Решение по дело №1638/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 март 2018 г.
Съдия: Катя Рудева Боева
Дело: 20175300501638
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 315

Гр. Пловдив, 08.03.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, VII въззивен граждански състав, в закрито заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                        КАТЯ БОЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Боева въззивно гр. дело № 1638 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.247 и чл. 251 ГПК.

            Постъпила е молба вх. № 3642/05.02.2018 г. по описа ПОС от А.В.А., с искане за тълкуване на постановеното Решение № 1271/26.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1638/2017 г. по описа на ПОС. В молбата се излагат съображения, че с постановеното решение семейното жилище, находящо се в гр. П., ***, е предоставено на майката Н.К., за срок от една година, считано от влизането му в сила. Въпреки това по силата на определение от 05.03.2015 г. по гр.д. № 9442/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III бр. с-в, същата обитавала жилището от 30.03.2015 г. Посочва, че първоинстанционното решение не е обжалвано, поради което е влязло в сила на 15.04.2017 г., и от този момент следва да тече посоченият едногодишен срок. Моли да се постанови тълкуване на Решение № 1271/26.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1638/2017 г. по описа на ПОС досежно датата, от която следва да се счита за започнал да тече срокът за ползане на семейното жилище от съпругата Н.К..

            В законоустановения срок е постъпил отговор на посочената молба от ищцата Н.К.. В същия се излагат доводи за недопустимост на молбата за тълкуване, при условията на евентуалност – за нейната неоснователност. Посочва се, че Решение № 1271/26.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1638/2017 г. по описа на ПОС, е ясно, като не се откриват непълноти, поради което се моли молбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение.

            Съдът е сезиран и с молба за поправка на ОФГ вх. № 5673/21.01.2018 г. по описа ПОС, подадена от Н.К.. В същата се посочва, че с Решение № 536/22.02.2017 г., постановено по гр.д. № 9442/2014 г. по описа на ПРС, III бр. с-в е постановено издръжката на ненавършилите пълнолетие деца да се дължи считано от 18.06.2014 г. С Решение № 1271/26.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1638/2017 г. по описа на ПОС, било записано, че се потвърждава първоинстанционното решение в посочената част, но издръжка се дължи с начална дата влизане в сила на съдебното решение. Поради изложеното според молителката е допусната ОФГ във въззивното решение, като от съда се иска да допусне поправка, като за начална дата на заплащане на издръжка да се чете „депозиране на исковата молба пред съда – 18.06.2014 г.“

            В срока по чл. 247 ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата за поправка на ОФГ от А.А.. Според същия правилно както в мотивите, така и в диспозитива на Решение № 1271/26.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1638/2017 г. по описа на ПОС е записано, че издръжката се дължи, считано от влизане в сила на решението. Поради изложеното се моли молбата за поправка на ОФГ да бъде оставена без уважение.

Окръжен съд Пловдив, седми граждански състав, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 247 ГПК и чл. 251 ГПК, намира следното:

            По молбата с правно основание чл. 251 ГПК:

Молбата за тълкуване е допустима като подадена от процесуално легитимирана страна, но разгледана по същество- неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения и приравнените на тях определения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по- горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил, и по този начин обуславят невъзможност от прилагане на правните последици на акта.

В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на съдебния акт, а именно: потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която семейното жилище, находящо се в гр. П., ***, е предоставено на майката за срок от една година, считано от влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака.

По съществото си молбата за тълкуване обективира искане за разясняване на правните последици на посоченото решение. Предвид разпоредбите на чл. 4 и чл. 213 от Закона за съдебната власт, съдът не може и не е длъжен да дава подобни разяснения, представляващи по съществото си правни консултации. Такива жалбоподателят може да получи от адвокат или друго лице с юридическо образование, което не изпълнява служебни задължения в системата на органите на съдебната власт.

По молбата с правно основание чл. 247 ГПК:

По реда на чл.247 ГПК съдът,който е постановил решението, може сам да поправи допуснатите при постановяването му очевидни фактически грешки,т.е. несъответствията между изразената в мотивите към решението воля на съда досежно изхода на правния спор и отразяването на тази воля в диспозитива на решението. 

В настоящия случай в мотивите на решението, чиято поправка се иска е записано, че издръжка се дължи от датата на влизане в сила на решението, което е възпроизведено и в неговия диспозитив. Следователно липсва противоречие между изразената воля на съда в мотивите и диспозитива на решение. Твърденият недостатък на решението може да обуславя друг порок, но не и наличие на очевидна фактическа грешка.

            Поради изложеното и двете молби: вх. № 3642/05.02.2018 г. по описа ПОС, подадена от А.В.А., с искане за тълкуване на постановеното Решение № 1271/26.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1638/2017 г. по описа на ПОС, както и тази с вх. № 5673/21.01.2018 г. по описа ПОС, подадена от Н.К. с искане за поправка на ОФГ на посоченото решение, следва да бъдат оставени без уважени.

Така мотивиран, Пловдивски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3642/05.02.2018 г. по описа ПОС, подадена от А.В.А., ЕГН: **********, с искане за тълкуване на Решение № 1271/26.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1638/2017 г. по описа на ПОС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5673/21.01.2018 г. по описа ПОС, подадена от Н.К., ЕГН: **********, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1271/26.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1638/2017 г. по описа на ПОС.

            Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                              

 

                                2.