П Р
И С Ъ
Д А
№ 09.10.2012г. гр.Свиленград
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Свиленградският Районен Съд
наказателна колегия в публичното
заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета
година , в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДОБРИНКА КИРЕВА
Съдебни заседатели:Н.А.
Г. Г.
при секретаря А.Д. и в
присъствието прокурора Милена Славова като
разгледа докладваното от съдия Кирева НОХД
№603 по описа за 2012г.,
П Р И С Ъ Д И :
1. ПРИЗНАВА
подсъдимият А.Н.Н. , роден на
*** ***, община Свиленград, ул. “****” № ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, с
ЕГН **********, осъждан
за ВИНОВЕН в
това, че:
При
условията на продължавано престъпление
на
25.01.2012г. в гр.Свиленград отнел чужди движими вещи -пари 1200 лева от
владението на С.Д.Н. *** ; на
16.02.2012г.в с.Момково,общ.Свиленград, чрез използване на техническо
средство/ключ за входна врата/ отнел чужди движими вещи-италианска златна
монета от 1882г.от 22 карата с тегло
поради което и на основание чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1 т.4 пр.ІІ вр. чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, буква"Б"от НК ,във вр.с чл.58а ,ал.4във вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК го ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 7/седем/ месеца.
На основание чл.61,т.2 във вр.с.
чл.60,ал.1 от ЗИНЗС
следва да изтърпи наказанието при „Строг”
режим в затворническо общежитие от закрит
тип.
На
осн.чл.59,ал.2 във вр.с
ал.1,т.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание
„Лишаване от свобода” времето през което подсъдимия А.Н.Н. с ЕГН ********** е бил задържан с Постановление за
задържане на РП Свиленград за срок от 72 часа ,считано от 16,00часа на 25.06.2012 и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”,взета с протоколно Определение №470 от 27.06.2012г. по ЧНД №467/ 2012
година по описа на РС Свиленград .
ОСЪЖДА подсъдимия А.Н.Н. с
ЕГН ********** *** да заплати на С.Д.Н. с
ЕГН ********** *** сумата от 806,60 лева, представляваща причинените от деянието
имуществени вреди.
ОСЪЖДА подсъдимия А.Н.Н. с
ЕГН ********** *** да заплати на В.З.Н. с
ЕГН ********** *** сумата от 806,60 лева, представляваща причинените от деянието
имуществени вреди..
ОСЪЖДА подсъдимия А.Н.Н. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Районен съд Свиленград сумата от 64,53
лева, представляваща държавна такса върху гражданския иск.
На основание чл.189,ал.3 от НПК , ОСЪЖДА подсъдимият А.Н.Н. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС Свиленград направените по делото разноски в размер
на 105,00 лева –възнаграждение за вещо лице .
На основание чл.189,ал.3 от НПК , ОСЪЖДА подсъдимият А.Н.Н. с ЕГН ********** *** да заплати
на С.Д.Н. с ЕГН ********** и В.З.Н. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски
в размер на
200,00 лева
–възнаграждение за адвокат .
Присъдата подлежи на
обжалване и протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-дневен срок, считано от
днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..........................
(Добринка Кирева)
Съдебни заседатели: 1.................................
2..................................
МОТИВИ към
присъдата по НОХД № 603/2012 г. на РС- Свиленград от 09.10.2012 г.
Гр.Свиленград ,15.10.2012г.
С Обвинителен акт по
Досъдебно производство №140/2012 година по описа на РУП- Свиленград, преписка с
вх.№ 577/2012 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград, Милена Славова –Прокурор при Районна
прокуратура – Свиленград повдига обвинения на:
Подсъдимия А.Н.Н. ,
роден на *** ***, община Свиленград, ул. “***” № *, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, с ЕГН **********,
осъждан ,за това че при
условията на продължавано престъпление на
25.01.2012г. в гр.Свиленград отнел чужди движими вещи -пари 1200 лева от владението
на С.Д.Н. *** ; на 16.02.2012г.в с.Момково,общ.Свиленград,
чрез използване на техническо средство/ключ за входна врата/ отнел чужди
движими вещи-италианска златна монета от 1882г.от 22 карата с тегло
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка,
така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и
гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението.При определяне на наказанието моли съда да наложи наказание „Лишаване от
свобода” в справедлив размер при
условията на чл.55 от НК ,като подробно мотивира доводи в тази насока.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му заявяват ,че подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената чат на Обвинителния акт,
като дава съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират
доказателства за тези факти.
По делото е
приет за съвместно разглеждане гр.иск в общ размер
на 1613,19лева от пострадалите
лица- С.Д.Н. с ЕГН ********** и В.З.Н. с
ЕГН ********** срещу подсъдимия за нанесени им имуществени вреди в резултат на деянието и същите
са конституирани в
качеството на граждански ищец.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът
разясни правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371,т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият
А.Н.Н. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимият се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва направените самопризнания, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Фактите, на основание които Съдът
постанови Присъдата си, се свеждат до следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Н.Н. ,
роден на *** ***, община Свиленград, ул. “***” № 4*, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, с ЕГН **********,
осъждан.
Установява се от приетото Експертно
Решение №0073 със зас.№ 004 жт 08.01.2003година на ТЕЛК –Общи заболявания –гр
Хасково,че подсъдимият е с 80 % ТНР –глухота и над 90% дб с увреждане на
говора, като срока на инвалидност е
пожизнен.
Съгласно Удостоверение за раждане на
община Свиленград ,издадено въз основа на акт за раждане №0194/01.10.2010г. се
установява,че подсъдимият е баща на детето Николай Атанасов Н. , родено на ***г***
и с майка В. Г.Г..
Представено е и Удостоверение от
Медицински център І Свиленград ЕООД от 10.09.2012година,видно което
съжителстващата с подсъдимия В. Г. е бременна /16 гестационна седмица/, което
обстоятелство се установява и от св.показания на бабата на В. Г. ,която твърди
,че внучката й и подсъдимият очаквали второ дете. Установява още ,че по принцип
той бил кротък по натура, но тъй като бил болен /говори за глухотата и
говора/ трудно си намирал работа. При
пострадалите работил много време,но те не му заплащали труда и т.като и
внучката и била болна ,дори в по тежко състояния от подсъдимия /глухоняма/,тя
също не работила и осигуряването на прехраната било в тежест единствено на
подсъдимия. Бил съвестен и работел много,но както се посочи пострадалите не му
заплатили работната заплата за 5-6 месеца и подсъдимият вместо да подаде жалба, недооценил
вариантите и извършил престъпление.
Видно от характеристичната справка на подсъдимият, се
установява , че същият е криминално регистриран,но не се издирва от полоцията.От ДСМПИС на подсъдимият се установява ,че не получава трудови или други доходи,
също не притежава движимо или недвижимо имущество.Видно от приетата по делото справка за
съдимост,ведно с бюлетини към нея се установява ,че подсъдимият е осъждан
многократно ,като С влязло в сила на 23.10.2006 година
Определение № 202/23.10.2006 година на Районен съд гр.Свиленград по НОХД №
598/2006 година за извършено от подс.Н.
престъпление на 10.08.2006 година по чл. 195, ал. 1, т.3 предл.1 вр.чл.194 ал.1
от НК и във вр.чл.54 от НК, последният е
осъден на “лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца, като изпълнението на
наказанието на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години; С
влязло в сила на 27.12.2006 година Определение № 270/27.12.2006 година на
Районен съд гр.Свиленград по НОХД№ 769/2006 година за извършено на 30.07.2006
година от подс.Н. престъпление по чл. 213 А,
ал.1 от НК и във вр. чл.55 ал.1 т.1 и
ал.3 от НК, същия е осъден на “лишаване
от свобода” за срок от 10/десет/месеца, като изпълнението на наказанието на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
срок от 3 години, като за тези две осъждания с влязло в сила на
27.03.2007 година Определение № 30/27.03.2007 година на Районен съд
гр.Свиленград по ЧНД № 41/2007 година на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК на подс.Н. е определено едно общо наказание,
явяващо се най-тежкото измежду двете наказания, наложено по НОХД № 598/2006
година и по НОХД№ 769/2006 година, двете по описа на Районен съд гр.Свиленград,
а именно “лишаване от свобода” за срок от 10/десет/месеца, като на основание
чл.66 ал.1 от НК , съда е отложил изпълнението на определеното едно общо
наказание за срок от 3 години. Отделно от това с Присъда №380/04.10.2007г.по
НОХД490/2007 по описа на РС-Свиленград, потвърдена с решение №363/19.12.2007г.,
постановено по ВНОХД №354/2007г. по описа на ХОС, под.Н. е признат за виновен за деяние, извършено на
14.04.2007г. в с.Момково съставляващо престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 7 от НК, поради което му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за
срок от 6/шест/ месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален
"общ" режим.
Подсъдимият А.Н.Н., работел като сезонен работник в селското стопанство и
помагал на семейството на пострадалите С.Д.Н. и В.З.Н. ***. С.Н. от своя страна се грижил за подс.Н. защото
знаел, че е беден, болен и го съжалявал.
Така на 25.01.2012г. подс.Н. и пострадалия .Ст.Н.
*** да пазаруват. Когато вече щели да си тръгват в колата на Н. , последния по
невнимание заедно с документите от джоба си, извадил и пачка с банкноти
възлизаща на сумата 1200 лева, които паднали на пода в автомобила. Подс.Н. видял това и взел незабелязано сумата и под предлог,
че му се ходи до тоалетната излязъл от автомобила, скрил се и преброил парите.
След като установил каква сума са, ги прибрал, а на другия ден си купил с тях
телевизор, микровълнова печка и др. ел. уреди. След като установил липсата на
парите Н. и
съпругата му В.Н. извикали подс.А.Н.
при тях и го попитали дали той не бил ги взел, но последния категорично
отрекъл, като обяснил, че парите, с които купил техниката за дома си били от
кредит.
На
16.02.2012г. преди обяд подс.Н.
бил в дома на сем.Николови като разбрал, че по-късно те няма да са в дома си, тъй като щели да заминават за гр.Пловдив. След
обед, след като се уверил, че няма никой в къщата на пострадалите
С. ***, подс.А.Н.
взел ключа за входната врата на къщата, който знаел къде собствениците държат и
влязъл в спалнята, където от гардероб взел италианска златна монета от 1882г.от
22 карата с тегло
Така
откраднатите златни накити подс.Н.
продал още на следващия ден (17.02.2012г.) в златарски магазин в гр.Свиленград.
Свидетелката В.Г., която работела там като магазинер, след като отговорила
утвърдително на въпроса на подс.Н.
дали изкупуват злато, поискала документ за самоличност и подс.Н. показал личната си карта, от която св.Г. установила,
че това е именно подсъдимия А.Н.Н. и записала имената и ЕГН-то му в тетрадка срещу които
последния се подписал. За предаденото количество злато св.Г. платила на подс.Н. сумата от около 200 лева.
На
20.03.2012г. подс. Н. отново с ключа за входната врата
на къщата на С. ***, който знаел, че стои на винкел под асмата, влязъл в къщата
и от кутия от фотоапарат намираща се върху тоалетката в спалнята взел сумата от
850 лева и 20 евро, както и златни накити, а именно чифт обеци златни от 14
карата с тегло
На
22.03.2012г. съпрузите Николови установили липсата на сумата от 850 лева 20
евро и златните накити. Веднага се усъмнили в А.Н., тъй като нямало нищо
разбивано в къщата, а той знаел къде стои ключа за дома им. Обадили му се по
телефона и го повикали в дома си. Когато го попитали дали той е взел въпросните
вещи и пари първоначално той отричал, но в последствие признал, че е взел
златните накити и парите, от дома им, както и сумата от 1200 лева, която била у
св.Ст.Н..
Още
същия ден подс.А.Н. върнал сумата от 250, която му
била останала в къщи, като обещал да възстанови и останалите пари, както и
паричната стойността, на която възлизали
откраднатите накити.
На
23.03.2012г. С. и В. Николови заедно с подс.Н.
*** и от магазините, за които им казал последния, че е продал златото им, си го
откупили обратно, след като преди това то им било показано от продавачките и те
го разпознали.
Непосредствено
след това пострадалата В.Н. ***, в която описала установеното
от нея и съпруга и като помолила за съдействие органите на реда.
Видно от заключението на вещото лице-К.Г. равностойността на отнетите 20 евро към
датата на инкриминираното деяние е в общ размер на 39,12лева, а от заключението
на вещото лице Милена Я. се установява ,че
общата реална пазарна стойност на отнетите вещи е в размер на
1259,07лева.
В съдебно
заседание са приети като доказателства по делото разписки за плащания от
подсъдимия на пострадалите лица.
От така изложената по-горе, фактическа обстановка могат
да се направят следните правни изводи:
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство,
самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимите
се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по
делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и логични: оценъчни експертизи,свидетелски
показания,обясненията на подсъдимия,писмени
доказателства,протоколи за оглед
на веществени доказателства,протоколи за следствен експеримент и
фотоалбуми,протоколи за доброволно предаване ,протоколи за оглед на
местопроизшествие,протокол за разпознаване на лице, характеристика
,ДСМПИС и свидетелство за съдимост,ведно с бюлетини към него.
Относно извършеното престъпление
кражба от подсъдимия , следва да се има впредвид,че е
налице,когато деецът отнеме чужда движима вещ от
владението на другиго,без съгласието на владелеца с намерение тази вещ да бъде
присвоена противозаконно. Непосредствен обакт на кражбата са обществените
отношения,които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на
собственост или правото на владение или държание върху движими вещи.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта от владението на
другиго.То се осъществява само чрез действие и се изразява в това деецът да
прекрати фактическата власт върху вещта,която до момента на деянието се
упражнява от другиго и същевременно да установи своя фактическа власт върху
нея.Кражбата е типично резултатно престъпление,като престъпният резултат е
именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателство. Когато
промяната на фактическата власт настъпи , престъплението е довършено,поради
това е възможен само недовършен опит,защото промяната във фактическата власт
върху вещта настъпва със самото довършване на деянието.Елемент от обективният
състав на кражбата е липсата на съгласие на владелеца на вещта.Извършител на
престъплението кражба може да бъде само лице, което няма фактическа власт върху
предмета на престъплението и което не е собственик на вещта.От субективна
страна престъплението кражба може да бъде извършено само с пряк умисъл.Умисъл за кражба
ще е налице,когато субектът съзнава,че лишава от фактическа власт владелеца на
една чужда вещ,предвижда преминаването й в своя фактическа власт и цели да
установи тази власт върху предмета на престъплението.
Законът предвижда редица
квалифицирани състави на престъплението кражба,в частност за настоящият случай
деянието ,което е извършил и правилно прокурорът квалифицирал е за кражба
извършена чрез използване на техническо
средство.Според съдебната практика техническо средство е всяка вещ,която по
обичайното си предназначение служи за осъществяване на техническа операция или
която деецът в конкретния случай е използвал за извършване на такава операция.
При тази квалифицирана кражба извършване на техническа операция е необходимо
условие за осигуряване достъп до вещта или за отнемането й , или пък съществено
е улеснила последното. Технически средства могат да бъдат
най-различни-например-брадва,чук,отверка и т.н. Безспорно при
влизането и отключването на помещението е било използвано техническо средство.
Съгласно установената съдебна практика (Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по
н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.)
техническо средство са и ключовете, независимо дали са обикновени, или
секретни; подправени, или оригинални; откраднати, намерени; предназначени, или
случайно са се оказали годни за отключването на помещението.Използването на
техническо средство( ключ) при две от деянията извършени от подс.Н., определят общата квалификация на извършеното от него
престъпление като такова по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1 т.4 пр.ІІ вр. чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, буква"Б"от НК.
Извършеното от подсъдимият деяние представлява
една усложнена престъпна дейност с по-висока степен на обществена опасност и
укоримост,тъй като това деяние е извършено при условията на продължавано
престъпление-извършени са повече от две
деяния,които осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление -престъпление против собствеността,извършени са през
непродължителен период от време- за времето от 25.01.2012г до 20.03.2012г.вкл.при една и съща обстановка и при еднородност на
вината,като последващото извършено деяние от подсъдимия
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Съгласно ТР
№ 3 от 15.II.1971 г. по н. д. № 32/70 г., ОСНК Продължавано
престъпление има, когато са извършени две или повече отделни единични деяния,
които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също по вид
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Не е необходимо
да се констатира "система", "поредица",
"множество" и т. н. на деяния. В продължаваното престъпление
отделните единични деяния не се оценяват като самостоятелни престъпления Под
"еднородност на вината" следва да се разбира една и съща форма на
вина - умисъл или непредпазливост, а не и един и същ вид на вината - само пряк,
само евентуален умисъл, само съзнавана или само несъзнавана непредпазливост. Не
се изисква всичките деяния от продължаваното престъпление да са извършени при
едно общо и предварително решение, насочено към една обща крайна цел. В
продължаваното престъпление могат да се обединят две или повече деяния, които
поотделно осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно
и също по вид престъпление. При различни състави правилото е цялото
продължавано престъпление да се квалифицира по по-тежкия състав, като
обстоятелството, че част от деянията не са квалифицирани, се отчита като смекчаващо
обстоятелство. По изключение, ако квалифициращите обстоятелства не се отразяват
значително на цялостната престъпна дейност, престъплението се квалифицира по
по-лекия състав, като обстоятелството, че част от деянията са квалифицирани, се
отчита като отегчаващо обстоятелство. Обективната връзка между отделните деяния
в продължаваното престъпление се изразява в това, че те поотделно осъществяват
едно и също по вид престъпление, извършени са в непродължителни периоди от
време и при една и съща обстановка. От доказателствата по делото се установява ,че подсъдимият
по време на
извършването му са се е намирали в едно и също трайно
отношение, а в отделни случаи използвал е
и един и същ траен повод към предмета и обекта на посегателството - съответния
вид обществени отношения, които засяга ,което се установява от мястото, времето и конкретният начин
(маниер) на извършване на отделните деяния.Отделните деяние
извършени от подсъдимият - за времето от 25.01.2012г до 20.03.2012г.вкл. сочи за наличие
на една от визираните предпоставки по чл.26 от НК , а именно да са извършени
"през непродължителни периоди от време". От субективна страна при продължаваното
престъпление между отделните деяния трябва да има не само обективна, но и
субективна връзка. Тя се изразява в повторността на едно и също психическо
отношение на дееца към общественоопасните последици, проявено в
"еднородност на вината". Употребеният от законодателя израз сочи
изискването отделните деяния да са извършени само при една и съща форма на вина
- умисъл или непредпазливост. Не е необходимо и един и същи вид на вината -
само пряк, само евентуален умисъл, само съзнавана или само неосъзната
непредпазливост,поради което съдът прие,че правилно е квалифицирано деянието от страна на
РП-Свиленград по чл.26 от НК.
Извършеното
от подс.Н. престъпление
е квалифицирано като деяние извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”Б” от НК,което
напълно се подкрепя от настоящият съдебен състав, тъй като видно от приложената
по делото справка за съдимост на подсъдимият с влязло в
сила на 23.10.2006 година Определение № 202/23.10.2006 година на Районен съд
гр.Свиленград по НОХД № 598/2006 година за извършено от подс.Н. престъпление на 10.08.2006 година по чл. 195, ал. 1,
т.3 предл.1 вр.чл.194 ал.1 от НК и във вр.чл.54 от НК, последният е осъден на “лишаване от свобода” за срок от
6/шест/ месеца, като изпълнението на наказанието на основание чл.66 ал.1 от НК
е отложено за срок от 3 години; С влязло в сила на 27.12.2006 година Определение
№ 270/27.12.2006 година на Районен съд гр.Свиленград по НОХД№ 769/2006 година
за извършено на 30.07.2006 година от подс.Н.
престъпление по чл. 213 А, ал.1 от НК и
във вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК,
същия е осъден на “лишаване от свобода” за срок от 10/десет/месеца, като
изпълнението на наказанието на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, като за тези две осъждания
с влязло в сила на 27.03.2007 година Определение № 30/27.03.2007 година на
Районен съд гр.Свиленград по ЧНД № 41/2007 година на основание чл.25 ал.1
вр.чл.23 ал.1 от НК на подс.Н.
е определено едно общо наказание, явяващо се най-тежкото измежду двете
наказания, наложено по НОХД № 598/2006 година и по НОХД№ 769/2006 година, двете
по описа на Районен съд гр.Свиленград, а именно “лишаване от свобода” за срок
от 10/десет/месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК , съда е отложил
изпълнението на определеното едно общо наказание за срок от 3 години.
Съгласно
Постановление №2 от 27-29.04.1970г. на Пленум на ВС, изм. и доп. с
Постановление №6 от 12.04.1983г., при реална съвкупност на престъпления е
налице едно осъждане по смисъла на чл.29, ал.1, б. Б от НК, макар да са
постановени с различни присъди за отделните престъпления.
Отделно
от това с Присъда №380/04.10.2007г.по НОХД490/2007 по описа на РС-Свиленград,
потвърдена с решение №363/19.12.2007г., постановено по ВНОХД №354/2007г. по
описа на ХОС, подс.Н. е признат за виновен за деяние,
извършено на 14.04.2007г. в с.Момково съставляващо престъпление по чл.195, ал.1,
т.4 и 7 от НК, поради което му е наложено наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 6/шест/ месеца, което да изтърпи ефективно при
първоначален "общ" режим. Едновременно с това на основание чл.68,
ал.1 от НК е постановено привеждането в
изпълнение определеното общо наказание "лишаване от свобода" за срок
от 10/десет/ месеца по НОХД № 598/2006 година и по НОХД№ 769/2006 година, двете
по описа на Районен съд гр.Свиленград, което да се изтърпи ефективно, изцяло,
отделно и преди наложеното му по НОХД 490/2007г. Наказание.Присъдата
е влязла в сила от 19.12.2007г.Така посочените осъждания, обуславят
квалификацията на деянието по настоящото обвинение като опасен рецидив по
смисъла на по чл.29, ал.1, б.Б от НК, тъй като деецът(-подс.Н.) е извършил престъплението, след като е бил осъден два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.Настоящото деяние е извършено от подс. Н.
преди да е изтекъл петгодишния срок по чл. 30 ал.1 от НК от изтърпяването на
наложените му наказания по предишните гореизброени присъди.
Съдът прие че авторът на деянието е установен по безспорен начин в производството,както и изпълнителното деяние като
механизъм на извършване.Причините за извършеното
деяние се коренят в ниската правна куртура на подсъдимия , пренебрежителното му отношение към чуждата собственост и стремеж
към незаконно облагодетелстване. Налице
е противоправност и наказуемост на деянието, които са обективни елементи от състава на престъплението,
както и причинна връзка между
изпълнителното деяние и настъпилите
общественоопасни последици. Горното
резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото обвинение, за
което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.
От субективна страна ,както по
горе бе посочено деянието е
извършено от подсъдимия при пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Извършил е деянието в
състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Действал е с ясното съзнание, че тези вещи не са му принадлежали
и са чужди, но въпреки това ги е
отнел и присвоил, като е целял именно това.
От обективна страна подс. А.Н.Н. при
условията на продължавано престъпление на
25.01.2012г. в гр.Свиленград отнел чужди движими вещи -пари 1200 лева от
владението на С.Д.Н. *** ; на
16.02.2012г.в с.Момково,общ.Свиленград, чрез използване на техническо
средство/ключ за входна врата/ отнел чужди движими вещи-италианска златна
монета от 1882г.от 22 карата с тегло
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство тежкото здарвословно състояние на
подсъдимия /80 % глухота и 90% увреждане на говора/,направените от същият
самопризнания и изразеното разкаяние ,тежкото социално положение,баща на едно
малолетно дете,както и че чака второ и следва да се грижи за майката на децата
си,която е глухоняма, положените от подсъдимия усилия да възстанови на
пострадалите стойността на отнетите вещи и не на последно място подбудите на
подсъдимия да извърши престъплението,а именно ,че пострадалите лица от 5-6
месеца не са му заплащали уговореното помежду им трудово възнаграждение ,като съответно отегчаващи вината обстоятелства ,съдът констатира обремененото съдебно минало на
подсъдимия/ извън осъждането включено в квалификацията обосноваваща опасния
рецидив/,не дотам добрата характеристична справка,както и високата обща
стойност на отнетото от подсъдимия ,поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства са достатъчни за да могат
да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.Съгласно реда по което бе проведено
съдебното следствие,а именно глава 27,чл.371,т.2 от НПК и предвид законовото задължение ,при провеждане на
съкратеното съдебно следствие по т.2
,съдът да определи наказанието при условията на чл.58а от НК и
съобразявайки се с посочената разпоредба и в частност с ал.4 ,която повелява,че
в случаите ,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на
чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца,съдът отчитайки
горното прие че са налице условията на чл. 55 от НК,който безспорно е по
благоприятен за подсъдимият. С оглед на което и
съобразно чл.55 от НК
съдът да определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.Като
анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и
съобразявайки степента на обществената опасност на деянието към което е
привлечен да отговаря подсъдимия,което на свой ред е особено високо и
обществената опасност на дееца която е също висока / то съдът прие ,че за
постигане целите на чл.36 от НК, подходящо и справедливо наказание на подс. А.Н.Н. следва да бъде определено при
условията на чл.55 от НК- при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. като прие ,че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства ,поради което и най лекото , предвидено в закона наказание ще се
окаже несъразмерно тежко спрямо подсъдимия , поради което съдът прие ,че следва
на подсъдимият съоразно чл.55,ал.1т.1 от НК да му бъде наложено наказание под
най-ниският предел от предвиденото в санкционната норма наказание “Лишаване от свобода” от 3 до 15 години ,а именно наказание
„лишаване
от свобода” за срок от 7месеца.След
преценка на съдебното минало на подсъдимия ,съдът прие че е неприложим чл.66 от НК,поради което постанови на основание чл.61,т.2 във вр.с.
чл.60,ал.1 от ЗИНЗС
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде изтърпяно при „Строг” режим в затворническо общежитие
от закрит тип.
Доколкото по
делото има доказателства,че подсъдимият е бил задържан с прокурорско
постановление и с мярка за неотклонение и с мярка за неотклонение „Задържане
под стража „ ,съдът приспадна на основание чл. 59, ал.2 вр с ал. 1 от НК, от така наложеното наказание „Лишаване от свобода” времето през което
подсъдимия А.Н.Н. е бил задържан
с Постановление за задържане на РП Свиленград за срок от
72 часа ,считано от 16,00часа на 25.06.2012
и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”,взета с протоколно
Определение №470 от 27.06.2012г. по ЧНД №467/ 2012 година по описа на РС
Свиленград.
Определеното при горепосочените
съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК
цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове
на обществото.
След като прецени, че са
налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, съдът уважи предявените на основание
чл.84 ал.1 от НПК и допуснати за съвместно разглеждане по делото граждански иск
от двамата пострадали /които претендират сумата да им бъде заплатена по равно/,
като ОСЪДИ подсъдимия А.Н.Н. да заплати на гражданския ищец С.Д.Н. и В.З.Н., сумата от по 806,60лева /или в общ размер на 1613,19лева/ , представляваща
обезщетение за причинените им от престъплението имуществени щети. Цитираната
сума представлява равностойността на откраднатите пари, и вещи предмет на
престъплението, в което подсъдимият е признат за виновен и осъден с присъдата
по настоящото дело и които не са възстановени от Н. до произнасяне на присъдата
.
Признавайки подсъдимият за виновен по
повдгинатато му обвинение и съобразно разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК
съдът го осъди да заплати в полза на държавата направените разноски по делото в размер на 64,53 лева, представляваща държавна такса върху гражданския иск
и 105,00 лева –възнаграждение за вещо лице ,както и да заплати на двете
пострадали лица направените по делото разноски в размер
на 200,00 лева –възнаграждение за адвокат .
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата.
Районен Съдия:...........................