РЕШЕНИЕ
№ 260011 от 26.01.2021г.,
гр.Троян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори състав, в проведеното на дванадесети януари, две хиляди двадесет и първа година открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА
При секретаря Емилия Петрова, като разгледа
докладваното от съдията Иванова гр.дело № 1010
по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК.
Постъпила
е искова молба от Д.Н.Т., ЕГН********** против Н.Б.Т., с която е предявен иск
с правно основание чл.144 от СК.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
студент първи курс „***“ в „***“
гр.София. Твърди, че заплаща такса за обучението си по 450 лева на семестър, заплаща такса за
общежитие, изразходва средства за учебници и учебни пособия, средства за храна
и транспорт, както и че няма
имущество от което да може да се
издържа. Твърди, че майка и реализира доход около минималната работна заплата и
тя единствено се грижи за осигуряване на нейната издръжка. Излага, че ответника
работи и реализира доход над средния за стандартите на България, което му
позволява да води луксозен начин на живот. Твърди, че не притежава имущество,
от което да може да се издържа. Моли съда да осъди ответника да и заплаща
месечна издръжка в размер на 300 лева месечно, считано от датата на завеждане
на исковата молба (16.11.2020г.- п.кл-мо 12.11.2020г), до настъпване на причини
за нейното изменяване или прекратяване.
Представя писмени
доказателства, описани като приложение към исковата молба.
С разпореждане на съдията – докладчик в закрито
заседание от 16.11.2020г., съдът е
разпоредил размяна на книжата между
страните и на ответната страна да бъде връчен препис от исковата молба и
доказателствата, като е указал в едномесечен срок от получаване на съобщението,
считано от 25.11.2020г. да представи писмен отговор, като изрично са указани
последиците от неизпълнение на това задължение.
В преклузивният едномесечен срок, на 18.12.2020г. е
депозиран отговор, в който ответната страна изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковата претенция.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения.
Ангажира доказателства, прави доказателствени искания. Оспорва твърдението на ищцата, относно това, че за нейните
нужди се е грижила само и единствено нейната майка, която е поела покриването
на разходите за обучението, курсове и други. Твърди, че е заплащал издръжка
докато дъщеря му е била учаща се. Оспорва,
че не са ангажирани доказателства за твърдяните разходи за ищцата, за ток, общежитие, карта за градски
транспорт, храна и др.. Твърди,
че настъпилото отчуждение между страните не е в резултат на действия на
ответникът, а е резултат от дългогодишно и целенасочено отчуждаване на дъщеря
му от страна на майката. Оспорва твърдението, че води луксозен начин на живот,
понеже е закупил на лизинг автомобил, което счита за разход, а не за приход.
Твърди, че от представените
доказателства за разходите на
домакинствата от НСИ, само разходите за храна и дрехи на един член от
домакинство за месец са на стойност над 600 лв., тоест без помощта на съпругата
си ответникът е в невъзможност да задоволява дори собствените си базови
потребности от храна и облекло.
Счита, че пълна безусловност на задължението
да заплаща издръжка в случая не е налице - трябва да се установи, че детето учи
редовно във висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите или
от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да
съставлява особени затруднения за родителя , като се позовава на съдебна
практика /Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., Ill г.о
постановено по чл.290 от ГПК/.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира, че се установява следна фактическа обстановка: Безспорно
е, че пълнолетната ищца Д.Н.Т., родена на ***г. е дъщеря на ответника Н.Б.Т., което
е видно и от представеното с исковата молба заверено копие на Удостоверение за
раждане (л.5 от делото).
Безспорно е, че към датата на завеждане на
исковата молба ищцата е навършила пълнолетие.
Безспорно е, че към датата на завеждане на
исковата молба и понастоящем, ищцата Д.Т. е студент първи курс „***“
в „***“ гр.София, което е видно и от
уверение № 1397/29.09.20год. на МУ-София
(на л.4 делото).
Безспорно е, че към датата на завеждане на
исковата молба ищцата Д.Т. е записана като студент редовна форма на обучение на образователно – квалификационна степен „магистър“ (на л.4 от делото). Няма спор и относно това, че до навършване
пълнолетието на ищцата и до момента на приключване на съдебното дирене по
настоящото дело, ищцата живее при своята майка, която според възможностите си
продължава да посреща текущите и нужди, както и че през учебната 2020/2021г. Д.Т.
е продължила висшето си образование като редовен студент, което се установява и от уверение 1397/29.09.20год. на
МУ-София (на л.4 делото)
Не се оспорва от ответника и
обстоятелството, че поради редовната форма на обучение, ищцата няма възможност
да полага труд. Успоредно с това не се установява Д.Т. да получава доходи,
позволяващи и да се издържа сама, или да разполага с имущество, от чието
използване да се издържа. От приетите по делото доказателства е видно, че ищцата
няма декларирани данни да е собственик или ползвател на недвижими имоти, не получава стипендия и
помощ по ЗСПД (на л. 7 д.). Установява се, че ищцата притежава МПС, което е
видно от представената по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.72/ и от
приложената справка от НАП /л.81,82/.
От приобщените като писмени
доказателства по делото се установява,
че родителите на ищцата имат следните доходи:
Майката Р.С.В. работи по трудово правоотношение и реализира
бруто доходи в размер на сумата 610.00лева месечно.
Бащата- ответник по делото работи по
трудово правоотношение и реализира брутен месечен доход около 2095 лева.
Така установените фактически
положения налагат за настоящата инстанция становището, че предявения иск е частично
основателен, поради следните съображения: За
да възникне правото на ищцата да получава издръжка по чл. 144 от СК е
необходимо да докаже, че е дъщеря на ответника, че е пълнолетна, но няма
навършена двадесет и пет годишна възраст, че учи редовно във висше учебно
заведение, че не може да се издържа от своите доходи и от използване на
имуществото си, а родителят, към когото е насочена исковата претенция може да
дава месечна издръжка без особени затруднения, като законът изисква всички тези
условия да са изпълнени кумулативно.
В случая е безспорно, че ответникът Н.Б.Т.
е баща на ищцата Д.Н.Т., която е навършила пълнолетие на 11.10.2019 и през
учебната 2020/2021г. вече е студент първи курс в *** – София. Изяснено е също, че двата семестъра
обучението на ищцата са 900 лева;
общежитие - 78.50 лева на месец, в която сума са включени консумативи за ток,
вода и парно; интернет – 12 лева; 30 лева разход за транспорт от общежитието до
университета и отделно от София-Троян и Троян – София, при цена на билета 12
лева в едната посока за студент; 450.00
лева за учебни пособия, помагала и облекло за практическите занимания, отделно
от което дрехи и обувки за ежедневна употреба, съобразени с различните сезони в
годината.
Категорично изяснено е също, че ищцата
не може да се издържа сама, защото до завършване на висшето си образование няма възможност да работи,
респ. няма доходи от труд, а няма и имущество, от което да генерира достатъчни
за издръжката си доходи. Доходът и се свежда до това, което и се осигурява от нейната
майка. Няма имущество, от което да се
издържа-няма недвижими имоти на нейно име. Установи се, че ищцата притежава
МПС, но в тази връзка следва да се отбележи, че под “използване на имуществото”
чл.144 СК визира именно използване на имуществото по начин, който да генерира
доходи /наеми, лихви и пр./
Наред с
горното се установява, че майката на ищцата, получаваща брутно възнаграждение
около 610.00 лева месечно, изпълнява моралното си задължение на родител, като
поема текущи разходи на пълнолетната си учаща дъщеря. Нейните доходи и
имущество обаче в разглеждания казус са ирелевантни, тъй като право на
пълнолетния ищец е да насочи претенцията си за издръжка към всеки от двамата
родители или само към единия от тях – в случая към бащата, за когото също
е безспорно, че от навършване на
пълнолетие на ищцата, доброволно не и е предоставял средства за нейната
издръжка като студент редовна форма на обучение.
Същевременно няма спор, че в периода
до завършване на висшето си образование ищцата се нуждае от средства за
задоволяване на своите потребностите от храна, облекло, транспорт, квартира, учебници,
учебни помагала и пособия и такса за обучение
във висшето училище. Касае се за
необходими обикновени, а не луксозни разходи, възлизащи според настоящата
съдебна инстанция средно на поне 300 лева месечно за покриване на базови ежедневни нужди от
храна, облекло, наем за общежитие, транспорт и храна. Следователно ищецът
несъмнено е лице, което се нуждае от издръжка и има право да получава такава.
Ответникът реализира месечен брутен
трудов доход около 2095лева. Същевременно
с това обаче се установи, че месечните разходи на ответникът
са както следва: Лизинг за автомобил -
575 лв.; Сметка за ток - 20 - 30 лв.; Сметка за парно 120-150 лв.; Сметка за
вода - 20 - 30 лв.; Такси за детска градина - 30-70 лв.; Мобилен телефон - 54
лева; Интернет и телевизия - 25 лв.; Такса вход - 15 лв. От друга страна се установи, че ответникът има и безусловното задължение да
полага грижи и издръжка за други свои низходящи – малолетните Н.Н.Т., роден на ***г. и Д.Н.Т., роден на ***г.,
чиято издръжка е с предимство пред
тази на пълнолетната ищца.
При това положение, съобразявайки и
обстоятелството, че родителят не е задължен да осигурява изцяло издръжката на
пълнолетното си дете, съдът намира, че ответникът може без особено затруднение
да поеме част от обикновените разходи на пълнолетната си учаща дъщеря,
заплащайки и издръжка в размер на сумата от 220 лева месечно. Заплащането на
горните суми не би оставило ответника без необходимите средства за собствената
му издръжка.
Безспорно
издръжка в горните размери не може да задоволи в пълна степен нуждите на ищцата,
но при присъждане издръжка на пълнолетно учащо дете съдът следва /по аргумент
от чл.144 СК/ да преценява и обстоятелството дали плащането
й няма да създаде особени затруднения за родителя /все в този смисъл е постановената по реда на чл. 290 ГПК задължителна
съдебна практика, като решение №199 от 17.05.2011г. по гр. д. № 944/2010г. на
ВКС, III г. о., решение №195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010г. на ВКС,
III г. о., решение № 469 от 26.10.2011г. по гр. д. № 2/2011г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 305 от 07.06.2011г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др./.
В случая
следва да се има в предвид, че за разлика от безусловното по характера си
задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, при издръжката на
пълнолетен учащ възможността за доставянето й не съвпада с общото изискване на
чл.142 от СК, според което размерът на издръжката се определя единствено като
функция от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи, но се подчинява и на упоменатото ограничение по чл.144
от СК, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно лице, което поначало е
длъжно само да се грижи за издръжката си и неговият родител може да бъде
задължен да му дава издръжка само при условие, че това не би му създало особени
затруднения. Липсва легална дефиниция на понятието “без особени затруднения”,
но във всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя
за задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди, като се отчете и
задължението му към ненавършили пълнолетие деца, за които е длъжен да се грижи
и по отношение на които задължението за издръжка е безусловно. Заплащането от
родителя на издръжка на пълнолетно му дете предвид изискванията на чл.144 от СК
предпоставя материални възможности на този родител, които следва да са реални и
обективно да съществуват, не да са преценени с оглед на неговата
трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на действително
реализираните доходи и материално състояние, така че доставянето на издръжка на
пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност да осигурява собствена
си издръжка за нормално съществуване и да изпълнява безусловното задължение за
издръжка на непълнолетно си дете.
Независимо
от моралното задължение на родителя да подпомага финансово своето навършило
пълнолетие дете при получаване на по-добро образование и поделяне на разноските
за това с другия родител, скрепеното с правна принуда юридическо задължение на
родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то продължава своето образование,
възниква само при условие, че предоставянето на издръжката не създава особени
затруднения за родителя.
Използвайки
за ориентир концепцията на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 СК, както и изхождайки от факта, че основният нормативно въведен критерии
за редица социални плащания е трикратният размер на гарантирания минимален
доход /ГМД/, настоящият съдебен състав приема, че за да може без особени
затруднения да изпълнява задължението си за издръжка, родителят следва да
разполага за посрещане на собствените си нужди с брутен доход, надвишаващ 3/4
от минималната работна заплата /МРЗ/ т.е. при МРЗ за 2020г. от 610.00 лв., а за
2021година - 650.00 лева. Установено е, че ответника реализира брутен доход от трудова дейност в размер на 2095
лева. След като се приспаднат доказаните месечни разходи на ответника и
безусловното му задължение да подсигури издръжка за своите не навършили
пълнолетие низходящи, настоящият състав счита, че ответникът би могъл без
особено затруднение да отделя за издръжката на пълнолетната си учаща дъщеря сумата от 220.00 лева месечно,
която сума, съобразена с дохода, не би
му създало особени затруднения. С оглед гореизложеното, съобразявайки нуждите
на ищцата и възможностите на ответника, съдът намира исковата претенция за частично основателна, поради което
следва да се
уважи иска по чл. 144 СК в размер на сумата от 220.00 лева месечно, като
за разликата до претендирания размер от 300.00 лева, като неоснователна и
недоказана следва да се отхвърли. На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка. Разноските по делото следва да бъдат присъдени съобразно изхода на производството.
Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение. Същото следва да бъде присъдено в размер адекватен на
действителната правна и фактическа сложност на делото, а именно в размер на 300.00лв.
Ето защо и върху ответника следва да се възложат разноски в размер на 219.00
лв. съразмерно с уважената част на иска. Ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска. Такива съдът намира, че следва да бъдат
присъдени в размер на 81.00 лева, съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал.
1 т. 6 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС
– РС Троян държавна такса в размер на 316.80 лева за присъдената издръжка.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 144
от СК Н.Б.Т., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетната си дъщеря Д.Н.Т.,
ЕГН **********, по 220.00 – двеста и
двадесет лева месечна издръжка, считано от 12.11.2020 година, до настъпването
на друго обстоятелство, обуславящо изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА Н.Б.Т.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд - Троян сумата от 316.80
лева /триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/ - държавна такса относно
определената издръжка занапред.
ОСЪЖДА Н.Б.Т.,
ЕГН ********** да заплати на Д.Н.Т., ЕГН
********** направените по делото разноски от последната в размер на
219.00 лева /двеста и деветнадесет лева/, съобразно уваженият размер на иска.
ОСЪЖДА Д.Н.Т.,
ЕГН ********** да заплати на Н.Б.Т., ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 81.00 лева /осемдесет и един лева/, съобразно отхвърления размер на иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
датата на съобщаването му на страните
пред ОС- Ловеч.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Районен съдия: