№ 4347
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100510837 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 8651 от 13.05.2024 г., постановено по гр. д. № 535/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 165-и състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“
ЕАД срещу Н. Г. А., ЕГН:**********, осъдителни искове за заплащане на следните суми:
сума от 4 274,64 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект в
гр.София, бул. „********* абонатен №********* за отчетен период от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., сума от 700,14 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
15.09.2019г. до 08.10.2021г., сума от 9,12 лв., представляваща сума за дялово разпределение,
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г. и сума от 1,32 лв., представляваща обезщетение
за забава, за периода от 15.09.2019г. до 08.10.2021г., като недоказани.
С постановеното решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация- София“ ЕАД
срещу А. К. А. осъдителни искове за заплащане на следните суми: сума от 712,44 лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр.София, бул.
„********* абонатен №********* за отчетен период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сума от
116,69 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2019г. до 08.10.2021г.,
сума от 1,52 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.10.2019 г.
до 30.04.2020 г. и сума от 0,22 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
15.09.2019г. до 08.10.2021г., като неоснователни.
Със същото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация- София“ ЕАД
срещу В. К. А. осъдителни искове за заплащане на следните суми: сума от 712,44 лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр.София, бул.
„********* абонатен №********* за отчетен период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сума от
116,69 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2019г. до 08.10.2021г.,
сума от 1,52 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.10.2019 г.
до 30.04.2020 г. и сума от 0,22 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
15.09.2019г. до 08.10.2021г., като неоснователни.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца
1
„Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост
на изводите. Твърди, че от представения по делото договор от 19.09.1990 г. за продажба на
държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд се установявало, че К. Р.А. и Н. Г. А. са
придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот, като и с оглед представените
по делото удостоверения за наследници се установявало, че ответниците са законни
наследници на първоначалните приобретатели на топлоснабдения имот и като собственици
на имота са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че от
представените по делото фактури и съобщения се установявало количеството и стойността
на доставената до топлоснабдения имот, но незаплатена топлинна енергия. Сочи, че от
приетите по делото заключение на съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертизи се
установявало, че дължимите от ответника суми за доставена, но незаплатена топлинна
енергия възлизат на 5654,15 лева. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците Н. Г. А., А. К. А. и В. К.
А. не са подали писмен отговор на въъззивната жалба.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по депозираната
въззивна жалба.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени при условията на разделност пасивно
субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.
2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния
ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на
индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се
одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни
действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е
необходимо сключването на индивидуален договор.
В конкретния случай от представения по делото препис от договор от 19.09.1990 г. за
продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за
държавните имоти се установява, че К. Р.А. и Н. Г. А. са придобили собствеността върху
недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ********* представляващ апартамент № 17, на
VII етаж. По делото е представено и удостоверение за идентичност между номерацията на
отделните имоти на адрес: гр. София, бул. ********* в система на „Топлофикация София“
ЕАД, в което се декларира, че адресът на бул. *********, с зак. Ипотека № 31, том XIX, дело
№ 0/1991 г. с титуляр Н. Г. А. е идентичен с бул. *********, вх. 1, ап. 18 в информационната
система на „Топлофикация София“ ЕАД, поради което фактурите за топлинна енергия от
2
топлофикация с аб. № 327762 са издавани на ап. 18.
От удостоверение за наследници на К. Р.А. се установява, че последният е починал на
28.10.1993 г., като е оставил за свои наследници – Н. Г. А. – съпруга, А. К. А. – дъщеря,
А.К.А. – син и В. К. А. – дъщеря. Видно от представено удостоверение за наследници
РА.К.А. е починал на 09.10.2001 г., като е оставил за свои наследници единствено своята
майка – Н. Г. А..
При липсата на данни приживе К. А. и Р.А. да са се разпоредили с притежаваните от
тях идеални части върху недвижимия имот, съдът приема, че ответниците се легитимират
като титуляри на правото на собственост върху същия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти се явяват предполагаемите според закона клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, но няма пречка клиенти на топлинна енергия за битови нужди да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
В мотивите на цитираното тълкувателно решение е разгледана хипотезата, в която
когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена
общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от
бившите съпрузи по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК по силата на наемно правоотношение.
В този случай, съгласно дадените в тълкувателния акт разяснения, ако ползващият бивш
съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия
имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди освен за своята идеална
част от имота и за другата идеална част, притежавана от другия бивш съпруг, поради което
дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди за цялото жилище.
Тази хипотеза е идентична с хипотезата на възникнала обикновена съсобственост
върху топлоснабденото жилище при наследяване, в който случай е възможно само единият
съсобственик да сключи писмен договор с топлопреносното предприятие за целия имот и
тогава само той се явява задължено лице за заплащане на цената на доставяната в обекта
топлинна енергия.
На л. 12 от делото на СРС е приета молба-декларация, подадена от Н. Г. А.,
адресирана до „Топлофикация София“ ЕАД, с която моли да й бъде открита партида на
следния адрес: бул. *********, ет. 6, ап. 17, като с декларация, находяща се на л. 13 от
делото на СРС декларира, че ще използва недвижимия имот за жилищни нужди на членове
от семейството й. Молбата декларация по своята правна същност представлява
извънсъдебно признание, че ответницата Н. А. е поискала откриването на партида. Нещо
повече, молбата декларация по своето правно естество представлява предложение (оферта)
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявление, входирал го е при себе си, открил е партида и е продължил да доставя топлинна
енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на Н. Г. А.
за сключване на договор за топлинна енергия, в който смисъл е и цитираното по-горе
тълкувателно решение. Следователно в настоящия случай е ирелевантно, че В. А. и А. А. са
били съсобственици на процесното жилище, тъй като чрез изразеното от Н. А. воля е
породено облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество. Ето защо между
Н. А. и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия, поради което страна по това правоотношение през релевантния период
3
е била именно Н. А. и тя е носител на всички правни задължения за заплащане на
доставената топлинна енергия до процесния имот – след 14.01.2001 г., т.е. включително и за
исковия период. В тази връзка не е възникнало продажбено отношение между В. А. и А. А. с
„Топлофикация София“ ЕАД, поради което предявените спрямо последните две лица искове
са неоснователни и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.
По отношение на количеството топлинна енергия пред първоинстанционния съд е
изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ), което настоящият
съдебен състав кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. След
запознаване с приложените по делото доказателства и допълнително представения от
третото лице помагач и ищеца и след извършени изчисления съгласно методиката вещото
лице е установило, че при метрологична проверка на топломера се начислява количество
служебна енергия към енергията за разпределение между потребителите съгласно Наредба
№ 16-334 за топлоснабдяване от 04.2007 г. – чл. 44, ал. 1, както и че за периода е начислена
служебна енергия 1130 кВтч за м.05.2019 г. Вещото лице посочва, че дяловото разпределение
на топлинна енергия в етажната собственост през процесния период е извършвано от фирма
„Техем Сървисис“ ЕООД. За отопление на имот се разпределяло за един радиатор с
разпределител, отчетен за процесния период и една щранг-лира и един радиатор на
мощност. Съгласно констатациите на вещото лице топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е изчислена по данни от един водомер, отчетен за процесния период, като
количествата за топлинна енергия за БГВ са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл. 61,
ал. 1 на Наредба № 16-334 за топлоснабдяване от 04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Според вещото лице разпределението на топлинна
енергия за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в Приложение
към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяване от 04.2007 г. и Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. За имота „сградна инсталация“ е
разпределяна в зависимост от пълния отопляем обем – 205 м3 и този на ЕС – 3855 м3.
Съгласно заключението на СТЕ общата сума по фактури, изготвени по прогнозни данни за
потребление е 5654,15 лева и не включва просрочения суми за периоди преди процесния,
като в таблица, находяща се на л. 174 от делото на СРС са посочени сумите, общо и по пера
за процесния период. Вещото лице обобщава, че в резултат на направените проверки на
наличните по делото документи и други от „Топлофикация София“ ЕАД и фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД, топлинната енергия в процесния имот е определена съгласно Наредба №
16-334 за топлоснабдяване от 04.2007 г., измененията от 06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването във връзка с разпоредбите на ЗЕ, Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост и актуални цени на
топлинната енергия за периода. Вещото лице е посочило, че измерването на потребеното
количество топлинна енергия в етажната собственост е от общ топломер за търговски цели,
за който за процесния период е проведен контрол от лицензирани лаборатории съгласно
Наредба за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 2003 г. за
уредите демонтаж и монтаж е осъществен от служители-монтьори на ТР София, като
изправността на топломера и данните при демонтаж са документирани съгласно
изискванията със свидетелства за проведените изпитания и протоколи.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебносчетоводна експертиза
(ССчЕ), което настоящяит състав кредитира като обективно и компетентно дадено.
Експертът посочва, че за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2018 г. в процесния имот е потребена
топлинна енергия, такса за БГВ и суми за дялово разпределение в размер на 5510,47 лв, като
няма данни за извършени плащания, касаещи посоченото задължение за процесния период.
Вещото лице посочва, че са начислени суми за изравнителни сметки от „Техем Сървисис“
ЕООД на обща стойност -39,37 лв, представляващи сума за възстановяване. Съгласно чл. 33
от Общите условия на договора за всяка една от просрочените суми по месеци, считано от
първия ден след срока за плащане до 08.10.2021 г. е начисена лихва за забава в размер на
1183,10 лв., за целия процесен период. Според вещото лице общият размер на задължението
на аб. 327762 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е на стойност 6654,20 лв., от които
5471,10 лв. главница и 1183,10 лв. лихва, считано от първия ден след срока за забава за
плащане на задължението до 08.10.2021 г. За периода от 01.05.2018 г. до 06.01.2019 г. сумата
в размер на 1797,62 лв. е станала изискуема, т.е. погасена по давност от която 1399,63 лв.
погасена по давност главница и 397,66 лева, погасена по давност лихва. Съгласно
4
заключението на вещото лице за периода от 07.01.2019 г. до 30.04.2020 г. сумата в размер на
4856,58 лв. е дължима, от която 4071,47 лв., дължима главница и 785,11 лв. дължима лихва
за периода от първи ден след срока за плащане на всяко едно задължение до 08.10.2021 г.
Противно на изводите на Софийския районен съд, настоящият съдебен състав намира
за установено за установено количеството доставена топлинна енергия до процесния имот.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потребителите /клиентите/ на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според
чл. 155, ал. 3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на
сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител /клиент/ се определят с наредбата по чл. 125, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 70, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването количеството топлинна енергия,
отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на
клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се
разпределя по правилата съгласно приложението. Според т. 6.9. при щранг-лира без уред за
дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се
прилага разпоредбата на т. 6.5 /екстраполация по максимален специфичен разход на
сградата/. Именно поради това нормативно установено правило вещото лице е направило
извод, че топлинна енергия, отдадена от преминаващите по тавана на процесния имот
неизолирани тръби, следва да се определи по реда на т. 6.5. от Приложение към чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, т. е. по максимален специфичен разход
на сградата.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав намира, че от приложените по
делото писмени доказателства (изравнителни сметки) и съдебнотехническа експертиза, се
установява основанието на предявените искове. Съгласно заключението на приетата СТЕ
сумите за топлинна енергия, начислени на ответника за процесния период с включен ДДС, са
сумите, начислени от „Топлофикация София“ ЕАД, в размер на 5 654,15 лева. По делото е
прието и заключение на съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), което следва да се кредитира
като пълно и обосновано. Вещото лице е посочило, че няма данни за извършени плащания
на сумите, предмет на процеса, които да са осчетоводени.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес и доколкото ищецът
претендира 6/8 от стойността на потребената топлинна енергия, то искът срещу Н. Г. следва
да бъде уважен за сумата от 4240,61 лв. и да бъде отхвърлен за сумата до предявения размер
от 4274,64 лева.
Само за пълнота следва да се посочи, че обстоятелството колко точно количество
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения
въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество, е очертан в случая само от
посоченото в жалбата (доколкото не е подаден писмен отговор на въззивната жалба) и
приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми. Във въззивната
жалба не са изложени конкретни оплаквания относно правилността на изводите на
първоинстанционния съд по отношение на предявената претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в размер на законната мораторна лихва върху
главницата за потребена топлинна енергия, нито за главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния
закон, в останалата част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК
въззиваемата Н. Г. А. следва да бъде осъдена да заплати на дружеството въззивник сумата от
85,06 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно основателната част
на въззивната жалба в производството пред Софийски градски съд.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационното обжалване
по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8651 от 13.05.2024 г., постановено по гр. д. № 535/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 165-и състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Н. Г. А., ЕГН **********,
осъдителен искове за заплащане на следните суми: за сумата до 4 240,61 лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр.София, бул.
„********* абонатен №********* за отчетен период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Г. А., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 4 240,61 лева, представляваща задължение за доставена топлинна
енергия, за обект в гр.София, бул. „********* абонатен №********* за отчетен период от
01.05.2018г. до 30.04.2020г.
ОСЪЖДА Н. Г. А., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 85,06 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството пред Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8651 от 13.05.2024 г., постановено по гр. д. № 535/2022
г. по описа на Софийски районен съд, 165-и състав, в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6