№ 1809
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110112521 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „Е.П.П.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу СВ. СТ. Р.,
ЕГН:**********, с адрес: с. ***, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в общ размер 700.82 лв. /седемстотин лева и 0.82ст./,
представляваща незаплатена цена за ел.енергия, консумирана в обекти с
абонатен № ***, абонатен № ***, абонатен № ***, находящи се в с. ***, с
клиентски № ***, за която са издадени следните фактури: фактура №
ФП0299537564/08.10.2020г. на стойност 96.11 лв., фактура №
ФП0300750115/10.11.2020г. на стойност 96.80 лв., фактура №
ФП0301907489/10.12.2020г. на стойност 84.23 лв., фактура №
ФП0303061023/08.01.2021г. на стойност 89.38 лв., фактура №
ФП030421420110.02.2021г. на стойност 86.08 лв., фактура №
ФП0305364823/10.03.2021г. на стойност 77.94 лв., фактура №
ФП0306526969/12.04.2021г. на стойност 86.76 лв. и фактура №
ФП0307663314/10.05.2021г. на стойност 83.52 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 21.38 лв.
/двадесет и едни лева и 0.38 ст./, представляваща мораторна лихва върху
главниците по посочените фактури, за периода от 16.10.2020г. до
21.05.2021г..
Твърди се в исковата молба, че ответникът и ищцовото дружество се
намирали в облигационни отношения, по силата на които ищецът в
качеството на краен снабдител и търговец за част от периода на ел. енергия, е
доставял ел. енергия до обекти с аб. № ***, № *** и № *** за небитови
нужди. На абоната е предоставяна и услугата достъп до разпределителната
мрежа при резервирана мощност в размер на 94 кВт за аб. № ***, 6 кВт за аб.
№ ***, 13 кВт за аб. № ***, цената на която се фактурирала от крайния
1
снабдител, след което последният се разплащал с оператора на
разпределителната мрежа. Предназначението на обектите било за небитови
нужди, същите представлявали мелница, обор и обслужващо осветление на
мелница. За периода месец септември 2020 г., ищцовото дружество действало
в качеството си на краен снабдител, като съществуващото правоотношение
между страните се регулирало от публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П." АД /ОУДПЕЕ/.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с енергия /ПТЕЕ/, небитовите
крайни клиенти следвало да заплащат всички мрежови услуги за съответния
ценови период на крайния снабдител. На основание чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали и
утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които следвало да заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. Съгласно ал. 1 на същата разпоредба,
мрежовите услуги се заплащали от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от
комисията цени. За месец септември 2020 г. ответникът имал отчетена
потребена енергия в част от обектите /абонатен №*** и №***/, съгласно
данни на електроразпределителното предприятие, извършващо отчитането на
собствените му СТИ - "Е.С." АД. За периода месец октомври 2020 г. - месец
април вкл. 2021 г. ищцовото дружество действало в качеството си на
търговец, като съществуващото правоотношение между страните се
регулирало от § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от
26.06.2020 г.). Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на чл.94а от
ЗЕ, от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови
клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което били присъединени.
Това водело до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия
при общи условия от крайния снабдител. За клиентите, които след
01.10.2020г. не можело да бъдат снабдявани от крайния снабдител, с нарочна
разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.)
- § 15, било предвидено, в случай, че до 30 септември 2020 г. включително
клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се
извършвала от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на
лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. (т.е. лицензия за търговия с електрическа
енергия). Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на
лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по
регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение)
сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г.
включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия.
Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До
сключването на типовия договор доставчикът по ал. 2 следвало да осигурява
доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно
заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. Ответникът нямал
сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени
2
цени за процесиите обекти нито към 01.10.2020 г, нито към настоящия
момент. Не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ
(ДВ, бр. 57 от 2020 г., в 2 сила от 26.06.2020 г.). Поради горната
законодателна промяна, от 01.10.2020г. обектите на ответника служебно
преминали от "Е.П.П." АД, в качеството му на краен снабдител, на свободен
пазар с доставчик „Е.П.П." АД, в качеството му на Търговец на свободен
пазар. За издадените фактури за периода месец октомври 2020 г. - месец
януари 2021 г. била налице минимална консумация в част от обектите,
калкулирана по цени, посочени на сайта на дружеството и при приложимата
до момента тарифна зона. Начислявани били и суми за мрежови услуги -
пренос по електроразпределителната мрежа, доколкото тази услуги се
изчислявала на база потребени количества ел. енергия, както и акциз,
надбавка за фактор мощност по НРЦЕЕ и мрежова услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа", за тези обекти, в които е отчетено
потребление. Начислявана е и цена за мрежова услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа", изчислена върху предоставената мощност.
За издадените фактури за периода месец февруари 2021 г. - месец април 2021
г. не били начислявани дължими суми за потребена енергия, за мрежови
услуги - достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа и пренос по електроразпределителната мрежа, акциз и надбавка за
фактор мощност по НРЦЕЕ, поради липса на потребление на ел. енергия в
обектите за периода. За посочения период била начислена само дължима сума
за мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", изчислена
на база предоставена мощност за всеки от обектите на ответника. Ответното
дружество издало процесните фактури, в качеството си на търговец на
свободен пазар. Сумите, дължими от ответника за предоставени мрежови
услуги се начислявали на основание чл. 31, ал. 1 ПТЕЕ. Потребителят е
следвало да заплати консумираната ел. енергия в определените сроковете,
като в противен случай изпада в забава и дължи обезщетение, считано от
падежа на главното задължение, на основание чл.38 от ОУДПЕЕ. Предвид
неизпълнение на поетите задължения, по негова инициатива е учредено
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 9208/2021 г. по описа на
ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по иска.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на
които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите
претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават,
както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално
разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален
представител прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е
изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
3
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението
по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
По разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото
производство, които възлизат на сумата от 435 лева /75 лева довнесена
държавна такса и 360 лева с ДДС възнаграждение за защита и съдействие от
адвокат/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, в отношенията между ищеца „Е.П.П.” АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.***, от една страна и ответника СВ. СТ. Р.,
ЕГН:**********, с адрес: с. ***, от друга, че в полза на ищеца съществуват
вземания срещу ответника в общ размер на 700.82 лв. /седемстотин лева и
0.82ст./, представляваща незаплатена цена за ел.енергия, консумирана в
обекти с абонатен № ***, абонатен № ***, абонатен № ***, находящи се в с.
***, с клиентски № ***, за която са издадени следните фактури: фактура №
ФП0299537564/08.10.2020г. на стойност 96.11 лв., фактура №
ФП0300750115/10.11.2020г. на стойност 96.80 лв., фактура №
ФП0301907489/10.12.2020г. на стойност 84.23 лв., фактура №
ФП0303061023/08.01.2021г. на стойност 89.38 лв., фактура №
ФП030421420110.02.2021г. на стойност 86.08 лв., фактура №
ФП0305364823/10.03.2021г. на стойност 77.94 лв., фактура №
ФП0306526969/12.04.2021г. на стойност 86.76 лв. и фактура №
ФП0307663314/10.05.2021г. на стойност 83.52 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 21.38 лв.
/двадесет и едни лева и 0.38 ст./, представляваща мораторна лихва върху
главниците по посочените фактури, за периода от 16.10.2020г. до
21.05.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9208/2021г. по описа на ВРС, 39
състав.
ОСЪЖДА СВ. СТ. Р., ЕГН:**********, с адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца „Е.П.П.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***
сумата от 75 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.9208/2021г. на ВРС, на
4
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА СВ. СТ. Р., ЕГН:**********, с адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца „Е.П.П.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***
сумата от 435 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5