация със свидетеля. В
изпълнение на намеренията си да го убеди да му внесе мобилен телефон, той се
приближил и помолил да му услужи с химикал. След като взел химикала,
подсъдимият се отдалечил и напуснал обхвата на монтираните в това помещение
видеокамери. На малък лист хартия, който носел у себе си и на който със син
химикал бил изписан следния текст – „004915777316470“, подс.
Г. дописал „Дай да измислим нещо за телефон“ с черния химикал, който му дал св.
А.. В този вид подс. Г. подал бележката на св. А..
Искал след като свидетелят я прочете, да му я върне, с оглед нейното
унищожаване. Свидетелят уверил подсъдимия, че той ще направи това, прибрал
бележката и не му отговорил.
По-късно на същия
ден подсъдимият поискал да отговори на предложението му, но св. А. му казал, че
не е в кондиция и ще разговарят следващия път, когато е на смяна.
3. Следващата
смяна на св. М. А. била на 10.01.2018 г. Тогава отново провел разговор с подсъдимия,
който искал от него да „направят нещо по въпроса за телефона“. Обяснявал, че
майка му щяла да съдейства, като осигури мобилен телефон и го даде на
свидетеля. Той трябвало да каже и колко пари ще иска. Свидетелят А. обяснил, че
това не е редно и, че се притеснява, но подсъдимият настоявал.
4. На 26.01.2018
г. св. М. А. отново бил дежурен. Подсъдимият за пореден път го заговорил и
поискал от него да му внесе мобилен телефон в помещенията на *****. Обяснил, че
свидетелят трябвало да се свърже с майката на подсъдимия, която щяла да му даде
мобилен телефон. Това бил телефон марка „Нокия“ стар
модел, с бутони, който нямало как да се проследи. Свидетелят само трябвало
влезе в контакт с майката на подсъдимия, тя щяла да донесе мобилния телефон и
паричната сума, поискана от св. М. А..
Вечерта на същия
ден, около 23.00 ч. подс. А.Г. привлякъл вниманието
на св. М. А. и когато той се приближил до ******* му подал малка синя хартиена
бележка. На нея било изписано следното „********** Е.“.
Видно от изготвената почеркова експертиза ръкописният текст положен в трите
бележки, приложени към материалите по настоящото дело са изписани от подс. А.В.Г..
Според приложната справка от „Виваком“ (БТК ЕАД) титуляр на сим-карта
с номер за разговори 0887 044 195 е с абонат Е. И. Г.. Същата е майка на подс. А.В.Г..
По доказателствата.
Развитието на
съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на глава ХХVІІ
от НПК – съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното
изслушване на подс. А.В.Г. направи пълни самопризнания, изцяло призна фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл. 372
ал.4 от НПК съдът установи, че в действителност неговите признания изцяло се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, както и тези от експертен порядък.
Поради това и на основание чл. 373 ал. 3 от НПК съдът приема гореизложената
фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин от събрания
по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските
показания на св. М. М. А., както и при приложените по делото доказателства и доказателствени средства – 3 бр. малки бележки, почеркова ексепртиза, справки за
задържано лица, справки от мобилни оператори, длъжностна характеристика,
заповед за назначаване, график, ВДС от прилагани СРС, справка за съдимост,
автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
и др.
В основата на приетите от
настоящата съдебна инстанция за доказани фактически положения са показанията на
цитирания свидетел, събраните и анализирани по делото писмени доказателства,
както и тези от експертен порядък, които изчерпателно дават отговори на
основните въпроси, свързани с осъществяване на престъплението от подс. Г..
Съдът изцяло кредитира събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства на посочения
свидетел, тъй като този свидетел е очевидец на случилото се, показанията му са
последователни, житейски логични, правдоподобни и непротиворечиви, като
същевременно взаимно се допълват с останалите доказателствени
средства.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. А.Г. дава
кратки обяснения по фактите и обстоятелствата, визирани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Същият се признава за виновен и в общи линии неговите
обяснения изцяло се покриват с показанията на разпитания в хода на досъдебното
производство свидетел. Същият принципно не оспорва авторството на деянието и същевременно
изразява съжаление за стореното от него.
От правна
страна.
От анализа на
събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:
Видно от доказателствата по делото подс. А.Г., като субект на престъпното
си посегателство е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
С деянието си
подс. А.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 304, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, тъй като в периода 21.12.2017 год. -
26.01.2018 год., в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление -на
четири пъти, предложил и обещал дар - парична сума на длъжностно лице - М. М. А.
- **************, за да не извърши действия по служба и наруши служебните си
задължения - да не изпълни съобразно типовата си длъжностна характеристика
основните си задължения произтичащи от т. 9 и т.20, от раздел V „Преки
задължения" от длъжностна характеристика от 24.01.2017 към Заповед №
1-143/10.01.2004 за назначаване на длъжността ******* *******- т.9 „познава,
изучава и прилага всички нормативни актове, документи, заповеди, инструкции,
разпореждания и организационни форми, касаещи дейността му и следи за промените
в тях" и т.20 „Участва в приемането на разрешените продукти, лични вещи и
предмети, които *******лица могат да получават, ползват и държат при себе си
или на определените за целта места", като в нарушение на разпоредбите на
Заповед № ЛС-04-1366/16.08.2017 г., изд. от министъра на правосъдието, с която
е утвърден списък на „Разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти,
които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за
целта места **************по реда на Наказателно - процесуалния кодекс и други
лица, настанени в *******", като внесе в помещенията към *******предмет,
невключен в посочения списък - мобилен телефон и го предаде на******* *******А.В.Г.,
ЕГН: ********** ***.
Видно от
документите удостоверяващи длъжностните качества на св. А. има качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1 б.“а” от НК, тъй като е държавен служител в *******към
************** към Министъра на правосъдието.Служебната му дейност е
регламентирана в ЗИНЗС, в посочената Заповед № ЛС-04-1366/16.08.2017 г., изд.
от Министъра на правосъдието и други нормативни актове. Именно поради това
извършените от него действия са свързани с неговата служба.
Съобразно правната доктрина и трайно установената съдебна практика престъплението подкуп може да
бъде осъществено чрез действие или
бездействие, като действията могат да бъдат фактически
или юридически, изрично или чрез
конклудентни действия. От обективна
страна като съставомерен признак на користното престъпление
„активен подкуп” по смисъла на чл.
304 ал.1 от НК
е формата на изпълнителното деяние, което законодателят е дефинирал в три
основни форми - „предлагане”, „обещаване” или „даване” на дар или каквато
и да е облага, която не му
се следва на длъжностното лице,
за да извърши
или да не
извърши действие по служба или
загдето е извършено или не е извършено
такова действие. По своята правна същност
в гражданскоправен аспект подкупът представлява сделка, която е нищожна тъй като
противоречи на закона, даденото следва да бъде
отнето в полза на държавата. В конкретният
случай съдът приема, че с поведението
си подс. Г. е осъществил изпълнителното
деяние чрез действие в неговата форма „предлагане”, като е предложил на св. А.
да му даде пари за да го снабди с мобилен телефон.
От обективна
страна подс. Г. предложил и обещал да даде на *******
А. дар, парична сума в размер определен от последния, за да не изпълни и да
наруши служебните си задължения, касаещи осъществявания контрол по отношение на
вещите, които *******имат право да държат и получават. Именно по тази причина
действията му, свързани с предлагането и обещаването на парична сума на
свидетеля, били обусловени от желанието му да го мотивира да наруши действията
си по служба.
Няма спор, че на
инкриминираните четири дати и място подс. Г. е осъществил
всички обективни признаци на престъплението „активен подкуп” по смисъла на чл. 304
ал.1 от НК. Самото изпълнително деяние от обективна страна се обективира с предлагането на дар – посочена от свидетеля
парична сума.
Поради своевременната
реакция на свидетеля престъплението е било установено. Същият след като е
изготвил докладните записки и приложените към тях бележки написани от
подсъдимия, разследващите органи са установили, че в действителност подс. Г. е обещал и предложил на св. А. да му даде дар –
парична сума. Престъплението е довършено с факта на направеното обещание и
предлагане на паричната сума.
Съдът споделя изцяло становището на представителя на обвинението, че от
обективна страна подс. Г. е осъзнавал, че това негово действие е недопустимо и
противозаконно, тъй като в случая той е искал да подкупи цитирания *******.
Налице е продължавано престъпление, тъй като се касае за 4 отделни
деяния, извършени през непродължителен период от време, които осъществяват
поотделно един и същ състав на престъплението по чл. 304 от НК, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
деяния се явят от обективна и субективна страна продължение на предходните.
Обвинението е квалифицирано по чл. 304 ал.2 от НК тъй като предложението
и обещанието за даване на дар било свързано с искане за нарушаване на
служебните задължения от страна на длъжностното лице. Във връзка с това този
дар не му се следвал при изпълнение н служебните му задължения.
Налице е и субективната съставомерност на деянието, тъй като
подс. А.Г. е действал при пряк умисъл с ясното съзнание за
противоправността на извършваното от него, целейки и желаейки настъпването на
точно определен резултат. Същият е разбирал много добре и целейки именно настъпването на противоправния резултат. Съзнавал е също така, че за
постигането на този краен и положителен за него резултат, предложения дар /парична сума /, не се следва на
длъжностното лице, а му се предлага, за да не изпълни описаните си служебни задължения.
Мотивите за извършване на престъплението са - предварително осъзнатата у него потребност за нарушаване на служебните си задължения от страна на *******.
Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в
нашата страна правопорядък, слабите морално волеви задържки на подсъдимия и ниската му култура.
По вида и
размера на наложеното наказание.
Съобразно принципното начало, свързано със
законоустановеността на
наказателната репресия съдът счита, че при определяне на наказанието следва да се съобрази императивната процесуална
разпоредба на чл. 373 ал.2, вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, във връзка с правилата визирани в чл. 58а от НК, както по вида така и по размера на наказанието, което да
съответства с тежестта на извършеното от подс. Г. престъпление.
При индивидуализацията му, съдът отчита по отношение на подс. А.Г. като
смекчаващи отговорността обстоятелства – неговите самопризнания и критичното му
отношение към стореното, а като отегчаващи такива се установиха наглостта на
неговите действия и миналите му осъждания.
Окръжният съд,
след като взе предвид гореизложеното, ниската степен на обществена опасност на
деянието и но високата такава на личността на подс. Г.,
на мотивите и причините за извършването на
престъплението, както и наличието на императивно установените в чл. 373 ал. 2
от НПК правила за директното приложение на чл. 58а от НК. Налице е превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Съобразявайки цитираните правни норми съдът счита, че наказанието
следва да бъде индивидуализирано към минималния предиведен
минимум в съответните текстове на НК наказание.
Поради това съдът счита, че на основание чл.
54 ал. 1 от НК следва на подсъдимия да бъде определено наказание от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а
ал.1 от НК съдът намира, че така определеното на подс. А.Г. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА следва да бъде
редуцирано и намалено с една трета, като при това положение да му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което до изтърпи при СТРОГ
първоначален режим, както и наказание ГЛОБА
в размер на 1 000 лв., платима
в полза на Държавата.
Съдът счита, че така
определеното на подс. А.Г. по вид и размер наказание ще изиграе своята възспираща,
възпитателна и превантивна роля. По този начин ще се постигнат визираните в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална
и генерална превенция.
По
направените по делото разноски.
При този изход
на делото съдът счита, че подс. А.Г., със снета по делото самоличност следва да бъде
осъден да заплати в полза на ОД на МВР сумата
от 103.22 лева , представляващи направени разноски в
хода на досъдебното производство.
Мотивиран от
горните съображения съдът, постанови присъдата си.
Председател: