Р Е Ш Е Н И Е
2021/ 10.5.2019 г.,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на девети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 10133 по опис на ВРС за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от Кредитор А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *** с
адрес ***
за установяване на
вземането му от длъжника Б.К.К., ЕГН **********, адрес: *** за сумите, както следва: 522.48 лева, представляваща неплатена
главница, по договор за паричен заем № 2375660 от 27.08.2015 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД като вземането е прехвърлено с договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и приложение № 1
от 01.08.2016 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението- 01.03.2018г. до окончателното изплащане
на задължението; 62.64 лева, представляваща
договорна лихва за периода 29.10.2015 г. до 27.03.2016 г.; 18 лева, представляваща такса разходи; 353,03 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 29.10.2015 г. до 27.03.2016 г.; 116,25 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
30.10.2015 г. до 01.03.2018 г. /до датата на подаване на заявлението в съда/.
Ищецът
моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му
заплати разноски за заповедното и за исковото производство.
Ищецът черпи права от следните факти и
обстоятелства:
Вземането
произтича от задължения договор по договор за паричен заем № 2375660 от
27.08.2015 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД с ЕИК **** и Галин Владимиров Иванов с ЕГН ********** за
предоставяне на заем в размер на 600.00 лева, със срок на връщането му за 7
месеца, на 7 вноски по 97.52 лева всяка, с посочен погасителен план по дати. В
договора е посочен ГЛП и размера на общото задължение с начислените лихви,
който е 682.64 лева. Ответникът е изпаднал в забава с повече от 30 дни от
последната дата на падежа и съгласно договора дължи лихва за забава и такса
разходи за събиране на вземането. Вземането е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” АД на ищцовото дружество с договор за прехвърляне на вземане от
16.11.2010 г., като длъжникът е уведомен с исковата молба.
В срока
за отговор е постъпил такъв от
ответника, чрез процесуален представител. Счита, че предявеният иск е допустим,
но изцяло неоснователен. Оспорва вземането по основание и по размер. Възразява
срещу същия като сочи, че не е подписвал договор за заем с праводателя
на ищеца. Оспорва твърдението, че сумата е предадена от кредитора на
кредитополучателя. Договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет и липса
на основание. Не са посочени вземанията, които са прехвърлени. Ответникът не е
уведомен за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, както оспорва
твърденията, че цедентът
е упълномощил цесионера да извърши уведомяване на
длъжника. Счита, че същото не е произвело действие, тъй като законът изисква
лично уведомяване. Кредитът не е обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението. Цесията не му
е обявена. Общите условия на договора за заем не са подписани от
кредитополучателя, поради което не го обвързват. Не е ясно как е формирана
лихвата за забава върху всяка закъсняла вноска.
Клаузата на чл.4, ал.2 от договора е нищожна поради противоречие на
добрите нрави и уговореното в нея е във вреда на потребителя. Уговорената
неустойка е прекомерна. При условие, че е налице валидно заемно правоотношение
между страните, ответникът заявява, че е изпълнил задълженията си и е върнал
изцяло получената в заем сума.
В
съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата,
дадени в молбата и в отговора.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, становищата на страните
и въз основа на закона, приема да
установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по
пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения
иск.
Видно от представените с молбата писмени
доказателства, а именно договор за потребителски кредит № 2375660 от 27.08.2015 г. и Общи условия към
същия се установява, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД –
заемодател и Б.К.К.
– заемател е
сключен договор за паричен заем в размер на 600.00 лева, която сума следва да
се върне съгласно погасителен план в срок до 27.03.2016 г., на 7 равни вноски,
всяка в размер на 97.52 лева главница и фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.00
%, годишен процент на разходите /ГПР/ 47.55
%. Общата стойност на кредита е 682.64 лева.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД с
ЕИК **** - продавач е прехвърлило на ищцовото
дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********* – купувач вземанията, дължими на
продавача от негови неизправни длъжници по договори
за парични и стокови кредити, които са просрочени и изискуеми заедно със
съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на цесионера, отделени и индивидуализирани съгласно приложение
1 към всеки отделен месечен договор за цесия. Представено е приложение № 1 към същия на листи 14 -15 от
делото от което се установява, че заемателят е вписан
под № 535. Посочен е номер на договор, ЕГН, име на длъжника, дата на договора,
отпуснат заем, остатък от дължима главница, остатък от дължима лихва, покупна цена към датата на договора и данни
за солидарния длъжник.
С потвърждение за сключена цесия по чл.99,
ал.3 ЗЗД на основание договора за прехвърляне на вземания купувачът е потвърдил
извършената цесия на всички вземания. С пълномощно от 09.09.2015
г. без нотариална заверка на подписа кредиторът чрез законния си представител в
качеството на цедент е упълномощил цесионера да
уведомява на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД от негово име
всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ по всички вземания, които
дружеството е цедирало /прехвърлило/ н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. До ответника
Б.К.К. е
изпратено с обратна разписка уведомително писмо от 02.08.2016 г., но същото е
върнато като невръчено с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата –
лист 17-20 от делото.
От заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че остатък на задължението по договора за паричен заем от 27.08.2015 г.
е общо 956.15 лева от които главница 522.48
лева, договорна лихва 62.64 лева, неустойка 353.03 лева, разходи за събиране на
вземането 18.00 лева. Лихвата за забава за периода от падежа на всяка вноска до
01.03.2018 г. е 201.80 лева. Първата дата на която заемателят
е изпаднал в просрочие е 30.10.2015 г., когато е платена частично
втората вноска, дължима на 29.10.2015 г.
От
изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 3161/2018 год. по
описа на ВРС се
установява, че на 06.03.2018 г. в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжник Б.К.К., ЕГН **********,
адрес: *** за сумите, както следва: 522.48 лева, представляваща неплатена
главница, по договор за паричен заем № 2375660 от
27.08.2015 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като вземането е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и приложение № 1 от 01.08.2016 г. към
него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението- 01.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 62.64 лева, представляваща договорна
лихва за периода 29.10.2015 г. до 27.03.2016 г.; 18 лева, представляваща такса разходи; 353,03 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 29.10.2015 г. до 27.03.2016 г.; 116,25 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
30.10.2015 г. до 01.03.2018 г. /до датата на подаване на заявлението в съда,
както и разноски за заповедното производство в размер на 75 лева от които 25
лева държ.такса и 50 лева юриск.възнагр.
Ответникът не оспорва в производството, че е
подписал договор за потребителески кредит с праводателя на ищеца, но оспорва, че сумата е предадена на
кредитополучателя. При установяване на валидно
заемно правоотношение е заявил, че е изпълнил задълженията си и е върнал
изцяло получената в заем сума.
Във връзка с направените оспорвания ищецът е представил в оригинал
договора за паричен заем № 2375660 от 27.08.2015 г. и предложение за сключване
на договор за паричен заем.
От заключението на СКрЕ за почерково изследване на
документ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява, че в посочените по-горе оригинали на документи подписите от името
на Б.К.К. в двата документа на всички страници в
договора и в предложението за сключване на договор са изпълнение от посочения
ответник Б.К.К. с ЕГН **********.
В чл.9 на договора за заем е посочено, че при забава на някоя от
погасителните вноски с повече от 30 календарни дни, заемодателят има право да събере вземането си
съдебен ред. обяви кредитът за
предсрочно изискуем. Посочено е че приема
условията на договора относно размера на
отпуснатия заем, размера на дължимата сума, годишен лихвен процент, годишен процент на разходите, общият размер на всички плащания, срок, брой
вноски, размер на всяка вноска и падеж
на всяка вноска са посочени в самия договор и в погасителния план към него. В
тези случаи се начисляват разходи дв размер на 9 лева
и за всеки следващ 30-дневен период през който има погасителна вноска. Както се установи от приетото по делото
заключение по ССЕ и СКрЕ, че договорът е подписан от заемателя, поради което
съдът намира, че ответникът е приел същите условия на договора с факта на
подписването му и с усвояване на дадената в заем сума. Няма твърдения, че същият
се е отказал от договора в 14-дневен
срок от подписването му, каквато
възможност е имал на основание чл.7 на договора, поради което съдът намира
възраженията за недействителност на договора за неоснователни.
По
възражението в отговора, че ответникът не
е уведомен за цесията, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В чл.99, ал.4 ЗЗД е
посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото няма
доказателства, че длъжникът е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договор за
потребителски паричен кредит № 2375660 от 27.08.2015 г. в полза на ищеца „Агенция
за събиране на вземанията” АД, ЕИК ********* и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, а исковата молба е връчена при
условията на чл.47, ал.6 ГПК. От изложеното следва, че не е налице редовно уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД и прехвърлянето на вземането
няма действие по отношение на длъжника. От това следва, че предявеният установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен иск н.А.З.С.Н.В.
ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ **** с адрес *** срещу Б.К.К., ЕГН **********, адрес: *** за установяване на вземането по
заповед за изпълнение № 1546 от 06.3.2018 г., издадена по
ч.гр.д.№ 3161/18 за
сумите, както следва: 522.48 лева,
представляваща неплатена главница, по договор за паричен заем № 2375660 от 27.08.2015 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД като вземането е прехвърлено с договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и приложение № 1
от 01.08.2016 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението - 01.03.2018г. до окончателното изплащане
на задължението; 62.64 лева, представляваща
договорна лихва за периода 29.10.2015 г. до 27.03.2016 г.; 18 лева, представляваща такса разходи; 353,03 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 29.10.2015 г. до 27.03.2016 г.; 116,25 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
30.10.2015 г. до 01.03.2018 г. /до датата на подаване на заявлението в съда/, на
осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 и
чл.86 ЗЗД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: