О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260642 ,
26.10.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в закрито заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен
Вълев ч.гр.д.№ 2436 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2
вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по повод частна жалба с вх.№266060/07.10.2020
г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* против Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №260074 от 23.09.2020 г. по ч.гр.д.
№5708/2020 г. на Районен-съд Бургас, с което е оставено без уважение
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по договор за
потребителски кредит № **********/31.08.2017 год., касаеща вземания за
договорно възнаграждение от 262.64 лв., за възнаграждение за пакет допълнителни
услуги от 800.53 лв., за мораторна лихва в размер на 184.29 лв., дължима за
периода от 27.11.2017 год. до 28.08.2019 год., както и лихва за забава в размер
136.64 лв. за периода от 28.08.2019 год. до 20.09.2020 год.
Излагат се съображения, че заповедният съд
няма правомощие да извършва преценка за валидност на договор за потребителски
кредит, както и да следи дали отделни
клаузи от договора противоречат на закона и добрите нрави. Сочи се, че клаузите
не са обявени за неравноправни по предвидения законов ред и не са подведени под
нормата на чл. 143 от ЗЗП. Цитирани са съдебни актове, постановени при
действието на предходната редакция (преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.)
на разпоредбата на чл. 411 от ГПК. Твърди се, че процесният договор отговаря на
всички законови изисквания и се оспорва същият да противоречи на разпоредбите
на чл. 10а, чл.11, ал.1 т.10, във вр. чл. 19,ал. 1-4, чл. 21, чл. 22 и чл. 23
от ЗПК.По отношение на договорното възнаграждение се сочи, че уговорения
годишен лих вен процент отговаря на законовите изисквания и не може да
противоречи на добрите нрави, това което е позволено от закона от императивна
правна норма.
Иска се отмяна на разпореждането и вместо
него да се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички вземания,
претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли за присъждане на разноски в размер на 15 лева за заплатената държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата
на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок от
легитимирано лице и е допустима.
Пред Районен съд-Бургас е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
М.А.М., ЕГН ********** за следните суми, дължими по договор за потребителски
кредит № **********/31.08.2017 год.: 786,42 лева – главница; 262,64 лева -договорно
възнаграждение за периода 26.05.2018 г. -28.08.2019 г.; 800,53 лв. – остатъчно
непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 136,64 лв. –
лихва за забава за периода 27.11.2017 г.
– дата на изпадане на длъжника в забава до 28.08.2018 г.-дата на предсрочна
изискуемост и законна лихва в размер на 136,64 лева от 28.08.2019 г. до
изплащане на вземането.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК
към заявлението са приложени договор за потребителски кредит, ведно с
приложенията към него, както и приложимите общи условия.
С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас
е отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на следните
претендирани вземания: договорно
възнаграждение от 262.64 лв., за възнаграждение за пакет допълнителни услуги от
800.53 лв., за мораторна лихва в размер на 184.29 лв., дължима за периода от
27.11.2017 год. до 28.08.2019 год., както и лихва за забава в размер 136.64 лв.
за периода от 28.08.2019 год. до 20.09.2020 год.
Страните по делото са сключили договор за
потребителски кредит № **********/31.08.2017 год., приложен на л. 6 и сл. от
заповедното производство. Видно от него, длъжницата М.А.М. е получила сума от 1000
лева, която следва да издължи за срок от 24 месеца с договорен годишен лихвен
процент 41.17% и ГПР 49.89%.
Освен горните суми, М. е следвало да изплати
и сумата от 1200,48 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, а именно – приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни средства.
От
заявлението, по което е образувано заповедното производство пред районен
съд-Бургас, се установява, че длъжницата
е погасила седем месечни вноски и е изпаднала в забава по отношение на
последващите такива, като е спорно дали сумата, свързана със закупения
допълнителен пакет услуги, сумата, представляваща договорна лихва, както и
лихва за забава и законна лихва, почиват
на клаузи, които са неравноправни, противоречащи на закона и добрите
нрави.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не
издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Претендираната от заявителя/частен жалбоподател като
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги сума от 800,53 лева, от
пълния договорен размер от 1200.48 лева противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК,
която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази
такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в
закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това,
че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да
обоснове начисляването на претендираната от него такса. Липсва и каквато и да е
обосновка в сезиралото заявление съда- какви са допълнителните услуги, за които
се претендира възнаграждение по размер почти равно на договорения кредит, дали
същите са предоставени, както и дали става въпрос за допълнителни по естеството
си услуги.
Претендираното възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги е уговорено за възможността за предоставяне на изброените в
допълнителното споразумение услуги, независимо дали някоя от тези услуги ще
бъде реално предоставена на кредитополучателя по време на действието на
договора. Подобна уговорка е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на кредитодателя и потребителя. Уговореното възнаграждение за
възможността за използване на допълнителни услуги в размер на 1200,48 лв. лева
сочи и за нееквивалентност на престациите, която противоречи на добрите нрави,
не само поради възможността посочените услуги никога да не бъдат използвани, но
и с оглед размера на заемната сума, който е 1000 лева.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е предвидено:
"Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България".
Със сключването на споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги, по което се претендира възнаграждение в размер на 1200,48лв., обаче, би
се стигнало да надвишаване на пределно допустимата граница на ГПР по договора.
Самото споразумение предвижда, че изборът и закупуването на пакет допълнителни
услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за
получаването му при предлаганите условия. Не става ясно дали описаните по
допълнителния пакет услуги са предоставени и са ползвани от длъжника. По този
начин, според настоящия състав, се постига именно онова скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и би довело до заобикаляне на
императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимата от
заемателите лихва.
Въз основа на изложеното съдът намира, че са налице
предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 1237,68 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Видно от представения Договор за потребителски кредит
страните са се договорили предоставената сума в размер на 1000 лева да бъде
върната за срок от 24 при ГПР – 49,89% и
годишен лихвен процент в размер на 41,17% Така уговорения годишен процент на
разходите/ след обявяването на клаузата относно закупения пакет за допълнителни
услуги за нищожна/ отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния
размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Настоящата
инстанция не споделя изложените мотиви на Районен съд – Бургас за
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 23 от ЗПК. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД страните са
свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат,
като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави.
В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва
и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва,
както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза,
с която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва
размер на възнаградителната лихва.
За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, защото към него
може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски
и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо,
за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като
критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е
пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите
нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към
датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не
надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница.
Поради това съдът счита, че следва да се издаде Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжницата М.А.М. за сумата от 262,64 лева, представляваща
договорна лихва за периода 26.05.2018г. – 28.08.2019г.
Ето защо по отношение на горепосочената сума от 262,64
лева обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като бъде издадена
заповед за изпълнение за същата сума.
По отношение на претендираната лихва за забава за
сумата от 184,29 лева за периода от 28.08.2017 г. до 28.08.2019 г. не става
ясно върху какъв главница се начислява- дали само върху предоставената и
невърната на падежа сума, дали върху сума от нищожния пакет за допълнителни
услуги. Описанието по този начин
препятства и преценката за съответствие на искането с чл.411, ал.2, т.2
от ГПК. По тези съображения
претендираната сума от 184,29 лева не следва да се присъжда.
Същото важи и за претендираната лихва за забава за
сумата от 134,64 лева, дължима от 28.08.2019 г. до датата на подаване на
заявлението. Не е ясно защо заявителят счита, че на 28.08.2019 г. е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, което се явява допълнителен аргумент за отказ за
присъждане на исканата сума от 134,64 лева.
Ето защо по отношение на сумите от 134,64 лева и
184,29- претендирана лихва, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
На жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски
съобразно уважената част от жалбата в размер на 12,34 лева, представляващи 2,85
лева-държавна такса и 9,49 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не
подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №260074 от 23.09.2020 г. по ч.гр.д.
№5708/2020 г. на Районен-съд Бургас, в частта, с която е оставено без уважение
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В,
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против М.А.М., ЕГН ********** по
договор за потребителски кредит № **********/31.08.2017 г. на договорно
възнаграждение в размер от 262,64 лева,
начислено за периода 26.05.2018 г. -28.08.2019г.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД ЕИК ********* сумата от 12,34 лева /
дванадесет лева и тридесет и четири /- разноски за настоящата инстанция.
ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ
ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* против длъжника М.А.М., ЕГН **********
за сумата от 262,64 лева, договорно
възнаграждение, начислено за периода от 20.01.2018 година до 15.08.2019 година,
произтичащо от сключен между страните договор за потребителски кредит №
**********/31.08.2017 г., както и за разноските за настоящата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №260074 от 23.09.2020 г. по ч.гр.д.
№5708/2020 г. на Районен-съд Бургас в останалата част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.