№ 110
гр. Карнобат, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20242130101224 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба
от ищеца КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панчо Владигеров 21, Бизнес
център „Люлин - 6", ет. 2, чрез пълномощника З.Н.Д.- в качеството й на член
на Съвета на Директорите, упълномощена от М.Г. и А.Б. в качеството им на
представляващи Дружеството, чрез юрк. С.К., с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл.
79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу ответника А. Х. Я., ЕГН:
**********, адрес: обл. Бургас, общ. ****, с. ****, с които се желае съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника А. Х. Я. да заплати на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД сумата от 1510,00 лв. (хиляда
и петстотин и десет лева), от които: 700,00 лв. (седемстотин лева) непогасена
главница; 121,64 лв. (сто двадесет и един лева и шестдесет и четири стотинки)
договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 688,36 лв.
(шестстотин осемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 15. 10. 2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата 30, 20
(тридесет лева и двадесет стотинки) лв. реализирани от заявителя съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатена по
делото държавна такса.
Заявена е претенция за разноски в заповедното производство и исковото,
включително и юрисконсултско възнаграждение
В исковата молба се твърди, че на 22. 03. 2022 г. между "КРЕДИ ЙЕС"
ООД (заемодател), от една страна и А. Х. Я. (заемател) от друга, е подписан
1
Договор за паричен заем № 753790, с чиста стойност в размер на 700 лв.
(седемстотин лева). Договорът бил с уговорен брой девет месечни
погасителни вноски, всяка една от които в размер на 160 лв. (сто и шестдесет
лева), като първата падежна дата е била на 21. 04. 2022 г., а последна
уговорена вноска на 22.12. 2022 г.. Общата дължима сума, която е следвало да
бъде върната на Заемодателя в края на посочения период, е в размер на 821, 64
лв.. В изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение,
не са постъпили плащания.
Вследствие на възникналите между страните договорни отношения,
"КРЕДИ ЙЕС" ООД е отпуснало договорената заемна сума на заемателя, а за
него са възникнали задължения да издължи кредита си, съгласно условията по
сключения Договор за паричен заем № 753790.
На 12. 01. 2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на цедент, и
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, в качеството на цесионер, се сключва
Договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС" ООД цедира вземането си
по гореописания Договор за паричен заем на "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД. Съгласно Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС" ООД прехвърля на
цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен заем, които
са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 12. 01. 2024 г. е
включено и вземането по Договор за паричен заем № 753790, сключен между
„КРЕДИ ЙЕС" ООД и А. Х. Я.. Придобитото от Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, съгласно Приложение № 1, вземане възлиза на 1510 лв. (хиляда и
петстотин и десет лева), от които 700, 00 лв. (седемстотин лева) непогасена
главница; 121, 64 лв. (сто двадесет и един лева и шестдесет и четири
стотинки) договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 688, 36
лв. (шестстотин осемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки). За
извършената цесия ответникът бил уведомен от ищеца упълномощен от
цедента „КРЕДИ ЙЕС" ООД.
От ищеца с исковата молба са представени писмени доказателства, които
съдът е приел като относими към правния спор и ги е допуснал като
доказателства по делото.
Към настоящото производство е изискано и приложено ч. гр. дело №
20242130101029 по описа на КбРС.
В изпълнение на задълженията си по чл. 131 от ГПК, съдът е изпратил
копие от исковата молба с всички приложения към нея на ответника, като му е
указал последствията от неподаването на писмен отговор, липсата на
възражения, неоспорването на истинността на представените документи и
доказателства и всички други последствия посочени в чл. 133 от ГПК. Указано
на ответника е и възможността съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ищецът да
поиска постановяването на неприсъствено решение, ако не се представи в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
2
да е направил искане за разглеждане в негово отсъствие.
Ответникът А. Х. Я. в срока по чл. 131 от ГПК не е представил отговор
на исковата молба, не е взел становище по обективно съединените искове, не
се е явил и не е изпратила процесуален представител за съдебното заседание
по делото, както и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
На 28. 04. 2025 г. по делото е постъпила молба от процесуалният
представител на ищеца, с което същия желае делото да се разгледа в
отсъствието на ищеца, излага становище по същество и желае на основание
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът да се произнесе с неприсъствено
решение.
В първото по делото съдебно заседание по делото, съдът е определил, че
не са налице основанията да се произнесе с неприсъствено решение по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено
следното:
На 22. 03. 2022 г. между "Креди Йес" ООД (заемодател), от една страна и
А. Х. Я. (заемател) от друга, е подписан Договор за паричен заем № 753790, с
размер на отпуснатия заем 700 лв. (седемстотин лева). Заемателят се е
задължил да погаси отпуснатия заем чрез 9 месечни вноски, при месечен
лихвен процент 3, 330 %, ГПР 47, 892 %. Общият размер на дължимата сума
за връщане е 821, 64 лв. при равни месечни вноски от 91, 29 лв., като първата
падежна дата е била на 22. 04. 2022 г.. Последната вноска е била уговорена на
22. 12. 2022 г.. Изрично е посочено, че лихвеният процент е фиксиран за целия
срок на договора. В чл. 6 от договора е предвидено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант /и, отговарящи на условията по
чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно
обезпечение, като е договорено това обезпечение да е ценна книга, издадена в
полза на заемодателя. В чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ са описани условията на които
следва да отговарят осигурените от длъжника двама гаранти - две физически
лица, всяко от които да има нетен осигурителен доход над 1000 лв. съгласно
справочните данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не е
заемател по договор за заем със същата кредитна институция; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки
или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР
на БНБ. В чл. 10, ал. 3 и 4 от ОУ е предвидена и възможност за заемодателя
еднолично без да се мотивира, в случай че предоставеното обезпечение не
отговаря на посочените условия, да откаже сключване на договор за заем,
както и че заемодателят може да приеме обезпечение, неотговарящо на
условията и да сключи договор за заем, но в този случай със съгласието на
заемополучателя ще начисли неустойка за неточното изпълнение на
изискванията на обезпечението, която ще се индивидуализира в договора за
заем и ще се дължи в срок до три дни от подписване на договора /чл. 14, ал. 2
3
от ОУ/. На 22. 03. 2022 г. кредитополучателят е издал запис на заповед в полза
на кредитодателя в размер на 1440 лв. (хиляда четиристотин и четиридесет
лева), която сума се равнява на деветте вноски по погасителния план с
включена неустойка по чл. 8 от договора. В чл. 8 от договора се предвижда, че
при непредоставяне на договореното в чл. 6 обезпечение в 3-дневен срок от
подписването на договора или в случай, че обезпечението на отговаря на
условията, посочени в чл. 10 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 618, 36 лв. (шестотин и осемнадесет лева и тридесет и
шест стотинки), с начин на разсрочено плащане, подробно описан в
погасителния план към договора.
Съгласно представения погасителен план задължението за неустойка е
начислено към месечните погасителни вноски по договора, всяка от които в
размер на 160 лв.(сто и шестдесет лева) или още изначално неустойката е
включена в размера на месечните вноски, без да е известно дали второто
обезпечение ще бъде представено.
На 12. 01. 2024 г. между „Креди Йес" ООД, в качеството на цедент и
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключва Договор за цесия, по
силата на който „Креди Йес" ООД цедира вземането си по гореописания
Договор за паричен заем на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Съгласно
Договора за цесия, „Креди Йес" ООД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД възмездно, тези парични вземания, произтичащи от
просрочени кредити на физически лица, при условията на чл. 99 и чл. 100 от
ЗЗД. Вземанията се индивидуализират от страните в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения
Договор за цесия от 12. 01. 2024 г. е включено и вземането по Договор за
паричен заем № 899895, сключен между „Креди Йес" ООД и А. Х. Я.. Към
доказателствата по делото е представено Потвърждение на извършената цесия
на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
След сключването на договора „Креди Йес" ООД упълномощава
цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД да уведоми от името на
цедента всички длъжници, чийто вземания са предмет на договора за цесия.
Уведомяването е извършено с куриерска пратка, като видно от
известието за доставяне, съобщението е получено лично от длъжника на 27.
02. 2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице
недействителност на целия договор, поради следните причини:
Преследваната от Закона за потребителските кредити /ЗПК/ цел е
осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и да стимулира добросъвестност и
отговорност в действията на кредитора по потребителския кредит по такъв
начин, че да се осигури баланс между интересите на двете страни. С
Тълкувателно решение №1 / 2009 г. на ОСТК на ВКС, т. 3, е прието, че
неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е
4
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност на неустойката се прави за всеки
конкретен случай, като съдът следи служебно за нищожност поради
противоречие с добрите нрави. Върховната съдебна инстанция е извела и
критерии, от които се изхожда при извършване на тази преценка. В
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор,
сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от
неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал. 2, т. 5 на същата норма,
неравноправна клауза е тази, която задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се
преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и
всички останали клаузи на договора. Съгласно съдебната практика,
неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. В
процесния случай така уговорените условия по кредитното правоотношение
водят до извод за неравностойност на насрещните задължения по договора.
Тридневният срок за предоставяне на обезпечение и възникването на
задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да
бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и
справедливост.
На първо място съдът намира, че са налице неравноправни клаузи по
така сключеният договор, а именно клаузите на чл. 6, във вр. чл. 10, ал. 1 и ал.
2 от ОУ- в която се предвижда, обезпечаването на заема с подписването на
ценна книга за заемната сума с включените лихви и неустойки по договора,
както и с гаранти, който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ-
две физически лица, всяко от които да има нетен осигурителен доход над 1000
лв. съгласно справочните данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов
договор; да не е заемател по договор за заем със същата кредитна институция;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към
банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен",
както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни
на ЦКР на БНБ. В чл. 10, ал. 3 и 4 от ОУ е предвидена и възможност за
заемодателя еднолично без да се мотивира, в случай че предоставеното
обезпечение не отговаря на посочените условия, да откаже сключване на
договор за заем, както и че заемодателят може да приеме обезпечение,
неотговарящо на условията и да сключи договор за заем, но в този случай със
съгласието на заемополучателя ще начисли неустойка за неточното
изпълнение на изискванията на обезпечението, която ще се индивидуализира в
договора за заем и ще се дължи в срок до три дни от подписване на договора
/чл. 14, ал. 2 от ОУ/, предвидено е и, че като обезпечения по договора може да
бъдат предоставени и- учредяване на първа по ред ипотека върху недвижим
5
имот; учредяване на особен залог върху движимо имущество, на пазарна
стойност (оценка) надвишаваща два пъти общата сума за плащане по
договора, включваща договорената главница и лихва; предоставяне на
безусловна банкова гаранция в размер на двукратния на дължимата по
договора обща сума за плащане, формирана от уговорената главница и лихва,
за период от датата на сключване на договора, до изтичането на шест месеца
след падежа на последната редовна вноска.
Неравноправна се явява и клаузата на чл. 8 от договора, според която,
ако кредитополучателя не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в
тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от Общите условия към
договора, заемателят дължи неустойка в размер на 618, 36 лева, като същата
се дължи на разсрочено плащане, съгласно погасителния план към договора
или на 9 вноски, всяка от които е с размер от 68, 71 лева .
От тълкуването на тези разпоредби се налага извод, че неустойката е
предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури
обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното
задължение, т. е. за обезпечаване изпълнението на задължение, което има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение на заемателя за погасяване на предоставената в заем
сума в срок, ведно с уговореното възнаграждение за кредитора. Следва да се
има предвид, че непредоставянето на обезпечение не би довело до
претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от
ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва сам да извърши оценка
на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави
кредит без обезпечение, като рискът от невръщането на кредита да се
калкулира в уговорената по договора лихва при спазване императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая обаче този риск е калкулиран под
формата на неустойка за непредоставяне на допълнително предвидено– второ
по вид обезпечение, тъй като на практика с подписването на договора е било
предоставено вече едно - под формата на издадения запис на заповед, т. е.
договорът е бил обезпечен вече веднъж, което от своя страна поражда
съмнение относно обосноваността на подобна свръх обезпеченост, с оглед
размера на заетата сума.
Отделно от това, самите условия, които са поставени към гаранта,
посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ са практически трудно изпълними и на
практика водят до гарантиране на заемодателя на сигурното включване на
неустойката към задълженията на заемателя. Този извод се подкрепя и от
факта, че размерът на така уговорената неустойка е бил предварително
включен в размера на месечните погасителни вноски, което се установява от
погасителния план. Неустойката е включена и в поетото със записа на
заповед задължение (с оглед общата сума на същия, формирана от главницата,
възнаградителната лихва и посочената в чл. 8 от договора неустойка), въпреки
че документът е издаден преди да е изтекъл 3-дневният срок за представяне на
6
обезпечението. Предвид изложеното, налага се извод, че процесната
неустойка, която е уговорена за непредоставяне на обезпечение, в размер
почти равен на размера на заема, няма присъщите обезпечителна,
обезщетителна или санкционна функции, а със същата търговецът цели
единствено оскъпяване на кредита и генериране на допълнително скрито
възнаграждение по кредита, което се поставя във финансовата тежест на
потребителя и което е следвало да се включи в размера на ГПР на основание
чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
В случая, с оглед размера на предоставената главница по договора- 700
лв. и общата сума за връщане – 821,64 лв. с включена договорна лихва, при
срок за връщането от 9 месеца и предвид прикритото под формата на
неустойка допълнително възнаграждение от 618, 36 лв. е ясно, че посоченият
в договора ГПР от 47.892 % не съответства на действителния. Този извод се
подкрепя и от разпоредбата на чл. 3. 3, ал. 5 от договора, в която изрично е
посочено, че при изчисляване на ГПР не са взети предвид разходите, които
заемателя заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, т. е.
обезщетения и неустойки.
При това положение, се налага извод, че посоченият в договора за заем
ГПР не е реален, а същият е формално посочен с оглед заобикаляне на
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В тази връзка следва да се посочи, че с
Решение по дело С-714/22 от 21. 03. 2024 г. на СЕС, което на основание чл.
633 от ГПК е задължително за съдилищата в Република България, бе
изтъкнато, че посочването на ГПР в договора, който не отразява точно всички
разходи лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин, както непосочването на този процент, като
националният съд може служебно да прилага националната уредба,
предвиждаща, че при непосочването на ГПР предоставеният кредит се счита
освободен от лихви и разноски.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че посоченият в договора
ГПР нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което от своя страна
води до последиците на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК– договорът за заем се явява
недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита, без
да дължи лихва и други разходи по кредита, като в този смисъл са
Определение № 2538 от 7.10.2024 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1207/2024
г., Определение № 2627 от 14.10.2024 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. №
1210/2024 г., Определение № 2333 от 20.09.2024 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д.
№ 1212/2024 г..
Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за уважаване на иска в частта единствено за претендираната
главница. По отношение на останалите претендирани суми искът следва да
бъде отхвърлен, понеже при извършената служебна проверка се установява
недействителност на целия договор, обезпечен с процесния запис на заповед,
поради което дължима по него на основание чл. 23 от ЗПК следва да е само
7
чистата стойност на заема.
По разноските:
При този изход от спора ответникът следва да заплати сторените от
ищеца разноски в заповедното и исковото производство-съобразно уважената
част от исковете, а именно сумата от 273, 51 лева, за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Х. Я., ЕГН: **********, адрес: обл. Бургас, общ. ****, с.
****, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панчо
Владигеров 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, чрез пълномощника З.Н.Д. -
в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от М.Г. и
А.Б- в качеството им на представляващи Дружеството сумата от 700
(седемстотин лева) лв.- дължима главница по Договор за паричен заем №
753790 от 22. 03. 2022 г., сключен с „Креди Йес“ ООД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15. 10. 2024 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с
ЕИК ********* против А. Х. Я., ЕГН: **********, адрес: обл. Бургас, общ.
****, с. ****, искове да се осъди ответника да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД сумата от 121, 64 лв. (сто двадесет и един лева и
шестдесет и четири стотинки) договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка
в размер на 618, 36 лв. (шестстотин осемнадесет лева и тридесет и шест
стотинки) по Договор за паричен заем № 753790 от 22. 03. 2022 г., сключен с
„Креди Йес“ ООД.
ОСЪЖДА А. Х. Я., ЕГН: **********, адрес: обл. Бургас, общ. ****, с.
****, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Панчо Владигеров № 21,
Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2 сумата от 273, 51 лева лева съдебно деловодни
разноски в заповедното и исковото производство, като отхвърля искането за
присъждане на съдебно деловодни разноски над посочената сума.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8