Определение по дело №587/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 315

                     

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия, в закрито заседание на 31.01.2020 г., в състав :

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. №587/2019 г., намира следното:

 

            Съдът констатира,че е приключила размяната на книжа между страните по глава 32-ра от ГПК.В подадения от ответника Д.У. чрез пълномощника му адв. Б. отговор на исковата молба е направено възражение за недопустимост на процесния установителен иск по чл.422 от ГПК,както и на евентуално съединения осъдителен иск.

            Съдът счита за основателно възражението за недопустимост на установителния иск.Същият е предявен от ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД за установяване по отношение на ответника Д.У. съществуването на вземания на същото дружество по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК,издадена по ч.гр.д.№7244/2017 г. на РС-Пловдив на 19.05.2017 г. в полза на „Банка ДСК“ЕАД.В исковата молба се твърди,че дружеството-ищец е придобило вземането по тази заповед на основание сключен с „Банка ДСК“ЕАД договор за цесия от 08.08.2017 г.

            Ответникът поддържа,че цесионерът не е процесуално легитимиран да предяви иска по чл.422,ал.1 от ГПК в случаите,когато вземането му е прехвърлено след издаване на заповедта за изпълнение и кредитора по издадената заповед за изпълнение е банка,както е в случая.Настоящият състав споделя тази позиция по следните съображения:

В т. 10б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т. д. № 4/2013 г. е формулиран общ принцип, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия и настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска, легитимиран да го предяви е и цесионерът. Съгласно практиката на ВКС - решение № 1 от 01.02.2017 г. постановено по т. д. № 3228/2015 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение, това разрешение следва да бъде съобразено с наложеното в т. 4г от същото ТР изключение за частно правоприемство на страната на кредитора в заповедното производство. Съгласно т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ; противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т. 4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист.С оглед на гореизложеното,когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК.

В настоящия случай ищецът по делото е „ОТП Факторинг България“ЕАД-частен правоприемник на „Банка ДСК“ЕАД,няма качеството на банка,и не е легитимиран да предяви специалния установителен иск по чл. 422 ГПК,поради което предявеният по делото установителен иск е недопустим и затова производството по този иск следва да се прекрати.

Ищецът е предявил в условията на евентуалност осъдителен иск,като е поискал в случай на прекратяване на производството по установителния иск по чл.422 ГПК като недопустимо,да бъде осъден ответника да му заплати главницата от 25 265,96 лв.-непогасена по давност главница по процесния договор за кредит и наказателна лихва в размер на 6 435,47 лв.Съдът намира и осъдителния иск за недопустим.В т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 482013 г. на ОСГК и ТК на ВКС е прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Това е единствената хипотеза, която ВКС е обсъдил и за която е приел, че е допустимо съединяването на положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК с осъдителен иск в рамките на същото производство при условията на евентуалност.В случая протендираните с осъдителния иск суми не се търсят на друго основание,а отново на основание процесния договор за кредит и настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията на банката по този договор.А предявен в производството по чл.422 ГПК осъдителен иск за заплащане на дадена сума на същото основание,на което е издадена заповедта за изпълнение е недопустимо.

Предвид гореизложеното,съдът намира,че производството по процесните евентуално съединени искове следва да бъде прекратено поради недопустимостта на исковете.

Мотивиран от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№587/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,XVIII-ти състав,поради недопустимост на предявените евентуално съединени искове-установителен иск по чл.422 от ГПК и осъдителен иск.

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :