Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 26.03.2018г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на тридесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Румяна Аврамова,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 12484 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът К.С.К. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди и имуществени вреди поради осъществен деликт от водача на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Голф 4“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество. Вредите произтичали от телесни увреждания, които са подробно описани в исковата молба – счупване на дясна лъчева кост, която е лекувана с усложнения, две операции за остеопластика и остеосинтеза, както и охлузни рани в областта на дясно коляно, чело, нос, горна и долна устна. Травмите настъпили като последица от ПТП на 02.08.2015г. на пътен участък от с. Ребро, Община Перник. При описаните в исковата молба време място и обстановка, лекият автомобил „Фолксваген“ модел „Голф 4“ с рег. № *******, в който пътувал ищеца на предната дясна седалка, реализирал челен удар с елемент от инфраструктурата: каменна тераса на магазин. Описаните в исковата молба фактически обстоятелства, при които настъпило споменатото ПТП, били установени в рамките на ДП № 118/2015г. по описа на РУП Брезник при ОД на МВР – Перник. При това, след пътния инцидент, на 23.09.2015г. ищецът направил необходими разходи за лечение в общ размер на сумата от 1416, 44 лева, които характеризира като имуществени вреди, настъпили в резултат от настъпването на процесното ПТП. Според ищеца, справедливото обезщетение за понесените от него болки и страдания, които поради усложнението продължили необичайно дълго, дължимото обезщетение на неимуществените вреди било оценимо поне на 60 000 лева. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за претърпени от нея неимуществени вреди, поради причинени телесни увреждания, които са подробно описани в исковата молба – в размер на сумата от 60 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетения за неимуществени вреди, считано от деня на настъпването на вредите на 02.08.2015г. до деня на окончателното плащане; да заплати застрахователно обезщетение за имуществени вреди в общ размер на сумата от 1416, 64 лева, заедно с мораторна лихва, считано от деня на извършването на разхода на 23.09.2015г. до предявяването на иска на 12.10.2016г. и законната лихва върху същата сума, считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира от съда за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника З. „Б.и.” АД, с подадения отговор.                                      Чрез процесуалния си представител, ответникът заявява, че оспорва твърдението на ищеца за съществуването на валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водача на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Голф 4“ с рег. № ******* и отрича предпоставките за възникване на гражданска отговорност за водача на този автомобил. Оспорва и наличието на пряка причинно- следствена връзка между поведението на водача на автомобила и настъпването на релевирания вредоносния резултат, като се отчитат и етапите на лечението и приложените лечебни процедури. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като поддържа твърдение за допуснато от него нарушение на чл. 137а от ЗДвП, поради неизползване на предпазен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. При условията на евентуалност, ответникът оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, като навежда доводи за неговата прекомерност, с оглед установените принципи на справедливост при репариране на вредите. Оспорва и твърдението за изпадането си в забава и възникване на задължение за заплащане на законна лихва за периода преди предявяването на иска, тъй като сочи, че преди на получи препис от исковата молба, той не бил информиран за претенциите на ищеца да получи застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете и с оглед очаквания благоприятен изход от процеса - претендира да му бъдат присъдени направените разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 04 от 02.08.2015г. на РУ Брезник при ОД МВР- Перник установява, че на 02.08.2015г. на пътен участък от с. Ребро, Община Перник е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил „Фолксваген Голф 4”, с рег. №  ******* управляван от водача И. Е.Д.в който на предната дясна седалка пътувал К.С.К..  Съдържанието на протокола не е оспорено от ответника.

Като доказателство по делото е приет препис от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.09.2015г. на РП Брезник и препис от Наказателно постановление № 15-0249-000173/31.08.2015г. на ОДМВР Перник, които установяват, че на основание нарушения на правилата за движение по пътищата, спрямо водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф 4”, с рег. №  ******* е реализирана административно- наказателна отговорност.

Заключението на изслушаната и приета /без оспорване/ съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. /със специалност технология е безопасност в автомобилния транспорт/ обосновава следните изводи:

Ø  Процесното пътно- транспортно произшествие е настъпило при следния механизъм: на 02.08.2015 г. около 23.30 часа в с. Ребро, на площада, по време на движение с посока към гр. Брезник лекиат автомобил „Фолксваген Голф“ с per. № ******* се удря в каменна тераса на магазин собственост на „Наркооп" - Брезник, като реализира ПТП с материални щети. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, а при това липсват обективни данни за наличие на работещо улично осветление;

Ø  Съобразно описаните деформации в протокол за ПТП, според експертните изводи, може да се направи обосновано заключение, че скоростта на движение на автомобила, в момента на удара, е била не по - ниска от 40 -50 км/час. Пред фронта на автомобила видимостта за водача на същия е била 55 -60 метра. Опасната зона на спиране на автомобила при скорост от 50 км/час е била около 31 метра;

Ø  Според преценката на вещото лице, ако водачът на автомобила е проявил необходимата съобразителност и внимание, той би имал обективна възможност да възприеме конкретната пътна обстановка , включително и да предприеме необходимите и обективно възможни мерки, за да спре автомобила преди мястото на настъпване на удара;

Ø  В заключението си, вещото лице приема краен и категоричен извод, че причина за настъпване на процесното ПТП е слаб контрол на водача над уредите на управление на автомобила и несъобразена с пътните условия скорост на движение от страна на неговия водач;

Като доказателство по делото е приета данъчна фактура /приложена на стр. 179 от делото/, която е издадена на името на К.С.К. за заплащането на медицински консумативи на стойност от 1416, 67 лева без включен ДДС представляваща цена на заключваща плака и винтове от титан.

Като доказателство по делото са приети медицински документи издадени на името на ищеца – Епикризи, лист за преглед в спешно отделение, медицински направления,  резултати от различни медицински изследвания, амбулаторни листове /на стр. 69 и 163-199 от делото/ които съдържат данни за здравословното състояние на ищеца непосредствено след настъпването на процесното ПТП и са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б.Б. /ортопедия и травматология/ анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи:

Ø   В резултат от настъпването на ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания – многофрагментно диафизарно счупване на дясната лъчева кост в долната и част, счупване на стилоидния израстък на лакътната кост, охлузвания в областта на челото, носа, горната и долна устна и дясното коляно;

Ø   Всяко едно от от изброените увреждания е травматично по произход и характер. Полученото многофрагментно диафизарно счупване на дясната лъчева кост в долната и част и счупването на стилоидния израстък на лакътната кост имат следната медико-билогична характеристика: трайно затруднение на движенията на десния горен крайник ца срок по-дълъг от 30 дни, а в случая – до 6 месеца, докато претърпените мекотъканни увреждания имат следната медико-билогична характеристика: разстройство на здравето неопасно за живота;

Ø   Спешна медицинска помощ след ПТП и лечение пострадалият е получил първоначално в Спешния кабинет на МБАЛ гр.Перник. Извършени са били рентгенови изследвания, при които са били установени посочените по- горе травматични увреждания. други травматични увреждания при пострадалия не са били констатиран. Мекотъканните увреждания на лицето са били почистени и дизенфектирани. Извършено наместване на счупената лъчева кост и обездвижването и чрез гипсова имобилизация. След извършения медицински преглед, пострадалият е бил освободен от болницата, а на 07.08.2015г., 19.08.2015г. и 01.09.2015г. са били извършени три последователни контролни рентгенографии, които са дали данни за добре наместено счупване на дясната лъчева кост с поставена гипсова имобилизация, но без данни за зарастване. Поради незарастване и разместване на счупената лъчева кост, в периода от 16.09.2015г. до 19.09.2015г. пострадалият е престоял за лечение в Ортопедичното отделение на МБАЛ „Скин Системс“, където след проведени изследвания и предоперативна подготовка, на 16.09.2015г. е бил опериран. Извършено е било открито наместване на счупената лъчева кост, стабилзиране на фрактурата с метална плака и винтове като предварително е била извършена остеопластика по метод на „Judet“. Направени са били рентгенографии, проведена е инфузионна, антибиотична и обезболяваща терапия. След изписването от болницата лечението е продължило амбулаторно. По време на амбулаторното лечение, ищецът получил секретираша  фистула в областта на дясната киткова става. При извършения медицински преглед е било установено несъвпадане на дължината на лъчевата с тази на лакътната кост - състояние познато като „ефект на Galiatzzi“. По тази причина от 12.11.2015г. до 16.11.2015г. ищецът е провел ново болнично и оперативно лечение в МБАЛ „Скин Системс“. Там ищецът бил опериран отново на 12.11.2015г. с извършена резекция и отстраняване на главичката на дясната лакътна кост, стабилизация с киршнирови игли, изрязване и кюретаж на секретиращата фистула.

Ø   Получените увреждания и най - вече претърпяното счупване на дясната лъчева кост са причинили на ищеца болки и страдания за срок от 6 месеца, като през първите 2 месеца и всеки 30 дни след всяка от двете костни операции, усещанията за болките са били с по-интензивен характер. Извън посочените периоди, болките са намалили интензивността си, но са се проявявали при обща преумора и при внезапна промяна на времето, което е налагало през тези периоди ищецът да ползва обезболяващи средства;

Ø   Наред с претърпените болки в продължние на 4 месеца считано от деня на злополуката ищецът не е можел пълноценно да си служи с дясната ръка. Появилото се гнойно усложнение в областта на дясната киткова става представлява единственото усложнения в резултат от травмите при ПТП. В началото на 5-ия месец ищецът е започнал провеждане на рехабилитация на дясната киткова и дясната лакътна стави. Възстановяването е било бавно, тъй като ищецът е бил с резекция на главичката на лакътната кост - от втората операция. Към настоящия момент ищецът рядко получава болки - само при рязка промяна на времето;

Ø   В материалите по делото е представена Фактура № ********** /23.09.2015г., издадена на името на К.С.К. на обща стойност с ДДС - 1 700 лева. Съгласно Националния рамков договор между НЗОК и лечебните заведения - оперативните консумативи се заплащат от пострадалите пациенти, а НЗОК заплаща на болниците само стойността за извършената операция под формата на Клинична пътека. В процесния случай разходът на ищеца съвпада с периода когато той е провеждал лечението на счупената лъчева кост от ПТП. Разходът е бил задължителен за да може да се проведе операцията.

Ø   Тъй като в повечето случаи фрактурите на лъчевата кост в долната и част се лекуват неоперативно - чрез гипсова имобилизация, вещото лице счита че първоначалното лечението при ищеца е било проведено правилно, но контрола върху фрактурата е приключил преждевременно, докато когато костта все още не е била зараснала. Втората операция е наложена от факта, че в резултат от травмата и лечението, лакътната кост е станала по-дълга от счупената лъчева кост. Тази разлика е можела да бъде избегната още при първата операция в МБАЛ „Скин Системс“. Тъй като фрактурата е била многофрагментна и с допълнителен плаващ фрагмент - било е необходимо пострадалия да бъде опериран още непосредствено след злополуката, а този подход би спестил втора операция и би съкратил възстановителния период с два месеца.

Заключението на изслушаната и приета /без оспорване/ комплексна съдебна авто-техническа и съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещите лица И. и Б. обосновава следните изводи:

Ø  Лекият автомобил „Фолксваген Голф” ДК№ ******* е фабрично произведен е триточкови предпазни колани както на предните, така и на задните седалки. Към момента на процесното ПТП ищецът е пътувал на предната дясна седалка - до шофьора;

Ø  При настъпване на инцидента е бил осъществен удар на лекия автомобили челно-ляво, в магазинната тераса. Под възникналите инерционни сили, тялото на ищеца К.К. внезапно се е изместило напред и наляво, като главата му е получила удар в намиращите се отпред детайли от автомобилното купе- най вероятно в арматурното табло на автомобила;

Ø  Като се имат в предвид видът и интензиввността на удара на лекия автомобил, местоположението на тялото на постнрадалия и тежестта и локализацията на травматичните му увреждания може да се счита, че към момента на процесното ПТП, ищецът К.К. е пътувал без поставен обезопасителен колан. Доказателство за това че уврежданията са пръснати в различни области на тялото и най вече мекотъканните увреждания в областта на главата;

Ø  Ако при процесното ПТП ищецът бе пътувал с правилно поставен обезопасителен колан, той пак щеше да получи травматични увреждания поради нанесения челно-ляв удар върху автомобилното купе - главата му щеше да получи удар в ляво,тъй като предпазния колан не ограничава движенията на шията и главата;

Ø  При поставен предпазен колан и при процесния механизъм ищецът щеше да удари главата си в облегалката на лявата предна седалка. С поставен предпазен колан ищецът много вероятно би получил и някаква сравнително по- лека равма на горен крайник, тъй като поставеният предпазен колан не ограничава напълно движенията на горните горните и долни крайници. Според вещото лице обаче, дори да се получат наранявания фрактури на горните крайници по принцип не се получават при правилно поставен предпазен колан.

В дадените съда показания, свидетелката Г.И.И.заявява, че има непосредствени впечатления от състоянието на ищеца непосредствено след настъпването на пътния инцидент. Още при постъпване в лечебно заведение, ищецът се оплаквал от силни болки, което наложило прием на силни болкоуспокоителни препарати. Около 15 дни след инцидента, ищецът не излизал от дома си и се нуждаел от постоянна чужда помощ в бита и при приемането на медикаменти. Такива грижи полагала свидетелката и дъщеря й. Преди инцидента, ищецът работил като дървосекач, но след травмата, той не могъл да упражнява тази дейност. Въпреки проведеното лечение, състоянието на ищеца според свидетелката не било възстановено, защото той се оплаквал спорадично от болки, не можел да си служи пълноценно с контузената ръка и не бил в състояние да вдига по- големи тежести от чаша с кафе. При социално общуване, ищецът често споменавал пътния инцидент, описвал механизма му, а самият инцидент често бил тема на разговори.

Приетата като доказателство застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /на стр. 200-201 от делото/ установява сключването на договор за застраховка на 13.07.2015г., по силата на която ответникът покрива гражданската отговорност на собственика и водача на процесния лек автомобил „Фолксваген“ „Голф 4 ”, с рег. №  ******* към датата на настъпване на процесното ПТП.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ ответникът – застраховател дължи да заплати на увреденото лице (ищеца) застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът  намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Фолксваген Голф 4 ”, с рег. №  *******.  

За да достигне до този извод, съдът съобрази следните доказателства:

Участието на ищеца в процесното ПТП съдът приема за установено, посредством съдържанието на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 04 от 02.08.2015г., в който е посочено, че К.С.К. е пътувал в лекия автомобил и е пострадал.

Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства (заключенията на вещо лице Х.И.) мотивират извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат от субективните незаконосъобразни действия на водача на лекия автомобил, в който е пътувал пострадалия и чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество.

Заключението на вещото лице И. категорично установи, че от техническа гледна точка, причина за настъпването на ПТП са именно субективните действия на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф 4”, с рег. №  *******, който не е избрал подходяща скорост за движение при конкретните пътни условия и обстановка, което на свой ред е довело до загуба на контрол върху автомобила от неговия водач по време на движение – от формална страна, това поведение осъществява правонарушение по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата /чл. 51, ал.2 от ЗЗД/, бяха категорично доказани, посредством заключението на изслушаната комплексна съдебно- медицинска експертиза и съдебната авто- техническа експертиза. Съдът възприема изводите на двамата експерти, относно движението на тялото на пострадалия в купето на автомобила - именно под въздействието на инерционните сили на предизвикания челен удар и счита, че ако ищецът би бил с предпазен колан, получените травматични увреждания биха били значително по- леки, а фрактурата на лъчевата кост, която е причинила най- значителен обем вреди, не би настъпила (пояснения в тази насока са дадени в края на експертното заключение), макар да биха настъпили по- леки травми на същия крайник.

Поради това, възражението на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия следва да бъде възприето от настоящия съд - със съответните правни последици.

Като съпричиняване на вредоносния резултат - в конкретния случай не могат да бъдат квалифицирани действията и/или бездействията на медицинските специалисти в МБАЛ „Скин Системс“, в хода на предприетите две последователни медицински интервенции. Дори да се приеме тезата, че е налице независимо съпричинителство на вредите - поради действията на водача на процесното МПС и действията на споменатите медицински специалисти от МБАЛ „Скин Системс“, то тази хипотеза би била ирелевантна и не би изключила надлежната материална легитимация на привлечения като ответник застраховател на водача, по аргумент от разпоредбите на чл. 53 от ЗЗД вр. с чл.128 от ЗЗД.

Събраните в хода на процеса доказателства обосновават извода, че съпричиняването на вредоносния резултат поради нарушение на задължението на чл. 137а от ЗДвП е в сравнително значителен обем, като се има предвид, че според вещото лице д-р Б., уврежданията при ищеца биха били сведени по- скоро до мекотъканни наранявания. След челния сблъсък между МПС - тялото на пострадалия обаче е получило множество силни удари от интериора на купето, именно поради това че е било свободно движещо се т.е. неограничено от предпазния колан. Ето защо, съдът приема, че съпричиняването на вредоносния резултат е в размер на 1/3 (една трета) от общия обем на вредите.

Обемът на съпричиняването би бил несправедлив ако би бил определен в по- малка степен, като се има предвид, че всички получени травми са в областта на ортопедията и травматологията, а вещото лице д-р Б. е категоричен в становището си си, че с предпазен колан пострадалият би получил по-малко на брой и по-лека степен телесни увреждания. От практическа гледна точка, този извод се потвърждава опитно с оглед състоянието на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ „Голф 4“, който е подложен на еднаква или по- голяма опасност, но при правилно поставен предпазен колан, И. Е.Д.е получила твърде незначителни травми, в сравнение с тези на пострадалия ищец.

По претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение, поради претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:

За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни параметри.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, в конкретния случай, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите и продължителността на лечебно- възстановителния период (касателно периода на продължителност на възстановителния процес от травматичните увреди, а не в следствие на общите заболявания на пострадалия).

За да направи необходимите изводи за естеството на причинените при процесното ПТП увреждания, съдът кредитира изцяло съдебномедицинските експертни изводи, поради тяхната обоснованост.

Травматичните увреждания, предизвикани от настъпването на процесното ПТП са сериозни - те повлияват функциите на опорно двигателния апарат и според становището на вещото лице д-р Б. са били лекувани в рамките на един период от средна до голяма продължителност.

Като кредитира събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания /политравма/, са довели до значителни болки, страдания и битови неудобства за пострадалия.

При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат нито фактът, че вредите са доста тежки, че лечебният и възстановителен период е преминал с множество болки и страдания, нито пък извода на вещо лице д-р Б., че по- голямата част от травмите са вече възстановени.

По отношение на естеството на травмите и обема на болките и страданията, съдът кредитира преимуществено медицинската документация и становището на медицинската експертиза, пред показанията на свидетелите.

В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението, трябва да се отчитат и социално- икономическите условия, отчитано към момента на настъпването на вредите. Освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2015г., в тази насока винаги е необходимо да се вземат предвид и размерите на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни.

Според настоящия състав на съда, именно социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значима граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност. Постоянна и задължителна е практиката на ВКС на РБ, която сочи, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита не само лимита на застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – напр. Решение № 177/27.10.2009 г. по н. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други.

Без съмнение, никоя травма не е обективно съизмерима с парична компенсация, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция размерите на обезщетенията трябва да бъдат съответни на обществените разбирания за справедливост. В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за претърпените вреди е оценим на сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева. Така, за всеки месец от шестмесечния лечебно възстановителен период, ищецът би получил значително обезщетение в среден размер от около 5 000 лева, при средна работна заплата в страната от 380 лева месечно и средна работна заплата от около 720 лева месечно. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 60 000 лева - претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и твърде прекомерна, спрямо обема на вредите и принципа на справедливостта.

На основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД – така определения размер на обезщетението от 30 000 лева следва да бъде редуциран с 1/3 - съразмерно със съществения принос на пострадалия, за настъпване на вредоносния резултат - поради неспазване на задължението му по чл. 137а от ЗДвП, което в конкретния случай е способствало за увеличаване на вида и степента на получените увреждания.

В заключение, ищеца е легитимирана да получи след редукцията за съпричиняване - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева. До този размер искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен, а за разликата над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 60 000 лева - претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода, считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата.

По претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди- разходи за лечение, съдът намира следното:

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза мотивира извода, че по принцип е била налице необходимост от поставяне на плака и винтове, за осигуряване на ефективен лечебен и възстановителен процес. Вещото лице сочи, че този вид разходи по принцип не се заплащат от НЗОК и се поема от пациента.

Ищецът се домогва да докаже, че е заплатил цената на медицинското изделие – планка и пирони от титан, чрез разходно оправдателният документ – фактура от 23.09.2015г., която е приложена на на стр. 179 от делото. Внимателният преглед на документа обаче, обосновава извода, че той показва цената на посоченото в него изделие, но не съдържа данни, че сумата е платена.

Касае се за данъчна фактура по ЗДДС, с изрично отбелязване за заплащане на цената в брой /а не по банков път/. В този случай, ако сумата е била платена, фактурата задължително трябва да е придружена от фискален касов бон, който да удостовери плащането, но такъв документ изобщо не е представен. Следователно, фактурата има доказателствена стойност на една условна т. нар. „проформа фактура“, която е издадена върху типова бланка за фактура, но в действителност заплащането на разхода за медицинското изделие не е установено.

Именно фактът на плащането обаче, легитимира ищеца, да търси от ответника обезщетение на понесена имуществена вреда. И доколкото ангажираните от ищеца доказателства не установяват фактическо плащане на сумата – цена на медицинското изделие, а в конкретния случай плащането следва да се установи с изрично предвиден от ЗДДС документ –то и искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан по основание. При твърдение за плащане на ДДС фактура, която не е придружена от фискален касов бон, съдът не би могъл да приеме друго становище, освен че разходът, който се претендира по фактурата не е платен, защото дори когато не се издава фактура, следва да бъде издаден фискален касов бон.

По изложените съображения, съдът намира иска за недоказан и счита, че той следва да бъде отхвърлен.

По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът е претендирал, с оглед изхода на спора - да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.  В тази насока е представен списък с разноски, съдържащ искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38 от ЗА с ДДС.

Тъй като е бил освободен от задължението за внасяне на съдебна такса и от задължението за предварително внасяне на съдебни разноски, ищецът няма вземане в тази насока спрямо ответника, понеже сумите са били поети първоначално от бюджета на съда и с оглед изхода на процеса - те следва да бъдат възложени за заплащане в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК и съразмерно с уважената част от иска.  

Сумата на разноските, платими от ответника по сметка на бюджета на съда следва да бъде изчислена по следния начин: Сумата на понесените от бюджета на съда разноски възлиза общо на 430 лева, а сумата на държавната такса, дължима съразмерно с уважената част от иска възлиза на 800 лева. Следователно, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - да заплати по сметка на Софийски градски съд, общо сумата от 947 лева.

 Процесуалният представител на ищеца е заявил, че претендира възнаграждение за процесуално представителство, в размера, който е определен от 38 на Закона за адвокатурата. Съразмерно с уважената част от иска, това възнаграждение възлиза на 1130 лева, според установените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение размери и уважената част от всеки от двата иска.

Настоящият състав на съда намира за неоснователни и доводите за присъждане на данък добавена стойност /ДДС/ върху възнаграждението, което се дължи на основание чл. 38 от ЗА, по следните съображения:

Данъкът върху добавената стойност е косвен данък, с който се облага всяка вече заплатена облагаема доставка на стока или услуга /чл.2, т.1 от ЗДДС/, а данъкът се начислява не по- рано от момента на заплащането на цената на облагаемата доставка. Особено внимание следва да се обърне на факта, че според изискването на закона, за данъчно облагане се предвижда задължително издаване на особени данъчни документи, с цел отчитане на данъка, които са предназначени да установят, че облагането е осъществено фактически, в момента на заплащането на стоката или услугата, която е облагаема с ДДС. Самият механизъм на данъчното облагане предполага данъкът да се начислява само в момента на плащането и никога по- рано: това е така именно защото данъкът е косвен! Към момента на постановяване на настоящото първоинстанционното решение обаче, адвокатският хонорар по чл. 38 от ЗА очевидно още не е платен и тъкво поради това, данък върху добавената стойност /ДДС/ очевидно не може да бъде авансово начислен, „присъден“ и т.н.т. Макар и да е присъдил възнаграждението на адвоката по чл. 38 от ЗА е съдът не е оправомощен да „присъжда“ все още неначислен ДДС, по неосъществена облагаема доставка и без издаден данъчен документ от лицето, което твърди да е легитимирано да начисли и получи от насрещната страна сумата на данъка!  Поисканото „присъждане“ на ДДС „в аванс“ по незаплатена облагаема доставка - би създало очевидна предпоставка за извършване на данъчно нарушение при отчитане на ДДС и на данъчния кредит. Данъчно правните норми не могат се прилагат по аналогия и в хипотезите по чл. 38 от ЗА, гражданският съд не може да създава (ad hoc) данъчно процесуални разпоредби, които не са установени изрично в специален данъчен закон.

Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал.8 от ГПК.  В случая, размерът на разноските, съразмерно с отхвърлената част от иска и представения списък на разноските /стр. 93 и стр.115/ възлиза общо на 5330 лева, тъй като включва разноски за процесуално представителство и разноски за събиране на доказателства. От тази сума, съразмерно с отхвърлената част от иска, ответникът е легитимиран да получи 3624 лева. Следователно, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 3624 лева, представляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.С.К.  с ЕГН ********** и съдебен адресат – адвокат Н.Д.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/– сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 18.12.2014г., което е причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Голф 4“ с рег. № *******, заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от настъпването на вредите на 02.08.2015г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска в частта за разликата над размера на присъдената сума и до пълния размер на претенцията от 60 000 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.К.  с ЕГН ********** и съдебен адресат – адвокат Н.Д.,***, срещу З. „Б.и.” АД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/– за сумата от 1416, 64 лева, представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за лечение на телесни увреждания причинени при ПТП от 02.08.2015г., от водача на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Голф 4“ с рег. № *******, както и за претендираната мораторна и законна лихва върху посочената по- горе сума, считано от 23.09.2015г. до деня на окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Н. Н.Д. от ШАК с ЕГН ********** и адрес-***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 1130 лева (хиляда хиляда сто и тридесет лева), без включен ДДС, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на К.С.К. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА К.С.К., да заплати на „З. „Б.и.” АД,  на основание чл. 78, ал.3 и от ГПК - 3624 лева (три хиляди шестстотин двадесет и четири лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 947 лева (деветстотин четиридесет и седем лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски, понесени от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска, от заплащането на която ищеца е бил освободен.

 

Произтичащите от настоящото решение задължения за заплащане на парични суми към ищеца могат да бъдат изпълнени на посочената от него банкова сметка *** ***.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                          СЪДИЯ: