№ 21108
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р. ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110138841 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от И. Б. В. срещу ЛИ с която са предявени при
условията на обективно съединение осъдителни искове с правно основание по чл. 432, ал. 1
КЗ за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по л.а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № ***** вследствие на ПТП от 29.05.2022г., предизвикано от
водач на л.а. „Ауди“, с рег. № ****** собственост на Н. С. С., чиято „Гражданска
отговорност“ е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 12.07.2023 г. до окончателното плащане, и с правно основание по чл. 86
ЗЗД за сумата от 1050 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 27.07.2022г. до 12.07.2023г.
Ищецът твърди, че на 29.05.2022г. в гр. С. е настъпило ПТП между управляваният от
него л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ***** и „Ауди“, с рег. № ******. Твърди, че ПТП е
настъпило по вина на водача на „Ауди“, с рег. № ******, което е застраховано по
застраховка ГО при ответника. Заявява, че в изпълнение на чл. 380 КЗ предявил претенцията
си за плащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество. При така
изложените фактически твърдения претендира присъждането на обезщетение за
претърпените имуществени вреди вследствие на ПТП, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното плащане и разноските по делото.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и по размер. Не оспорва наличието на твърдяното валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите с обект „Ауди“, с рег. № ****** . Оспорва механизма на настъпване на
ПТП, вината на водача на застрахования автомобил, отделно от горното оспорва и иска по
размер. Поддържа, че не е налице причинна връзка между материалните щети, чиято
обезвреда се търси, и процесното ПТП, както и че претендираната стойност на същите
надвишава действителния им размер. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
Фактическият състав на вземането по чл. 432,ал. 1 вр. чл. 477 КЗ включва следните
факти: ответникът да е застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на
1
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на протИ.правното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на уврежданията по
собствения му лек автомобил, в претендирания размер.
За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото са приети
обстоятелствата, че ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно посочената в исковата молба
застрахователна полица.
От разпита на свидетеля Васил Долджиев се установява, че на 29 май 2022г. е
участвал в ПТП, което е било верижно. Л.а. Ауди се е ударил, в управляваният от ищеца
автомобил, който от своя страна е ударил автомобилът на свидетеля Долджиев. Водачът на
л.а. Ауди, след като излязъл от колата, избягал, като на негово място се появил друг, човек,
който заявил, че е управлявал автомобила.
Установява се от приетата и неоспорена от страните САТЕ, че възможният и
вероятен механизъм на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие е
следният: На 28.05.2022 г. в 22:50 часа в град С. на бул. Възкресение в посоката на
движение от бул. К. В. към ул. Ж, в района на кръстовището с бул. В водачът на МПС Ауди
А8 с рег.№ ******, при потегляне от светофар с несъобразена скорост реализира удар в
задната част на паркирания л.а. Фолксваген Голф, рег.№ *****, който вследствие удара и
поетата кинетична енергия се измества в посока напред и с предната си габаритна част
реализира удар в спрелия пред него МПС с рег.№ *****, като между трите автомобила
възниква ПТП с материални щети. Вещото лице посочва, че нанесените на МПС Фолксваген
Голф, рег.№ *****, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в
протокола за настъпилото ПТП и деклариран в уведомлението, подадено пред
застрахователя. Отразено е в експертизата, че Към датата на ПТП (28.05.2022 г.), размерът
на щетите нанесени на процесното МПС Фолксваген Голф, рег.№ *****, възлиза на
12508,07 лв. Предвид размера на средствата, необходими за ремонт на автомобила, то
икономически нецелесъобразно е неговото възстановяване. Налице е тотална щета. Предвид
изложеното действителната стойност на процесния лек автомобил Фолксваген Голф, рег.№
*****, към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 12600 лв. При
условията на тотална щета съгласно Приложение № 1 към чл.22, ал. 2 от Наредба № 49/2014
г., както и отчитайки описаните като увредени части и детайли, следва да се приеме размер
на обезщетението в размер на 75% от действителната стойност на автомобила, е 9450лв. към
датата на настъпилото ПТП - 28.05.2022 г. Вещото лице посочва, че предвид събраните по
делото данни и доказателства (писмени и гласни) не са констатирани причини от техническо
естество или техническа неизправност, която да е съществувала като аварийна опасност и да
е възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното пътно-транспортно
произшествие и по този начин да са довели до настъпването му. Причините за настъпването
на ПТП са от субективен характер, а именно избраната скорост на движение, както и
действията на страна на водача на МПС Ауди А8 с рег.№ ******, с органите за управление
на автомобила - кормилна, горивна и спирачна уредба, който след настъпване на ПТП е
напуснал мястото. За водача на МПС Фолксваген Голф, рег.№ *****, ударът е бил
непредотвратим, доколкото същият към момента на настъпване на ПТП е бил в паркирано
състояние и водачът се е намирал извън автомобила съгласно свидетелските показания. За
водача на МПС Ауди А8 с рег.№ ******, ударът е бил предотвратим при условие, че същият
е управлявал автомобила с подходящо избрана скорост и с необходимите концентрация и
внимание, съобразявайки се с останалите ППС, находящи се на пътя.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано,
поради което е налице основание за възникване на задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение. При застраховка "Гражданска отговорност" обемът на
отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е
лимитиран до размера на застрахователната сума. Делинквентът отговаря за всички преки и
2
непосредствени вреди /, като целта на обезщетението е да постави увредения в
имущественото състояние, което той е бил преди деликта. Принципът за пълна обезвреда
изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които са
необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди
увреждането, без прилагане на коефициент на овехтяване.
При положение обаче, че разходите за поправка са близки или надвишават стойността
на цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се обезщетяват тези разходи,
вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с която увреденият би могъл да си купи
вещ със същото качество. Ето защо в подобна хипотеза размерът на обезщетението е равен
на действителната стойност на цялата увредена вещ към момента на увреждането. Такъв
именно е и настоящият случай. Съгласно заключението на САТЕ, което съдът кредитира,
стойността на ремонта на процесното МПС, необходима за отстраняване на щетите, по
средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 12508,07 лева. Същевременно,
действителната стойност на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП е
12600лв. При това положение е налице тотална щета по смисъла на 390, ал. 2 КЗ, тъй като
стойността за ремонт на автомобила надвишава 70 % от действителната му стойност. Ето
защо размерът на дължимото обезщетение е равен на действителната стойност на целия
автомобил по средни пазарни цени. Заплащайки обаче цялата стойност, необходима за
закупуване на автомобил от същото качество като процесния, застрахователят има право да
придобие стария увреден автомобил. Това е така, защото обезщетението има глобален
характер и се дава вместо увредения автомобил. То изцяло замества имуществената
стойност на този автомобил, поради което оставането му в патримониума на ищеца ще
доведе до неоснователното му обогатяване, тъй като общият актив на имуществото му от
преди увреждането ще надхвърли този след обезщетяването, което очевидно е неприемлив
правен резултат - същият ще получи и цялата парична стойност на този автомобил от преди
увреждането, и ще запази стария си автомобил, който макар и да не може да се използва по
предназначение има остатъчна имуществена стойност /най-малкото на пазара на метални
отпадъци/. Ето защо при тотална щета застрахователят има право да приспадне тази
остатъчна стойност от размера на дължимото обезщетение - чрез нейното оставане в
патримонуима на ищеца застрахователят фактически изпълнява и част от задължението си
да го обезщети и той вече го е обезщетил, макар и по този начин.
В случая, макар обезщетението да се определя като при тотална щета, разпоредбата
на чл. 390, ал. 1 КЗ не се прилага, доколкото от систематичното тълкуване следва, че се
отнася до застрахованите по имуществена застраховка "Каско", но не и до увредените от
застрахованите по процесната задължителна застраховка лица.
Според заключението на САТЕ стойността на запазените части е 25,00% от стойността
на автомобила, поради което размерът на вредите е на стойност 9450 лева. Предвид
изложеното съдът намира че за ищеца е възникнало вземане в претендирания размер.
Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен. Следва
да бъде присъдена и законната лихва от 12.7.2023 г. до погасяване на задължението.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл.497, ал.1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по КЗ или 2. изтичането на срока по КЗ освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на КЗ - чл.497, ал.1 КЗ. По делото застрахователят не твърди, че е
упражнил правото си по реда на чл.106, ал.3 КЗ, поради което и съдът приема, че всички
доказателства са представени към датата на извършване на огледа на процесния автомобил
05.07.2022г. от когато е започнал да тече срокът от петнадесет работни дни по чл.497, ал.1,
т.1 КЗ. Този срок е изтекъл на 27.07.2022г., поради което считано от тази дата се дължи
лихва за забава. Изчислена по реда на чл.162 ГПК размерът на лихвата възлиза на 998,67лв.,
а до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
3
По разноските:
При този изход на спора разноските следва да се разпределят по правилата на
чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът претендира разноски в размер на 1842лв. съгласно списък по чл.80 ГПК.
Съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи сумата от 1741,76лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение,
като съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи сумата от 5,44лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЛИ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С”
№67А да заплати на И. Б. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Ш, №**, ет.1, ап.2 на
основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ сумата 9450 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди върху л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № *****, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие от 29.05.2022г., в гр. С., предизвикано от
водач на л.а. „Ауди“, с рег. № ******, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно
договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", страна по който е
ответникът, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.07.2023г., както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 998,57лв. за периода от
27.07.2022г. до 12.07.2023г., както на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1741,76
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ искът по основание чл. 432, ал. 1 вр.
чл. 477 КЗ за сумата над 9450лв. до пълния предявен размер от 1000лв. и искът по чл.86,ал.1
за сумата над 998,57лв. до пълния предявен размер от 1050лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4