Р Е Ш Е Н И Е
№ 550
30.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Петър Вунов административно дело № 327
по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, ал.
3, във
вр. с ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по
жалба на М.Д.П. против Решение № 1012-26-312-13 от 02.03.2023 г. на Директора
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково (ТП на
НОИ – Хасково), с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № О-26-999-00-**********/14.03.2022
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково.
В
жалба са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания административен
акт поради противоречие с материалния закон. В тази връзка се
поддържа, че тя упражнявала трудова дейност в „Автотранс
БГ" ЕООД и за нея били внасяни осигурителни вноски от осигурителя. Същият
заличил данните за внесените осигурителни вноски по разпореждане на
административния орган. Ето защо се счита, че не били налице основанията на чл.
40, ал. 3, изр. 2 КСО за отказ за изплащане на парично обезщетение за
бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 КСО.
Предвид изложеното
се иска да се отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ
– Хасково и да се постанови заплащане на дължимото обезщетение за бременност и
раждане. Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ-Хасково, чрез
процесуалния представител – главен юрисконсулт Т. З., я оспорва като неоснователна,
поради което се иска жалбата да бъде отхвърлена, като се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.12.2021 г. „Автотранс БГ" ЕООД e подало до Директорa на ТП на НОИ – Хасково удостоверение -
приложение № 10 към чл. 9 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване към
заявление-декларация по чл. 50, 51 КСО за М.Д.П., в качеството й на майка на
детето П. Х.П., родено на *** г., с начална дата 15.11.2021 г.
С писмо изх. № 1056-26-2330/17.12.2021 г.
Ръководителят
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково е поискал да
се извърши проверка на осигурителя дали жалбоподателката е извършвала трудова
дейност, поради назначаването й за кратък период от време и извършена предходна
проверка, при която е установено, че лицето не е осигурено и сумата по
изплатените болнични листове е събрана.
Видно от писмо изх. № 1056-26-2330-8/17.01.2022 г. на Началник Отдел КПК при ТП на НОИ – Хасково,
тази проверка е завършила с Констативен протокол № KП-5-26-01059769/17.01.2022 г.
и Задължителни предписания № ЗД-1-26-01059793/17.01.2022 г.
В Констативен протокол № KП-5-26-01059769/17.01.2022 г. е посочено, че по отношение на М.П. не са
представени убедителни доказателства за упражняване на трудова дейност като
наето лице в осигурител „Автотранс БГ" ЕООД. Дружеството
ползва счетоводни услуги от външен доставчик, видно от договор № 1/01.01.2021
г., т.е. има дублиране на дейности, които се предоставят от външния доставчик,
което не обуславя назначаване на лице по трудово правоотношение на длъжност с
препокриващи се дейности. Договорът за външна услуга не е прекратен нито към
периода
на назначаване на жалбоподателката, нито към момента на проверката. Освен това,
понастоящем не е назначено друго лице на длъжност „отчетник счетоводство“. От
осигурителя не е предоставена информация за издаден КЕП на наетото по трудово
правоотношение лице М.П., с оглед подадени документи по електронен път и
ползване на електронни административни услуги, предоставени от НАП с КЕП, като А.
С.е лицето, за което има подадено заявление за подаване на документи по
електронен път и ползване на електронни административни услуги. Прието е, че
лицето е назначено единствено по документи, с цел ползване на осигурителни
плащания, а именно получаване на парично обезщетение при бременност и раждане
за срок до 410 календарни дни по чл. 50-51 КСО, поради което не е осигурено
лице по смисъла на т. 3 от § 1 от ДР на КСО в осигурителя „Автотранс БГ" ЕООД и и няма право на претендираното
обезщетение.
Със Задължителни предписания № ЗД-1-26-01059793/17.01.2022 г. осигурителят „Автотранс
БГ" ЕООД е задължен да заличи данните, подадените по
реда на чл. 5, ал.4, т. 1 КСО на М.П. за периода
от 26.10.2021 г. до 30.11.2021 г., с вид
осигурен 01, декларация образец № 1.
От приетите Справки от Регистъра на трудовите договори и „Данни
от Регистъра на осигурените лица“ за
жалбоподателката се установява, че горепосочените данни
действително са заличени.
С Разпореждане № 0-26-999-00-**********/14.03.2022 г.
Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Хасково е отказал изплащане на парично обезщетение/помощ за бременност и
раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 КСО на М.П.,
тъй като Задължителни предписания № ЗД-1-26-01059793/17.01.2022 г. са влезли в
сила, като данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО са заличени, а лицето не отговаря
на условията на § 1, т. 3 ДР на КСО, чл. 10 и чл. 48а КСО, поради което няма
право на обезщетение.
С жалба вх. № 1012-26-312-2/01.08.2022 г. М.П. е
обжалвала горепосоченото разпореждане пред Административен съд – Хасково,
като с влязло в сила Определение № 657/26.08.2022 г. по адм. д. № 782/2022 г. по
описа на съда тя е оставена без разглеждане, производството по делото е
прекратено, а преписката е изпратена на Директора на ТП на НОИ – Хасково за
произнасяне по нея с мотивирано решение.
С Решение № 1012-26-312-7/04.11.2022 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е оставил без
разглеждане жалбата, като е приел, че
е подадена извън сроковете по чл. 117, ал. 2 КСО, поради което била процесуално
недопустима.
С влязло в сила
Определение № 162/13.02.2023 г. по адм. д. № 1149/2022 г. по описа на Административен
съд – Хасково, Решение № 1012-26-312-7/04.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е
отменено, а преписката му е изпратена за произнасяне по същество.
С Решение № 1012-26-312-13/02.03.2023 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалба вх. № 1012-26-312-2/01.08.2022 г. от М.П., като е приел, че жалбоподателката e била неосигурено лице по смисъла на КСО към момента
на настъпване на риска, съгласно Задължителни
предписания № ЗД-1-26-01059793/17.01.2022 г. и Справка „Данни от Регистъра на осигурените лица“, поради което бил правилен и обоснован
изводът, че не й се следвало изплащането на обезщетение по чл. 50, ал. 1 КСО.
Видно от представеното
известие за доставяне, това решение е получено лично от М.П. на 07.03.2023 г.,
а жалбата й срещу него е подадена чрез
административния орган на 17.03.2023
г.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна,
тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
По делото няма
спор, а и с оглед разпоредбата на чл. 117, ал.
3,
във вр. с ал. 1, т. 1 КСО следва, че
обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.
Същият е обективиран
в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, които са
предвидени за спазване при издаването му.
На следващо
място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се
установява при издаването му да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени правила или
той да противоречи на целта на закона.
Според настоящия
съдебен състав оспореното решение е в съответствие и
с материалния закон.
Съгласно
чл. 50, ал. 1 КСО oсигурената за общо заболяване и майчинство майка има право
на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45
дни преди раждането.
Според
§ 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО
осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО.
В
чл. 10, ал. 1 КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
От цитираните
разпоредби следва, че за да се пристъпи към изплащане на парично обезщетение по
чл. 50, ал. 1 КСО, трябва да са изпълнени кумулативно двете дадени условия –
осъществяване на трудова дейност и внесени или дължими осигурителни вноски. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие, за да възникне осигурително правоотношение и
произтичащите от него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е
осъществявало трудова дейност, тъй като са защитими само трудови и осигурителни права, които
реално са възникнали. Следва
да бъде отбелязано и че доказателствената
тежест за установяване на положения труд е на самото лице – така и в Решение № 2524
от 18.02.2020 г. по адм. д. № 12220/2019 г. на
ВАС, VI о., Решение
№ 7347 от 21.07.2022 г. по адм. д. № 537/2022 г. на
ВАС, VI о. и др.
В настоящия случай
съдът намира, че въз основа на събраните по
преписката писмени доказателства и извършения им
анализ административните органи правилно са
приели, че към датата на настъпване на осигурителния риск М.П. няма качеството
на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, защото не е установено реално да е упражнявала трудова дейност, а обратното,
това обстоятелство е опровергано. Установеното от контролния орган, че осигурителят ползва
счетоводни услуги от външен доставчик, т.е. има дублиране на дейности с
длъжността на лицето по трудовото
правоотношение, липсата на назначено друго лице на същата
длъжност към датата на проверката, липсата на данни за издаден КЕП на М.П. с оглед подадени
документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги,
предоставени от НАП с КЕП, както и назначаването
й за кратък период от време, са сериозни индиции, че
жалбоподателката действително не е полагала труд при работодателя й „Автотранс
БГ" ЕООД. В тази връзка е уместно да се посочи, че Констативен
протокол № KП-5-26-01059769/17.01.2022 г. е официален
свидетелстващ документ, имащ обвързваща материална доказателствена сила досежно
установените в него обстоятелства (вж. Решение № 3782
от 19.04.2022 г. по адм. д. № 11499/2021 г. на
ВАС, VI о.). По-съществения аргумент в подкрепа на горния извод са
влезлите в сила Задължителни предписания № ЗД-1-26-01059793/17.01.2022 г. и Справката
„Данни от Регистъра на осигурените лица“ за жалбоподателката. Регистърът на осигурените лица е
официален удостоверителен източник на подлежащите на удостоверяване факти с
правно значение - в случая такива за налични осигурителни правоотношения, имащи
значение и за осигурителните права на
жалбоподателката. Доколкото не е опровергана официалната
удостоверителна сила на вписванията в този регистър и по арг. от чл. 5, ал. 6 КСО, от страна на М.П. със способите и средствата на АПК и ГПК, органът
правилно е приел, че тя не е имала качеството на осигурено лице за спорния
период от време. От друга страна, обстоятелството,
че тя не е страна в развилото се административно производство между осигурителя
и НОИ, не я лишава от правната възможност да докаже главно и пълно в настоящото
съдебно административно производство и на собствено основание, че е
осъществявала фактически трудовата дейност, за която е била наета от дружеството,
но тя не ангажира никакви доказателства в тази насока. В този смисъл вж. Решение
№ 9980 от 8.11.2022 г. по адм. д. № 4046/2022 г. на ВАС, VI о. Ето защо изводът
на административния орган, че за спорния период жалбоподателката
няма право да получи парично обезщетение по
чл. 50, ал. 1 КСО е правилен.
По изложените
съображения съдът счита, че жалбата на М.Д.П. е неоснователна, респ. обжалваното от нея решение е
законосъобразно, поради което направеното оспорване
следва да бъде отхвърлено.
С
оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и
своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е
административният орган, издател на акта, следва да
се присъдят такива, а именно сумата от 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП и предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и осъществената защита по него.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Д.П., ЕГН **********,
адрес: ***, против
Решение № 1012-26-312-13 от 02.03.2023 г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, с което е отхвърлена
жалбата й срещу Разпореждане № О-26-999-00-**********/14.03.2022 г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на Националния
осигурителен институт със седалище гр. София, сумата от 100,00
лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/