РЕШЕНИЕ
№ 2653
гр. Пловдив,
13.12.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение,
XXVII състав в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 2977 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на чл.215, във вр. с чл.196, ал.4 от Закона за устройство на
територията/ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба на А.А.К., ЕГН *********, с постоянен адрес ***, чрез
адв. М. Г. от АК – Пловдив, срещу Заповед № 47-РОА-508 от 27.09.2017 г. на
кмета на район „Южен“ при община Пловдив, с която е наредено да се премахне
едноетажна сграда с к.и. ****по КККР на гр. Пловдив, находяща се в УПИ ***, кв. 11 по
плана на кв. „Въстанически – север“, гр. Пловдив (ПИ с к.и. ***), с
административен адрес: ****, собственост на А.А.К., тъй като поради възникнал
пожар и естествено износване на сградата, същата не може да се поправи или
заздрави, станала е опасна за здравето и живота на гражданите, негодна е за
използване, застрашена е от самосрутване и е вредна в санитарно-хигиенно
отношение.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска
отмяната му от съда. Подържа се, че административният орган е упражнил
правомощията си в защита на частни интереси, с цел да бъде погасено правото на
строеж на жалбоподателя. Възразява се, че липсват фактическите и правни
основания за издаване на процесната заповед, тъй като административния орган не
е извършил анализ и не е посочил защо сградата не може да бъдат поправена или
заздравена. В тази насока се твърди, че сградата подлежи на укрепване. Сочи се
също, че не е предоставена възможност на оспорващия да вземе участие в
административното производство. Твърди се, че сградата не следва да бъде
премахвана, тъй като е предмет на разследване за установяване на източника и
евентуалната причина за пожара.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски
3. Ответникът - кмет на район „Южен“ при община Пловдив,
в отговор на жалбата и чрез процесуалния си представител, поддържа становище за
нейната недопустимост и неоснователност. Възразява се, че жалбата е подадена
извън срока за оспорване. По същество се твърди, че покривът на сграда е
унищожен вследствие на пожар, голяма част от тухлените стени са повредени от
пожара и атмосферните влияния, поради което същата е не може да се поправи или
заздрави, станала е опасна за здравето и живота на гражданите, поради което е
необходимо да бъде премахната. Сочи се, че са спазени процесуалните правила за
издаване на заповедта като е осигурена възможност за заинтересованите страни да
участват в производството. Иска се присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
ІІ. За
допустимостта:
4. От представената административна
преписка се установява, че на 04.10.2017г. по реда на § 4 от ДР на ЗУТ за издадената
заповед е отправено съобщение до оспорващия, за което обстоятелство е съставена
служебна бележка подписана от две длъжностни лица към администрацията на район
„Южен“ при Община Пловдив. Няма спор между страните, че на 09.10.2017г.
жалбоподателя се е явил в деловодството на общината и е получил екземпляр от
издадения административен акт. Жалбата, с която е сложено начало на настоящото
производство, е подадена на 23.10.2017г. чрез органа издал акта. Според § 4,
ал. 2 от ЗУТ, когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се
предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено
съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато адресът на някое от
заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него
адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се
залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на
таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на
интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения,
предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на
поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата
на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица.
В случая, по
смисъла на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, времето през което съобщението е следвало да
престои на местата на които е било поставено е 14 дни. За разлика от режима на
съобщаване по чл. 47, ал. 5 от ГПК, в § 4, ал. 2 от ЗУТ не се съдържа регламент
от кой момент съобщението следва да се счита връчено, респ. и от кой момент ще
започне да тече срокът за обжалване на съобщения акт. Настоящият състав намира,
че посочената празнота следва да се преодолее по правилото на чл. 46, ал. 1,
пред. 1 от Закона за нормативните актове като се приеме, че съобщението по § 4,
ал. 2 от ЗУТ ще се счита за редовно връчено с изтичане на 14 – дневния срок за
получаването му от адресата, след което ще тече и срокът за обжалване на самия
административен акт.
От друга
страна, в случая самото съобщение не съдържа срок за получаване на акта, а
сведение, че заповедта подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването
(получаването) й. Така граматически формулирано текстът създава представа, че
за адресата е налице алтернатива срокът му за оспорване да тече от датата на
съобщението или от получаването на заповедта. В тази хипотеза да се приеме, че
срокът тече от датата на самото съобщение би довело до заблуждение за
жалбоподателя, при което се създава невярна представа относно съществени
елементи на срока за обжалване.
По делото не
се спори, че на 09.10.2017г. (в срока за престояване на съобщението),
оспорващият е получил екземпляр на Заповед № 47-РОА-508 от 27.09.2017 г., при
което се е осъществил съставът на съобщаване чрез връчване, поради което по
правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 215, ал. 4 от ЗУТ срокът за
обжалването на заповедта тече от 10.10.2017г. до 24.10.2017 вкл., а жалбата е
подадена на 23.10.2017г.
При
тази фактическа и правна обстановка съдът
намира, че жалбата
срещу процесната заповед е подадена в законоустановения срок и при наличието на
правен интерес, поради което е допустима
за разглеждане.
ІІІ. За
фактите:
5. От представените по делото
доказателства /л.99 – л 102/ безспорно се установява, че А.А.К. е собственик на едноетажна
сграда с к.и. ****по КККР на гр. Пловдив, находяща се в УПИ ***, кв. 11 по
плана на кв. „Въстанически – север“, гр. Пловдив, представляващ поземлен имот с
к.и. *** по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: ****.
6. Със заповед №
46-РОА-27/14.01.2016 г., за изменение на заповед № 805/04.12.2014г. кметът на район „Южен“ при Община Пловдив е определил състава на постоянно действаща комисия, която
да провежда производства по чл. 196, ал.1 от ЗУТ.
7. На 10.03.2017г. до кмета на район „Южен“ при Община Пловдив са
подадени сигнал и жалба за възникнал пожар на 23.02.2017г., при който
собствената на оспорващия жилищна сграда на адрес: **** е претърпяла щети,
които са компрометирали конструкцията й до степен застрашаваща пешеходците по
тротоара и улицата на която е разположена. В тази връзка е заявена необходимост
от проверка и издаване на акт за нейното премахване.
8. На 22.05.2017г. комисията,
назначена със заповед № 46-РОА-27/14.01.2016 г., е съставила протокол от оглед на
обект: опасна, едноетажна
сграда в УПИ ***, кв. 11 по
плана на кв. „Въстанически – север“, гр. Пловдив, (к.и. *** по КК), с адрес: ****.
Установено е, че сградата е едноетажна, паянтова, с тухлени стени. Покривната
конструкция е изцяло унищожена в следствие на пожар. В голямата си част тухлените
стени са силно компрометирани в следствие на пожара и атмосферните влияния.
Липсата на покривна конструкция допълнително е влошила техническото и
конструктивното състояние на тухлените стени и основите на сградата. Към
момента на огледа е констатирано, че сградата е изключително опасна и
застрашава безопасността и здравето на преминаващите граждани по улица „Х.М.” и
улица „Г.”. С тези мотив комисията е предложила на кмета на района да издаде
заповед за премахване на сградата, поради
претърпения пожар, естествено износване, невъзможност за укрепване на
съществуващата конструкция, създаваща непосредствена опасност за здравето и
живота на гражданите, вредна в санитарно – хигиенно отношение.
Оспорващият
чрез собственоръчен запис върху съдържанието на протокол на 31.05.2017г. е
удостоверил, че е запознат с резултата от проверката и ще направи възражения.
9. На 06.06.2017г. А.К. е подал молба вх. № 47-П-1877/06.06.2017г. до кмета на район „Южен“ при Община Пловдив, с която е поискал да му бъде издадено
разрешение да постави ограда и да извърши необходимите ремонтни работи по
къщата на ***. От страна на ответника не са ангажирани доказателства по това
заявление да са извършени съответни процесуални действия, да са изисквани
документи, респ. да е издаден изричен акт.
С друга
молба вх. № 47-П-1878/06.06.2017г. оспорващият е поискал от кмета на район „Южен“ при Община Пловдив да му бъде предоставен достъп до наличните
в администрацията строителни книжа за процесната жилищна сграда. В отговор К. е
уведомен, че ако желае да се запознае с наличната в администрацията
документация може да го стори в приемно време на техническата служба при
общината, а в случай че желае издаване на заверени преписи следва да внесе
съответна такса.
10. На
06.06.2017г. оспорващият е депозирал възражение вх. № 47-П-1878/06.06.2017г. до кмета
на район
„Южен“ при Община Пловдив, в което е оспорил констатациите от проверката.
Посочил е, че липсват каквито и да е мотиви за предписаното премахване на
къщата, която е масивна, а състоянието й към момента се дължи на
обстоятелството, че администрацията на общината многократно е отказвала да
издаде разрешение за нейното ограждане и ремонтиране (посочено е заявление вх.
№ Ю5-94-А-195 от 11.07.2005г.).
11. На 08.06.2018г. кметът на район „Южен“ при Община Пловдив е издал заповед № 47-РОА-204/08.06.2017г.,
с която е назначил нарочна комисия, която да разгледа всички постъпили
възражения, жалби и сигнали относно сградата а адрес: **** и да състави
констативен протокол с предложение за решаване на въпроса.
На
посочената дата комисията е съставила протокол, в който е описала
обстоятелствата по възникналия на 23.02.2017г. пожар, обсъдила е установените
права на собственост върху сградата и нейното състояние. Във връзка с
възраженията на собственика на сградата и искането за издаване на разрешение за
поставяне на ограда и извършване на ремонт комисията е посочила, че следва да
бъдат съобразени правилата на чл. 48, ал. 1, чл. 148, ал. 4, чл. 151, ал. 1 и
чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В заключение е решено да се предложи на кмета на района
да издаде заповед премахване на строежа, тъй като е опасен, не подлежи на
възстановяване и не може да бъде поправен
и заздравен. Видно от приложеното известие за доставяне, протоколът е съобщен
на оспорващия на 03.07.2017г.
12. На 04.07.2017г. А.К. е подал
възражение № 47-ЖС-42(16)/04.07.2017г. до кмета на район „Южен“ при Община Пловдив, с
което е поискал да не се премахва къщата му, освен по вече изложените в
предходното възражение мотиви, но и поради образувано по негов сигнал
производство пред Района прокуратура – Пловдив за установяване паричните за
пожара.
13. Видно от приложеното по делото
Постановление № 1441/14.08.2017г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив
към съответния момент следствените действия по ДП № 147/2017г. са приключили и
не е налице необходимост от извършване на други действия.
14. На 27.09.2018г. кметът на район „Южен“ при Община Пловдив, възприемайки изцяло констатациите в
протокола от 22.05.2017г., е издал оспорената в
настоящото производство заповед № 47-РОА-508 от 27.09.2017 г.,
с която е наредил процесният строеж да бъде премахнат.
15. По делото бе допусната съдебно – техническа експертиза с
вещо лице инж. Я.Н.Р., чието заключени бе прието без възражения от страните и
се кредитира с доверие от съда. При проверката на място вещото лице е
установило, че сградата е строена през 1939г. Има един етаж с площ 43 кв. м,
под който частично се намира мазе. Под земята изпълнението е от камък - основи
и стени на мазето. Каменните основи продължават до 20 см над терена. Над тях
носещата конструкция на сградата е изцяло изпълнена от тухлена зидария от
плътни керамични тухли с дебелина най-малко една тухла - 25см, без
стоманобетонави елементи. Предвид липсата на стоманобетонови елементи сградата
може да бъде определена като "полумасивна". Подовата конструкция на
етажа /между мазето и етажа/ е била дървена. На тавана на мазето са видими дървени
греди със сечение 20/20см. и дъсчена обшивка между тях, върху която е имало
дюшеме. Над първия етаж също е била монтирана дървена конструкция от греди и
обшивка, която е представлявала покривна конструкция на сграда. Вероятно
покритието е било с керемиди /има отделни такива на място/. Всички дървени
елементи почти изцяло са изгорели при възникнал пожар на 23.02.2017г. Останали
са някои греди и каси от врати и прозорци, силно овъглени. Външните ограждащи
стени са с дебелина 50см. от 2-те страни по улиците /запад и юг/.
Състоянието на сградата е много
лошо. Пукнатини в тухлените зидове има основно по две от стените - на западната
ограждаща стена към улицата и на преградната вътрешна стена, която изцяло се е
отделила от двете перпендикулярни на нея стени, с които е била свързана зидарията.
По всички зидове липсват части от тухли и е разрушен варовия разтвор, свързващ
редовете тухли. Най-горните редове тухли са най-засегнати и визуално изглеждат
като "поставени" върху зида, а не свързани в обща зидария. Доколкото
може да бъде огледана каменната зидария на основите и стените в мазето, тя
видимо е сравнително запазена и не се констатират пукнатини. Напълно унищожени
или негодни за експлоатация са всички дървени елементи - греди от дървените
гредореди на подовата конструкция и дървената покривна конструкция, всички
дъсчени обшивки и ребра, дървените укрепващи греди вътре в зидовете, всички
дограми и дюшемета.
Падащи предмети - части от изгорели
греди и каси на прозорци, части от стрехи и надзид, останали керемиди и др. има
както вътре в сградата, така и около нея, включително и над двата тротоара, до
които са ограждащите стени от запад и юг. Падащите предмети заплашват
преминаващите по тротоарите лица и лица, които са влезли в имота и сградата. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че не може императивно да се каже, че
има опасност от самосрутване. Това няма да е правилно, тъй като няма данни
някои елементи да има чак толкова неустойчиво състояние, че всеки момент да
паднат. Около сградата няма падащи елементи освен горен ред
керемиди, остатък по зидовете и част от самите тухли - те са се отлепили,
разрушил се е разтвора между тях и могат да паднат, но това са последните
редове най-горе. Ако минувачите вървят на далеч нищо няма да се случи, но при
някакъв опит да се пипне някакъв елемент от сграда има опасност. При огледа на тротоарите било чисто
Има опасност също при лек земен трус
или силен вятър това да се случи. Изпълнението на сградата без стоманобетонови
елементи не отговаря на действащите сеизмични правила. Реконструкция на
сградата е възможна след направа на изцяло нови подова и покривна конструкция,
които в момента липсват. За целта трябва да се демонтират всички дървени греди,
стъпили върху зидовете или вкопани в жлбеове в тях с нови греди и да се
монтират нови гредореди. Сравнително запазена е каменната зидария в основите и
стените на мазето. Нарушен е разтвора между отделните камъни и той трябва да се
поднови. Запазените тухлени зидове в етажа, които нямат видими пукнатини са с
отмит от дъждове варов разтвор между отделните редове тухли и на много места
редовете тухли са останали без връзка помежду си. Следва да се санира цялата
тухлена зидария със запълване на нов разтвор между тухлените редове. Следва да
се изгради нов наклонен покрив, с нов надзид, стрехи и улуци, с ново покритие
от керемиди. Всички описани видове строителни работи, които следва да се
извършат във връзка с евентуална реконструкция на сградата, се отнасят за
хипотеза на основен ремонт и реконструкция на сградата. За да се изгради новата
стоманобетонова конструкция не е необходимо събаряне на тухлената зидария, тези укрепващи елементи се просичат в зидовете.
16. За
удостоверяване на компетентността си да издава актове от категорията на
процесния ответникът представя Заповед № 13ОА557/05.03.2013г., с която
кметът на община Пловдив е делегирал правомощието да издава заповеди по реда на
чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и да назначава комисии по реда на чл. 196, ал. 1 от ЗУТ.
ІV. За правото:
17. В разпоредбата
на чл. 196 вр. с чл.195, ал.6 от ЗУТ
е установена процедурата по премахване на строежи, които поради
естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на обитателите, негодни са за използване,
застрашени са от самосрутване или са вредни в санитарно-хигиенно отношение.
Състоянието на тези строежи се установява от комисия от специалисти, назначена
от кмета на общината. Съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно
или по искане на заинтересуваните лица, като събира служебно всички необходими
данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните лица.
Решението на комисията, за премахване или за поправяне, заздравяване и хигиенизиране на строежа в определен срок, се
одобрява от кмета на общината, който на основание чл.195, ал.6 ЗУТ може да
издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или
други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите,
негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за
възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да
се поправят или заздравят.
18. Трайно
възприето е в съдебната практика, че за да е осъществено правното основание на
чл. 195, ал. 6 от ЗУТ следва да са налице кумулативно предвидените в нормата
предпоставки - сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са
негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят /Решение № 12845
от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2018 г.; Решение № 8347 от 20.06.2018
г. на ВАС по адм. д. № 1996/2018 г.; Решение № 2893 от 7.03.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 9466/2017 г.; Решение № 10595 от 30.10.2006 г. на ВАС по адм. д. №
7035/2006 г.; Решение №775 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2009 г.;
Решение №3169 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2009 г./. При липса на
някоя от предпоставките, не е налице фактическия състав по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, който обосновава издаването на заповед за премахване.
В случая безспорно се установява, че
сградата е опасна, негодна е за използване, вредна в санитарно-хигиенно
отношение, но не е непосредствено застрашена от самосрутване и може да се
поправи, чрез извършване на реконструкция и основен ремонт. При това положение,
след като липсва предвидената в закона отрицателна предпоставка, в какъвто
смисъл е заключението по СТЕ, заповед за премахване на процесната постройка се
явява материално незаконосъобразна. Що се отнася до изискванията на Наредба №
РД-02-20-2/2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони,
следва да се отбележи, че същите са ирелевантен факт досежно състоянието на
заварените сгради, тъй като по време на изграждането им, този нормативен акт не
е съществувал. Те следва да бъдат съобразени при евентуално проектиране за
извършване на СМР при реконструкцията и основния ремонт на процесния обект. Административният
орган е наредил премахването на сградата без да събере всички необходими данни
и без да предостави възможност на собственика й в съответен срок да предприеме
действия по нейното обезопасяване и заздравяване. Становището на комисията,
назначена със заповед № 47-РОА-204/08.06.2017г., не освобождава ответният
административен орган от задължението по реда на чл. 31, ал. 1 от АПК да
препрати по компетентност на главния архитект на общината заявеното от
жалбоподателя искане за издаване на разрешение за реконструкция на сградата и
обезопасяването й чрез поставяне на ограда. По делото не се ангажират
доказателства кметът на район „Южен“ при Община Пловдив да е изпълнил това свое
задължение, респ. да е изискал или указал на оспорващия нуждата от изготвянето
на съответни строителни книжа. Тук следва да се има предвид и възможността по
чл. 148, ал. 6 от ЗУТ при аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение
да се издава по частични работни проекти, а строителните книжа да се комплектуват
и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или
след изпълнението им.
Подходът на администрацията в
настоящия случай е в противоречие с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6,
ал.2 от АПК. Като не е осигурил възможност за адресата на заповедта да охрани
интересите си, органът е засегнал субективното му право на собственост в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден. При
това положение оспореният административен акт се явява издадена при неизяснена
фактическа обстановка, в противоречие с процесуалните правила и в нарушение на
материалноправните норми и целта на закона, поради което следва да бъде
отменен.
V. За разноските:
19. Изходът на
делото налага на жалбоподателя да бъдат присъдени строените съдебни разноски,
които се доказват в размер на 10 лева за заплатена държавна такса. Претенцията
на оспорващия за присъждане на адвокатски хонорара е основана на представен
договор за правна помощ, според който възнаграждението е по чл. 38 от Закона за
адвокатурата за представителство на материално затруднено лице. Според
посочената правна норма, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на
издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист.
В тази хипотеза, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Според правилото на чл.8, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела по Закона за устройство на
територията възнаграждението е 600 лева. При това положение, по реда на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата настоящият състав определя възнаграждение за
осъществената адвокатска защита в размер на 600 лева, която
следва да се присъди в тежест на ответникът.
Съдът а
разпореждане № 6554/15.10.2018г. е определил възнаграждение в размер на 200
лева за вещо лице по допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза,
който е
поет от бюджета на Административен съд – Пловдив, поради освобождаване на
жалбоподателя с влязло в сила определение № 3314/15.03.2018 г, по адм. дело №
2656/2018г. на ВАС от заплащането на такси и разноски в производството. За
изплащане на възнаграждението е издаден разходен касов ордер в съдебно
заседание на 20.11.2018г., поради което по правилото на 143, ал. 1 от АПК
извършеният разход също следва да бъде поставен в тежест на ответника.
Ето защо,
Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
47-РОА-508 от 27.09.2017 г. на кмета на район „Южен“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА район
„Южен“ при община Пловдив да заплати на А.А.К., ЕГН *********, с постоянен
адрес *** размер на 10 /десет/ лева, представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА район „Южен“ при община Пловдив да
заплати на адвокат М.В. Г., БУЛСТАТ *********, вписана в Адвокатска колегия –
Пловдив, адрес: ****, сумата в размер на 600 /шестстотин лева/, представляваща
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА район „Южен“ при община Пловдив да заплати на Административен съд – Пловдив,
по сметката за вещи лица, сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща
извършен разход за възнаграждение на вещо лице за приетата по делото съдебно –
техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/