МОТИВИ
по
НОХД № 264 по описа за 2020 година на
Районен
съд – Исперих
Районна прокуратура – Разград е
внесла обвинителен акт срещу подсъдимият Я.Д.М. с ЕГН-**********, роден на ***
г. в гр. С, живущ ***, български гражданин, със средно образование, разведен и
осъждан по обвинение за това, че през периода един ден в края на месец декември
2019 г. и през месец април 2020 г. в урбанизирана територия в землището на гр.
И, обл. Р, в условията на продължавано престъпление, самоволно, не по
установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от Л.П.Т. чуждо
действително право – право на ползване на земеделски имоти, находящи се в
местността „К И“ с номера: 045040 с площ 0,859 дка, 045371 с площ 6,382 дка,
345372 с площ 10,991 дка, 045373 с площ 3,897 дка, 045374 с площ 3,00 дка,
045375 с площ 3,00 дка, 045376 с площ
2,946 дка, 045377 с площ 2,114 дка, 045383 с площ 1,200 дка, 045384 с площ 1,002
дка, 045385 с площ 1,501 дка, 045388 с площ 7,400 дка, 045404 с площ 4,93 дка,
като не е допуснал Т. да ги обработва, а вторият път е изорал и засял с
царевица, немаловажен случай - престъпление по чл. 323, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от Наказателния кодекс.
След направено искане, вземайки предвид посоченото в ОА, съдът е конституирал Л.П.Т. като частен обвинител
по образуваното наказателно производство в първоинстационния съд.
Прокурорът поддържа обвинението.
В хода на съдебните прения прокурорът
изразява становище, че по делото са установени същите факти, описани вече в ОА.
Посочва, че е установено, че през 2018 г. свид. Т. е казал на подсъдимия да не
обработва повече земята. Заявил пред ОСЗ, че ще я обработва. Предприемайки
действия в изпълнение на намисленото един ден в края на месец декември 2019 г. наел тракторист и отишъл да извършва дълбока оран. Подсъдимият,
който живее наблизо, го видял, отишъл на
мястото и го заплашил, че ще спука гумите на трактора с нож,
който имал в себе си. Казал, че земята е
негова и започнал спорове с пострадалия. Уплашен от действията му, пострадалият
си заминал. Той отново се срещнал с
подсъдимият и му казал, че земята е негова, наторил и почистил земята. През
месец април подсъдимият изорал земята и засял с царевица.
Държавният обвинител счита обвинението за безспорно доказано и моли подсъдимият
да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода към минимума и кумулативно глоба.
Повереникът
на ЧО също счита обвинението за доказано. Изразява своето становище от правна
страна във връзка с повдигнатото обвинение. Моли за осъдителна присъда и
определяне на справедливо наказание.
Подсъдимият
посочва, че се възприема за невинен. Пояснява, че никъде не е посочено, че е
отстъпил негова земя. Посочва, че не е вадил нож и не е заплашвал никого. През стопанската 2020 – 2021 г. не обработвал
земята и я е отстъпил на ЧО. Изтъква още, че ЧО е известен в града, че няма
работа, а единствената му работа е да съди другите. Подсъдимият твърди, че
отглежда сам трите си деца. Моли съда да реши кой е прав.
В
осигуреното му право на последна дума посочва, че е невинен.
Съдът, преценявайки събраните и
приобщени по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Я.Д.М. с ЕГН-**********,
роден на *** г. в гр. С, живущ ***, български гражданин от турски произход, със
средно образование, определя се като грамотен, разведен, безработен и осъждан.
Подсъдимият и свид. П. се занимават
със земеделие. През предходните години по споразумение между подсъдимият М. и
свид. П., подсъдимият обработвал земите, находящи се в близост до жилището му и
в землището на гр. И. Подсъдимият обработвал тези земи още преди свид. П. да ги
закупи. Устно двамата се уговорили подсъдимият да отстъпи на свидетеля друга
земя за обработка, за да може подсъдимият да продължи да обработва същите
имоти. За стопанската 2018 г. – 2019 г. свид. П. подал декларация по чл. 69,
ал. 2 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б от ЗСПЗЗ до ОС „Земеделие“ - И, заявявайки
ползването на имот с № 045372. За стопанската 2019 г. – 2020 г. свид. П. отново
подал декларация, заявявайки ползването на имоти със следните номера: 045040 с
площ 0,859 дка, 045371 с площ 6,382 дка, 345372 с площ 10,991 дка, 045373 с
площ 3,897 дка, 045374 с площ 3,00 дка, 045375 с площ 3,00 дка, 045376 с площ 2,946 дка, 045377 с площ 2,114 дка,
045383 с площ 1,200 дка, 045384 с площ 1,002 дка, 045385 с площ 1,501 дка,
045388 с площ 7,400 дка, 045404 с площ 4,93 дка, находящи се в урбанизирана
територия в землището на гр. И в местността „К И“. През м. декември 2019 г.
свид. Т. наел тракторист – свид. А. с намерение да извърши оран на имотите.
Свид. А. започнал да оре, но подсъдимият пристигнал и заставайки пред трактора,
успял да спре действията на свидетеля. Подсъдимият им казал, че той ползва
земята и им казал да си тръгват. Свид. П. му казал, че земята е негова и той
трябва да я обработва. Подсъдимият му заявил, че иска да види документите и
няма да спори с него. Свид. А. чул подсъдимият да отправя заплахи, че ще среже
гумите, едната от които е на стойност 6000 лева. Свид. А. забелязал, че
подсъдимият имал нож за дране на кръста си и кръв по себе си. По същото време
свид. А М бил при подсъдимия за клане на теле. Подсъдимият не се уплашил и след
думите на свид. П., че ще извика полиция. Свидетелите П. и А. решили да си
тръгнат. Свид. Мтвърди, че когато се върнал подсъдимият му казал, че е дал пари
на свид. П., за да обработва земята.
През пролетта свид. П. отново
предупредил подсъдимият да не обработва земята, но през м. април 2020 г.
подсъдимият изорал земята и засял с царевица.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се
подкрепя от приложените писмени доказателства, приети по реда на чл. 283 от НПК
и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както и
обясненията на подсъдимия. По делото не са събрани категорични доказателства
само по отношение на заявеното от свид. П., че е извършил торене на имотите
през 2019 г. Действително са приложени фактури, но доколкото свидетелят
обработва и други имоти, не е ясно дали
закупените торове са използвани именно за извършване на торене на посочените
имоти. Не е без значение и факта, че подсъдимият твърди, че не е знаел за
мероприятията, извършени от свид. П. – по почистването и наторяването на процесните
имоти. Същият посочва, че само той е
обработвал имотите. Твърди също, че земята не е била наторена. Твърди, че никой
не е обработвал тези земи след 2015 г. освен него до стопанската 2020 – 2021
г., когато той отстъпил ползването на свид. П.. Съдът дава вяра на обясненията
на подсъдимия в тази им част. В този смисъл съдът приема, че не са събрани
безспорни доказателства за такива действия на свид. П..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
Съгласно чл. 323, ал. 1 от НК, който
самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго
свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни
случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева. При така
установените факти, съдът намира, че
съставът на престъплението, в което е обвинен подсъдимият не е осъществен от
обективна страна, поради което от същият не би могла да се търси наказателна
отговорност за действията, които той според обвинителния акт е извършил и чието
осъществяване се потвърди от събрания по делото доказателствен материал.
Използваният в текста на правната норма глагол „осъществи“ (едно оспорвано от
другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право) определя не само
формата на изпълнителното деяние като действие, но и поставя необходимостта
чрез деянието да бъде променено съществуващото
към съответния момент фактическо
положение, като се наложи нова фактическа ситуация, съответстваща на правото, което деецът претендира (в този
смисъл Решение № 297 от 18.04.1968 г. на
ВС по н.д. № 170/68 г., I
н.о., Решение № 460 от 24.10.2008 г. на ВКС по к.н.д. № 465/08 г., I н.о. и др.). Този елемент от състава
на престъплението в конкретния случай не е осъществен, тъй като подсъдимият е
ползвал и обработвал спорните имоти преди и след действията на свидетелите П. и
А. през м. декември 2019 г., като през 2020 г. ги е изорал и засял (за което не
се спори по делото). Очевидно същият ги е стопанисвал и през предходните
години. За случая е от значение, че стопанисването на имотите от страна на
подсъдимия съставлява онова фактическо положение, което той е продължил, а не е
изменил, чрез прибирането на реколтата от тях. В този смисъл самоуправни
действия биха могли да се търсят в поведението на свидетеля П., поради опита му
да наложи своето действително право без да използва предвидените от закона
способи, когато е пристигнал с трактора заедно със свидетеля А. през 2019 г. Не
са събрани доказателства какво е извършеното разпределение на земеделските масиви
в землището, ако изобщо е имало такова. Не са събрани доказателства дали
подсъдимият също е заявил в ОСЗ – И обработка на същите земи. Няма такива
твърдения и в обстоятелствената част на ОА. Не са събрани и такива
доказателства. Дори и ЧО да е закупил земите и в един момент да е решил да ги
обработва, няма данни за започнала процедура по реалното му въвеждане във
владение на посочените земеделски имоти. Въводът съставлява едно законосъобразно
действие, което би внесло промяна във фактическото положение в съответствие със
съществуващото към началото на стопанската 2019 г. – 2020 г. правно основание
на частния обвинител да ползва процесните имоти. Такива не мога да бъдат и
действията по торене. Впрочем от събраните доказателства не може да се установи
дали това отговаря на истината, доколкото се твърди единствено от свид. П., а
от съдържанието на приложените фактури не може да се направи извод дали
закупуването на торове е с предназначение конкретно за тези имоти. Подсъдимият
твърди, че не е знаел за това, че свид. П. е извършил торене. Напротив твърди
точно обратното – че от 2015 г. е обработвал същите земи и те не са били
наторени през 2019 г. Именно това е от значение в случая – дали той е бил
наясно, че има оспорване на фактическата му власт. В случай, че бе осъществен
въвод и въпреки него подсъдимият бе продължил да ползва земеделските земи,
прибирайки добивите от тях, той би осъществил състава на престъплението по чл.
323, ал. 2 от НК, а не това, за което е реално обвинен чрез ОА, инициирал
настоящото производство. Съдът приема, че подсъдимият е разполагал с фактическа
власт над имотите, както през 2019 г., така и до прибирането на реколтата през
2020 г., т.е. за посочените от прокурора стопански години. Не са събрани
доказателства за внесена промяна на това фактическо положение. Самоуправни
действия по смисъла на чл. 323, ал. 1 от НК подсъдимият би извършил, в случай
че частният обвинител е разполагал с фактическа власт над имотите и той е отнел
владението над тях при съвкупното наличие на останалите елементи от състава на
престъплението, каквито данни в конкретния случай не са установени по делото и
каквито не са залегнали дори в обвинителния акт, чиито рамки съдът не би могъл
на надхвърли, приемайки че подсъдимият е извършил престъплението чрез действия,
които не са посочени от обвинението. Произтичащото от обвинителния акт
становище, че при всяко действие на оспорване, ползващото се от определена фактическа ситуация лице следва да
се съобрази с наложената му промяна под страх от наказателна отговорност по чл.
323, ал. 1 от НК, би квалифицирало като престъпник всяко лице, което отказва да
напусне имота си, когато друг претендиращ се е самонастанил в него, като наред
с отказа да го напусне то продължава да го ползва, т.е. да извършва действия,
които съответстват на формата на изпълнителното деяние, с което този вид
престъпление би могло да се осъществи.
С оглед горното съдът прецени, че
събраните факти не водят до извода за налични обективни и субективни признаци
на престъпление по чл. 323, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателен
кодекс, поради което липсва основание за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Съдът прецени, че деянието не
съставлява престъпление, поради което подсъдимият Я.Д.М. с ЕГН-**********,
роден на *** г. в гр. С, живущ ***, български гражданин от турски произход, със
средно образование, определя се като грамотен, разведен, безработен и осъждан бе
признат за невиновен за това, че през периода един ден в края на месец декември
2019 г. и през месец април 2020 г. в урбанизирана територия в землището на гр.
И, обл. Р, в условията на продължавано престъпление, самоволно, не по
установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от Л.П.Т. чуждо
действително право – право на ползване на земеделски имоти, находящи се в
местността „К И“ с номера: 045040 с площ 0,859 дка, 045371 с площ 6,382 дка,
345372 с площ 10,991 дка, 045373 с площ 3,897 дка, 045374 с площ 3,00 дка,
045375 с площ 3,00 дка, 045376 с площ
2,946 дка, 045377 с площ 2,114 дка, 045383 с площ 1,200 дка, 045384 с площ
1,002 дка, 045385 с площ 1,501 дка, 045388 с площ 7,400 дка, 045404 с площ 4,93
дка, като не е допуснал Т. да ги обработва, а вторият път е изорал и засял с
царевица, немаловажен случай, поради което съдът го оправда по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 323, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
На основание чл. 190, ал. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс направените разноски остават за сметка на
държавата.
Воден от изложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: