РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 124/16.1.2020г.
гр.Пловдив, 16 . 01 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI
състав, в открито заседание
на осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2678/2019г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл.166 ДОПК
във връзка със Закона за водите /ЗВ/ - чл.195 б ал.1 и ал.2 вр.
чл.194 ал.1 т.1 б.”б” и ал.6 ЗВ; чл.1 т.1 б.”б”, чл.3 ал.1, чл.6 ал.1 и чл.5,
чл.8 ал.1, чл.10 ал.2 т.2 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. в ДВ бр.50/01.07.2011г., изм. ДВ бр.3/10.01.2012г., в
сила от 01.01.2012г., отм. – действаща и относима към
периодите от АУПДВ до 2016г. вкл. и чл.1 ал.1 т.1 б.”б”, чл.3 ал.3, чл.7 ал.1 и
ал.4, чл.11 ал.1 и чл.12 ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от
29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от
6 януари 2017г. /тарифата/ – за годишен период 2017г. – по разрешително №
301436/06.07.2006г.
"Водоснабдяване и
канализация" ЕООД /ВиК ЕООД/ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 250, представлявано
от управителя С.Н. с пълномощник адв.В.Г. обжалва Акт
за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 201 от 29.07.2019г.
издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към
Министерство на околната среда и водите, с който на оспорващото дружество са
установени публични задължения – дължими такси за водовземане
по Разрешително № 301436/06.07.2007г., за право на водовземане
от подземни води чрез един брой шахтов кладенец, разположен на територията на
имот с № 000203, в землището на с.Соколица, община Карлово, с цел на водовземането - „Питейно-битово водоснабдяване” на обект –
с.Соколица, община Карлово, за периоди : от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. : в
размер на 681,20лв. главница и лихва за периода от 01.04.2015г. до 29.07.2019г.
– 299,83лв.; от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. – в размер на 876,40лв. и лихва за
периода от 01.04.2016г. до 29.07.2019г. – 272,64лв.; от 01.01.2016г. до
31.12.2016г. – в размер на 1 154,60лв. и лихва за периода от 01.04.2017г. до
29.07.2019г. – 272,64лв.; от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. – в размер на
580,14лв. и лихва за периода от 01.04.2018г. до 29.07.2019г. – 78,16лв. Общо
главница – 3 292,34лв. и лихва – 945,93лв.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита АУПДВ за незаконосъобразен
– издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Поискана е отмяната му и
алтернативно – частично изменение. Заявено е, че в мотивната
и диспозитивната част на акта периодите се разминават
и не са посочени правни основания, съответни за всеки времеви период. Поддържа
се отсъствие на информация относно размер на начислените суми – въз основа на
данни от работещ водомер или по разрешено годишно количество. Твърди се, че
„…на този обект представляваното от мен дружество има поставен и действащ
сертифициран водомер.”. Възразено е по отношение
размера на лихвите с твърдение, че е неправилно изчислен. Поддържа се заплащане
на суми от адресата на оспорения акт – през последните години, поради което
задълженията са частично погасени. Посочено е, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по §3 ал.2 от Тарифата в редакцията й за всеки от периодите в
АУПДВ и правните основания в акта не са правилни.
- Ответникът Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр.Пловдив, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Б.
оспорва жалбата. По същество поддържа законосъобразност на АУПДВ и отхвърляне
на жалбата.
- Окръжна прокуратура-Пловдив с
представител прокурор Вл.Вълев изрази становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност
на оспорения АУПДВ.
1. Жалбата е подадена в 14 дневен
срок от адресат на неблагоприятен административен акт /АУПДВ № 201 от 29.07.2019г.
е съобщен и предявен на Водоснабдяване и Канализация ЕООД на 06.08.2019г. –
печат с вх.номер при оспорващото дружество, л.48; жалбата е подадена чрез органа-издател
с вх. номер от 15.08.2019г./.
1.1. Оспореният АУПДВ № 201/29.07.2019г.
е издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр.Пловдив, в съответствие
с чл.195б ал.1 ЗВ. Не е налице хипотеза на заместване по см. на Т.Р. № 4/2004
г. на ОС на ВАС , авторство не е оспорено.
1.2. По силата на чл.162 ал.2 т.3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по
основание със закон. Основанието за дължимост на
такси за водовземане по Разрешително за водоползване № 301436 от 06.07.2006г. /л.118 и сл./ със
срок до 06.07.2031г. /водовземно съоръжение – шахтов
кладенец /ШК/, ПС „Соколица”, място на водовземане –
ШК е на територията на имот № 000203, в землището на с.Соколица, община Карлово/,
е регламентирано със ЗВ – чл.194 ал.1 /чл.194 ал.1 т.1 б.”б” ЗВ/. В
разрешителното от 2006г. е отразено задължение за заплащане на Такса за водоползване : „ На основание чл.194 от Закона за водите,
за правото на водоползване се заплаща такса, в
размер, определен в съответствие с чл.2, ал.1 и ал.2, т.1, Раздел I от Тарифата
за таксите за правото на водоползване и/или разрешено
ползване на воден обект, прита с ПМС № 154 от 28.07.2000г. /обн.,
ДВ бр.65/2000г./ за ползваните водни количества за „питейно-битови цели”, за „I
категория” подземни води. В случай, че бъде установена неизправност на
водомерно устройство, се заплаща такса за водоползване
на базата на разрешен воден обем, за периода на неизправност или ако този
период не може да бъде установен – от последната проверка на Басейнова Дирекция Източнобеломорски
район, до момента на възстановяване на изправността на водомерното устройство. Таксата
е годишна и се внася от титуляра на разрешителното не
по-късно от 31 януари на следващата година по сметката на БД за УВИБР…В
платежния документ задължително се вписва следния текст : Такса по ЗВ за
периода месец/година – месец/година по разрешително № 301436/06.07.2006год…”. Част
от условията на водоползването са : оборудване на
кладенеца с водомерно устройство за измерване на добитите водни количества – в
срок от 1 месец от получаване на разрешителното; да се уведоми писмено БДИБР за
монтиране на водомерните устройства в 1 месечен срок от получаване на
разрешителното; водомерното устройство за измерване на добитите водни
количества следва да отговаря на изискванията на Закона за измерванията и
наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол;
да се поддържа в изправност водомера за целия срок на действие на
разрешителното – при неизправност на водомер се заплаща такса за водоползване на база на разрешен воден обем за периода на
неизправност, а ако този период не може да бъде установен – от последната проверка
на БДИБР до момента на възстановяване изправността на водомера; такса за водоползване се заплаща за разрешените водни количества в
случаите, в които не са монтирани изправни и отговарящи на нормативните
изисквания водомерни устройства. Разпределението на разрешеното водно
количество е - годишно до 126 144 куб.м. - I категория на подземните води,
съгл. чл.84 от Наредба № 1 за проучването, ползването и опазването на
подземните води.
Механизмът на изчисляване на таксите
в оспорения АУПДВ е обвързан с посочените текстове на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. в ДВ
бр.50/01.07.2011г., изм. ДВ бр.3/10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г., отм. –
действаща и относима към периодите от АУПДВ до 2016г.
вкл. и чл.1 ал.1 т.1 б.”б”, чл.3 ал.3, чл.7 ал.1 и ал.4, чл.11 ал.1 и чл.12
ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в
сила от 01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г.
/тарифата/ – за годишен период 2017г. – по разрешително № 301436/06.07.2006г. С
изменението на чл. 194 ал. 6 на ЗВ от ДВ бр. 61 от 2010г., изрично е
конкретизирано, че освен размера на таксите, тарифата определя начина и реда за
тяхното изчисление и заплащане. Тарифата урежда правилата за изчисляване на
размера на дължимите според закона такси, т.е. установява размера на дължимите
такси.
1.3. Фактически и правни основания
на АУПДВ :
А / В обстоятелствената част на
оспорения АУПДВ е отразено Разрешително за водоползване
№ 301436 от 06.07.2006г. със срок до 06.07.2031г., въз основа на което
оспорващото дружество има право на водовземане от
подземни води, чрез един брой шахтов кладенец, разположен на територията на
имот № 000203, в землището на с.Соколица, община Карлово, с цел на водовземането – питейно-битово водоснабдяване на с.Соколица,
община Карлово, при разрешено годишно водно количество – 126 144 куб.м. и
задължение за заплащане на такса за правото на водовземане
и/или разрешено ползване на воден обект. Според съдържанието на Разрешително за
водоползване № 301436 от 06.07.2006г., разрешеното
водно количество – годишно, е 126 144 куб.м. /л.119/, идентично посочено в АУПДВ.
Декларираното от дружеството иззето водно количество за периода от 01.01.2017г.
до 31.12.2017г. – отразено в КП № ПВ2-107/11.05.2018г., л.113 и сл. е : 29 007
куб.м.; за периода от 01.01.2014г. – 31.12.2014г. е 34 060 куб.м., за периода
от 01.01.2015г.-31.12.2015г. е 43 820 куб.м., за периода от 01.01.2016г.-31.12.2016г.
е 57 730 куб.м. - отразени в КП № ПВ3-175/29.08.2017г. /л.115 и сл./. Тоест,
по-малко от разрешеното за всеки годишен период.
Задълженията са годишни и посочени за всеки
годишен период – 01.01.2014г. – 31.12.2014г.; 01.01.2015г.-31.12.2015г.; 01.01.2016г.-31.12.2016г.;
01.01.2017г. до 31.12.2017г. /л.51, 53/ със съответни лихви – в
обстоятелствената част, идентично отразени – в обобщен период : 01.01.2014г. –
31.12.2017г. в установителната /диспозитивната
част/ на оспорения АУПДВ, в общ размер за главница и лихва.
Фактическата установеност е
документирана в два констативни протокола : Констативен протокол /КП/ № ПВ2-107
от 11.05.2018г. /л.113 и сл./ - отразени са констатации във вр.
с представена информация за изчисление на дължимата такса за периода
01.01.2017г.-31.12.2017г., по Разрешително № 301436 от 06.07.2006г., при
проверка на документи с вх.№ КД-04-1505/31.01.2018г. /справка и декларация по
чл.194б ЗВ/ за добити водни количества подземна вода – 29 007 куб.м. /л.98 и
сл. – конкретно на л.102 за ПС Соколица, с.Соколица, отчет 2017г. за район
Карлово/, цена – 580,14лв. Изрично е вписано, че е приложена разпоредбата на
чл.12 ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 383/29.12.2016г., обн. ДВ бр.2 от 06.01.2017г., в сила от 01.01.2017г./ : при
единичен размер на таксата за водовземане от подземни
води за обществено питейно-битово водоснабдяване – 0,02лв./куб.м. или за 2017г. : 29 007 м3 х 0,02 лв. = 580,14 лв. КП от 2018г. е съставен и подписан от ст.експерт в
дирекция Контрол при БДИБР. В обстоятелствената част от АУПДВ е посочен КП,
като документираните в същия данни се съдържат в приложените в преписката
декларация и списък по водоизточници и разрешителни /л.98 и сл./. ; Констативен
протокол /КП/ № ПВ3-175/29.08.2017г. /л.115 и сл./ - отразени са констатации
във вр. с представена информация за изчисление на
дължимата такса за периоди – от 2011г. до 2016г. включително, по Разрешително №
301436 от 06.07.2006г., при проверка на документи за относимите
периоди от АУПДВ с вх.№ КД-05-1199/30.01.2015г., с вх.№ КД-05-946/26.01.2016г.,
с вх.№ КД-05-1131/25.01.2017г. /справка и декларация по чл.194б ЗВ/ за добити
водни количества подземна вода : 2014г. – 34 060 куб.м. /л.73 и сл. – конкретно
на л.76 за ПС Соколица, с.Соколица, отчет 2014г. за район Карлово/; 2015г. - 43
820 куб.м. и цена 876,40лв. /л.79 и сл. – конкретно на л.86 за ПС Соколица,
с.Соколица, отчет 2015г. за район Карлово/; 2016г. – 57 730 куб.м. и цена 1 154,60лв. / л.89 и сл. – конкретно
на л.95 за ПС Соколица, с.Соколица, отчет 2016г. за район Карлово/. В КП от
2017г. изрично е вписано, че за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. вкл.,
дължимата такса за водовземане от подземни води е
изчислена съгл. чл.10 ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ, бр.3 от
10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г./ : при единичен размер на таксата за водовземане от подземни води за питейно-битово
водоснабдяване – 0,02лв./куб.м. или : 2014г.
– 34 060 м3 х 0,02 лв. = 681,20 лв. ; 2015г. – 43 820 м3
х 0,02 лв. = 876,40 лв. ; 2016г. – 57 730 м3 х 0,02 лв. = 1 154,60лв. Стойностите от декларираните данни, изходящи от
жалбоподателя – са отразените в двата КП – идентично посочени в оспорения АУПДВ
за всеки годишен отчетен период.
В допълнение се отбелязва, че данните
от с.Марино поле във всеки отчет за годишните периоди от АУПДВ – не са взети
предвид от административния орган, който е съобразил единствено информацията за
с.Соколица – ПС „Соколица” от Разрешително № 301436/06.07.2006г.
Част от фактическите основания на
АУПДВ са и : - покана за доброволно
изпълнение, получена от ВиК ЕООД на 25.06.2019г.
/л.58,59/, с която дружеството е поканено да изплати задълженията си по
разрешително № 302436/06.07.2006г., в 7 дн.срок и покана изх.номер от 18.09.2017г.
/получена на 20.09.2017г./, към която е приложен КП № ПВ3-175/29.08.2017г. – относим към т.3 от тази покана, за разрешителното от
06.07.2006г. /л.65 -71/ - с отразени задълженията по годишните периоди от АУПДВ
– 2014г. - 2016г., вкл. с отразена тарифата за таксите и приложените правни
основания по отношение посочените периоди.; - уведомление за започване на производство за издаване на АУПДВ
/изх. номер от 11.07.2019г., л.56 и сл. – след изтичане на 7 дн.срок за
доброволно изпълнение и получено на 12.07.2019г. от ВиК
ЕООД/. В уведомлението е посочен период на задълженията и дължимата главница –
общо, в обхвата на започналото производство по издаване на АУПДВ, на основание
чл.26 ал.1 и чл.34 ал.1 АПК, както и предоставен 3 дн.срок за представяне на
документи, удостоверяващи плащанията.
Преписката съдържа декларираните от ВиК ЕООД водни количества, иззети за годишния период по
АУПДВ : декларации по чл.194б ЗВ и списъци – отчети за 2014г., 2015г., 2016г.,
2017г. / л.73 – 112 /. Приложени са изчисления на лихвите за всеки отчетен
годишен период от АУПДВ /л.60 и сл./ - с начална и крайна дата, както и
извлечение от с-ка 4301 – Вземания, за контрагент ВиК ЕООД, Пловдив /л.64/ - с отразени задълженията по АУПДВ
за всеки период по разрешително № 301436/06.07.2006г.
Б / Правни основания в АУПДВ : чл.195 б ал.1 и ал.2 вр.
чл.194 ал.1 т.1 б.”б” – подземни води вр. с чл.194 ал.6 ЗВ /изм. – ДВ, бр. 58 от 2015г. – „;За правото на използване на водите се заплащат: 1. такса
за водовземане от: б)
подземни води; Размерът
на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и
заплащане се определя с тарифа
на Министерския съвет.”/; чл.1 ал.1 т.1 б.”б”, чл.3, чл.7, чл.11 ал.1 и чл.12
ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в
сила от 01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г.
- С тарифата се определят начинът
за определяне, размерът и редът за заплащане на таксите за правото на
използване на водите за: 1. водовземане от: б)
подземни води; чл.3 ал.1
- Таксите за водовземане от повърхностни води и от
подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на
водите и съответните норми за водопотребление
съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ;
чл.7 ал.1 - Отнетият при водовземането обем вода или
обемът на отпадъчните води се измерва чрез отговарящи на нормативните изисквания
измервателни устройства.; ал.4 - Когато не са монтирани водомерни устройства за
разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с
различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата
на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане.
Както бе посочено, за 2017г. е приложена формулата по чл.11 ал.1 от Тарифата : Таксата за водовземане
от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в
случаите на водовземане с цел електропроизводство от
водноелектрическа централа (ВЕЦ), се определя по следната формула: Т = Е х W,
където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер
на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода,
съгласно таблиците по чл. 12 /в
частност чл.12 ал.2 т.1 – „Обществено питейно-битово водоснабдяване”, единичен
размер на таксата – 0,02/ – в лв./куб. м;
W – размерът на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни
води, в куб. м; размерът на разрешения годишен воден обем – за минерални води,
в куб. м. Според чл.194 ал.6 ЗВ : Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет.; чл.3 ал.1, чл.6 ал.1 и чл.5, чл.8 ал.1, чл.10 ал.2 т.2 от
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. в ДВ бр.50/01.07.2011г., изм. ДВ бр.3/10.01.2012г., в
сила от 01.01.2012г., отм. – действаща и относима към
периодите от АУПДВ до 2016г. вкл. : „Таксите за водовземане
от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода
и в зависимост от целта на използване на водата. – чл.3 ал.1; Отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се
измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни
устройства.; В случаите, в които не са монтирани водомерни устройства за
разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с
различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата
на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане.
– чл.6 ал.1 и ал.5; Таксата за водовземане от
подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите
на водовземане от повърхностни води с цел
електропроизводство, се определя по следната формула: Т = Е x W, където: Т е
размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в
зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно
таблиците по чл. 10 - лв./куб. м; W -
за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем -
куб. м; за минерални води е размерът на разрешения годишен воден обем - куб. м.
– чл.8 ал.1;” чл.10 ал.2 т.2 е неточно посочена, тъй като относимата
т. е 1 : „Единичният размер на таксата за водовземане
от подземни води се определя съгласно следната таблица: т.1 Питейно-битово водоснабдяване – 0.02 лв./куб.м.”.
2. Към страните са отправени указания
по доказателствената тежест и във вр.
с доказателствените искания /р., л.130/. В съдебното
производство са приети представените с жалбата писмени доказателства, част от
които представляват документи за извършени плащания от ВиК
ЕООД през 2019г. – за 2013г.; през 2018г. – за 2012г., за 2011г.; през 2017г. –
за 2011г., през 2014г. – за 2011г.; през 2013г. – за 2011г. /л.23 - 47/. Доказателственото искане за ССч.Е
на жалбоподателя не бе поддържано в хода на съдебното производство /молба –
изявление от 18.12.2019г./.
Ответникът представи и са приети без
възражения : Констативен протокол № ПВ3-158/23.08.2017г., документирал проверка
на място за ПС с.Соколица – ШХ захранва гравитачно с.Соколица и с.Марино поле,
като непосредствено до ПС има изградена водомерна шахта, в която е монтирано
измервателно устройство със запазена пломба, но към момента на проверката
водомерът не е могло да бъде отчетен поради конденз.
; Заповед № СОЗ-М-116/18.04.2008г. на Директора на БДИБР – Пловдив за учредяване
на санитарно-охранителна зона – подземни води – около шахтов кладенец на ПС
Соколица, община Карлово, за питейно-битово водоснабдяване на селата Соколица –
Марино поле, община Карлово, съгласно Разрешително за водоползване
№ 301436/06.07.2006г.; скица на имот 000203 в землището на с.Соколица от 2007г.
– собственост на ВиК ЕООД; извадка от КВС.
А / Документацията – съдържание на
административната преписка, не е оспорена. Отсъства уточнение или корекция в
изходящите от жалбоподателя данни за декларираните водни количества – размер на
отнет годишен воден обем вр. с разрешително №
301436/06.07.2006г. Не бе представено доказателство по твърденията в жалбата за
поставен и действащ водомер на обекта по разрешителното / „…на този обект
представляваното от мен дружество има поставен и действащ сертифициран
водомер.”./. Действително, според КП от 23.08.2017г. във водомерна шахта, която
е непосредствено до ПС Соколица – е имало монтирано измервателно устройство, но
същото не е могло да бъде отчетено, вкл. – не са представени доказателства за
дата на монтирането му и за съответствие с изискванията на Закона за
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен
контрол, съгл. т.3 от условията на водоползване от
Разрешително № 301436/06.07.2006г. Няма доказателства и за писмено уведомяване
на БДИБР за монтиране на водомерното устройство, според т.4 от условията на водоползване от Разрешително № 301436/06.07.2006г.
Б
/ По отношение изявленията за частично погасени суми – публични задължения по
оспорения АУПДВ, според приетите по делото доказателства не бе доказано плащане
на част от задълженията. Доказателственото искане за ССч.Е не се поддържа, поради което не е назначена
експертиза, която да провери счетоводствата на жалбоподателя и на ответника по
отношение отразени задължения в обхвата на оспорения АУПДВ, респект. изцяло или
частично погасяване на вземанията на БДИБР. Представените с жалбата платежни
нареждания касаят задължения за 2013г., 2012г., 2011г. – извън периодите от обхвата
на АУПДВ /2014г. – 2017г. вкл./. Не са представени документи, удостоверяващи плащания
за периода от 01.01.2014г . до 31.12.2017г. вкл., по указанията в
разрешителното – платежен документ, в който се вписва плащане по ЗВ за
конкретен период и по разрешително № 301436/06.07.2006г.
Същевременно се установи идентичност
между декларираните водни количества от ВиК ЕООД и
водните количества, отразени в АУПДВ № 201/29.07.2019г. : декларацията за
2014г. е на л.73, а декларираното водно количество за 2014г. – на л.76; декларацията
за 2015г. е на л.79, а декларираното водно количество за 2015г. – на л.86; декларацията
за 2016г. е на л.89, а декларираното водно количество за 2016г. – на л.95;
декларацията за 2017г. е на л.99, а декларираното водно количество за 2017г. –
на л.102. Размерът на лихвата за годишния период от АУПДВ е изчислен считано от
01.04. на годината,
следваща годината на задължението и към дата на издаване на оспорения АУПДВ –
29.07.2019г. / служебна проверка с лихвен калкулатор на НАП /.
3. Между страните няма спор, че за процесния период дружеството-жалбоподател е използвало
подземни води на основание Разрешително за водоползване
№ 301436 от 06.07.2006г. със срок до 06.07.2031г., чрез един шахтов кладенец на
територията на имот с №000203 в землището на с.Соколица, община Карлово, с цел
– питейно-битово водоснабдяване на с.Соколица, община Карлово, при разрешен
годишен воден обем – до 126 144 куб.м. и задължение за заплащане на такса за
правото на водовземане и/или разрешено ползване на
воден обект. Без съмнение случаят касае задължения за такси за водовземане от подземни води, каквито са водите съгл. цитираното
разрешително с конкретно посочена категория- I /чл.84 от Наредба № 1 за проучването,
ползването и опазването на подземните води – отм. 30.10.2007г./. В действащата
при издаване на разрешителното цитирана наредба е дефинирано понятието - "Водовземни съоръжения от подземни води" /§1 т.2 ДР/ -
каптирани естествени извори, дренажи, сондажни и шахтови кладенци, кладенци с
хоризонтални филтри, открити и подземни минни изработки и др., предназначени за
добив на определено водно количество за конкретни водоснабдителни или
отводнителни цели. Водовземното съоръжение е описано
в разрешителното в съответствие с цитираната дефиниция /л.118/ : шахтовият
кладенец има експлоатационна колона от бетонови пръстени в интервала 0,00-7,40м.
и водоприемна част – изпълнена от 47 броя етернитови вливни отвори, гравийна засипка и задтръбна циментация. Същото съответства и на дефиницията в ДР на Наредба
№ 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води -
действаща /§1 т.2 – водовземно съоръжение, респект.
т.9/. В разрешително № 301436/06.07.2006г. еднозначно е вписано, че касае
подземни води, с отразена категория /л.119; ЗВ - ДР ЗВ §1 т. 24. /изм. - ДВ,
бр. 65 от 2006г./ "подземни води" са всички води, намиращи се под
повърхността на земята във водонаситената зона, в
пряк контакт със земните пластове;/.
Спор отсъства и по отношение дължимост на такса за водовземане,
която е годишна и се внася от титуляра на
разрешителното не по-късно от 31 януари на следващата година, като в платежния
документ задължително се вписва номера на разрешителното и периода, за който се
внася таксата по Закона за водите / чл.
15 ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване /отм. 01.01.2017г./ - Таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година ; чл. 21 ал.1
от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване /действаща/ - Таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не
по-късно от 31 март на следващата година./. По отношение процесните
периоди от АУПДВ задължения не са погасени изцяло или частично, вкл. не се
установи внасянето им текущо на вноски по см. на чл.15 ал.2, респект. чл.21
ал.2 от тарифите /отм. и действаща/.
3.1. Възраженията в жалбата не са
основателни : Оспореният АУПДВ съдържа фактически и правни основания и не
противоречи на ЗВ, съответно – на приложимата тарифа съобразно отчетния период,
за който дължимата такса не е заплатена. Съдържанието на административната
преписка потвърждава спазване на изискванията за осъществяване на
проверка/контрол, документиране на установените факти и обстоятелства и
запознаване на проверения субект с резултатите от документалната проверка.
Тоест, съществени нарушения на процесуални правила в регламентираното
производство по издаване на АУПДВ – не са допуснати, вкл. не е ограничено или
отречено правото на защита на адресата на административния акт. Дружеството е
уведомено за констатациите в КП, тъй като в поканата за доброволно изпълнение е
отразен период и размер на задълженията, вкл. с формиращите стойността данни –
водно количество /в случая изцяло по декларираната информация, изходяща от ВиК ЕООД/ и прилагане на съответен единичен размер от
приложимата тарифа за конкретния годишния период по АУПДВ. Осигурено е било
гарантираното право на участие в административното производство. Времевият
обхват на акта е идентичен в обстоятелствената и диспозитивната
част. Отсъства неяснота във волеизявлението на органа, който извод не е
разколебан при съдебното оспорване. За конкретните годишни периоди са отразени
съответни на фактическата установеност – правни основания, освен което. Според
събраните по делото доказателства, за разрешително № 301436 от 06.07.2006г. –
не бе доказано твърдението за наличен работещ водомер за всеки един от
годишните периоди, който е монтиран според условията на разрешителното. От
значение за определяне основата на дължимата такса е декларираната от страна на
ВиК ЕООД информация за иззети годишни водни количества,
което обстоятелство съответства на приложимата норма от действащите тарифи за
периоди от 2014г. до 2016г. вкл. и за периода 2017г. Не бе доказано твърдението
в жалбата за заплатени частично или изцяло задълженията по АУПДВ. Размерът на
лихвите е коректен - при посочената начална дата до дата на издаване на
оспорения АУПДВ. Неотносими пряко към спора са
твърденията за неизпълнение от страна на ответникът на задълженията по §3 ал.2
/ДР, ПЗР/ от Тарифата в редакцията й за всеки от периодите в АУПДВ.
Обратно на поддържаната липса на
правни основания за всеки от годишните периоди – в АУПДВ са отразени правните
основания, приложими за периодите от 2014г. до 2016г. вкл. и за 2017г.
Неправилно посочено правно основание и по-конкретно чл.10 ал.2 т.2 от Тарифа за
таксите за правото на водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., отм. с ПМС №
383/29.12.2016г., както и чл.3 ал.3 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от
29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., в случая не е основание за
незаконосъобразност на акта. От значение е, че фактическата установеност
съответства на останалите правни основания и погрешно посочени две или три от
тях – не променят същността на волеизявлението. Необходимо и достатъчно е
позоваването на конкретно разрешително, вид на водните количества, целта на водовземането, двата КП, поканата и уведомлението за
започване на административното производство.
3.2. Според чл. 195б ал.1 и ал. 2 ЗВ,
вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от
Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на
писмени доказателства, включващи: 1/ извлечения от сметките, по които постъпват
таксите; 2/ платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; 3/ покана към лицето за доброволно изпълнение; 4/
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
АУПДВ е издаден в предвидената писмена
форма, при наличие на фактически и правни основания и въз основа на писмени
документи, съгласно чл.195б ал.2 ЗВ. За откриване на процедурата по издаване на
административния акт, жалбоподателят е бил уведомен с Покани за доброволно
изпълнение изх. № ПО-02-488/24.06.2019г. издадена от Директор на БДИБР, в която
е посочено, че същата ще бъде открита ако не изпълни задължението си в указания
7- дневен срок от получаване на поканата и изх.№ ПО-02-54/18.09.2017г. С
отделно уведомление по чл.26 АПК, ВиК ЕООД е
уведомено за започване на производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден в
съответствие със специалното изискване на чл.195б ал.2 ЗВ - налице е
констативен протокол от извършен контрол за изпълнение на задължението /т.4 от
цитираната разпоредба/, както и покана към лицето за доброволно изпълнение /т.3
от разпоредбата/, вкл. е изпратено изрично уведомление за започване на
производството по издаване на АУПДВ.
Проверката е документална и данните,
възприети от контролния орган – са изходящи от жалбоподателя : представени от ВиК ЕООД декларация и справка- списъци за отнето водно
количество за 2014г, 2015г., 2016г. и 2017г., описани в двата КП. Декларираната
информация е възприета идентично – размерът на иззетото водно количество е
отразено както в КП, така и в АУПДВ. Размерът на таксите е определен въз основа
на декларираната информация от титуляра на
разрешителното – изрично отразено в АУПДВ, л.51 - първи абзац. Същият е определен
по отчетни периоди, които са годишни. Основанието за дължимостта
на процесната такса за водовземане
на подземни води е регламентирано със ЗВ, като в чл.194 ал.6 ЗВ е предвидено
конкретния размер на дължимата такса да се определя съгласно подзаконов
нормативен акт. Размерът на установените задължения е определен в резултат на
правилно изчисление – цитирани бяха в текст приложените правни основания, посочени
в АУПДВ за периодите от 2014г. до 2016г. вкл., и отделно за 2017г. Размерът на
лихвите е съответен на посочения в АУПДВ период до дата на издаване на акта –
таксата е годишна /чл. 21 ал.1 от Тарифата : Таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не
по-късно от 31 март на следващата година.; съответно – чл.15 ал.1 от Тарифата в
редакция за отчетни периоди – 2014г., 2015г. и 2016г./. На основание чл.175
ал.1 ДОПК - за неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния
закон. В този смисъл правилно е определена и лихва за забава. Оспорващото
дружество не твърди и не представи доказателства да е извършвало доброволни
плащания за погасяване на публичните задължения – предмет на оспорения АУПДВ,
поради което законосъобразно е определен и размерът на дължимата се прилежаща
лихва за забава.
Декларациите и справките /списъци по
отчетни периоди/ са изходящи от дружеството, поради което представените данни
обективно са възприети при изчисленията за дължимите такси. Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и
връзките между тях, а съгласно чл. 154 ал.1 от същия кодекс, всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. С препратка
от §2 ДР ДОПК е приложима разпоредбата на чл.171 ал.3 АПК – страните са длъжни
да съдействат за установяване на истината. Жалбоподателят не заяви оспорването
им, нито представи доказателства, който да поставят под съмнение истинността на
установените от контролните органи факти – идентични с изходящи от оспорващото
дружество. Отсъстват противопоставими доказателства,
опровергаващи констатациите в АУПДВ и респект. – размерът на таксите за всеки
от процесните годишни отчетни периоди.
Противно на твърдяното от
жалбоподателя, АУПДВ е обоснован – приложените норми произтичат от фактическата
установеност. Отразен е механизмът, по който е определена таксата и правното
основание за нейната дължимост. Декларацията на ВиК ЕООД е основана на разпоредбата на чл.194б ал.1 ЗВ -
„Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни,
включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на
околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите
дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа
данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят
таксите.;”. В тази вр., съгласно чл.48 ал.1 т.6 ЗВ /в действаща редакция за периода
от АУПДВ/ : водоползвателите – титуляри на
разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води, за отвежданите
и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически
подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според
изрично посочените в разрешителното условия.
В изпълнение на посоченото задължение са представени данни за иззети водни
количества за 4-те години по АУПДВ /добито водно количество/, но без други
документи. В случая е взето предвид декларираното от титуляра
водно количество – ползвано /добито/ през съответния годишен период, поради
което няма фактическо основание за прилагане на различни правни основания, от
посочените в АУПДВ - Тарифа за таксите за правото на водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г.
– в сила от 01.01.2012г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016г. – действаща и относима към годишните периоди в обхвата на оспорения акт
от 2014г. до 2016г. вкл. - чл. 3 ал.1 : Таксите за водовземане
от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода
и в зависимост от целта на използване на водата.; чл. 8 ал.1 - Таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от
повърхностни води, освен в случаите на водовземане от
повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната формула: Т
= Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е -
единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб. м; W - за повърхностни
и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м.; съответно
- Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от
01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г. – за
годишен период 2017г. - чл. 3 ал.1 - Таксите за водовземане
от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем
вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление
съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ., вкл. за 2017г. е приложена формулата по
чл.11 ал.1 от Тарифата : Таксата за водовземане от
подземни води се определя по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът
на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата в
зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно
таблиците по чл. 12 – в лв./куб. м; W –
размерът на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб.
м; размерът на разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб. м. В
допълнение се отбелязва промяна в наименованието – според § 120 т. 1 ПЗР ЗИД ЗВ
/изм. бр. 29, 30 и 36 от 2006г. - думите "водоползване",
"водоползването" и "водоползванията" се заменят съответно с "водовземане", "водовземането"
и "водовземанията"; респект. правилно в
АУПДВ е посочено, че са установени дължими такси за водовземане
по конкретното разрешително / § 1 т.7 ДР ЗВ - "водовземането"
обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти; § 1
т.80, "водоползване" са водните услуги
заедно с всяка друга човешка дейност, свързана с отнемане на води,…”/.
Проверката за законосъобразност на
административния акт обхваща фактическите и правни основания, с приоритет на първопосочените. Неправилно посочено правно основание не е
самостоятелно основание за незаконосъобразност когато фактическите основания
обосновават резултата от административното производство. В конкретния случай фактическите
основания за издаване на решението са безспорно установени и ясно изложени в
самия акт, вкл. изрично са отразени правните основания по отношение водовземането за годишните отчетни периоди от обхвата на
АУПДВ. Правните основания се извеждат от фактическите основания, които жалбоподателят
е имал възможност да разбере и не е ограничено правото на защита. След връчване
на поканата за доброволно изпълнение, жалбоподателят е могъл да оспори
отразените данни за отнети водни обеми, които са „на база декларирано от титуляра използвано годишно водно количество,…” и дължими
такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Това не е
направено, като възприетите от органа данни за ползвани водни количества са
идентични с посочените от дружеството стойности в декларациите /описани по-горе
по лист, на който се намират/, при което този подход е и по - благоприятен за
жалбоподателя, тъй като за всеки от отчетните периоди – декларираните данни са
по-малко от разрешения годишен воден обем. Няма данни за повреда на действащо
сертифицирано измервателно устройство и неправилно приложено правно основание
няма последица – незаконосъобразност на акта, когато са установени фактическите
основания за прилагане на останалите отразени в АУПДВ правни норми.
Жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена. Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 201 от 29.07.2019г.
издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр.Пловдив към Министерство
на околната среда и водите.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :