Решение по дело №251/2017 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        №9

 

гр.В** 20.03.2018 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             ВОС гражданска колегия в открито  заседание  на  двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:     

                                    

                                                      Председател:   В** В**  

                                                            

при секретаря   .......И** К** и в присъствието на  прокурора ...  като разгледа докладваното от съдия     В** В** .гр.д. №251

по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.

         Делото е образувано по искова молба от „Ш** Б**“ЕАД,гр.София с ЕИК:** против Г.Й.В. ***,ЕГН ****. Подържа се в исковата молба,че по заявление  по чл.417 от ГПК подадено от ищеца пред ВРС било образувано ч.гр.д.№1717/16г. по което били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ответницата.За удостоверяване на вземането ищеца представил пред ВРС запис на заповед от 11.03.14г. с издател ответницата по делото.Записът за заповед бил предявен за плащане с нотариална покана от 16.05.16г. на която ответницата не се явила на поканата за 17.06.16г.В изпълнение на разпореждане от 04.01.16г. по ч.гр.д.№1717/16г. ищецът предявил настоящия иск като се иска да бъде постановено решение,с което бъде установено,че ответницата дължи на ищеца сумата 30 000лв. дължима въз основа на запис на заповед от 11.03.14г. и направените по ч.гр.д.№1717/16г. разноски в размер на 600лв.Претендират се и направените по настоящето дело разноски.

        Ответницата чрез назначеният й процесуален представител оспорва предявения иск като подържа,че не следва да отговаря за задължението по записа на заповед,поради това,че същата е подписала заповедта в качеството й на представляващ „К.-***ООД.

 От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: Ч.гр.д.№1717/16г. на ВРС било образувано по заявление  е по чл. 417 и следващите от ГПК подадено от настоящия ищец против ответницата,с което иска да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против  против Г.Й.В., с ЕГН ***** , за сумата от 30 000 лева, както и сумата в размер на 600.00лева - разноски за платена държавна такса,като произхода на вземането е удостоверен със Запис на заповед, издаден на 11.03.2014г. в гр. В** от ответницата.С разпореждане от 22.07.16г. ВРС отхвърлил заявлението на настоящия ищец.Разпореждането било обжалвано от настоящия ищец пред ВОС,който с определение от 18.09.16г. по в.ч.гр.д.№295/16г. отменил обжалваното разпореждане и разпоредил на ВРС  издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ответницата.На 07.10.16г. ВРС по ч.гр.д.№1717/16г. ВРС издал заповед за изпълнение и  изпълнителен лист против ответницата за  сумата от 30 000 лева-задължение по запис на заповед от  11.03.2014г.  и за сумата 600.00лева - разноски за платена държавна такса.Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били връчени на 14.12.16г. лично на ответницата.На 21.12.16г. ответницата подала пред ВРС възражение по чл.414 от ГПК,че не дължи задължението по издадената против нея заповед за незабавно изпълнение.С разпореждане от 04.01.17г. ВРС указал на настоящия ищец,че с оглед постъпилото възражение от ответницата в едномесечен срок от получаване на съобщението следва да предяви иск за установяване на вземането. Съобщението за разпореждането било връчено на ищеца на 12.01.17г.,който на 26.01.17г. предявил пред ВРС иска,по който било образувано настоящето дело. По делото е представено  копие /заверено „Вярно с оригинала"/ от  Запис на заповед , издаден в гр. В**, с който Г.Й.В. с ЕГН *****, в качеството си на физическо лице и на представляващ „К. *** ООД с ЕИК:*** неотменно, безусловно и без протест се е задължила срещу този Запис на заповед да плати на предявяване на заявителя сумата от 30 000.00лева.Върху записа на заповед е положен подпис и печат на „К. *** ООД.С нотариална покана изготвена на  11.05.16г. ищцовото дружество е поканило ответницата да се яви на 17.06.16г. между 10,30 и 11 ч. в кантората на Нотариус №029 за предявяване на четири броя записи на заповед, една от които е тази от 11.03.2014г.  Видно от отбелязването на страница втора от нотариалната покана /лист 8 от гр.д.№253/17г. на ВРС нотариалната покана е връчена на ответницата  на 30.05.16г. с обратна разписка на настоящия й адрес в с.С****.Видно от представения констативен протокол от  Нотариус №029  ответницата не се е явила на  17.06.16г. в периода от  10,30 и 11,10ч.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с предмет установяване съществуването на вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение.Нормата установява специфичен фактически състав за предявяване на разглеждания иск: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3/ разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.При съобразяване на горепосочените предпоставки, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, настоящият състав намира искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК за надлежно предявен.Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед (т.17 ТР № 4/2013 г. ОСГТК). За да удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя парична сума, записът на заповед трябва да притежава формата и реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ. Поради това при разглеждане на иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземане, породено от запис на заповед,  съдът следва да съобрази доколко представеният от ищеца – кредитор документ отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, които му придават значението на запис на заповед (Решение № 71 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 444/2011 г., II т. о.).

Настоящият съдебен състав,  намира, че представеният по делото документ, като притежаващ формата и реквизитите посочени в чл. 535 от ТЗ, удостоверява валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя парична сума.  Документът е озаглавен “запис на заповед” и  в текста на същия съществува наименованието “запис на заповед”, съставен е в писмена форма и с него е поето безусловното задължение да се заплати точно определена сума. В случая, падежът на задължението по записа е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ – т. е. „на предявяване”.  Направеното отбелязване, че сумата може да бъде предявена в срок до три години от датата на издаването  съставлява съглашение по чл. 487, ал. 1 ТЗ. Издателят може да определи по-дълъг или по-къс срок за предявяването на записа, респ. определеният срок има обвързващо действие спрямо кредитора по ефекта.В ценната книга  е посочено името на поемателя, документът е подписан от издателя му, като е посочена и дата на издаване.Мястото  на издаване и мястото на плащане не са посочени, но тази непълнота не влияе върху действителността на ценната книга, тъй като съгласно чл. 536, ал. 3 ТЗ, ако  не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя. Съгласно чл. 536, ал. 4 от ТЗ, запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.Неоснователно е възражението на ответницата, че от съдържанието на ценната книга не можело да се направи еднозначен извод за издателя, тъй като в документа е посочено, че го подписва като физическо лице и като представляващ „К. ***ООД.От представената ценна книга безспорно се установява, че същата е издадена от ответницата  в качеството й на физическо лице и като представляващ посоченото търговско дружество, т.е. налице е солидарна отговорност на физическото лице и юридическото лице.  Дори да се приеме, че положения подпис в документа е само на физическото лице -ответницата, този факт сам по себе си не опорочава издадения запис на заповед по отношение на ответницата срещу която е заведено настоящото дело.От представената нотариална покана чрез нотариус №029, се установява, че същата е адресирана до ответницата. С нея ответницата е поканена да се яви на 17.06.2016г. между 10.30ч. и 11.00ч. в кантората на нотариус  Цветкова за предявяване за плащане на няколко записа на заповед, сред които е  и процесния запис на заповед. От представения констативен протокол, се установява, че въпреки редовното й уведомяване по настоящ адрес , ответницата не се е  явила в кантората на нотариуса.Съдът приема, че с връчването на нотариалната покана записът на заповед й е редовно предявен за плащане, а и оспорване в тази насока от ответницата не е направено. За пълнота, настоящият съдебен състав намира, че  следва да се посочи, че в съществуващата непротиворечива  практика, е прието, че редовно предявяване на запис на заповед с падеж "на предявяване" може да се извърши  неформално, по всякакъв начин – чрез пощенска или куриерска служба, лично връчване, чрез нотариална покана, стига да е достигнало до знанието на издателя (Определение № 45 от 13.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2880/2013 г., I т.о.). Неоснователни се явяват развитите от ответницата доводи в писмения отговор относно наличието или липса на солидарна отговорност във връзка с издадения  запис на заповед. Ищецът не е навел твърдения  за авалиране на ценната книга, нито е  разкрил наличието на каузално правоотношение за издаването й. От своя страна, ответницата също не е посочила наличие на каузална сделка, а е посочила, че липсва такава. При преценка дали в това производство  съдът трябва да  изследва връзката между издадената ценна книга и наличието на каузално правоотношение, е налице постановена съдебна практика, съгласно която съдът следва да съобрази наведените от страните доводи и възражения за всеки конкретен случай.В  случая, ищцовото дружество - поемател по записа на заповед в исковата молба не излага твърдения в каква връзка е издаден менителничния ефект.  Ответницата по установителния иск като  издател на записа на заповед  в отговора на исковата молба е заявила, че, липсва каузално правоотношение между нея и ищцовото дружество, а в съдебно заседание, чрез процесуален представител е посочила, че  тя като физическо лице не е страна по каузалното правоотношение.При така посочените твърдения и възражения на страните,  съществуването на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, не подлежи на изследване в процеса, тъй като ответникът – издател на записа на заповед не е въвел релативни възражения срещу менителничния ефект.  Възражението, че Г.В. не е страна по договора от 10.04.2013г. като физическо лице, сочи че не се оспорва причината на издаване на записа на заповед, тъй като този издател се е задължил солидарно с издателя „К. ***ООД, който е страна по договора с поемателя. Независимо от това, възражението на ответницата, че не е страна по договора, без да е посочила друга причина за задължаването си по ценната книга, представлява общо оспорване на вземането. В тази хипотеза ищецът не е длъжен да доказва възникването и съществуването на вземането по каузално правоотношение между него и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед –в този смисъл е постановена съдебна практика  по чл. 290 от ГПК по идентичен казус -   Решение № 162/ 19.12.2015г.,  по гр.д. № 2514/2014г. на ВКС, ТК I отделение.

С оглед на изложеното,  предявеният иск се  явява основателен по отношение на ответницата за установяване на вземане, съгласно издадената заповед за изпълнение.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените  разноски  по настоящото дело в размер на 600 лева – за платена държавна такса и 1 497 – адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските.  

          Предвид горното, съдът

         

Р     Е     Ш     И     :

    Признава за установено ,че  Г.Й.В. ***,ЕГН **** следва да заплати на  „Ш**Б**“ЕАД,гр.С** с ЕИК:*** сумата 30 000лв. дължима по запис на заповед от 11.03.14г. и направените в заповедното производство разноски в размер на 600лв. за който суми са  издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист  по ч.гр.д.№1717/16г. на ВРС.

  Осъжда Г.Й.В. ***,ЕГН *****да заплати на  „Ш**Б**“ЕАД,гр.С** с ЕИК:** направените  разноски  по настоящото дело в размер на 600 лева – за платена държавна такса и 1 497лв за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

 

                   ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: