Решение по дело №2249/2019 на Районен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260058, 06.08.2020 год., гр.Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Търговищкият районен съд, шести състав, в публично заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

Секретар: Ж. И.,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2249 по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл.30, ал.1 от ЗН и чл.341 и сл. от ГПК.

В исковата молба се твърди, че наследодателя на ищците, техен баща и втората ответница, тяхна майка по време на брака си през 1981 год. са придобили недвижимия имот в режим на СИО, като брака им бил прекратен с развод през 2009 год., жилището останало за общо ползване от родителите им, а баща им заживял с първата ответница на семейни начала. След смъртта на наследодателя ищците установили, че със саморъчно завещание същия е завещал на първата ответница собствената си ½ ид.ч. от жилището, като не е оставил друго наследство. Считайки, че като наследници по закон имат запазена част от наследството на своя баща ищците молят съда да постанови решение с което да намали разпореждането и да възстанови запазената им част по 1/3 ид. част от наследството, по отношение на първата ответница, след което тъй като не могли да постигнат съгласие за доброволна делба на наследството да допусне делба на наследствения недвижим имот – жилище, находящо се в гр.Търговище, подробно описан в молбата при квоти по 1/6 ид.ч. за ищците и първата ответница и 3/6 ид.ч. за втората ответница. Претендират разноски по предявения иск с правно осн. чл.30 от ЗН . В съдебно заседание поддържат предявените искове.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК първата ответница е представила отговор на исковата молба. В отговора е оспорила изцяло предявените искове. Заявила е, че освен процесния недвижим имот наследодателя е оставил и друго имущество в наследство след смъртта си, поради което неговото завещание е за конкретно имущество, а не универсално и тя се явява заветник и не се приравнява на наследник по закон. Поради това за да имат право да искат възстановяване на запазена част ищците е следвало да приемат наследството по опис, а не са сторили това. Твърди, че е погасено и правото им да приемат наследството по опис, поради което предявения иск по чл.30 от ЗН е неоснователен. Твърди, че неоснователен е и предявения иск за делба, предвид неоснователността на иска по чл.30 от ЗН, тъй като съсобственици на имота са само ответниците, но не и ищците. Претендира разноски.В съдебно заседание поддържа доводите изложени в отговора, обуславящи неоснователност на исковете.

В срока по чл.131 от ГПК втората ответница е представила писмен отговор в който е изразила становище за основателност на искането за извършване на делба по отношение на недвижимия имот. В съдебно заседание редовно призована не се явява.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници ищците са наследници по закон на баща си Р. И. ***, ЕГН **********, починал на 11.09.2019 год. Втората ответница – майка на ищците и наследодателя Р. И. са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 20.11.1977 год. е бил прекратен със съдебно решение № 343/03.09.2009 год. по гр.д.№ 526/2009 год. на ТРС, препис от което е приложено по делото. Видно от приложения по делото договор за покупко-продажба ( л.7) по време на брака си родителите на ищците са придобили недвижим имот, находящ се в град Търговище, кв.“З.“..........., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73626.508.112.7.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Търговище, одобрени със Заповед № РД - 18 - 18/17.06.2005 г. на СГКК - Търговище, представляващ ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от 75.71 кв. м., състоящ се от две стаи, столова и кухненски бокс, сервизно помещение и балкон, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 73626.508.112.7.2, под обекта - няма, над обекта - 73626.508.112.7.6, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10, при съседи: от изток - коридора на избите, от запад - изба № 11 на П.К.М., от север - коридора на избите, от юг - терена на жил. комплекс, отгоре - жил. № 2 на Г. и В. Г.от I - ви етаж и отдолу - земя, заедно със 73/10 000 ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор № 73626.508.112.7 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 73626.508.112. Безспорно е по делото, че след прекратяване на брака придобития в режим на СИО недвижим имот е останал в обикновена съсобственост между съпрузите, като втората ответница и наследодателя са станали собственици на по 1/ 2 ид.ч. от същия. Безспорно е също така, че след прекратяването на брака наследодателя на ищците е заживял на фактически съпружески начала с първата ответница. Видно от приложените писмени доказателства ( л.13-14 ) наследодателя на ищците приживе със саморъчно завещание, съставено на 08.09.2014 год. се е разпоредил със собствената си 1/ 2 ид.ч. от процесния недвижим имот, като го е завещал след смъртта си на първата ответница. Завещанието е било предадено за съхранение при нотариус и е обявено на 23.10.2019 год., видно от приложения протокол за обявяване на саморъчно завещание, съставен от Нотариус № 223 Г. Г.ева. Безспорно е по делото, че първата ответница е извън кръга на лицата, призовани към наследяване и няма качество на наследник по закон на Р. И.. Видно от приложените по делото справки от общ.Търговище и ОД МВР Търговище към момента на смъртта си наследодателя Р. И. е притежавал освен ½ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот и лек автомобил “Фолксваген“ модел „Голф“, с ДК № Т 9800 ХТ, който с договор от 31.01.2020 год. е бил продаден от ищците и втората ответница на друго лице за сумата от 300 лв. От приложената по делото разписка ( л.67 ) се установи, че наследодателя приживе е разполагал и със средства по б. сметка, като на 28.04.2020 год. ищците са изтеглили наличните средства в размер на 480.68 лв. От заключението на съдебно – оценъчната експертиза, прието без възражения от страните се установи, че общата стойност на наследствената маса, образувана от имуществото останало след смъртта на наследодателя Р. И. възлиза на 62 264.54 лв. и включва процесния недвижим имот – 61 438.86 лв., посочения по горе лек автомобил – 300 лв. и наличните към смъртта средства в банковата сметка - 480.068 лв. Съдът счита, че наследствената маса , формирана от имуществото на наследодателя към момента на откриване на наследството възлиза на 31 372.61 лв., като се формира от ½ от стойността на жилището - 30 741.93 лв., ½ ид.ч. от стойността на автомобила – 150 лв., които са били в режим на съсобственост с втората ответница и средствата по банковата смета – 480.68 лв. Не се твърди от ищците, а няма и представени доказателства по делото ищците да са приели наследството по опис, като е безспорно, предвид конклудентните им действия – продажба на автомобила, разпореждане със средствата от банковата сметка на наследодателя, че същите са приели наследството.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

По иска с правно сн. чл.30, ал.1 от ЗН : Ищците се легитимират като наследници по закон на своя баща Р. И. ***, ЕГН **********, починал на 11.09.2019 год., при което и на осн. чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 5, ал.1 от ЗН същите имат право на запазена част от наследството, която е в размер на по 1/3 ид.ч. - чл. 29, ал.1 от ЗН, предвид това, че запазената част е общо 2/3 ид.ч. Безспорно е по делото, че първата ответница, която е живяла на фактически начала с наследодателя не е наследник по закон, поради което съдът приема основното й възражение , а именно , че ищците нямат право да искат възстановяване на запазената част от наследството, на осн. чл.30, ал.2 от ЗН, поради липса на материално правна предпоставка за това – ищците не са приели наследството, останало след смъртта на техния наследодател, по опис. Задължителната съдебна практика, отразена с приемането на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК приема, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява правото си да иска възстановяването й спрямо лица, които не са наследници по закон /не са призовани към наследяване/, е необходимо същият да е приел наследството по опис, като приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта - да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН. Действията на наследник по закон, по упражняване правата по чл.30, ал.1 от ЗН по отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да бъдат предхождани от приемане на наследството по опис. Поради това изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството/. В този смисъл е и Решение № 57 от 7.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5702/2013 г., I г. о., ГК -Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение само в хипотези, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет, но не и в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание. Така посочената задължителна съдебна практика е относима към настоящия казус, тъй като се установи по делото, че наследодетеля, с представеното по делото саморъчно завещание е извършил едно частно завещателно разпореждане, с което приживе се е разпоредил с конкретен имот, завещавайки на първата ответница ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, а не цялото си движимо и недвижимо имущество. Безспорно се установи, че в наследството освен недвижимия имот са влизали и други имущества на наследодателя- лек автомобил и парични средства, поради което намира приложение разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН и ищците нямат право на иск против първата ответница за възстановяване на запазената си част, тъй като не са приели наследството по опис. За пълнота на изложеното следва да се отбележи и че е изтекъл и срока визиран от чл.61 от ЗН, в който ищците са можели да приемат наследството по опис, който е тримесечен и тече от откриване на наследството – 11.09.2019 год. Предвид всичко изложено, предявения от ищците иск по чл.30, ал.1 от ЗН против първата ответница за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената им част от наследството, поради липса на материално правна предпоставка за неговото упражняване се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска за делба : Предвид изхода на спора по предявения иск с правно основание чл.30 от ЗН ищците не се явяват съсобственици с ответниците по отношение на делбения имот и иска по отношение на тях за допускане на делба следва да бъде отхвърлен. Предвид събраните по делото доказателства, касателно собствеността върху имотна и правата на страните съсобственици са ответниците, като първата от тях е собственик на 1/ 2 ид.ч. от имота по силата на завета, направен приживе от наследодателя, а втората ответница е собственик на ½ ид.ч. , тъй като имота е бил СИО и след прекратяване на брака й с Р. И., поради липса на друго уреждане е останал в обикновена съсобственост между бившите съпрузи. Не се спори, че страните не са постигнали съгласие за доброволно уреждане на възникналата между тях съсобственост, поради което предявения иск за делба на недвижимия имот се явява основателен и следва да се допусне делба на недвижимия имот, при равни квоти по 1/2 ид.ч. между двете ответници.

След влизане на решението в сила следва да се назначи вещо лице-техник, което да изготви заключение за поделяемостта и действителната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот, при депозит 120 лв., вносим от страните, пропорционално на квотите, в седмичен срок от съобщаване.

По отношение на разноските : Ищците и първата ответница са направили искане за присъждане на разноски в производството по разглеждане на иска с пр.основание чл.30 от ЗН, като предвид изхода на делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на първата ответница направените по делото разноски в размер на 566 лв., включващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и 66 лв. държавни такси за удостоверения. Възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на първата ответница съдът счита за неоснователно, доколкото същото е към минималните възнаграждения по Наредба № 1 на ВАС, в редакцията относима към момента на договарянето му, както и предвид правната и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Р.И., ЕГН ********** и Д.Р.И., ЕГН **********,***, действащи чрез адв. Д.П. от адв. дружество “П. ***, офис 3, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, офис 110, адв.Д.П. от ТАК против В.М.Н., ЕГН ********** ***, ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв.П.Н. от ТАК, със съдебен адрес ***, кантора № 5 и Д.Д.П., ЕГН ********** *** иск за делба на недвижим имот, находящ се в град Търговище, кв.“З.“..........., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73626.508.112.7.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Търговище, одобрени със Заповед № РД - 18 - 18/17.06.2005 г. на СГКК - Търговище, представляващ ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от 75.71 кв. м., състоящ се от две стаи, столова и кухненски бокс, сервизно помещение и балкон, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 73626.508.112.7.2, под обекта - няма, над обекта - 73626.508.112.7.6, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10, при съседи: от изток - коридора на избите, от запад - изба № 11 на П.К.М., от север - коридора на избите, от юг - терена на жил. комплекс, отгоре - жил. № 2 на Г. и В. Г.от I - ви етаж и отдолу - земя, заедно със 73/10 000 ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор № 73626.508.112.7 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 73626.508.112., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ДОПУСКА делба между В.М.Н., ЕГН ********** ***, ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв.П.Н. от ТАК, със съдебен адрес ***, кантора № 5 и Д.Д.П., ЕГН ********** *** на следния недвижим имот - жилище, с административен адрес : град Търговище, кв. „З.“ ..............и представляващ:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73626.508.112.7.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Търговище, одобрени със Заповед № РД - 18 - 18/17.06.2005 г. на СГКК - Търговище, представляващ ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от 75.71 кв. м., състоящ се от две стаи, столова и кухненски бокс, сервизно помещение и балкон, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 73626.508.112.7.2, под обекта - няма, над обекта - 73626.508.112.7.6, заедно с прилежащото Избено помещение № 10, при съседи: от изток - коридора на избите, от запад - изба № 11 на П.К.М., от север - коридора на избите, от юг - терена на жил. комплекс, отгоре - жил. № 2 на Г. и В. Г.от I - ви етаж и отдолу - земя, заедно със 73/10 000 ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор № 73626.508.112.7 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 73626.508.112,

при КВОТИ по 1/2 ид.ч.,за всеки един от съделителите.

След влизане на решението за допускане на делба в сила назначава вещо лице-Д. К.Г., което да изготви заключение за действителната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот и неговата поделяемост, съобразно правата на страните при депозит 120 лв., вносим по равно от В.М.Н., ЕГН ********** и Д.Д.П., ЕГН **********, в едноседмичен срок от съобщаването.

ОСЪЖДА Т.Р.И., ЕГН ********** и Д.Р.И., ЕГН **********,***, действащи чрез адв. Д.П. от адв. дружество “П. ***, офис 3, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, офис 110, адв.Д.П. от ТАК да заплатят на В.М.Н., ЕГН ********** ***, ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв.П.Н. от ТАК, със съдебен адрес ***, кантора № 5 направените по делото разноски в размер на 566 лв.- адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	260058
Дата:	6 август 2020 г. (в сила от 26 август 2020 г.)
Съдия:	Вяра Маркова Панайотова

Дело:	20193530102249
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	19 декември 2019 г.

Решение по дело №2249/2019 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта