Р
Е Ш Е Н И Е №232
гр.
Габрово, 18.12.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА.............. и в
присъствието на прокурора ....... като разгледа
материалите по Адм. дело № 218 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е на основание и по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Образувано
въз основа на депозирана жалба от В.Н.И. *** с ЕГН********** против Заповед
№1174/02.07.2018г. на Кмет на Община Габрово, с която на основание чл. 225а,
ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 от от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
доброволно незаконен строеж: „Два броя подпорни стени /удължаване на подпорна
стена №2 и нова подпорна стена, перпендикулярно в западния край на подпорна
стена №3, изградени в ПИ********* по КК на землище ******** с ********, общ.
Габрово“ от извършителя В.Н.И..
В жалбата се
излага, че процесната Заповед е нищожна и незаконосъобразна, като издадена при
съществени процесуални нарушения, в противоречие на материалния закон и
преследваната с него цел. Не се оспорва от административния орган, че за
извършения строеж има одобрен инвестиционен проект и издадено строително
разрешение. Според жалбоподателя спорен бил въпросът дали е било необходимо за
предписанията на проектанта за удължаване на подпорна стена №2 с 6, 8 метра и
перпендикулярното удължаване на подпорна стена №3 с 2, 3 метра и височина 2, 5
метра, дебелина 0, 30 метра да се търси ново валидиране чрез разрешителни.
Твърдението, че с процесния строеж били нарушени разпоредбите на чл. 154, ал.
2, т. 5 от ЗУТ било голословно и необосновано, което правело Заповедта издадена
при липса на мотиви. В процесната Заповед не се съдържали фактически основания,
които определят строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Удължаването на подпорните стени било по искане на проектанта и не било
отклонение от одобрения инвестиционен проект, като изграденото било във връзка
с денивилацията на терена.
Заявено е
искане за отмяна на оспорената Заповед, ведно със законните последици
включително присъждане на сторените в производството разноски.
Ответната
страна, Кмет на Община Габрово чрез надлежно упълномощен процесуален
представител оспорва депозираната жалба, като счита същата за
неоснователна.
Съдът
извърши служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, при която се
установи, че жалбата е подадена от лице с правен интерес от така заявеното
оспорване, в законово предвидения 14- дневен срок.
За да се
произнесе по съществото на подадената жалба настоящият състав на ГАС взе
предвид следното:
От
представен като доказателство по делото НА№127–09.07.1995г. т. IV
н.д.№1237/1995г. и Удостоверение за наследници №3687/09.09.2016г. на Община
Габрово става ясно, че В.Н.И. е собственик на имот ПИ******* по КК на
землище ******, с. *******, общ.
Габрово.
По отношение
на цитирания недвижим имот е издадено Разрешение за строеж №59/28.04.2017г. въз
основа на което и съгласно съгласувани и одобрени проекти на осн. чл. 145, ал.
1 от ЗУТ е разрешено изграждане на подпорни стени.
При
извършена проверка на 07.06.2018г. в цитирания имот, собственост на В.Н.И. ***,
резултатите от която са обективирани в приложен по делото Констативен протокол
№4/07.06.2018г. е констатиран осъществен незаконен строеж в ПИ
********* по КК на землище ********, с. *******, общ.
Габрово представляващ: Удължение в посока запад с 6, 8 метра на подпорна стена
№2 /ПС2/. В западния край на подпорна стена №3 /ПС3/ перпендикулярно е
изградена подпорна стена с дължина 2, 30 м., дебелина 0, 30м. и височина 2, 5
м.
Строежът е VI категория
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи, тъй като обслужва сграда от същата
категория.
Твърди се,
че така установения незаконен строеж е в нарушение на чл. 154, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. Според административния орган удължението на подпорна стена №2 /ПС2/ и
промяната на параметрите и формата на подпорна стена №3 /ПС3/ са изградени без
изискваните се съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ одобрен
инвестиционен проект /преработка по време на строителството/ и Заповед за
допълване на Разрешение за строеж №59/28.04.2017г. на обект : „Подпорни стени“
в ПИ ******* по КК на
землище *****, с. *******, общ.
Габрово.
Въз основа
на така съставения Констативен протокол №4/07.06.2018г. Кмет на Община Габрово
е постановил процесната Заповед №1174/02.07.2018г. с която на осн. чл. 225а,
ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
доброволно установения незаконен строеж в ПИ ******* по КК на
землище ******* с. ********, общ.
Габрово представляващ: „Два броя подпорни стени /Удължение в посока запад с 6,
8 метра на подпорна стена №2 /ПС2/. В западния край на подпорна стена №3 /ПС3/
перпендикулярно е изградена подпорна стена с дължина 2, 30 м., дебелина 0, 30м.
и височина 2, 5 м.
По делото е
допусната съдебно техническа експертиза от едно вещо лице, чието заключение не
е оспорено от страните и е прието от съда като правилно. В заключението си
вещото лице заявява, че са налице отклонения от одобрения инвестиционен проект,
но същите не са съществени, като не попадат в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т.
5 от ЗУТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ Кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта по ал. 1 се издава въз
основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица,
които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен,
копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на
определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
Изложеното дава основание
да се приеме, че процесната Заповед е издадена от надлежен орган- Кмет на Община
Габрово, в кръга на правомощията му, определени от текста на посочената
законова разпоредба.
Установеното в хода на извършената проверка от
служители на Община Габрово представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ЗУТ.
На практика видно от описаното в Констативния протокол №4/07.06.2018г.,
отразеното като „ситуация“ и Заповед №1174/02.07.2018г. на практика са
констатирани два извършени строежа, за които се твърди че са незаконни- 1. Удължение в посока запад с 6, 8 метра на
подпорна стена №2 /ПС2/. 2. В западния край на подпорна стена №3 /ПС3/
перпендикулярно е изградена подпорна стена с дължина 2, 30 м., дебелина 0, 30м.
и височина 2, 5 м.
По отношение
на цитирания недвижим имот е издадено Разрешение за строеж №59/28.04.2017г. въз
основа на което и съгласно съгласувани и одобрени проекти на осн. чл. 145, ал.
1 от ЗУТ е разрешено изграждане на подпорни стени.
В законния
срок установения като извършител на строежа и собственик на ПИ ******* по КК на
землище *******, с *******, общ.
Габрово е депозирал възражение пред административния орган по повод
констатициите в Констативен протокол №4/07.06.2018г., което не е уважено тъй
като според административния орган, издател на процесната Заповед „удължението
на подпорна стена №2 /ПС2/ и изграждането на нова подпорна стена,
перпендикулярно в западния край на подпорна стена №3 /ПС3/ е променена
строителната конструкция, вида на конструктивните елементи и натоварванията,
което съгласно чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ е съществено отклонение на одобрения
инвестиционен проект, което изисква изменения в одобрения инвестиционен проект
в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по
искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на
заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа
на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези
изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за
строеж и се допускат преди реализирането им.
Така приетото в оспорената Заповед
№1174/02.07.2018г. съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, при
се твърди че се променят строителната конструкция и вида на конструктивните
елементи и/или натоварванията е послужило като довод за това че строежа следва
да се квалифицира като незаконен и на практика представлява фактическо
основание за издаване на обжалваната Заповед.
Разпоредбата на чл. 154 от ЗУТ разглежда няколко хипотези на отклонения от
одобрените проекти. Първите от тях (чл. 154, ал. 2, т. 1-4 от ЗУТ ) са абсолютно недопустими и представляват
основание за издаване на заповед за премахване по чл. 225 от ЗУТ. Вторите отклонения – чл. 154, ал. 5-8 от ЗУТ са относително недопустими по арг. от чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, за които се издава
заповед за допълване на разрешението за строеж, в която се отразяват изменения в
одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2,
т. 5, 6, 7 и 8, по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено
съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа
на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. По аргумент от чл. 154, ал. 3 от ЗУТ налице са и допустими
отклонения – "несъществени", които се отразяват в строителните книжа
по реда на чл. 175, ал. 2 от ЗУТ, а именно с екзекутив.
Спорният момент по
настоящото съдебно производство е на първо място дали са налице твърдяните
отклонения от одобрения инвестиционен проект и дали ако са налице такива те са
съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ.
Видно от отразеното в процесната
Заповед налице са два констатирани незаконни строежа- 1. Удължение
в посока запад с 6, 8 метра на подпорна стена №2 /ПС2/. 2. В западния край на
подпорна стена №3 /ПС3/ перпендикулярно е изградена подпорна стена с дължина 2,
30 м., дебелина 0, 30м. и височина 2, 5 м.
В този смисъл неправилно в административното
производство е прието, че цитираните два строежа следва да бъдат квалифицирани
като незаконни на едно и също основание. По отношение на изградената подпорна
стена, перпендикулярно на подпорна стена №3 /ПС3/ с дължина 2, 30м., дебелина
0, 30м. и височина 2, 5м. следва да се приеме, че е строеж, за който няма
одобрен инвестиционен проект и не е включен в Разрешението за строеж, тъй като
видно от строителната документация разрешението е за изграждане на три подпорни
стени, но не и на подпорна стена, перпендикулярно на подпорна стена №3 /ПС3/ с
дължина 2, 30м., дебелина 0, 30м. и височина 2, 5м. В този смисъл, изследвайки
законността на така реализирания строеж е следвало да се прецени на първо място
дали същият като параметри не попада в обхвата на чл. 147, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.
Изложеното изключва възможността този строеж да бъде квалифициран като
незаконен по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ тъй като предпоставка за
това е по отношение на него да има одобрен инвестиционен проект и издадено
Разрешение за строеж. При това положение следва да се преценява дали е налице
съществено отклонение на одобрения инвестиционен проект.
По отношение на твърдяното
съществено отклонение на одобрения инвестиционен проект, изразяващо се в промяна на
строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или
натоварванията и послужило като довод за това че строежа следва да се
квалифицира като незаконен и на практика представлява фактическо основание за
издаване на обжалваната Заповед не са представени никакви доказателства. Налице
е единствено твърдение както в КП№4/07.06.2018г. и Заповед №1174/02.07.2018г.
както по отношение на
изградената подпорна стена, перпендикулярно на подпорна стена №3 /ПС3/ с
дължина 2, 30м., дебелина 0, 30м. и височина 2, 5м., така и досежно „удължение
в посока запад с 6,8м. на подпорна стена №2 /ПС2/, което на практика
представлява втория твърдян като незаконен строеж. В случая изградения строеж е
подпорна стена и е следвало административния орган да се обоснове в какво се
състои твърдяната промяна на строителната конструкция, вида на конструктивните
елементи и/или натоварванията на строежа. Липсват каквито и да е изчисления,
аргументиращи извода че изграденото удължение на подпорна стена №2 и
изградената перпендикулярно стена на подпорна стена №3 променя строителната
конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. Липсата на
подобна аргументация, доказваща дали наистина се променя строителната
конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията на практика
обосновава недоказаност на сочените фактически основания и препятства
преценката досежно правилността на направените крайни изводи на
административния орган.
Така заложените твърдения, представляващи
фактическо основание на оспорената Заповед се опровергават от заключението на
вещото лице по допусната, неоспорена и приета като правилна съдебно техническа
експертиза. В заключението си вещото лице заявява, че допуснатите отклонения не
са съществени, тъй като нормите за проектиране на подпорни стени /БСА бр. 8/90/
са указани типологията, начините и методите за оразмеряване на подпорните
стени. Статическото изследване на праволинейни в план подпорни стени, при
еднородни почви и равномерност на натоварванията в надлъжна посока се
осъществява за условията на равнинната задача /за 1м“/. такъв е и конкретния
случай, тъй като условията на натоварване са равномерни по цялата дължина, а
стените праволинейни. Изложеното дава основание да се приеме, че удължаването
на стената при запазване на оразмерителните товари и без промяна на
праволинейната конфигурация не променя натоварването в конструкцията и нейния
вид. Вещото лице е изследвало и всички посочени и изброени в чл. 154 от ЗУТ
отклонения, като заявява че процесното изменение на инвестиционния проект не
попада в никоя от останалите хипотези, извън чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ.
Напротив, извода на експерта е за несъществени отклонения по смисъла на чл.
154, ал. 3 от ЗУТ.
В допълнение
на изложеното настоящия съдебен състав намира, че следва да се отбележи и
следното:
Видно от оспорената Заповед, същата е издадена на основание чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ поради установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ. Нормите визират компетентност на кмета на общината,
респективно на упълномощено от него длъжностно лице, да издаде заповед за премахване
на строеж от четвърта до шеста категория, който е незаконен като извършен без
одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж.
В случая за извършвания строеж има
одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж - за това са
представени писмени доказателства. Съобразно назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, този строеж е изпълнен при несъществено отклонение по чл. 154, ал. 3 от ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 154, ал. 5 ЗУТ предвижда като допустими след издаване на разрешението
за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените
отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8, които се отразяват със заповед за
допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането
им. Същото важи и
за отклоненията визирани по чл. 154, ал. 3, съгласно който несъществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект са всички отклонения извън
посочените в ал. 2.
При тези данни, налице е неправилна
преценка на фактите и в тази връзка неправилна правна квалификация на строежа
като незаконен, по чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ. Отклонението на строежа от одобрените проекти на
основание чл. 154, ал. 3, както и ал. 2, т. 5 от ЗУТ, обосновава други правни изводи, от тези
които е направил административния орган, а именно, че извършеното не е
незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ. Строеж, който е извършен в обхват на отклоненията по
чл. 154, ал. 3 и ал.2, т. 5- т. 8 от ЗУТ подлежи на спиране и забрана на достъпа до него на
основание чл. 224а, ал.
1 вр. чл. 224, ал.
1, т. 2 ЗУТ. В конкретния случай административният орган е
квалифицирал извършения строеж като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ - без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж, при положение, че за него има одобрени инвестиционни проекти и издадено
разрешение за строеж, както се посочи по-горе и такива са представени като част
от административната преписка по издаването на заповедта.
Вместо да реализира производство по
премахване на строежа, Кметът на общината е следвало да
инициира такова по чл. 224а
вр. чл. 224,
ал.1, т.2 от ЗУТ като издаде акт(заповед) за спиране на изпълнението
на строежа, с която да даде задължителни указания за отстраняване на
нарушенията и срок за това, след което при отстраняване на причините за спиране
на строителството може да разреши неговото продължаване.
По изложените съображения съдът
счита, че Заповедта
е издадена при неправилна правна квалификация на фактическите обстоятелства и
неправилно преценени като приложими процедура и материалноправни норми -
отменителни основания на чл. 146, т. 3
и т. 4 от АПК.
Обжалваната Заповед следва да се отмени като при
този изход на спора, с оглед
своевременно заявено искане за присъждане на разноски и по арг. от чл. 143, ал.1
на АПК административният орган следва да се осъди да заплати на
жалбоподателя направените разноски по делото - общо в размер на 910 (деветстотин и десет) лева, представляващи 10 лв. заплатена държавна
такса, 300 лв. депозит за вещо лице и 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Поради
горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК във вр. с чл.215
от ЗУТ Административен съд Габрово
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №1174 от 02.07.2018г.
на Кмет на Община Габрово, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл.
225, ал. 2 от от ЗУТ е наредено да бъде премахнат доброволно незаконен строеж:
„Два броя подпорни стени /удължаване на подпорна стена №2 и нова подпорна
стена, перпендикулярно в западния край на подпорна стена №3, изградени в ПИ ********* по КК на землище ******,
с *************, общ. Габрово“ от извършителя В.Н.И..*** да изплати на В.Н.И. ***
с ЕГН**********, сумата от 910.00 /деветстотин и десет / лв., съставляваща
направени от В.И. деловодни разноски по настоящия правен спор.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
на Р България по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: