№ 142
гр. П., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720105894 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез ю.к. М.,
срещу А. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
общ размер на 656,49 лева, от които: сумата в размер на 559,67 лева,
представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г., включително; сумата в размер на 96,82 лева - законна лихва за
забава за периода от 08.07.2022 г. до 17.06.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 22.078.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 2729 от 23.07.2024 г. по ч.гр.д. № 4125/2024 г. на ПРС.
Моли да му бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответницата
1
А. С. Х. е подал отговор, с който е оспорил предявените искове по основание.
В отговора твърди, че между страните не е налице облигационно отношение,
тъй като не са представени доказателства да е собственик или ползвател на
процесния имот. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи
моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. М., която поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените
по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В
депозирана по делото писмена молба моли съда да отхвърли предявените
искове.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № №
2729 от 23.07.2024 г. по ч.гр.д. № 4125/2024г. на ПРС, срещу която ответникът
в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подал възражение. Поради това съдът намира,
че предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./
продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това
качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която
клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-
2
продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия
се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като
разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна
енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е
специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се
определя от закона и общите условия, поради което и приложението на
общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е
възможност да избират своите съконтрахенти, което е характерно при
свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните
услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно
договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
- етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази
система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки
отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от
3
монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна
величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от
отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални
разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението
на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност
на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в
имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена
на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите,
дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което
от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите
имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква
по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на
дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски
сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща писмени
уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като
съгласно чл.27, ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на
дължимите суми продавачът издава документ - квитанция. Ищцовото
дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на
суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна
инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане
на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а
потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите
суми ежемесечно.
4
В настоящия случай от приложения и договор за продажба на държавен
недвижим имот от 16.12.1992 г. се установява по безспорен начин, че
ответника А. С. Х., е придобил собствеността на процесния апартамент през
1992 г. От тук следва и извода, че през процесния период от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г. включително, ответника е бил собственик, на апартамент,
находящ се в ***. Оспорването от ответника в отговора на исковата молба за
липса на облигационна връзка между ответника и ищеца е банкетно, като по
делото няма доказателства, от които да се направи извод, че в процесния
период ответника не е ползвал сочения в исковата молба топлоснабден имот.
По делото няма доказателства в процесния период собствения на ответника
топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил
предоставен за ползване на друго лице. В тази връзка и следва да се приеме за
доказано, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот.
В горния смисъл, съдът намира, че ответникът, като собственик на
процесния топлоснабден имот за процесния апартамент, се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е
възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено
лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия
се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като
разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна
енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
5
реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е
специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се
определя от закона и общите условия, поради което и приложението на
общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е
възможност да избират своите съконтрахенти, което е характерно при
свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните
услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно
договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
- етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази
система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки
отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от
монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна
величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от
отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални
разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението
на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност
на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в
имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена
на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите,
дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което
от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите
имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Както вече бе посочено по-горе, договорът между страните възниква по
силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
6
силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми
се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26,
ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна
енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27,
ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми
продавачът издава документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно
изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна
енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата.
Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия ,купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещи се от
доказване размера на доставената, ползвана, начислена и незаплатена
топлинна енергия.
Предвид горното съдът приема за доказано по делото, че съгласно
чл.154, ал.1 от ЗЕ, ответника е потребител на топлоенергия, поради което и
искът, с който се иска признаване за установено, че се дължи процесната
главница е основателен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а
съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението
за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Ищецът е предявил и иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца обезщетение за забава за периода от 08.07.2022 г. до
7
17.06.2024 г., който размер на начислено обезщетение за забава също не е
спорен между страните. Тъй като с оглед изложеното е прието, че ответникът
дължи на ищеца суми представляващи незаплатена, доставена и ползвана
топлинна енергия, дължи и заплащане на обезщетение за забава в
претендирания размер.
На основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва
за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът по главния иск претендира направените по делото разноски,
като е бил представляван от юрисконсулт в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна
сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева общо за заповедното и исковото
производства, от които: 100,00 лева – за исковото производство и 50,00 лева –
за заповедното производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за
държавни такси, и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производства в общ размер на 200,00 лева, които с оглед изхода на делото
следва да бъдат възложени върху ответната страна.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. Х., ЕГН **********, с адрес:
*** ДЪЛЖИ на „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***
сумата в общ размер на 656,49 лева, от които: сумата в размер на 559,67
лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена
8
топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2022 г.
до 30.04.2023 г. включително; сумата в размер на 96,82 лева - законна лихва
за забава за периода от 08.07.2022 г. до 17.06.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ – 22.078.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 2729 от 23.07.2024 г. по ч.гр.д. № 4125/2024 г. на ПРС.
ОСЪЖДА А. С. Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, сумата от 200,00
лева, представляваща направени разноски за държавни такси, и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № 04225/2024 г. на ПРС да бъде
върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9