№ 97
гр. Разград, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Сезгин Сеидов Османов (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600218 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от подс. М. Х. АХМ.,
чрез назначения защитника – адв. Д.П. против присъда №23/15.06.2021 г.
по нохд №129/2021 г. на Районен съд – гр. Разград.
Постъпила е жалба (вх. №5008/25.06.2021 г. на РС Разград) от подс.
М. Х. АХМ., чрез назначения защитника – адв. Д.П.. Оплакванията са, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Искането е за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подс. А. да бъде оправдан.
Жалбата е бланкетна и не съдържа съображения, подкрепящи
оплакването, че постановеният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен.
Няма направени доказателствени искания в жалбата.
Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 14.07.2021 г. и не са
постъпили възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание защитникът на подъсдимия адв. П. поддържа
1
жалбата. Заявява, че подсъдимият не е употребил сила или заплаха, което е
един от елементите, за да е осъществен състава на престъплението по чл. 150,
ал. 1 НК, че по делото липсват, каквито и да е преки доказателства за
извършване на деянието. Като присъдата се основава единствено на
обясненията на 15-годишната пострадала, която е възприела действията на
подсъдимия, но дали те обективират състава на престъплението по чл. 150, ал.
1 не е установено. Защитникът изтъква, че подсъдимият е на 72 години, не е
осъждан, не е имал такива заявителски материали в полицията.
Искането е за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за
невиновен.
Подсъдимият А. заявява, че не е пипал и докосвал пострадалата.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че жалбата е
неоснователна, а присъдата е правилна и законосъобразна. Прокурорът
намира, че няма как да не се даде вяра на пострадалата Д.Б., тъй като половин
един час след случката тя се оплаква на майка си, а по пътя е заснела своите
оплаквания със своя телефон и нейните показания са достоверни, правдиви и
М.А. е извършил блудствени действия спрямо нея.
Искането е съдът да потвърди присъдата на РС Разград.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед
характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК,
установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен
акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл.
318, ал. 3 и ал. 6 НПК.
С атакуваният съдебен акт РС Разград признал подсъдимия М. Х. АХМ.
за виновен в това, че на 02.10.2020 г., в гр.Разград, е извършил действия, с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14 годишна възраст — Д.А.Б., родена на 11.05.2005 г. чрез
употреба на сила - престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 54 от НК налага наказание лишаване от свобода за срок от 2
години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на така
наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години.
Присъдени са и разноски в тежест на подсъдимия.
От събраните доказателства е установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М. Х. АХМ. е български гражданин, роден на 01.02.1947
2
г. в гр. Разград. А. е разведен. Не е осъждан. Няма образование.
М.А. нямал установено местоживеене и водел скитнически живот. Имал
две деца, родени през 1972 г. и 1991 г. През октомври 2020 г. се грижел за 6-7
животни - овце и теле, собственост на друго физическо лице и живеел при тях
в стопанските постройки. Понякога посещавал къщата на брат си.
А. не страда от психично заболяване, няма психични или психологични
отклонения, но има лек когнитивен спад, характерен за възрастта. Няма
нарушения в когнитивните процеси, личностовата структура и психо-
емоционалното равновесие. Подсъдимият може да възприема фактите от
обективната действителност, да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си, както към момента на
извършеното изследване – 15.11.2020 г., така и към 02.10.2020 г.
Интелектуалният потенциал е в ниските регистри на нормата, интересите,
потребностите и мирогледа са на елементарно ниво. А. е с ниска степен на
социална зрелост. Социално изолиран.
Касае се за примитивна личност в застой на развитие. Характерова
ориентация предимно от интровертен тип. Сдържан, не обича общуването с
много хора. Непостоянен, непридирчив към контактите с другите. Не
притежава умение да изгражда адекватни оценки и самооценки. Слабо
инициативен, често е незадълбочен в действията. С ниска степен на
заинтересованост към реалния живот, а това значи и ниски достижения.
Действията му са в цялост повърхностни. За да се покаже в добра светлина е
възможно да прибегне до лъжа. Идентифицира се липса на креативност и
неспособност да изгражда дълготрайни връзки. Реакциите му се определят
предимно от вътрешното му състояние. С ниско ниво на самокритичност. С
нисък контрол върху външния свят, подтиснат и намален капацитет от
възможности за социални връзки и затруднения при контакти. Идентифицира
се нежелание на изследваното лице за разкриване, затвореност, както и
стремеж за създаване на впечатление за неразсъдливост и безразличие. Не се
отчитат личностови или поведенчески отклонения. Личността е пасивна, със
слаби възможности да изрази себе си. Има неустойчива оценка и самооценка.
Проявява нежелание за разкриване, затвореност.
Д.Б. е родена на 11.05.2005 г. и през 2020 г. била ученичка в 9 клас в
ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“- гр. Разград. Живеела с родителите си в апартамент в
блок № 14, в ЖК „Орел“ в гр. Разград. Семейството имало куче и св. Д.Б. го
разхождала вечер.
Б. не страда от умствена изостаналост или психично заболяване,
интелектуалния потенциал е в средните регистри на нормата, съответен за
календарната възраст, има добри когнитивни годности. Степента на развитие
и общото интелектуално функциониране й позволява да опише правилно една
логична серия от събития, да възприема правилно фактите имащи значение за
3
делото, да възпроизведе случилото се в хронологично правилен ред. Д.Б. не
проявява склонност към лъжа или преиначаване на истината. Няма
нарушения в когнитивните процеси, личностовата структура и психо-
емоционалното равновесие и може правилно да възприема фактите и да дава
достоверни показания за тях, да разбира правилно характера и значението на
извършените спрямо нея действия.
М.А. и Д.Б. не се познавали.
На 01.10.2020 г. около 17,30 ч. св. Д.Б. излязла от дома си, за да разходи
кучето. Движела се по черен път, в края на ЖК „Орел“ в гр. Разград. До пътя
имало поляна, на която подс. М.А. пасял стадо овце.
А. решил да заговори св. Б. и се приближил до нея, докато тя си играела
с кучето. Казал, че познавал дядо й и разговаряли за дядото на св. Б., след
което се разделили. Свидетелката продължила да разхожда кучето си, а след
това се прибрала в дома си.
На 02.10.2020 г., около 17, 40 ч., св. Д.Б. отново излязла да разходи
кучето, по същия черен път, в края на ЖК „Орел“ в гр. Разград. Срещнала
отново подс. А. със стадото. Подсъдимият тръгнал срещу Д.Б., като я
наближил спрял и подал ръка за поздрав, св. Б. поела ръката му, за да се
здрависа с него. Подсъдимият, хванал ръката и я придърпал към себе си.
Прегърнал я с другата ръка през кръста. Д.Б. не могла да се отдръпне, тъй
като подсъдимият я държал през кръста. После А. спуснал ръката си надолу и
хванал св. Б. за задните части, като започнал да я опипва. Св. Б. се дръпнала,
бутнала ръката на подсъдимия, тъй като не желаела да я опипва. След това
подс. А. казал на Д.Б., че ще я хване за едната гърда, а тя му отговорила, да си
гледа работата, но въпреки това подсъдимият хванал лявата гърда на св. Б..
Д.Б. се отскубнала, разплакала се и побягнала към дома си. По пътя извадила
мобилния си телефон и направила видеозапис, на който обяснявала, какво се е
случило. След това направила и втори видеозапис за същите обстоятелства.
След като се прибрала в дома си св. Б. споделила с майка си - св. С. А.а
за случилото се. Двете подали съобщение в РУ на МВР - Разград за
извършеното от подсъдимия. В хода на ДП било извършено разпознаване и
св. Б. посочила подсъдимия, като лицето, което я хванало за гърдата.
Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на:
1. Показанията на свидетелите:
1. Д.Б. – показанията на пострадалата са ясни и категорични, съдът ги
намира за достоверни. Няма съмнение в заинтересованост на
свидетелката, заключението по СППЕ, също потвърждава извода, че
показанията са правдиви, че не е установена склонност към
преиначаване на истината. Заснетите от свидетелката видеоклипове
потвърждават показанията ѝ.
2. С. А.а – показанията на свидетелката са ясни и категорични. Няма
съмнение в достоверността им. Свидетелката пресъздава
4
разказаното от непълнолетната ѝ дъщеря, възприела е състоянието ѝ
след деянието.
2. Заключенията по назначените експертизи:
1. Заключението по КСППЕ по отношение на св. Д.Б. (л. 25 от ДП),
прието в съдебно заседание на 15.06.2021 г.;
2. Заключението по КСППЕ по отношение на подс. М.А. (л. 37 от ДП),
прието в съдебно заседание на 15.06.2021 г.;
3. Заключението по видеотехническата експертиза (л. 53 от ДП) ),
прието в съдебно заседание на 15.06.2021 г.;
Заключенията са пълни, ясни и обосновани, няма съмнение в
правилността им и не са оспорвани от страните.
3. Протокол за разпознаване (л. 21 от ДП).
4. Писмените доказателства: справка за съдимост рег. №1372/06.10.2020 г.
РС Разград (л. 9 от ДП), декларация за семейно и материално състояние
(л. 11), характеристична справка (л. 15).
От показанията на св. Д., които са ясни, категорични и последователни
безспорно се установява, че на 02.10.2020 г. подс. А., когото не е познавала до
срещата им на 01.10.2020 г., я придърпал към себе си, хванал за кръста, с
другата си ръка я хванал за задните части, а след като отблъснала ръката му,
заявил че ще я пипне по гърдата и я хванал за лявата гърда. От показанията на
свидетелката се установява, че не е била съгласна с извършваното от
подсъдимия и че е демонстрирала несъгласието си и след като успяла се
отскубнала от него и и избягала.
Показанията на св. Д. се подкрепят от показанията на майка , на която
непълнолетната е разказала за случилото се, непосредствено след като се
прибрала в дома си. Подкрепят се и от осъществения от свидетелката
видеозапис на мобилния телефон, в който разказва същите обстоятелства и
е очевидно, че плаче, че е разстроена и изплашена. Заключението на вещите
лица по КППСЕ е, че няма нарушения в личностовата структура,
когнитивните процеси и психо-емоционалното равновесие, не се
идентифицира склонност към лъжа или преиначаване на истината, съответно
на извода на съда, че показанията на свидетелката са правдиви.
Защитната теза на подсъдимия, че само се ръкувал със св. Б. и пратил
поздрави на вуйчо , е опровергана от доказателствената съвкупност. Както
от показанията на св. А.а, така и от видеозаписа се установява, че след
срещата с подсъдимия непълнолетната Д.Б. е разстроена и уплашена. Това
състояние се отчита и от вещите лица при проведеното изследване. Съдът
намира, че следва да се даде вяра на показанията на св. Б., подкрепени от
останалите доказателства, а да не се кредитират обясненията на подсъдимия,
тъй като са недостоверни.
Съдът намира, че описаната фактическа обстановка е изяснена по
безспорен начин. Събрани са възможните доказателства. Безспорно е
5
установено приетото от съда. След самостоятелен анализ на доказателствата
съставът на въззивния съд прие сходна, с отразената в мотивите на атакувана
присъда, фактическа обстановка.
Подсъдимият е докосвал и стискал задните части и гърдата на
непълнолетната пострадала. Опипването на еротогенни зони безспорно е
изпълнителното деяние на престъплението блудство и това действие на
подсъдимия има за цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление.
Деянието е извършено с пряк умисъл. Начина на съприкосновение с
тялото на 15-годишното дете - опипване обективира конкретна цел – да
възбуди или удовлетвори полово желание. А. е съзнавал несъгласието на
пострадалата и за да го преодолее използвал сила – придърпал я към себе си,
държал я за кръста, продължил да я опипва и след като му отблъснала ръката.
Поведението на Д.Б. ясно е показало на подс. А., че тя не желае такъв
контакт. Той е знаел, че извършва действията си въпреки несъгласието на
детето.
Извършеното осъществява състав на престъплението по чл. 150, ал. 1 от
НК.
Съдът не споделя виждането на защитата, че не се установява от
събраните доказателства упражняване на сила от подсъдимия. От показанията
на св. Б. безспорно се установява употреба на сила от подсъдимия, както за да
я придърпа към себе си, така и за да я задържи, а след като отблъснала ръката
му и за да я докосне по лявата гърда. Силата е в достатъчен интензитет, за да
преодолее съпротивата на свидетелката. Престъплението е довършено с
извършване на описаните действия от подсъдимия, с които е въздействал по
еротогенни зони. Отказът му след това да продължи насилието, не прави
деянието несъставомерно. Обстоятелството, че няма оплаквания срещу
подсъдимия за други такива деяния, изтъквано от защитата, не обуславя
извод, че не е извършил престъплението по чл. 150, ал. 1 НК. Възможно е
лицата, които извършват посегателства срещу половата неприкосновенност,
да осъществяват рецидив в престъпната си дейност, но е възможно и както
сочат вещите лица, да извършат деяние под въздействие на стресогеннта
среда, липса на удовлоствени преживявания, наличие на конфликтност в
общуването на представители от другия пол и т.н.
По наказанието.
Наложеното наказание лишаване от свобода не е явно несправедливо.
За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода от 2 до 8 години.
Първоинстанционният съд законосъобразно е преценил като
смекчаващо обстоятелство възрастта на подсъдимия – над 73 години и това,
че не е осъждан. Следва да се добавят относително добри характеристични
6
данни, тъй като няма установени други прояви, нарушаващи обществения ред
или оплаквания за такива и тъй като макар и пенсионер, който е без
образование, полага под някаква форма общественополезен труд.
От друга страна посегателството е извършено срещу дете, предизвикало
е страх, срам, объркване, погнуса, високо ниво на уплаха и стрес.
Съдебният състав на въззивния съд счита, че опреденото от РС
наказание – 2 години лишаване от свобода е съответно на тежестта на
извършеното от подсъдимия и необходимо и достатъчно, за да се окаже
поправително въздействие върху подсъдимия и постигане на целите по чл. 36
НК.
За поправяне на подсъдимия не е необходимо ефективно изтърпяване на
наказанието. Налице са предпоставките на чл. 66 НК и законосъобразно
първоинстанционният съд е отложил изпълнението на наложеното наказание
за срок от три години.
Няма многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства,
обуславящи налагане на наказание под предвидения минимум.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подс. А. да заплати
разноските по делото.
Жалбата е неоснователна.
От събраните доказателства безспорно се установява, че подс. А. е
осъществил състава на престъплението по чл. 150, ал. 1 НК. Обстоятелството,
че не са установени други такива деяния, извършени от подсъдимия или не са
подавани оплаквания за такива, няма отношение към преценката дали от
доказателствата по делото се установява, че е извършено виновно деяние от
подсъдимия и то съставлява престъпление по чл. 150, ал. 1 НК. По несъмнен
начин се установяват както действие на подсъдимия, което има за цел да
възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, така и употреба
на сила по отношение на непълнолетното момиче. Силата е достатъчна, за да
предотврати съпротивата на пострадалата, да преодолее демонстрираното
несъгласие с извършваните действия. Възрастта на подсъдимия и съответно
способността му да удовлетвори полово желание не е от значение за преценка
на съставомерността на извършеното. Законът не изисква възбуждане или
удовлетворение на полово желание нито при извършителя, нито при
жертвата. Престъплението е довършено със самото извършване на
действието, с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание.
Съдебният състав, констатира, че приложеният по делото протокол за
съдебно заседание от 15.06.2021 г. няма подпис на председателя на съдебния
състав, въпреки обозначеното място за това.
След справка в ЕИСС се установява че протоколът е подписан с
квалифициран електронен подпис от председателя и съдебния секретар
7
(„Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е
подписан от Darinka Marinova Dimitrova на 15.06.2021 г. в 13:39:55 ч.,
Konstantin Petrov Kosev на 21.06.2021 г. в 13:50:48 ч. Актът е постановен на
21.06.2021“), съобразно изискването на чл. 311, ал. 2 НПК.
Съгласно чл. 131 НПК протоколите, съставени при условията и по реда,
предвидени в кодекса, са доказателствени средства за извършване на
съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните
доказателства.
Според изискването на чл. 311, ал. 2 НПК протоколът за съдебно
заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар. В случая то е
спазено, но следва по делото да се прилага копие от протокола, което е
оформено така, че да е видимо спазени ли са изискванията на чл. 311, ал. 2
НПК.
Съдебният състав на въззивния съд споделя приетата фактически
обстановка и правните изводи първоинстанционния съд. Мотивите към
присъдата отговарят на изискванията на чл. 305 НПК.
Въззивният съд счита, че първоинстанционната присъда е постановена
при пълнота на доказателствата, без съществени процесуални нарушения,
съответно е законосъобразна, обоснована и справедлива и не са налице
основанията на НПК, които налагат отмяна или изменение на съдебния акт.
Поради това съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда №23/15.06.2021 г. по нохд №129/2021 г. на
Районен съд – гр. Разград.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8