ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 383
гр. Пловдив, 26.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000351 по описа за 2023 година
В срока за произнасяне на решение по същество на спора, съдът
констатира следното:
Предмет на въззивното производство са две жалби.
С въззивна жалба вх. №12309/13.04.2023г. Г.Ф. – **** – чрез
процесуалния му представител адв. С. М., със съдебен адрес: **** обжалва
решение №114/24.03.2023г., постановено по търг.д. № 581/2021г. по описа на
Окръжен съд – П., в частта с която е отхвърлен предявения от Г.Ф. – С. иск
против Д. К. Д., ЕГН ********** от гр.П., **** за заплащане на изплатено
обезщетение от Г.Ф. по щета №******/02.08.2016г. на пострадалия Н. Д. Д.,
ЕГН **********, при реализирано на 26.11.2007г. ПТП, причинено от Д. К.
Д., ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Х.К.“ с ДКН ** ****
**, без наличие на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, за претърпени от пострадалия неимуществени вреди от ексцес,
поради установено на 25.07.2013г. влошаване на състоянието на
хидроцефалията от изчерпване на старата клапна система и налагане
поставянето на нова по оперативен път, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 04.08.2021г. до окончателното й заплащане, за разликата
над присъдената сума от 65800 лева до пълния предявен размер от 94 000
лева.
1
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че определеният справедлив размер на обезщетението на
пострадалия следва да се намали, поради съпричиняване на вредоносния
резултат от него, тъй като е бил без поставен предпазен колан и е знаел, че
водачът на автомобила е употребил алкохол. В този смисъл е било
възражението за съпричиняване, направено от ответника с отговора на
исковата молба, което, според ищеца, е останало недоказано в процеса. Счита,
че не следва изводите относно знание за обстоятелството, че водачът е
употребил алкохол, да почиват на свидетелски показания на лица, които не са
очевидци на ПТП или на периода преди същото. По отношение на
предпазния колан, който не е бил поставен, посочва, че с оглед механизма на
ПТП и вклиняване на автомобила под строителен фургон, травматичните
увреждания пак биха настъпили, макар и малко по –леки. В тази връзка се
позовава на заключението на комплексната съдебна медицинска и
автотехническа експертиза. Счита, че по делото не е доказано, че ако
пострадалият е пътувал с поставен колан, това би го спасило от настъпване на
черепно – мозъчна травма. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
уважи в пълен размер предявения иск. Претендира заплащане на разноските
пред въззивния съд.
Въззиваемата страна Д. К. Д., ЕГН ********** от **** – чрез
пълномощника му адв. И. Б. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Посочва, че в предмета на разглеждания иск като първи такъв относно
деликта, е включен както въпроса за деликта, така и този за настъпване на
ексцеса, поради което възражението за принос на пострадалия за настъпване
на увреждането се явява част от спорния предмет, въведен чрез направеното в
срок възражение. Намира последното за доказано на база събраните
свидетелски показания, писмени доказателства и комплексна съдебна
медицинска и автотехническа експертиза. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за представителството на
страната пред въззивната инстанция.
Предмет на въззивното производство е и въззивна жалба вх.
№13107/24.04.2023г. на Д. К. Д., ЕГН ********** от **** – чрез
пълномощника му адв. И. Б. против решение №114/24.03.2023г., постановено
2
по търг.д. № 581/2021г. по описа на Окръжен съд – П., в частта, с която е
осъден жалбоподателя Д. К. Д. да заплати на Г.Ф. – **** сумата 65800 лева -
изплатено обезщетение от Г.Ф. по щета №******/02.08.2016г. на пострадалия
Н. Д. Д., ЕГН **********, при реализирано на 26.11.2007г. ПТП, причинено
от Д. К. Д., ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Х.К.“ с ДКН
** **** **, без наличие на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, за претърпени от пострадалия неимуществени вреди от ексцес,
поради установено на 25.07.2013г. влошаване на състоянието на
хидроцефалията от изчерпване на старата клапна система и налагане
поставянето на нова по оперативен път, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 04.08.2021г. до окончателното й заплащане. Счита, че
твърдяните усложнения, настъпили в здравословното състояние на
пострадалия при ПТП, които ищецът е обезщетил, не представляват
влошаване /ексцес/. С оглед на това намира, че не са налице и предпоставките
за ангажиране на регресната му отговорност като виновен водач на МПС.
Счита, че смяната на клапната система е етап от лечението, който е
предвидим и който не представлява усложнение. Намира за неправилно и
необосновано решението в частта, с която е прието за справедливо
обезщетение от 94 000 лева въз основа на процентите загуба на
трудоспособност на основание решение на ТЕЛК. Посочва, че при определяне
на този процент нетрудоспособност са взети предвид всички увреждания на
молителя, включително и тези, за които правото на обезщетение е било
погасено по давност, а не само тези във връзка с влошеното здравословно
състояние. Намира, че е налице необоснованост на акта и при определяне на
съотношението на приноса на пострадалия и този на делинквента за
настъпване на вредите. Счита, че приносът на пострадалия е поне в размер на
50 % като определения от съда негов принос е в изключително занижен
процент.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор от Г.Ф. – ****, с който е
изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа, че е настъпило
последващо влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице и
че то е в причинна връзка с първоначалните вреди. Счита, че възраженията за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия относно пътуване без
предпазен колан и при алкохолно повлиян водач, са относими към
първоначалното увреждане, а не към настъпилото впоследствие влошаване.
3
Намира, че определеният процент на съпричиняване не само не е занижен, но
такъв дори не следва да се определя, поради недоказаност на обстоятелствата,
на които се основава възражението на ответника.
Разгледаният иск от първоинстанционния съд е осъдителен такъв на
Г.Ф. – С. против Д. Д. за ангажиране на регресната му отговорност за
възстановяване в патримониума на Г.Ф. на изплатеното от Ф. обезщетение в
размер на 94 000 лева на пострадалия при ПТП Н. Д., реализирано на
26.11.2007г., причинено от ответника Д. при управление на лек автомобил
„Х.К.“ с ДКН ** **** **, без наличие на валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, за претърпени от пострадалия Д. неимуществени
вреди от влошаване на здравословното му състояние, касаещо
хидроцефалията, установено на на 25.07.2013г., настъпило от изчерпване на
старата клапна система и налагане поставянето на нова по оперативен път.
Процедурата е инициирана от пострадалия Д. с молба от 02.08.2016г. до
Г.Ф. за заплащане на обезщетение в размер на 250 000 лева за претърпени от
него неимуществени вреди, свързани с влошаване на здравословното му
състояние - ексцес, произтичащ и намиращ се в причинна връзка с
получените увреждания при настъпилото на 26.11.2007г. пътнотранспортно
произшествие.
С протокол №29/10.08.2016г. на УС на ГФ е взето решение №29-2, с
което на Н. Д. е одобрено обезщетение в размер на 94 000 лева за
неимуществени вреди, представляващи влошаване на здравословното му
състояние - ексцес, поради установено на 25.07.2013г. влошаване състоянието
на хидроцефалията от изчерпване на старата клапна система и налагане
поставянето на нова по оперативен път. Същото е изплатено с преводно
нареждане от 29.08.2016г. по щета №******/02.08.2016г.
Регресната отговорност на причинителя на ПТП Д. Д. – предмет на
решението, обжалвано по настоящото дело - е за възстановяване в
патримониума на Г.Ф. на изплатеното от Ф. обезщетение в размер на 94 000
лева за вредите на пострадалия от ексцеса - влошаване състоянието на
хидроцефалията от изчерпване на старата клапна система и налагане
поставянето на нова по оперативен път, установено на 25.07.2013г.
За останалата част над изплатеното обезщетение в размер на 94 000
лева до пълния претендиран пред ГФ размер от 250 000 лева /или за 156 000
4
лева/ пострадалият Д. е предявил иск, по който е образувано гр.д.
№2704/2017г. по описа на СГС. По същото причинителят на ПТП Д. Д. е
привлечен като трето лице – помагач. С мотив, че ответникът по настоящото
дело Д. ще бъде обвързан от мотивите на бъдещото решение на СГС по гр.д.
№2704/2017г., е било постановено спиране на производството по т.д.
№581/2021г. на ОС – П. /по което е постановено обжалваното решение/. С
Определение №150 /26.04.2022г. по в.ч.т.д. №83/2022г. на АС – П.
определението за спиране на производството по т.д. №581/2021г. на ОС – П.
до приключване на производството по гр.д. №2704/2017г. по описа на СГС, е
отменено. Видно от изложените в тази връзка мотиви от наличните
доказателства не би могло да се установи за какви вреди се търси
обезщетение по иска – предмет на гр.д. №2704/2017г. по описа на СГС – дали
се касае за същите, за които е платено обезщетението от ГФ и е предявен
регресен иск, но според пострадалият размерът на платеното обезщетение не е
справедлив или се касае за вреди, различни от тези, обезщетени с процесната
сума. В тази връзка не би могла да се направи преценка за преюдициалността
на спора.
Последваща преценка за наличието на преюдициален спор не е правена,
тъй като изобщо не са представени доказателства за установяване на
предмета на гр.д. №2704/2017г. по описа на СГС.
При извършена служебно справка в електронната система /ЕИСС/ се
констатира, че по гр.д. №2704/2017г. по описа на СГС е постановено
решение, което към настоящия момент не е влязло в сила. С Решение от
21.07.2023г. по гр.д. №2704/2017г. по описа на СГС Г.Ф. е осъден да заплати
на пострадалия Н. Д. сума в размер на 26 000 лева – неизплатена част от
дължимо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ексцес на телесните увреждания, получени при ПТП на 26.11.2007г. за
разликата над присъдената сдума до пълния претендиран размер от 156 000
лева искът е отхвърлен. В мотивите на този съдебен акт е прието, че ексцесът
се изразява във влошаване състоянието на хидроцефалията от изчерпване на
старата клапна система и налагане поставянето на нова по оперативен път,
установено на 25.07.2013г. , т.е. за същите вреди, за които е платено
обезщетението от ГФ и е предявен регресен иск, но според пострадалият
размерът на платеното обезщетение не е справедлив. Прието е, че за
компенсиране на вредите от ексцеса е дължимо обезщетение от 180 000 лева,
5
но то следва да се намали с 1/3, т.е. до 120 000 лева – поради съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, поради пътуване без поставен
предпазен колан и при алкохолно повлиян водач. Присъдената сума 26 000
лева представлява аритметична разлика между дължимото обезщетение от
120 000 лева и платеното от ГФ в размер на 94 000 лева.
Видно от тези мотиви, изложени по невлязлото в сила решение,
постановено по гр.д. №2704/2017г. по описа на СГС, цялата дължима сума за
обезщетение на пострадалия от твърдяния ексцес, установен на 25.07.2013г.,
се намалява глобално с 1/3, поради прието съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
По настоящото дело, което разглежда регресната претенция на Г. ф.
против прекия причинител на ПТП, причинено при управление на лек
автомобил без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, също е
направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия и се иска евентуално намаляване на обезщетението като се
отчете съответен процент на това съпричиняване. В производството по гр.д.
№2704/2017г. по описа на СГС настоящият ответник участва като трето лице
– помагач и в това си качество ще бъде обвързан от задължителната сила на
мотивите. Тези мотиви касаят и въпроса за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
Ако по иска – предмет на гр.д. №2704/2017г. по описа на СГС - се
приеме, че цялата дължима сума за обезщетение на пострадалия от твърдяния
ексцес, установен на 25.07.2013г., следва да се намали заради съпричиняване
глобално т.е и по отношение на изплатената от ГФ сума в размер на
94 000 лева, то това обстоятелство следва да бъде съобразено по
регресната претенция, по която е направено същото възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Какво дължи ответникът по
регресния иск се предпоставя от това какво Г.Ф. дължи на пострадалия, при
положение, че предмет на гр.д. №2704/2017г. по описа на СГС са същите
вреди от същия твърдян ексцес – но за разликата над изплатеното доброволно
на пострадалия обезщетение.
Налице са предпоставките на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на
производството по делото до приключване на преюдициалния правен спор.
Спирането се налага и за да се избегне съществено процесуално нарушение,
6
което би опорочило въззивното решение. В тази връзка следва да бъде
съобразена т.1 от Тълкувателно решение от 09.07.12019г. по т.д. №1/2017г. на
ОСГТК на ВКС, според която въззивно решение, постановено при наличие на
основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. В мотивите на
цитираното тълкувателно решение е посочено, че връзката между делата,
която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две
спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която
винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае
допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради
това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. В настоящия
случай основателността на иска по регресната претенция срещу прекия
причинител е обусловена от дължимото обезщетение на пострадалия и от
неговия размер, както и от наличието или липса на съпричиняване като
основание за намаляване на размера на това обезщетение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.229 т.4 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 13.10.2023г., постановено по в. търг.д. №
351/2023г. по описа на Апелативен съд – П., с което е даден ход на устните
състезания.
СПИРА производството по в. търг.д. № 351/2023г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив до приключване на производството по предявения
от Н. Д. против Г.Ф. иск, по който е образувано гр.д. №2704/2017г. по описа
на СГС с влязъл в сила акт.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8