Р Е Ш Е Н И Е
№ 260690
гр. Пловдив 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ ТОЧЕВА като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2490/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 6745/16.03.2020 г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” при Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на С.Н.С. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 4000 /четири хиляди/
лева за нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.А от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл.37
ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства /НДИТППС/ на основание чл.53 ал.1 от ЗП.
Жалбоподателят С.Н.С. не
се явява в с. з. Чрез жалбата се иска отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно. Оспорва се извършването на административно нарушение,
твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство, вкл. и неправилно ангажиране на
административната отговорност спрямо С..
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура” гр.
София чрез процесуалния си представител прави искане до съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно, или алтернативно
да се измени размерът на наказанието в по – малък.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в
срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
ДОПУСТИМА, разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 27.02.2020 г. С.Н.С. ***
управлявал четириосно пътно превозно средство с две упрявляеми оси – товарен
автомобил марка „Ивеко” модел „АД410Т“ с рег. № ****, като се движел по път от
Републиканската пътна мрежа І–8 в посока гр. Пазарджик – гр. Пловдив. В 11.21
ч. на участък от пътя на входа на гр. Пловдив той бил спрян за проверка от
служители на Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ /ИА „АА“/.
Служителите на ИА „АА“ извикали на място и служители от Агенция „Пътна
инфраструктура” /АПИ/, като по сигнала се отзовал св. Д.З. – инспектор, който инспектор
извършил проверка на водача и превозното средство. Чрез средства за измерване –
електронна везна модел РW-10 с № К0200008 и ролетка, били измерени при разстояние между осите от 1.39 метра сума от
натоварване на двойната задвижваща ос от 31.550 тона – над максимално
допустимата при движение на пътни превозни средства по пътищата, отворени за
обществено ползване, сума за натоварване на ос при една двойна ос на моторни
превозни средства – 19 тона – съгласно чл.7 ал.1 т.5 б.В вр. чл.6 ал.1 от Наредба
№ 11/2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
/НДИТППС/. Товарът бил фракция – трошен камък.
Параметрите на измереното ППС относно сумата по
натоварването на ос го определят като тежко /съобразно чл.3 т.2 от НДИТППС/ и
извънгабаритно /съобразно §.1 т.1 от ДР към НДИТППС/, заради което
проверяващите поискали от водача С. да им предостави разрешение за дейност от
специално ползване на пътищата, изискуемо съгласно чл.26 ал.2 т.1 б.А от ЗП.
Жалбоподателят не разполагал с такова разрешение за управлението на товарен
автомобил „Ивеко” модел „АД410Т“ с рег. № **** по път І–8 и не представил на
проверяващите го.
Заради управляването на извънгабаритно и тежко ППС в
обхвата на път от Републиканската пътна мрежа /РПМ/ без изискуемото се
разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, св. З. съставил на С.С.
акт – АУАН № 0007437/27.02.2020 г. – за прието за извършено нарушение по см. на
чл.26 ал.2 т.1 б.А от ЗП вр. чл.37 ал.1 т.1 от НДИТППС. При връчването на акта
нарушителят не направил възражения, такива не били направени и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на акта и на
останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното
наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на св. З., АУАН, протокол за
измерване на превозно средство, разписка, копия на лична карта, на свидетелство
за регистрация част ІІ, на кантарна бележка, на пътен лист, оправомощителни
заповеди, известие за доставяне, ЕО сертификат за електронната везна, на декларация
за съответствие, документи за техническата изправност, ръководство за употреба
на електронна везна.
Съдът кредитира показанията на свидетеля З. като
последователни, логични, допълващи и кореспондиращи си с писмените
доказателства по делото.
При така възприетата въз основа на доказателствата по
делото и изложена фактическа обстановка настоящата инстанция прие, че
жалбоподателят С.Н.С. е осъществил състав на административно нарушение по см.
на чл.26 ал.2 т.1 б.А от ЗП вр. чл.37 ал.1 т.1 от НДИТППС, тъй като на 27.02.2020
г. в 11.21 ч. е управлявал върху път от Републиканската пътна мрежа клас І
номер 8 в участък на входа на гр. Пловдив и с посока на движение гр. Пазарджик
– гр. Пловдив без разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата
извънгабаритно и тежко пътно превозно средство – четириосно пътно превозно
средство с две упрявляеми оси – товарен автомобил марка „Ивеко” модел „АД410Т“ с
рег. № ****. Допустимата за движение по път от РПМ максимална сума за
натоварване на ос при една двойна ос на моторни превозни средства и при
разстояние между осите от 1,3 включително до 1,8 м. е 19 тона – съгласно чл.7
ал.1 т.5 б.В вр. чл.6 ал.1 от НДИТППС, а управляваното от нарушителя ППС е било
с измерена при разстояние между осите от 1.39 метра сума от натоварване на
двойната задвижваща ос от 31.550 тона. Тази маса от 31.550 тона – над
максимално допустимата от 19 тона определя ППС – то като тежко и извънгабаритно
– съобразно чл.3 т.2 от НДИТППС и §.1 т.1 от ДР към същата Наредба, което пък и
налага при движение по пътищата /в обхвата на пътя/ да има издадено разрешение.
За липсата на изискуемото съобразно чл.26 ал.2 т.1 б.А от ЗП разрешение и
масата на управляваното ППС доказателствата по делото са категорични.
Правилно административното нарушение е подведено към
уреждащата състава му правна норма както в АУАН, така и в НП, като в
описателните части на акта и постановлението са изложени всички обстоятелства
на нарушението, които са от значение за преценката на неговата съставомерност.
Съдът не споделя доводите в жалбата за неправилно
ангажиране на административната отговорност спрямо водача С. за процесното
административно нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.А от ЗП, доколкото отговорността
на лицето нарушител е ангажирана съобразно правилно приложената и санкционна
разпоредба на чл.53 ал.1 от ЗП, предвиждаща административно наказание глоба за
физическото лице нарушило разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗП – т. е. за водача,
който управлява извънгабаритното и тежко ППС, а не за лицето превозвач /в този см. е и Решение № 389/19.02.2016 г.
по КНАД 3016/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив/.
Както се посочи и по – горе правилно е приложена
съответната на нарушението санкционна норма – на чл.53 ал.1 от ЗП, но относно
определеният от адмишнистративно-наказващият орган размер на административното
наказание глоба – 4000 лева, същият според съда е определен неправилно, при несъобразяване
с наличните обстоятелства от значение за реализацията на административната
отговорност. Санкционната разпоредба на чл.53 ал.1 от ЗП предвижда глоба в
размер от 1000 до 5000 лв. Доказателствата по делото сочат, че тази конкретна
проява на жалбоподателя е първа /което дори е вписано и в обжалваното НП/ откъм
нарушаване на изискванията за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, С. не е бил наказван до този момент, нарушителят не е
оспорил констатациите по АУАН, не е и възразил срещу акта, като всичко това се
преценя от съда за смекчаващи административната отговорност обстоятелства.
Единственото отегчаващо тази административна отговорност обстоятелство се прие
от настоящата инстанция, че максимално допустимата сума на натоварване от 19
това за движение по път от РПМ е доста надхвърлена с управляваното от наказания
пътно превозно средство – с повече от 12 тона, а това създава по – висока опасност
от повреждане на пътната инфраструктура, още повече, когато и маршрутът на
движение на извънгабаритното и тежко ППС не е съобразено с АПИ /каквато е и
целта на разрешителния режим по чл.26 ал.2 от ЗП/. С оглед на горното според
съда съответното на обществената опасност на нарушител и на нарушение
административно наказание следва да бъде определено при превес на смекчаващите
административната отговорност обстоятелства и такъв размер се преценя, че
следва да бъде 1500 лв. /към минимално предвидения, но и над него/, който
размер на административно наказание ще се яви и най-целесъобразен съгл. чл.12
от ЗАНН. Това пък ще наложи и изменяне на обжалваното наказателно постановление
като бъде намалено наложеното на С.Н.С. наказание глоба от 4000 лв. на 1500 лв.
Според съдебният състав случаят не следва да бъде
квалифициран като такъв по см. на чл.28 от ЗАНН. По делото не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които в
своята им съвкупност да водят до изцяло отпадането на ангажираната
административна такава, още повече, че и превишаването на натоварването, както
се посочи и по – горе, е доста над максимално допустимата сума на натоварване
от 19 тона.
Настоящата инстанция не констатира допуснати в хода на
административното производство процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да
налагат неговата отмяна. НП е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията
му, спазени са в административно – наказателното производство и сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
С оглед на казаното наказателното постановление следва
да бъде изменено като се намали размерът на наложеното административно
наказание глоба от 4000 лв. на 1500 лв.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 6745/16.03.2020 г.
на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” при Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с
което на С.Н.С. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба
в размер на 4000 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.А от
Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /НДИТППС/ на
основание чл.53 ал.1 от ЗП, като НАМАЛЯВА размерът на наложеното на С.Н.С. с
ЕГН ********** административно наказание глоба от 4000 /четири хиляди/ лева на
1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.
Вярно с оригинала!
Т.К.