Решение по дело №1883/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Д.К.А.,***, със съдебен адрес ***, офис 7, чрез адвокат П.П., е оспорил решение № 57/23.08.2023г., постановено по АНД № 154/2023г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К №5511418/09.12.2021г. на ОД на МВР – Бургас, с който му е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от същия закон.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона и е необосновано. Сочи, че липсват доказателства, които да обосновават извършване на твърдяното нарушение – не е съставен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., нито са направени снимки и видеозапис на нарушението. Според касатора нарушено било и изискването за пълно описание на нарушението и приложимите санкционни разпоредби. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменен обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. В представена молба-становище, чрез представител по пълномощие адв. П., поддържа жалбата и изразява доводи по съществото на спора, като иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на Д.К.А. е била ангажирана с процесния електронен фиш за това, че на 09.12.2021г., в 13:18 часа, на първокласен път I-6, км 436+800, в посока от гр. Карнобат към с. Венец, община Карнобат, при въведена с пътен знак В26 максимално допустима скорост за движение извън населено място до 50 км/ч, при отчетен тореланс от -3% от измерената скорост, лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег.№ СН1205ВА, се е движел със скорост 82 км/ч, вместо максимално допустимата 50 км/ч. Нарушението е квалифицирано като такова на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и санкцията е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил електронния фиш. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна. Измерената от АТС скорост е установена, като е взета предвид представената от АПИ схема на вертикалната и хоризонтална маркировка в посочения пътен участък към датата на нарушението, според която схема скоростта за движение на ППС е била ограничена на 50 км/ч. Техническото средство, заснело нарушението, било годно и калибрирано, като за използване на същото бил представен надлежен протокол по реда на чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.20156г., както и снимков материал, онагледяващ разположението на служебния автомобил с техническото средство. Според мотивите на обжалваното решение касаторът не е санкциониран за деяние, извършено в условията на повторност. В заключение съдът е приел, че административнонаказателната отговорност на касатора е била правилно ангажирана, като му е наложено наказание в коректно определен размер съобразно предвиденото в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева. С тези мотиви районният съд е потвърдил електронния фиш.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба са неоснователни. В нея се твърдят обстоятелства, които са неотносими за процесния спор. Според възраженията в касационната жалба в хода на административнонаказателното производство задължително следва да се състави протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/17.05.2019г., защото посредством него се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничаване на скоростта и др. Липсата му според касатора нарушава правото му на защита и възпрепятства съдът да упражни съдебен контрол. Тези твърдения теоретично са правилни, но в процесния случай протокол по приложение № 1 към чл.10, ал.1 от цитираната наредба е бил съставен. Той съдържа всички изискуеми реквизити и се намира по делото на л.12 от АНД №154/2023г. по описа на Районен съд Карнобат. Затова тези възражения съдът приема за неотносими към конкретния казус.

На следващо място в касационната жалба се твърди, че не са съставени снимки и видеозапис, както изисква наредбата, което според касатора е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. Обратно на това твърдение по делото се съдържат обичайните в такива случаи 4 броя снимки, които са различни позиции на автомобила, заснет през 0,2 секунди. Те са неразделна част от електронния фиш. Има и снимка на местоположението на автомобила на контролните органи.

На следващо място в касационната жалба се твърди, че в процесния електронен фиш е посочено, че привлеченото към отговорност лице е нарушило разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, която регламентира размера на наказанието „глоба“, което следва да се наложи при повторност. При справка с обжалвания електронен фиш се установява, че отговорността на Д.К.А. не е ангажирана за деяние, извършено в условията на повторност. Цитираната в касационната жалба разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП въобще не се съдържа сред номерата на разпоредбите, посочени като нарушени в електронния фиш. В него се съдържа посочване на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, който регламентира допустимите максимални скорости извън населено място, доколкото процесното нарушение е извършено именно извън населено място. Посочена е нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която регламентира процесуалната възможност за налагане на наказание в тези случаи посредством електронен фиш, както и реквизитите на такъв фиш. Посочена е още и нормата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, в която се съдържа санкционната норма, определяща размера на наказанието „глоба“ според размера на стойността на превишената скорост. Никъде не става дума за повторност.

Неоснователно е и последното възражение в касационната жалба, според което нарушението следва да е извършено след пътен знак В26, който въвежда забраната за движение на автомобила със скорост над 50 км/ч извън населено място, а според касатора мястото на установяване на нарушението е преди този знак. Районният съд е събрал доказателства от Областно пътно управление Бургас относно пътните знаци и пътната маркировка в участъка, където е констатирано нарушението, а именно км 436+800 по път І-6 посока от Карнобат към с.Венец. (л.46 и л.47 от АНД № 154/2023г.) От тези доказателства се установява, че на км 436+900 в посока към с. Венец е поставен пътен знак В26, който ограничава максималната скорост до 50 км/ч. Нарушението е установено на км 436+800, т.е. 100 м след пътния знак, който въвежда ограничението от 50 км/ч. С други думи доказателствата сочат, че нарушението е извършено в обхвата на пътя, където действа ограничението на знак В26.

При така установените факти и поради неоснователността на касационните възражения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, но такива не са претендирани.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57/23.08.2023г., постановено по АНД № 154/2023г. по описа на Районен съд Карнобат.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: