№ 46
гр. Асеновград, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20245310200143 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 27.02.2024г. от Л. И. К., с ЕГН ********** с
адрес с.Лозен, обл. Пазарджик, ул. „13-та” № 5, чрез адв. С. П. от АК Пловдив, против
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8203827 издаден от ОДМВР Пловдив,
с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр.ал.2,т.3 от ЗДвП на Л. И. К., с ЕГН
********** с адрес с.Лозен, обл. Пазарджик, ул. „13-та” № 5 е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят Л. И. К. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, оспорва изцяло вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той
следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и издаден в противоречие с
материалния и процесуалния закон.
Сходно становище изразява и повереника на жалбоподателя адв. С. П., същото
отразено в депозираната от него молба от 15.05.2024г. От съдържанието на същата се
установява, че подържа изцяло подадената жалба, като счита, че вмененото нарушение
е останало недоказано, като обжалвания фиш следва да се отмени и поради допуснати
процесуални нарушения и неправилна квалификация. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
1
представеното писмено становище, обжалвания ЕФ е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да се потвърди. Претендират за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, при отмяна на обжалвания фиш, молят за намаляване
на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу Л. И. К., за това, че на
29.09.2023г. в 10.37 часа на път ІІ-86 в зоната на км.22+300, в посока на движение на
контролираните МПС от север към юг, при разрешена скорост от 90 км/ч, въведена с
пътен знак „В26“, и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч, в полза на водача, като водач на МПС лек автомобил “БМВ 525Д”, с ДК№ РВ
6352 ХТ, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство /АТСС/ “ARH CAM S1“ №120ccd7 / с установена скорост от 111
км/ч и превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч./ Установеното във ЕФ
нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, а освен това, било
констатирано, че то е извършено от Л. К. в условията на повторност в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ К/5916085. С обжалвания ЕФ на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 200.00лв., определена при условията на чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 вр. ал.2,т.3 от ЗДвП. Съставения фиш бил връчен на нарушителя на
22.02.2024г. /справка към адм. нак. преписка/. След неговото връчване, в предвидения
от закона срок, Л. И. К. не оспорил чрез нарочно заявление или декларация факта на
управление на автомобила.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства- от разпита на св.
А. Б. Б., писмените и веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив,
протокол за използване на АТСС от 29.09.2023г., удостоверение за одобрен тип
техническо средство за измерване, приложение към удостоверение за одобрен тип №
17.09.5126, снимков материал, протокол за проверка на мобилна система за
видеоконтрол “ARH CAM S1“ №120ccd7, справки схеми от ОПУ Пловдив, справки от
Сектор „ПП“ при ОД МВР Пазарджик и от Началника на Сектор „ПП“ при ОД МВР
Пловдив с приложени ръководства за работа със СПУКС модел “ARH CAM S1“ и
техническо средство “Multi Radar SD 580”
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
Безспорно по делото се установи това, че свидетелят А. Б. Б. работи като
полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл.автоконтрольор. Безспорно по
делото се установи, че на 29.09.2023г. св. Б. е бил на смяна и около 08.30 часа се
2
намирал на гл. път ІІ-86 в зоната на км-22+300. Местонахождението му било на
участък от пътя намиращ се между магазин „Аутлет“ и кръгово кръстовище за
кв.“Долни Воден“, в посока от гр. Пловдив към гр. Асеновград. Местонахождението на
кръговото кръстовище се установява на приложената на лист 44а от НАХД № 143/24г.
схема.От същата се установява, че гл. път ІІ-86 в зоната преди и след кръговото
кръстовище, се състои от по две платна, с по две ленти за движение в всяка посока.
Към всяко платно от главния път, има банкет в дясната част, а отделно и успоредно на
двете платна има и локални платна с по две ленти за движение /схема на листи 40,44а и
45 от съд.дело/. За самия участък на гл. път ІІ-86 в зоната на км.22+300 в който се
намирал св. Б., важало ограничение за скоростта за движение на автомобилите, което
било въведено с намиращия се км.22+070 пътен знак „В26“ /схема на лист 40 от
НАХД № 143/24г. /. Намирайки се на посоченото място, св.Б. позиционирал в десния
банкет на гл. път ІІ-86 в зоната на км-22+300 носеното АТСС “ARH CAM S1“
№120ccd7. Преди започване на работа, АТСС било насочено в посока от идващите от
гр. Пловдив автомобили, т.е. от север на юг. Техническото средство било насочено
косо срещу идващите спрямо него автомобили, като св. Б. го настроил така, че да
засича на максимална дистанция от 220 метра, движещите се с превишение
автомобили. При тези настройки, разположението на АТСС давало възможност да се
засичат автомобилите движещи се и в двете ленти. Поради ъгъла на обектива на АТСС
спрямо пътното платно, то засичало от по-далечна дистанция, най-напред
автомобилите движещи се с превишение в лявата лента в посока Пловдив-Асеновград.
Тези от дясната лента, движещи се с превишение, също попадали в обхвата на АТСС,
но пък същите щели да бъдат засечени на по-близка дистанция. В 10.37 часа намиращо
се в работен режим техническото средство, се активирало, като на разстояние от 175
метра от него, в лявата лента на движение в посока от север на юг, било заснето
движещо се МПС- автомобил „БМВ“ с ДК№ РВ 6352 ХТ, който бил със скорост от 115
км/ч, при разрешена скорост до 90 км/ч. /снимка лист адм. нак. преписка/.
Констатациите на св. Б. във връзка с работата му с АТСС “ARH CAM S1“, били
отразени в съставения от него, с дата от 29.09.2023г. протокол, като заснетите на този
ден с устройството клипове, били изпратени автоматично за по-нататъшна обработка и
анализ. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС от 29.09.2023г. била
обработена, като се е установило, че направеното заснемане в 10.37 часа, съдържа
данни за движещ се автомобил “БМВ 525Д”, с ДК№ РВ 6352 ХТ собственост на Л. И.
К..
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до отмяна на обжалвания фиш серия К № 8203827. Съгласно текста на чл.
189, ал.4 от ЗДвП то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
3
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, представляващия
дружеството, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.” Направените възражения
относно допуснати процесуални нарушения свързани с издаването на ел. фиш се
явяват неоснователни. При анализа на събраните по делото доказателства, не се
установяват и допуснати от контролния орган нарушения при работата му с АТСС,
които също да водят до изводи относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по
делото се установи, че използваното АТСС е било временно разположено на
контролирания пътен участък. Съгласно дадената легална дефиниция в т.65,б.“а“ от §6
от ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно такова, тъй като същото е било
„временно разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. Представеният по
делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш. В протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за
задействане - в случая “П”, което означава „приближаващ”. Горното означава, че
спрямо АТСС, което се е намирало на пътния участък, заснетия автомобил е следвало
да се движи с скорост до 90 км.ч. Това означава също така, че самото нарушение е
установено, след като автомобила вече се движил в зоната на въведена забраната със
знак „В26“ въвеждащ ограничение от 90 км.ч. в извън населено място. В случая не е
оспорен и факта на управление на лекия автомобил от страна на нарушителя на
посочените в ел.фиш време и място. Като е налице и пълно съответствие със
снимковия материал приложен към адмн. нак. преписка.
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 27.01.2021г., са
отразени всички изискуеми от закона обстоятелства относно неговото използване. От
същия протокол се установява, че за времето от 08.30 часа до 11.30 часа на
29.09.2023г., по време на наряда на полицейския служител Б. , с това АТСС са били
заснети общо 59 нарушения във вид на снимки. В протокола е посочена и тяхната
4
номерация, а именно от номер 0032297 до 0032591, като от снимката приложена към
адм.наказателната преписка съдържаща изображение на лек автомобил“БМВ 525Д”, с
ДК№ РВ 6352 ХТ се установява, че тя е с номер 0032544,т.е. тази снимка е измежду
тези направени на 29.09.2023г. В протокола са отбелязани мястото на извършване на
контрол и че за същото е налице ограничение до 90 км.ч. въведено с пътен знак, който
се намира на около 500 метра от АТСС.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №008-СГ-
ИСИС от 16.02.2023г. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
15.02.2024г. По делото няма никакви доказателства, че нарушението е било
установено, с техническо средство 00209D32ACE1, като в тази насока направеното
възражение в жалбата се явява неоснователно
В действителност, от приложената към адм. наказателната преписка черно бяла
снимка са установява, че същата съдържа пълно изображение на два леки автомобила,
черни на цвят и частично такова на лекотоварен автомобил,бял на цвят, който се
намира зад тях. Доколкото лекотоварния се намира само частично в заснетия кадър, то
е безпредметно да се обсъжда дали същия се намира в някаква спорна ситуация с лекия
автомобил “БМВ 525Д”, с ДК№ РВ 6352 ХТ предмет на обжалвания ЕФ. От
съдържанието на снимката се установява, че спрямо заснемащото устройство /в случая
АТСС /приближаващия лек автомобил с ДК№ РВ 6352 ХТ се намира в дясната лента,
като в ляво от него се намира лек автомобил с ДК№ РВ 0147 НС, който също е
приближаващ и се намира в лявата лента. Движещия в лявата лента автомобил обаче,
се намира видимо по напред, от движещия се в дясната лента автомобил с ДК№ РВ
6352 ХТ, но пък за снимащото косо АТСС, намиращия се по-напред автомобил не е
бил заснет, тъй като същия се е движил в рамките на разрешената скорост. Заснет на
разстояние от 175 метра от АТСС и идентифициран като нарушител, е бил намиращия
се в дясната на снимката лента, лек автомобил с ДК№ РВ 6352 ХТ, който се движил с
превишение на скоростта от 21 км.ч. над разрешената. Именно тези обстоятелства се
установят и разпита на св. Б., който подробно обясни в съдебно заседание как на
практика работи използваното АТСС. Направените възражения от страна на защитата,
че снимковия материал внася съмнение относно установеното нарушение се явяват
неоснователни и се оставиха без уважение. На втора страница от самата снимка се
съдържа и цялата необходима информация за датата и часа на нарушението, неговото
място, вида и номера на автомобила, пътния участък и въведеното ограничение на
скоростта. В случая следва да се отбележи, че при обсъждане на приложената снимка,
съдът възприе пътното платно такова каквото е отразено на нея спрямо закрепеното
АТСС, като по отношение на реалната посока на движение от гр. Пловдив към гр.
Асеновград, безспорно се установява, че фактически лекия автомобил “БМВ 525Д”, с
ДК№ РВ 6352 ХТ се е движил в лявата лента на платното, а лек автомобил с ДК№ РВ
5
0147 НС се намира в дясната лента. От снимката безспорно се установява, че АТСС е
било разположено на банкета в дясно от обсъжданите по-горе два леки автомобила.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. се установява, че то касае използваното АТСС
“ARH CAM S1“ което е със срок на валидност до 07.09.2027г. Доколкото са налице и
писмени доказателства, че АТСС “ARH CAM S1“ №120ccd7 е преминало годишен
технически преглед, то следва извода, че заснемането на нарушението на 29.09.2023г. е
било извършено с разрешено и валидно техническо средство. Направените възражения
в тази насока са неоснователни.
Няма никакво съмнение, че нарушението е установено (на посочените в
електронния фиш дата, място и час) именно с отразеното в протокола АТСС. Това
обстоятелство се потвърждава и чрез служебната проверка на генерираните от АТСС
координати за геолокация посочени в представения снимков материал. На съда е
служебно известно, че посочените в снимковия материал координати могат да се
използват за търсене на точното място, ако обаче бъдат спазени правилата за това,
посочени в сайта на адрес https://support.google.com/maps/answer/ Откриване на координати
или търсене по географска ширина и дължина/. Докато въвеждането на координати във
формата от системите DMS и DMM, в случая изисква използване на калкулатор или
конвертор на координати, то за целта на проверката най-лесно е да се използва първия
предложен формат, а именно тяхното въвеждане в десетични градуси /DD/. При
спазване на тези правила и чрез използване на посочените в снимковия материал
координати и чрез тяхното въвеждане във формат DD в полето за търсене на “Google
Maps” във формата 42.042000, 24.840800 се установява, че същите се отнасят за точка
находяща се именно на републикански път-ІІ-86, обл. Пловдивска, непосредствено
след „Аутлет център“ в дясно на пътя в посока гр. Пловдив- гр. Асеновград, което
място съвпада с това на установяване на нарушението. При анализа от изображенията
въведени в “Google Maps” се установяват,както местонахождението на пътен знак
„В26“ въвеждащ ограничение на скоростта до 90 км.ч., мястото на разположение на
АТСС, за които говори в показанията си св. Б., а и факта, че те са извън населено
място. В този смисъл съдът намира, че обстоятелствата относно нарушението на
напълно установени и остават неопровергани. Необходимо е да се посочи, че съгласно
чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. местата за разполагане на
техническите средства се определят съгласно критериите, посочени в същата
разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира чрез посочване на
съответните GPS координати в изготвеното и представено статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от същата наредба представлява годно доказателствено средство
за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Изходните данни от
процесната АТСС като доказателствен материал са годни за установяване на
извършеното нарушение от обективна и субективна страна. В случая по делото са
6
представени надлежни удостоверения и протоколи за изправността на
автоматизираното техническо средство. Не може да има съмнение, че нарушението е
установено (на посочените в електронния фиш дата, място и час) именно с отразената в
протокола АТСС. При това положение не се създават каквито и да е съмнения по
механизма на установяване на административното нарушение и автентичността на
изготвения от АТСС доказателствен материал. Информацията от “Google Maps” изцяло
се подкрепя от тази отразена в постъпилите две справки от ОПУ Пловдив и
приложените към тях схеми на пътния участък, като не констатира никакво
противоречие между тях.
Направеното възражение от повереника във връзка с приложението на
санкционната норма на чл.182, ал.4 от ЗДвП съдът намира за неоснователно. В
действителност от съдържанието на обжалвания ЕФ се установява, че на нарушителя
Л. И. К. е било наложено наказание глоба в размер на 200лв. като това е станало на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.3 от ЗДвП. От текста на чл. 182, ал.4
от ЗДвП се установя, че тази разпоредба е приложима в случаите на повторност на
нарушенията и съответно: когато нарушението е по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а по ал. 1,
т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В
действителност от приложените на листи от 24 до 36 справка за нарушител от Сектор
КАТ при ОД на МВР Пазарджик касаеща Л. И. К., се установява, че преди издаване на
обжалвания ЕФ серия К № 8203827, лицето е било многократно санкционирано с
издадени НП и ЕФ включително и за извършени нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Предвид това, че настоящия ЕФ серия К № 8203827 е издаден с оглед констатирано на
29.09.2023г. нарушение по чл.21,ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, то предходно наложените
наказания в действителност обуславят квалификацията на повторност съгласно т.33 от
§1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Съгласно този текст, “Повторно” е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Предвид задълженията на
АНО, то същия е изложил и съответните мотиви в обжалвания ЕФ, като е приел, че
нарушението е в условията на повторност и е посочил, че същата се обуславя от
влезлия на 02.11.2022г. в сила ЕФ № К5916085. Както бе посочени и по-горе по делото
безспорно се установи, че ЕФ № К5916085 е бил издаден спрямо Л. И. К. от ОД на
МВР Пазарджик с оглед извършено на 22.05.2022г. нарушение по чл. 21,ал.1 от ЗДвП
за което му е било наложено наказание глоба в размер на 100лв. /справка за ЕФ лист 30
от съд.дело/. От изисканата от съда справка /листи 29 и 30от съд.дело/ се установи, че
цитирания ЕФ е бил връчен на 18.10.2022г. като поради необжалването му същия е
7
влязъл в сила на 02.11.2022г. Въпреки, че заплащането на глобата не се отразява на
повторността, то от намиращата се на лист 30 от съд.дело справка се установява, че
глобата за този ЕФ е била платена на 06.04.2023г. , т.е. към 29.09.2023г. нарушителят
Л. И. К. безспорно е знаел, че същия вече е санкциониран за извършени нарушения по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Очевидно е, че установеното в обжалвания ЕФ нарушение по
чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП е било налице, като същото е било и правилно
квалифицирано и санкционирано по чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.3 от ЗДвП.
Като се отчете, че нарушението е извършено в извън населено място и установеното
превишение на скоростта попада в диапазона от 21 до 30 km/h. то правилно АНО е
определил санкционната разпоредбата и размера на административното наказание. За
съдът не е налице възможност да коригира така определената от АНО глоба в размер
на 200 лева, като може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото основателно се явява и искането на искането на
процесуалния представителя на АНО за присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1
от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно
чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая,
като се отчете неговата фактическа и правна сложност, това, че делото приключи в две
заседания, то съдът счита, че присъждането на максималното юрисконсултско
възнаграждение от предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ не би било оправдано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на
делото и проведените съдебни заседания, както се взе предвид и обема на писмените
доказателства, които следваше да се обсъдят,съдът счита, че на АНО се следва
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на
основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР
Пловдив, като Л. И. К. бъде осъден да я заплати.
Предвид изхода на делото искането на защитата на Л. И. К. за присъждане на
разноски се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8203827 издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр.ал.2,т.3 от ЗДвП на Л.
8
И. К., с ЕГН ********** с адрес с.Лозен, обл. Пазарджик, ул. „13-та” № 5 е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Л. И. К., с ЕГН ********** с адрес с.Лозен, обл. Пазарджик, ул. „13-та” №
5 да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул.„Княз Богориди” № 7, сумата
от 100.00 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
9