№ 273
гр. Видин, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320101565 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от Н. КР. К. от гр. ****** против Главна
дирекция „ Гранична полиция“ - София с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Твърди се от ищеца, че е работил по трудово правоотношение като домакин и
шофьор в ГПУ – Брегово към РД „Гранична полиция“ – Драгоман. На 17.03.2021г. със
Заповед № 4078зк273 от 16.03.2021г., ищецът е бил командирован до гр. София със
служебен автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с рег. № СО****АН. Към
10.30ч. на същата дата, водачът на автомобила – ищецът, напуснал пътното платно и спрял
движението си извън пътя между разклона за с. Гинци и гр. Годеч. При извършена проверка
с техническо средство „Алкотест“ – дрегер 7510 е установено наличие на алкохол в
издишания въздух от ищеца 1.56 на хиляда, връчен му е талон за медицинско изследване и
му е съставен АУАН. Поддържа се, че на ищеца е съставен и втори АУАН за неупражнен
постоянен контрол върху управляваното МПС и за това, че не носи контролен талон от
свидетелството за управление.
Посочва се също, че със Заповед № 3282з/1368 от 20.05.2021г. на Директора на ГД
„Гранична полиция“, ищецът е наказан с дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото
му правоотношение е прекратено за извършено административно нарушение – управление
на МПС след употреба на алкохол. Излагат се съображения, че АУАН няма предварително
презумптивна или универсална доказателствена сила, и поради това заповедта за
дисциплинарно уволнение е необоснована, недоказана и е постановена в нарушение на
постановление на Пленума на ВС. Посочва се също, че по отношение на ищеца са били
образувани и висящи две успоредни производства – административно-наказателно по ЗАНН
1
и наказателно по НПК за престъпление от общ характер. Заповедта за дисциплинарно
уволнение е незаконосъобразна, тъй като в нарушение на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, не са
оценени адекватно на действителното им значение обстоятелствата, от които се определя
отговорността на нарушителя, тъй като същият е млад човек, не е осъждан, до момента не е
административно наказван, награждаван е двукратно с писмена похвала, не му е дадена
никаква възможност за поправяне.
Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението
на ищеца и същият да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който е оспорил
исковите претенции като неоснователни. Посочил е, че издадената заповед е правилна и
законосъобразна, като не са допуснати твърдените от ищеца нарушения на закона. При
издаването на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. В заповедта ясно са изложени фактическите основания за издаването й. Тежестта
на нарушението е мотивирано с нанесените материални щети на служебния автомобил. В
мотивите е посочено също, че с деянието си ищецът е уронил доброто име и престижа на
работодателя, тъй като същото е станало достояние на граждани, служители на ГУ – Годеч,
на застрахователя, както и информацията за произшествието е публикувана в бюлетин №
077 за състоянието на оперативната обстановка и граничния контрол в зоната за отговорност
на РДГП – Драгоман. Поддържа се, че извършеното от ищеца е нарушение на трудовата
дисциплина и съгласно чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Налице е неизпълнение на други трудови
задължения на служителя, а именно предвиденото в чл. 107а, ал. 21 от КТ задължение да
спазва правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Посочено е също, че в процесния случай, тежестта на нарушението е мотивирана от
една страна с количеството употребен алкохол, от друга страна с нанесените материални
щети на работодателя. В заповедта е посочен извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и нарушените разпоредби.
Преди налагане на наказанието, на ищеца са поискани писмени обяснения и същият е дал
такива.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно, че страните са се намирали в трудово правоотношение като ищецът е
работил на длъжност „домакин, той и шофьор, лек автомобил до 9 места“, по силата на
трудов договор, считано от 12.04.2017г. в структурно звено ГПУ – Брегово към РДГП-
Драгоман при ГД ГП – МВР.
На 15.03.2021г. и на 16.03.2021г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск, видно от
заявление от 15.03.2021г. Със Заповед № 4078зк-273 от 16.03.2021г., ищецът е бил
командирован на 17.03.2021г. до гр. София със служебен автомобил марка „Ситроен“,
2
модел „Ксара Пикасо“ с рег. № СО****АН. От събраните по делото писмени доказателства,
се установява, че на 17.03.2021г. около 10.30ч., ищецът при управление на посоченото по –
горе МПС е самокатастрофирал в землището на с. Манастирище в района на прохода
„Петрохан“ между разклона за гр. Годеч и с. Гинци. При извършена проверка с техническо
средство „Алкотест“ – дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0162, е установено наличие на
алкохол в издишания въздух от ищеца - 1.56 на хиляда, връчен му е талон за медицинско
изследване. Съставени са му два АУАН. Единият е за управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а другия АУАН е съставен заради неупражнен
постоянен контрол върху управляваното МПС и за това, че не носи контролен талон от
свидетелството за управление.
Ищецът е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за
престъпление по чл. 343б от НК, видно от Заповед за задържане на лице, както и му е
наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Вследствие на ПТП, на управлявания от ищеца автомобил са нанесени материални
щети в размер на 3072.30 лева, видно от опис заключение по щета на ЗД“Бул Инс“.
Със Заповед № 3283з-772/18.03.2021г. на Директора на ГДГП, е разпоредено да се
извърши проверка по случая заради наличие на предварителни данни за извършено от
ищеца нарушение на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 и чл. 18 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, във вр. с чл. 107а, ал. 21 от КТ – нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предложение второ /уронване на доброто име
на предприятието/ КТ. В изпълнение на заповедта, е съставена комисия, която е направила
изводи, че ищецът виновно е нарушил чл. 17, ал. 1 и ал. 2 и чл. 18 от Кодекса за поведение
на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 107а, ал. 21 от КТ, чл. 37, т. 7 от
Правилника за вътрешния трудов ред в Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР и
нейните териториални звена и т. 4 във вр. с т. 11 от Заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на
Министъра на вътрешните работи.
Комисията е приела също, че с деянието си ищецът е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 126, т. 9, предложение последно и т. 13, предложение първо от КТ, което
представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8,
предложение второ и т. 10 от КТ. Комисията е предложила на ищеца да се наложи
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Във връзка с назначената проверка, ищецът е дал обяснения, че вечерта на
16.03.2021г. е употребил алкохол, а преди лягане приел антидепресант по лекарско
предписание Коаксил таблетки. Сутринта, когато станал си измил зъбите и е използвал
вода за уста Лакалут Актив. Към 10.30ч., при спускане на един от завоите, поради
заледяване, изпуснал управлението на автомобила. Дошли органите на МВР и РУ Годеч,
направили му тест за алкохол с дрегер, дали му медицински талон за изследване и т.н.
Преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, отново са поискани
3
писмени обяснения от ищеца с покана от 22.04.2021г., получена на 23.04.2021г. На
24.04.2021г. ищецът е депозирал такива. Със Заповед № 3283з-1368/20.05.2021г. на
Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 192, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 186, чл. 187, ал. 1 ,
т. 8 предложение второ и т. 10 от КТ, чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1 т. 7 от КТ. Заповедта е
връчена на ищеца на 20.05.2021г.
След уволнението на ищеца, на 26.05.2021г. е била изготвена съдебна химико
токсикологична експертиза по ДП № 33/2021г. по описа на ОСлС – СОП, която е дала
заключение за установена концентрация на алкохол в кръвта на ищеца 1.54 на хиляда.
На 24.06.2021г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК. На 15.11.2021г. с протоколно определение по гр.д. № 346/2021г. по описа
на РС – Костинброд, е одобрено споразумение между РП – Костинброд и ищеца, в
качеството на обвиняем, с което ищецът се признава за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК
вр.с чл.55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца и глоба в размер на 300.00 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина,
т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото
правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно
наказание при спазване от работодателя на редица установени от закона формални
изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, за да бъде уволнен един работник или
служител дисциплинарно, е необходимо да се установи виновно неизпълнение на
служебните задължения. Така вменената от закона доказателствена тежест задължава
работодателя да установи твърдението, че са налице виновни (умишлени или
непредпазливи) действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му
задължения, т. е., че работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на закона. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен начин, тъй като без вина няма
дисциплинарно нарушение, а без последното не може да има дисциплинарно уволнение
(така Решение № 1158 от 26.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2002 г., III г. о.; Решение №
443 от 6.V.1983 г. по гр. д. № 212/83 г., III г. о.).
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Липсата на които и да е от
тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга
страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание,
4
която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е
ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради това съдът следи служебно
за наличието на задължената форма по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за дисциплинарно
наказание. Предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е едно от основните права на
всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко
санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни
норми.
Тъй като дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира
чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, е необходимо
работодателят да спазва редица установени от закона формални изисквания относно
установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина. Едно от тези изисквания е,
съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагане на дисциплинарното
наказание, работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и
да събере и оцени посочените доказателства.
В конкретния случай, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е
назначил комисия, която да извърши проверка във връзка с настъпилото ПТП на
17.03.2021г. с участието на ищеца, в качеството му на служител при ответника. Комисията е
дала писмено становище, обективирано в справка относно извършена проверка от
14.04.2021г. От ищеца са изискани писмени обяснения с покана от 22.04.2021г., получена
на 23.04.2021г. На 24.04.2021г. ищецът е депозирал такива. Със Заповед № 3283з-
1368/20.05.2021г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 192, ал. 1 от КТ, във
връзка с чл. 186, чл. 187, ал. 1 , т. 8 предложение второ и т. 10 от КТ, чл. 188, т. 3 и чл. 190,
ал. 1 т. 7 от КТ. Заповедта му е връчена на 20.05.2021г. Така, работодателят е изпълнил
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. В тази връзка, възраженията за
неспазена процедура преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, се явяват
неоснователни.
Издадената заповед е мотивирана, в нея ясно е посочено мястото и времето на
извършване на нарушението на трудовата дисциплина, както и в какво се изразява то.
Посочено е, че на 17.03.2021 г., около 10.30 часа, Н. КР. К. - лице работещо по трудово
правоотношение, на длъжност - домакин / Гранично полицейско управление -Брегово/, той и
шофьор, лек автомобил до 9 места в сектор "Управление на собствеността" към Регионална
дирекция "Гранична полиция" - Драгоман, по време на служебна командировка /съгласно
заповед per. №4078зк 273/16.03.2021г. по описа на_РДП] -Драгоман/ е управлявал служебен
автомобил марка „Ситроен", модел „Ксара Пикасо", per. № СО **** АН след употреба на
алкохол и е самокатастрофирал в землището на с. Манастирище, в района на Прохода
„Петрохан" на път ВП 2-81, между разклона за гр. Годеч и с. Гинци. При извършена на
местопроизшествието проверка за алкохол от пристигналите служители на Районно
Управление - Годеч, с техническо средство "Алкотест - Дрегер" 7510 с фабричен № ARNA
5
0162, е установено наличие на 1.56 промила алкохол в издишания въздух и му е връчен
талон №0020518 за медицинско изследване на кръвна проба за наличие алкохол. На Н.К. е
съставен акт за установяване_на_административно нарушение /АУАН/ серия „GA" №
367567 от 17.03.2021 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата,
а именно: на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози). Същият е подписан от него без възражения. На
Н.К. е съставен и акт за установяване на административно нарушение серия „GA" № 70744
от 17.03.2021 г. за нарушение на чл. 20, ал. 1и чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата, който същият е подписал без възражения.
Със Заповед за ПАМ № 21 -0267 - 000047 по чл. 171, т 1, б.б отЗДвП, временно е
отнето свидетелството за управление на МПС на Н. КР. К..
Със заповед № 267зз-11/17.03.2021 г. по описа на РУ-Годеч, Н.К. е задържан за срок
от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и спрямо него е образувано БП №
33/17.03.2021г. по описа на ОСлО към СОП за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 1 от
НК.
Посочено е също, че с деянието си, изразяващо се в това, че на 17.03.2021 г., около
10.30 часа, по време на служебна командировка, управлявайки служебен автомобил марка
„Ситроен", модел „Ксара Пикасо", рег. № СО **** АН, Н. КР. К. - в качеството му на
служител на МВР, съгласно чл.142, ал. 1, т. 3 от ЗМВР "Служителите на МВР са: т. 3 лица,
работещи по трудово правоотношение, във връзка с чл. 142, ал. 5 от същия закон "Статутът
на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на
Кодекса на труда и на този закон ", управлява служебен автомобил марка „Ситроен Ксара
Пикасо", peг. № СО **** АН, след употреба на алкохол, в нарушение изискванията на чл.
17, ал. 1 (При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот,
служителите в държавната администрация следват поведение, което не уронва престижа на
държавната служба) и ал. 2 (Служителите не допускат както на работното си място, така и
извън него, включително при използването на информационни и комуникационни
технологии, поведение, несъвместимо със закона и с правилата за поведение на този кодекс/
и чл. 18 (Служителите в държавната администрация не могат да участват в прояви, с които
накърняват престижа на държавната администрация) от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 107а, ал. 21 (При изпълнение на
трудовите си задължения служителите трябва да спазват правилата на Кодекса за поведение
на служителите в държавната администрация) от Кодекса на труда; чл. 37, т. 7 /Служителят
е длъжен да се явява на работното си място навреме и в състояние, позволяващо му да
изпълнява възложените му задачи, и да не употребява по време на работа алкохол и други
упойващи средства) от Правилника за вътрешния трудов ред в Главна дирекция „Гранична
полиция" - МВР и нейните териториални_звена и т. 4 от Заповед № 81213-396/05.08.2014 г.
на Министъра на вътрешните работи, във връзка с т. 11 от същата заповед, с която Н.К. е
запознат лично /Протокол № 4078p-4411/18.04.2017г./- а именно забрана да се управлява
6
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под
въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение па служебните
задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на
отпуск.
В заповедта е посочено още, че с деянието си ищецът виновно е нарушил
разпоредбите на чл. 126, т. 9, предложение, последно и т. 13 предложение първо (При
изпълнение на работата, за която се в уговорил, работникът или служителят е длъжен: ... да
пази доброто име на предприятието: да изпълнява и всички други задължения, които
произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор и от характера на работата) от
КТ.
В заповедта е посочено, че гореописаните деяния, извършени от ищеца представляват
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предложение второ
(уронване на доброто име на предприятието) и т. 10 (неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния
трудов ред, в Колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение) от Кодекса на труда, във връзка с чл. 107а, ал. 21 от КТ (При изпълнение
на трудовите си задължения служителите трябва да спазват правилата на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация), за което на основание чл. 188, т. 3
от КТ е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение“.
Посочено е в заповедта също, че деянието на ищеца е станало достояние на
граждани, служители на РУ- Годеч, ЗД "Бул Инс" АД и голяма част на служителите на
РДГП Драгоман, тъй като подробна информация за инцидента е публикувана в бюлетин №
077 за състоянието на оперативната обстановка и граничния контрол в зоната за отговорност
на РДГП - Драгоман за времето от 06:00 часа на 17.03.2021 год. до 06:00 часа на 18.03.2021
год. с peг № 4078р-388б/18.03.2021 г. и е дало основание за ангажиране на наказателна
отговорност спрямо служителя. Случилото се на дата 17.03.2021 г. е уронило престижа не
само на ГДГП, а и на МВР в цялост, чиито служители са призвани да опазват реда и
законността в Република България.
От събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установи посочената в
заповедта за уволнение фактическа обстановка, а именно, че ищецът по време на
командировка до гр. София със служебен автомобил е самокатастрофирал. При извършена
проверка с техническо средство „Алкотест“ – дрегер 7510 е установено наличие на алкохол
в издишания въздух от ищеца- 1.56 на хиляда. Работодателят е приел, че по този начин
ищецът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина – чл. 187, ал. 1, т. 8,
предложение второ – уронване на доброто име на предприятието и и чл. 187, т. 10 - не е
изпълнил други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
Правилника за вътрешния трудов ред, в Колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение, а именно извършил е нарушение на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация , както и на чл. 37, т. 7 от
Правилника за вътрешния трудов ред в ГД ГП и нейните териториални звена, както и е
7
нарушил и т. 4 от Заповед № 81213-396/05.08.2014 г. на Министъра на вътрешните работи,
във връзка с т. 11 от същата заповед, а именно на служителите е забранено е да управляват
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под
въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните
задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на
отпуск, с които ищецът е бил запознат лично, видно от Протокол № 4078p-4411/18.04.2017г.
Работодателят при извършената преценка за налагане на дисциплинарно наказание, е
анализирал тежестта на нарушението, взел е предвид обясненията на ищеца и неговото
поведение, и е стигнал до извода, че извършеното нарушение на трудовата дисциплина е
тежко, поради което е наложил наказание „уволнение“. В тази връзка, неоснователно е
възражението на ищеца, че издадената заповед за уволнение е преждевременна, тъй като
към момента на издаването й – 20.05.2021г. е имало две успоредни висящи производства –
административно и наказателно, както и поради това, че заключението по назначената
химико токсикологична експертиза не било готово. Действително, в определени случаи
нарушението на трудовата дисциплина, може да покрива признаците и на друг вид
правонарушение – административно нарушение или престъпление . В тези случаи, наред с
дисциплинарната отговорност, може да се ангажира и наказателна или административно-
наказателна отговорност, както и имуществена такава, при наличие на имуществени вреди.
Дисциплинарната и имуществената отговорност се ангажират от работодателя, докато
наказателна или административно-наказателната отговорност, се ангажират от други
наказващи субекти, различни от работодателя. Ангажирането на дисциплинарната
отговорност, не изключва ангажирането на останалите по вид отговорност. В този смисъл,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ищеца относно нарушения
на ЗАНН във връзка с издадените АУАН, тъй като същите не са предмет на проверка и
разглеждане в производството по делото. Издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ също не следва да се разглежда и преценява в светлината на
разпоредбите на ЗАНН, тъй като същите са неприложими в настоящото производство. В
случая, с оглед основанията за уволнение, посочени в атакуваната заповед, е без значение
дали срещу ищеца е образувано административно-наказателно или наказателно
производство. Установеният факт, че ищецът се е явил на работа в състояние под
въздействие на алкохол, е достатъчен да обоснове, че същият е извършил „тежко“
нарушение на трудовата дисциплина. В решение №52/06.03.2019 по дело №3636/2018 на
ВКС, ГК, IV г.о., е посочено, че употребата на алкохол по време на работа и явяването на
работа в състояние след употреба на алкохол, са тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Това следва не само от обстоятелството, че в такова състояние трудно може да се осигури
нормално протичане на производствения процес, но и поради значително увеличения риск
от настъпване на трудова злополука. Отговорността на работодателя за обезщетяване на
вреди от трудова злополука е обективна, затова интересът му от предотвратяване на всяка
евентуална опасност от настъпване на такава не е пренебрежим. Нарушението, с което се
засяга този интерес, е тежко само по себе си, без оглед дали са настъпили допълнителни
вредни последици.
8
В същото решение състава на ВКС е посочил, че няма същностна разлика между
нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа и нарушението,
състоящо се в явяване на работа след употреба на алкохол. И в двата случая състоянието на
работника пречи за осъществяване на възложените му задачи. В конкретния случай
длъжността, която заема ищецът – домакин и шофьор, изключва всякаква възможност за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Обстоятелството, че същият
непосредствено преди командировката е бил в отпуск и според неговите обяснения, вечерта
е пил алкохол, не може да се приеме за оневиняващо, защото ищецът е знаел, че на
следващия ден е на работа, а в случая дори е бил командирован да пътува до гр. София със
служебен автомобил. Именно във връзка с изпълнение на служебните си задължения,
ищецът е пътувал с посочения автомобил, самокатастрофирал е, причинил е материални
щети по автомобила, а при извършена проверка с дрегер е установено наличие на алкохол
1.56 на хиляда. Така ищецът е нарушил разпоредбите на Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация , както и чл. чл. 37, т. 7 от Правилника за
вътрешния трудов ред в ГД ГП и нейните териториални звена, както е нарушил и т. 4 от
Заповед № 81213-396/05.08.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, които нарушения
са обективирани в чл. 187, т. 10 от КТ- неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение.
Безспорно е, че с това си поведение, ищецът като служител на Гранична полиция, е
уронил престижа на тази служба, тъй като поведението му е станало достояние на повече
хора, което представлява нарушение на трудовата дисциплина чл. 187, т. 8 предл второ от
КТ.
Ищецът не е оспорил факта на употреба на алкохол, както и годността на
техническото средство, с което е измерено. Установеното наличие на алкохол у ищеца с
дрегер, се потвърждава и от назначената експертиза по ДП. Следва да се отбележи, че при
дадената кръвна проба, ищецът не е съобщил за прием на антидепресанти, каквито данни
излага в първоначалните си писмени обяснения, поради което наличието на алкохол в
кръвта му е безспорно установено, което както бе посочено по-горе се преценява като
„тежко“ нарушение на трудовата дисциплина.
Ето защо, следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна
ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което с оглед своята тежест и
значимостта на неизпълнените трудови задължения, е достатъчно, за да обоснове
наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание "уволнение". Това е направено в
съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца.
С оглед гореизложеното исковете като неоснователни ще следва да бъдат
отхвърлени.
9
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и такива ще следва да се определят в
съответствие с чл. 37 от ЗЗП в минимален размер, а именно 50.00 лева.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. КР. К. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. Бонония
бл. 2, вх. А, ап. 8 против Главна дирекция „ Гранична полиция“ МВР- София с адрес за
призоваване: гр. Драгоман, ул. Захари Стоянов 58 искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на Заповед № 3282з/1368 от 20.05.2021г. на Директора на ГД
„Гранична полиция“ – София за дисциплинарно уволнение и за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „домакин /ГПУ – Брегово/, той и шофьор, лек автомобил до 9
места в сектор „Управление на собствеността“ към РД „Гранична полиция“ - Драгоман, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н. КР. К. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. Бонония бл. 2, вх. А, ап. 8
да заплати на Главна дирекция „ Гранична полиция“ МВР- София с адрес за призоваване:
гр. Драгоман, ул. Захари Стоянов 58 разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок,
считано от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
10