Решение по дело №2376/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Обжалва се Решение № 7047 от 07.08.2024 г., постановено по адм. дело № 66/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София е осъдена да заплати на Й. Д. С., обезщетение в размер на 1409 лв., ведно със законната лихва считано от 11.01.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 18.01.2022 до 21.07.2022 г.; за 09.11.2023 г.; от 18.11.2023 г. до 11.01.2024 г. в Затвора Пловдив.

Касационния жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, излага доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Посочено е, че в действителност е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения, като в тази връзка е посочено, че в светлата част на денонощието помещенията не се заключват. На следващо място се сочи, че килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода. Твърди се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН, в частност затвора в Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Сочи се, че в хода на производството не са установени незаконосъобразни актове, действия или бездействия от страна на администрацията на Затвора – Пловдив, които да бъдат вменени като отговорност на ГД „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/. Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение в осъдителната му част, респективно, да постанови ново, с което да отхвърли претенциите на ищеца, евентуално, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства.

Ответникът по касационната жалба – Й. Д. С., чрез процесуалния си представител адв. Н. Д., изразява в писмен отговор становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционният съд се е развило по иск, предявен от Л. Й. Й., с [ЕГН], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с правно основание чл.284, чл.285 ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧ за заплащане на обезщетение на претърпени неимуществени вреди при престой в Затвора - Пловдив за периодите от месец март 2015 г. до 22.07.2022 г. и от 30.10.2023 г. до 11.01.2024 г. в общ размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. Съдът се е произнесъл по всяко от изложените в исковата молба твърдения.

Прието е в обжалваната част на решението, че за периодите от 18.01.2022 до 21.07.2022 г.; за 09.11.2023 г.; от 18.11.2023 г. до 11.01.2024 г., ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, където е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м. По отношение на периода от 18.11.2023 г. до 11.01.2024 г., администрацията на Затвора Пловдив не представила доказателства за спалното помещение и за броя на лицата, с които ищецът е пребивавал, поради което първоинстанционния съд е приел, че за така посочения период от 55 дни, претенцията за пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал Салкъмов, също се явява доказана с оглед разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС. Поради непредставени от страна на затворническата администрация протоколи за извършена ДДД обработка на спалните помещения за целия разглеждан период, съдът е счел за основателни и твърденията досежно наличието на дървеници и хлебарки в Затвора Пловдив за 185 дни.

По отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 1409 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Първоинстанционния съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.

В хода на касационното производство са представени нови писмени доказателства, с които се прави опит да се опровергаят установените пред първата инстанция факти и обстоятелства. Тези доказателства не са новооткрити, нито са били неизвестни за касационния жалбоподател към момента, към който му е било изрично указано от съда, че следва да ги представи. Тъй като според разпоредбите на чл.219 и чл.220 от АПК в касационното производство се допускат само писмени доказателства за установяване на касационните основания, като е налице забрана за нови фактически установявания – приложението на материалния закон се преценява от касационната инстанция съобразно установените от първоинстанционния съд факти, то представянето взимането предвид на тези нови доказателства ще се яви ново фактическо установяване, което е недопустимо в рамките на настоящото производство. Преди да се произнесе относно основателността на исковата молба, първоинстанционният съд е указал на страните разпределението на доказателствената тежест и е събрал всички относими доказателства. Процесуални нарушения от страна на съда не са допуснати, а жалбоподателят не е проявил достатъчна процесуална активност. Видно от текста на чл. 209 АПК, съдържащ касационните основания за отмяна е, че целта на касационното производство е отстраняване на процесуални пропуски и грешки в правоприлагането на първоинстанционния съд, а не поправяне на процесуални пропуски и грешки на страните.

С оглед на изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца и, доколкото в хода на касационното производство не се установи нещо ново, настоящият съдебен състав намира, че Решението на Административен съд – Пловдив, ХII състав, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна – без уважение.

Водим от гореизложеното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7047 от 07.08.2024 г., постановено по адм. дело № 66/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София е осъдена да заплати на Й. Д. С., обезщетение в размер на 1409 лв., ведно със законната лихва считано от 11.01.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 18.01.2022 до 21.07.2022 г.; за 09.11.2023 г.; от 18.11.2023 г. до 11.01.2024 г. в Затвора Пловдив.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.