№ 804
гр. София, 22.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско
дело № 20231000500717 по описа за 2023 година
., за да произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 263897/02.02.2023год. , подадена от адв. Иванов
като пълномощник на Л. Ф. Р. срещу протоколно определение , постановено в с.з. на
26.01.2023год. по гр.д.№ 1904/2021год. по описа на СГС , с което съдът е указал на Л. Р. да довнесе
държавна такса в размер на 4 850лева за образуване на делото, както и че при невнасяне на
държавната такса производството по делото ще бъде прекратено.
В частната жалба са развити доводи за допустимост на обжалването на
първоинстанционното определение,както и такива за неговата неправилност . Формулирано е
искане за отмяната му и за връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за
законосъобразно определяне на цената на иска.
Към жалбата е приложена и молба от частния жалбоподател с представена към нея вносна
бележка за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 4 850лева.
Не е подаден писмен отговор от ответника К. М..
Софийският апелативен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба на Л. Ф. Р. , предявена срещу К. Д. М. ,
с която е поискано да бъде прогласена нищожността на нотариално завещание № 8, том-1, рег.№
20439, дело № 8/2015год. и при условията на евентуалност- да бъде констатирана неговата
унищожаемост. С цитираното завещание Р. Е. М. е завещала на К. Д. М. цялото си движимо и
недвижимо имущество ,движими вещи и парични суми, дружествени дялове, фирми които
притежава към момента на смъртта си.
В исковата си молба ищцата не е посочила изрично цената на иска,но е поддържала че
иска е неоценяем, поради което и е внесла държавна такса в размер на 30 лева.
С разпореждане от 17.02.2021год. и на чл.70, ал.3 от ГПК, СГС разпоредил внасяне на
държавна такса по делото в размер на 400 лева,която сума е внесена от ищцата на 03.03.2021год.
В проведено на 24.02.2022год. съдебно заседание адвокат пълномощника на ответника е
представил баланс на „ Лимекс КО“ ЕООД с твърдения, че завещателката Р. М. е била съдружник
в дружеството към датата на смъртта си .
1
С протоколно определение от 03.11.2022год. , с оглед представения баланс на „ Лимекс
Ко“ ЕООД и позовавайки се на извършени служебни справки в ТРРЮЛНЦ СГС е указал на
ищцата Л. Р. да довнесе държавна такса за образуване на делото в размер на 4 850лева. В
диспозитива на определението изрично не е постановил увеличаване на цената на иска,но от
мотивите е видно ,че е сторил това позовавайки се на цитирания по-горе баланс. Въз основа на
него е приел ,че към момента на смъртта си завещателката е притежавала половината от дяловете
в „ Лимекс Ко“ ООД /преди преобразуването му в ЕООД / и доколкото балансовата стойност на
активите на дружеството е в размер на 1 000 050 лева, то нейният дял бил равностоен на
500 025лева . Това била и цената на предявения по чл.42 ЗН иск , поради което държавна такса
била в размер на 4 850лева и подлежала на довнасяне.
Апелативен съд –София, в настоящия си състав, намира подадената срещу горното
определение частна жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В обжалваното протоколно
определение действително липсва изричен диспозитив , с който се определя цената на иска , но от
мотивите му е видно ,че именно новата цена на иска, определена съобразно представения баланс
на „ Лимекс Ко“ ЕООД е послужило като основание за първоинстанционния съд да изиска от
ищцата довнасяне на сумата от 4 850 лева като държавна такса по предявения иск. Така, следва да
се приеме ,че определянето на окончателната цена на предявения иск се съдържа имплицитно в
диспозитива на обжалвания съдебен акт, който с оглед този му характер следва да бъде приет за
подлежащ на обжалване . Постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт попада в
хипотезата на 70, ал.3 от ГПК и доколкото по естеството си е частен случай на хипотезата на чл.70,
ал.2 от ГПК, то подлежи на контрол по реда на чл. 274 от ГПК. /така Определение №
68/31.01.2014год. по ч.гр.д.№ 450/2014год. на ГО на ВКС/.
Определението е незаконосъобразно .
С него е определена окончателно цената на предявения иск по чл.42 от ЗН, след като тя
първоначално е била определена приблизително от съда по реда на чл.70, ал.3 от ГПК . Етапът, в
който се намира първоинстанционното производство към момента на определянето й само по себе
си не опорочава това действие на съда,тъй като то може да бъде извършено най-късно при
решаване на делото,тоест във всеки предходен момент до постановяване на съдебния акт по спора
.Следва обаче да се има предвид , че окончателното определяне на цената предпоставя наличие
на събрани писмени доказателства, относими към определянето й. В случая само и единствено въз
основа на представения по делото баланс на „ Лимекс Ко“ ЕООД не само че не може да се
определи законосъобразно цената на предявения иск ,но и дори и да се приеме това за възможно-
при извод за относимост и вярност на данните в него , то те не установява наличие на вземане за
приетата от първоинстанционния съд равностнойност на завещания дружествен дял.
От направената от съда служебна справка по чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява , че
Р. М. е била съдружник в „ Лимекс Ко“ ООД като е притежавала 50 от капитала на дружеството.
Същата е починала на 23.02.2016год. като с процесното завещание № 8, том-1, рег.№ 20439, дело
№ 8/2015год. е завещала на съпруга си –К. М. цялото си движимо и недвижимо имущество
,движими вещи и парични суми, дружествени дялове, които притежавала до своята смърт. С
настъпване на смъртта на завещателката нейното участие в дружеството е прекратено в хипотезата
на чл.125, ал.1 ,т.1 от ТЗ. Последица от прекратяването на членственото правоотношение на
завещателката е пораждане на вземане на наследника, в случая заветника , в случай не бъде приет
като съдружник, за паричната равностойност на освободените дружествени дялове.Съгласно чл.
125, ал.3 от ТЗ размерът на вземането за равностойността на дружествения дял се определя въз
основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.Вземане
за равностойността на дружествения дял би съществувало единствено ако сумите по активите
превишава онази сума от пасива,която се включва при формиране на капитала към момента на
прекратяване на участието в дружеството.Ако размера на активите на дружеството е по- нисък от
този на неговия пасив,за прекратилия участието съдружник,респ. неговите наследници по закон
или завещание не възниква вземане по чл.125, ал.3 от ТЗ.
При съобразяване на горното и при липса на счетоводен баланс към релевантната дата не
би могло да се определи равностойността на дружествения дял на съдружника, прекратил
членството си в дружеството с ограничена отговорност , който дружествен дял в случая е предмет
на атакуваното завещателното разпореждане.В другия случай, ако представения баланс към
31.12.2015 год се приеме за релевантен и данните в него за достоверни, то е видно че актива и
2
пасива по баланса са с еднаква стойност , от което следва че липсва положителна стойност на
дружествен дял, която евентуално би се дължал на заветника .
Гореизложеното обуславя извод за незаконосъобразност на извършеното от
първоинстанционния съд определяне на окончателната цена на иска по чл.42 от ЗН и оттук на
определената от него като дължаща се в допълнение от ищцата държавна такса. И към настоящия
момент и въпреки цитирания по-горе баланс настоящият съдебен състав счита ,че е налице
затруднение за определяне на цената на предявения иск, поради което законосъобразното й
определяне е именно по реда на чл.70, ал.3 от ГПК .Въз основа на така определената цена на иска
следва да бъде определена и дължащата се държавна такса по иска ,която така определена е и
заплатена от ищцата и последната не дължи определеното с обжалваното определение довнасяне
на сумата от 4 850лева.
Тук следва да се отбележи , че с постановяване на настоящото определение не се
преклудира възможността за преразглеждане от първоинстанционния съд на въпроса за цената на
иска . Съобразно предвиденото в чл.70, ал.3 от ГПК и при наличие на писмени доказателства
относими към определяне на цената на иска , първоинстанционният съд би могъл да я определи и
впоследствие –до решаване на делото или при решаване на делото като съобразно това изиска
допълнителна такса или да върне надвзетата евентуално такава.
Мотивиран от горното , Апелативен съд- София
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение ,постановено в с.з. на 26.01.2023год. по гр.д.№
1904/2021год. на Софийския градски съд, ГО, І-12 състав ,в което е указано на Л. Р. да довнесе
допълнителна държавна такса по делото в размер на 4 850лева .
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него при
съобразяване с мотивите на настоящото определение .
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3