Р Е Ш Е Н И Е
№456/31.5.2021г.
гр. Пазарджик, 31.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Пазарджик, девети състав, в открито съдебно заседание на единадесети май,
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Антоанета Метанова , като разгледа
докладваното от съдия Попова административно дело № 77 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от ГПК във връзка с чл. 118 КСО.
Образувано е по жалба подадена от И.К.Г.
ЕГН ********** с адрес *** против Решение № Ц1040-02-175/29.12.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ гр.Бургас , с което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-0127759/17.11.2020
година, на ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
гр.Бургас , с което на основание чл.40 ал.3 КСО и чл. 47 ал.1 от
НПОПДОО е отказано отпускането на
парично обезщетение по болничен лист № Е2020183799 за временна
неработоспособност за периода от 15.10.2020
година до 28.10.2020 година.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на
материалния закон. Заявява, че разпореждането, предмет на административен
контрол е незаконосъобразно, тъй като е издадено
без да са налице законовите предпоставки за постановения отказ. Твърди, че на 01.05.2020 г. започнал
работа по трудов договор в „ГРГ Експорт“
ЕООД, като длъжността му била „шофьор“ и управлявал различни камиони на
дружеството , най- вече камион марка …. с
рег. № … . Конкретното му работно място било в села в Пазарджишка област
– с. Паталеница, с. Црънча, с. Дебръщица, Белово, Юндола и др., където
изпълнявал основните си трудови задължения – осъществяване на транспорт като
шофьор за возене на работници, превоз на амбалаж и готова продукция –
диворастящи гъби и трюфели. Твърди , че е работил добросъвестно по трудовия
договор и е недопустимо да бъде лишен от правото си да
ползва болнични, когато се нуждае от това. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане, и да бъде
постановено жалбоподателят да получи полагащото му се обезщетение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
своят процесуален представител поддържа подадената жалба и по изложени подробни съображения моли съда да
отмени процесното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
направените по делото разноски, съгласно представения по делото списък .
В проведените съдебни заседания ответникът – Директорът на
Териториално поделение на Националния
осигурителен институт- Бургас , редовно призован не се явява, представлява се
от гл. юрисконсулт К. В. , която оспорва жалбата по конкретно и подробно изложени съображения. Моли съда да
отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на основание чл.
78 ал.5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.
Административен съд – Пазарджик,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата
на страните и на основание чл. 168, ал.
1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал.
1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния
акт, при спазване на срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал.
1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал.
1 от КСО решение на директора на ТП Бургас на НОИ, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
Видно е от административната
преписка, че процедурата е започнала въз основа на вх. №
Р14-02-000-00-*********/05.11.2020 г.удостоверение , пр. № 9 към НПОПДОО, с
данни относно правото на парично обезщетение по болничен лист № Е20201837499,
за временна неработоспособност , издаден на жалбоподателя И.К.Г. с период на
неработоспособността от 15.10.2020 г. до 28.10.2020 г.
Не е спорно ,а се установява и от
представеното по делото извлечение от регистър на трудовите договори, че съгласно данните от информационните масиви
на НОИ , И.Г. е осигурен и работи по трудово правоотношение в „ГРГ Експорт „
ЕООД , считано от 01.05.2020 г.
По делото е представен трудов
договор № 46/01.05.2020 г., от
съдържанието на който се установява, че на 01.05.2020 г. между страните по него
– „ГРГ Експорт“ ЕООД Бургас, представлявано от Данаил Павлов Борисов, и жалбоподателя
е възникнало трудово правоотношение , с което е уговорено да
престира работната си сила като "шофьор на товарен автомобил" на
пълно работно време, с основно месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.,
като освен това работникът следва да
постъпи на работа на същата дата или в седемдневен срок от предоставяне на
екземпляр от сключения трудов договор и уведомлението до НОИ по чл. 63, ал. 1
от КТ.
Представена е подписаната от
жалбоподателя длъжностна характеристика , която е утвърдена от законния представител
на дружеството – работодател и в която са записани основните трудови функции за
длъжността изпълнявана от работника – „шофьор тежкотоварен автомобил“. В
документа е удостоверена дата на връчване , която съвпада с началото на
трудовото правоотношение.
В хода на административното
производство , при проверки в информационната
система на НОИ, Търговския
регистър и в информационния справочник "Апис" и "Лакорда" е
установено, че осигурителят „ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК ********* е
регистриран на 18.03.2015 г. като дружество с ограничена отговорност „ГРГ
Експорт" ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Георги
Рангелов Г., с адрес по седалище и управление на дружеството, гр. София, район
„Младост 1", бл. № 89, вх. Ж, ет. 1, ап. 113.Считано от 16.04.2019 г.
дружество „ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК ********* е прехвърлено, като за
едноличен собственик на капитала и управител е вписан Данаил Павлов Борисов, с
адрес по седалище на дружеството гр. Пазарджик, ул. „Антим I" № 21, вх. Б,
ет. 2, ап. 29. Считано от 20.03.2020 г. дружество „ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК
********* е с едноличен собственик на капитала и управител - Данаил Павлов
Борисов, и с адрес по седалище и управление на дружеството гр. Бургас, ул.
„Мария Луиза" № 29.
При извършена проверка в информационната
система на НОИ „Регистър на трудовите договори" е установено, че
дружеството е подало уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени трудови
договори за 93 лица, като 91 броя от
трудови договори са сключени през месец март 2020 г. Към момента на проверката
са подадени 11 уведомления за прекратяване трудови договори. Съгласно
информационната система на НОИ данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са подавани
за 01.2017 г. и за периода от 03.2020 г. до 09.2020 г. като дължимите
осигурителни вноски за ДОО не са преведени.
Инициирана е от
контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик проверка на осигурителя "ГРГ
Експорт" ЕООД поради наличие на
данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ на парично
обезщетение за временна неработоспособност и е издадена заповед № ЗР-5-12-00799252 от
18.08.2020 г., с която е възложено извършване на такава проверка на осигурителя
от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Пазарджик. На
15.09.2020 г. е осъществен контакт с управител на дружеството г-н Борисов, при
който са му връчени заповедта за проверка и задължителни предписания №
ЗД-1-12-********** от 11.09.2020 г. за представяне на ведомости за заплати и
присъствени форми за наети лица, трудови досиета, дневник-регистър на
болничните листи и дневник за издадените удостоверения за пенсиониране.
Задължителните предписания със срок за изпълнение 7- работни дни, не са
изпълнени, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение
№АИ-1-12-00815523 от 28.09.2020 г., по който не е постъпило възражение.
Административният орган е достигнал
до извода, че дружество не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон
за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2020 г., която да поражда необходимост от
назначаването на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите не е
изпълнен съставът на чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в
кръга на осигурените лица, за да ползват осигурителни права.Във връзка с това е
съставен Констативен протокол № КП-5-12-00837122/06.11.2020 г. и са издадени задължителни предписания №
ЗД-1-12-00837193/06.11.2020 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО,
за осигурителен стаж и осигурителен
доход за общо 93 /деветдесет и три/ лица за посочени в задължителното
предписание периоди, вкл. за жалбоподателя, за времето от 01.05.2020 г. до
30.09.2020 г. Предписанията са връчени лично на собственика и управителя на
дружеството Д. Б. на 09.11.2020 г., не са обжалвани и са влезли в сила на
24.11.2020г.Материалите от извършената проверка са изпратени на Районна
прокуратура гр. Бургас, на основание чл. 108а от КСО, за предприемане на
действия по компетентност, като според данните представени в настоящото
производство, преписката е изпратена по компетентност на Специализирана прокуратура
гр.София.
В настоящото производство са
изискани и представени по реда на чл. 192 ГПК във връзка с чл. 144 АПК данни от
дружеството – работодател , които са приобщени към доказателствения материал по
делото ,а именно : Свидетелство за
регистрация на фискално устройство от 18.05.2020 г., Позволително за ползване
на недървесни горски продукти серия ЮЦДП № 00308/22.04.2020 г. на територията
на ТП ДГС Пазарджик, Превозен билет Серия А № 01919 за транспортиране на гъби и
горски плодове от 22.04.2020 г., Протоколи за подадени данни (приложение № 9
към чл. 8, ал. 7 от Наредба Н – 13 за месеците май, юни, юли, август, септември
2020 г., ведно с ведомости за заплати, в която фигурира и жалбоподателя И.Г..
Представени са и удостоверения от Сдружение „Асоциация на преработвателите на
диворастящи гъби и плодове в България“ от 05.05.2020 г. за успешно преминал
инструктаж на работниците/ включително за жалбоподателя Г. /, договори за наем
и договор за продажба на специализирана порода кучета с документи за тяхната
регистрация, договор на наем на недвижим имот в землището на с. Мало Конаре,
общ. Пазарджик, договор за наем на леки
и товарни автомобили, както и Удостоверение за вписване в списъка на обекти за
изкупуване на диворастящи гъби № 75/05.06.2020 г. от ОДБХ Пазарджик,
уведомление за данни от справката декларация за ДДС, дневник за покупки и
дневник за продажби за периода от месец май до месец септември 2020 г., ведно с
издадени фактури за продажба на гъби и трюфели.
Жалбоподателят е представил и копие
от два броя пътни листове за проведени от него транспортни курсове на 08.06. и 11.06.2020 г.
за автомобил с рег. № РА 21-65 ВМ по маршрут Мало Конаре, Паталеница, Братаница
, Мало Конаре.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелят И.
Л. ,
твърди , че работи и към настоящия момент в
търговското дружество –
работодател на длъжност „мениджър „. Твърди , че познава жалбоподателя Г., тъй
като същият работел в същата фирма като шофьор. Управлявал различни автомобили,
но основно карал бусовете на фирмата – три бели автомобила …, с които превозвал
работници и продукцията на клиентите- амбалаж, инвентар.Карал и продукция в гр.
Сандански, към техен клиент фирма „….“, както и в с. Черногорово, към друг
техен клиент фирма „…. „ЕООД. Управлявал и техен товарен камион с рег. № РА
21-65 ВМ. По принцип работното му време било от 08,00 ч. до 17,00 ч., но когато
пътувал на по-далечни маршрути , се връщал и извън работно време. Работата била
сезонна и когато имало гъби, се работело и през почивните дни, като работниците
почивали по график за да се спазва технологичния процес.Свидетелят твърди , че
в най- силния сезон – края на лятото и
началото на есента , във фирмата работели 100 човека.Всички си получавали
редовно заплатите и се подписвали на ведомости. Жалбоподателят бил уволнен през
м. януари 2021 г., тъй като нямало гъби, останали само трюфелите , а и те
поради пандемичната обстановка не можели да се пласират, понеже в Италия и
Франция пазарите били замразени.
Така
дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав кредитира, като обективни, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи на приетите по делото писмени доказателства.
При
така установеното, настоящият състав на Административен съд – Пазарджик, прави
следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-02-245
/04.12.2020 година, по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за
обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от компетентен орган,
съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО –
директора на ТП Бургас на НОИ. Обективирано е в посочената в същата разпоредба
писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването
за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът,
който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна
дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа
информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и
подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 ал.1
НПО ПДОО за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е2020183799.
Настоящият съдебен състав намира, че
така направеният извод не съответства на закона. Разпореждането на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП Бургас на НОИ , предмет на
съдебен контрол е издадено на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване. Цитираните разпоредби уреждат
правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на паричните обезщетения и помощи от ръководителя на ТП на НОИ, да откаже
изплащане на обезщетение за временна
неработоспособност , когато лицето няма право на парично обезщетение или
парична помощ.Нормите са приложими когато пред решаващият административен орган
са представени или са събрани доказателства по смисъла на чл. 37 от АПК, представляващи конкретни
данни за правно релевантни факти, даващи основание за отказ за изплащането на
обезщетение.
Административният орган е приел , че
жалбоподателят не е осигурено лице по
смисъла на § 1, т. 3 ДР на КСО,
защото реално не е осъществявал трудова дейност по създаденото с "ГРГ
експорт „ ЕООД трудово правоотношение. Заключил е, че на основание чл. 10 ал.1 КСО осигуряването не е
възникнало, поради което е приел , че правилно ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите е отказал плащане по представения болничен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Следователно за да придобие право на изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по болничен лист № Е20201837499 жалбоподателят
следва да е осигурено лице по § 1, т. 3 ДР на КСО. Последното
обстоятелство е правопораждащ елемент от фактическия състав за претендираното
от лицето плащане от ДОО, който съдът след съвкупен анализ на събраните в
настоящото производство гласни и писмени доказателства – намира за установен.
Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО в релевантната
редакция, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 КСО, и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. С приемането на нормите
на Кодекса за социално осигуряване законодателят
разграничи съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение.
Правата и задълженията на страните по осигурителните правоотношения, се
основават на вече възникналото трудово правоотношение. Релевираните доводи от
ответника, че лицето не е осъществявало трудовата дейност, за изпълнението, на
която е сключил договора от 01.05.2020 г., по същество представляват оспорване
на съдържанието на трудовия договор. Последният е частен диспозитивен документ, който има само
формална доказателствена сила, поради което не обвързва съда. Съгласно чл. 180 ГПК подписаните частни
документи доказват, че съдържанието им представлява изявление на лицата, които
са ги подписали. В това се състои формалната доказателствена сила на тези
документи и оспорването по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК е единствено по отношение
авторството на частния диспозитивен документ. По настоящото дело не са оспорени
подписите на страните по трудовия договор, но се поддържа от административният
орган липса на реално започване и осъществяване на трудова дейност от лицето.
На осн. чл. 74 от Кодекса на труда,
трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор
или ги заобикаля, е недействителен. Трудовият договор се обявява за
недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ. До обявяването на
трудовия договор за недействителен по арг. от чл. 74, ал. 3 и ал. 5 КТ нито контролните органи, нито страните по
него, могат да се позоват на тази недействителност.
Доколкото договорът не е оспорен от
директора на ТП на НОИ , не е обявен за недействителен по предвидения за това в
закона ред /чл. 74 от Кодекса на труда/, същият обвързва валидно страните
по създалата се облигационна връзка, но не и съда досежно основният спорен в
настоящото производство факт, който се
явява последица от сключването му, а именно страната реално да е постъпила на
работа (чл. 63, ал. 4 КТ) и да е осъществявала трудова дейност в
изпълнение на този договор.
Видно от доказателствата по делото,
които като цяло не се оспорват от страните, извършените в осигурителя проверки
и ревизии, са изцяло насочени към установяване на факта за наличието на
извършвана търговска дейност, а от там и реалното престиране на труд от
назначените в дружеството работници и служители. Полагането на труд, като
юридически факт от обективната действителност следва да бъде безспорно установен
и то при пълно и главно доказване, като по аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта за това
е вменена на жалбоподателяя по делото. Именно той следва да докаже, че са
налице, твърдените за липсващи от административния орган предпоставки, за
отпускане/изплащане на паричните обезщетения, отказани с процесното
разпореждане и в частност, с оглед очертания административноправен спор да докаже,
че за процесни период същият е полагал труд в " ГРГ експорт „ ЕООД,
съответно е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО,
тъй като това в крайна сметка са и обстоятелствата, на които се основават
наведените в жалбата възражения. В тежест на административния орган пък е да
установи фактическите основания, както и да докаже изпълнението на законовите
изисквания при постановяване на решаващия си административен акт.
В настоящото производство ,в
съответствие с доказателствената тежест, която носи, жалбоподателят е ангажирал
многобройни писмени доказателства, които кореспондират и се подкрепят изцяло от
събраните гласни доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от негова
страна по сключения трудов договор.
Представен е не само самия трудов договор, но и длъжностна характеристика, от
която се установява какви са основните
му трудови задължения, но също така пътни листове за извършени превози,
удостоверение за успешно преминат инструктаж, издадено от Сдружение „Асоциация
на преработвателите на диворастщи гъби и плодове в България“. Разпитан е
свидетелят И. Лулчев, мениджър на фирмата, от чиито показания се установява не
само, че дружеството е осъществявало реално дейност по бране на диворастящи
гъби, но и факта, че И.Г. е бил един от работниците във фирмата, осъществяващи
транспортирането на работници, добитото
количество продукция и амбалаж.
Освен това по делото са представени
и редица писмени доказателства, от които се установява, че „ГРГ Експорт“ ЕООД
реално е осъществявало дейност. Вярно е че тези доказателства не са представени
пред административния орган, след като са били изискани и са били дадени
нарочни предписания, но наличието на незаконосъобразни действия и бездействия
от страна на работодателя не следва да води до неблагоприятно засягане на
правната сфера на работника, доколкото в случая са налице достатъчно данни,
които да обосноват твърдението, че жалбоподателят е упражнявал реално възложената му трудова дейност. Изложеното в мотивите на
обжалвания акт твърдение за доказано
пасивно поведение на осигурителя сочи единствено на нарушение на осигурително –
правни норми от негова страна , но не обосновава извод за липсата на реално
изпълнение по възникналото валидно трудово правоотношение на жалбоподателя , а
от тук за липсата на предпоставките, с които законодателят свързва качеството
"осигурено лице" в контекста на разпоредбата на чл. 10 от КСО.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите неправилно
е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО и е отказал изплащане на обезщетение, без да е налице
предвидената в нормата предпоставка. Като е потвърдил разпореждането по реда на
административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП Бургас
на НОИ е издал незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде
отменен. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона ,
дадени в мотивите на настоящото решение.
Относно разноските. Предвид изхода
на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
съдебни разноски. Съдът намира за частично основателно възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, като с
оглед на сравнително ниската фактическата и правна сложност на делото и
като се вземе предвид разпоредбата на чл. 8 ал.2 т.2 НМРАВ , този размер следва
да бъде намален на 500,00 лв.Така дължимите от ответника разноски следва да
включат сумата в размер на 500,00 лв. за възнаграждение на адвокат и 10,00 лв.
за внесена държавна такса или общо в размер на 510,00 лева- съгласно представените по делото писмени
доказателства и списък по чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. На основание
параграф 1 т.6 от ДР на АПК , тези разноски следва да бъдат присъдени в тежест
на юридическото лице , в структурата на което е административния орган – НОИ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Пазарджик :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц1040-02-175/29.12.2020
г. на Директора на ТП на НОИ гр.Бургас , с което е потвърдено Разпореждане №
О-02-000-00-0127759/17.11.2020 година,
на ръководител по изплащане на обезщетенията
и помощите при ТП на НОИ гр.Бургас , с което на основание чл.40
ал.3 КСО и чл. 47 ал.1 от НПОПДОО е
отказано на И.К.Г. ЕГН ********** с адрес *** отпускането на
парично обезщетение по болничен лист № Е2020183799 за временна
неработоспособност за периода от
15.10.2020 г. до 28.10.2020 г., като незаконосъобразно.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона , дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр.София
да заплати на И.К.Г. ЕГН **********
с адрес *** съдебно-деловодни разноски в
размер на 510,00лв. /петстотин и десет
лв./
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/