Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в
публичното заседание на 25.11.2022 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид
докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 490
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
При предявен е иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК.
Ищецът
„Б.П.Б.” АД твърди, че е кредитор с
парични вземания по отношение на едноличния
собственика на капитала в ответното дружество „К.“ ЕООД - „В.П.“ ЕООД, ЕИК *******.
АД.
За събиране на дължимите суми са предприети
действия, като са подадени Заявления за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК и
изпълнителни листа.
Въз
основа на подадено Заявление за издаване на заповед по чл.417 ЕПК е образувано
ч.гр.дело №36218/2012г. по описа на Софийски районен съд, 75 с-в за задължения
произтичащи от Договор за инвестиционен кредит №032/2007г. и анексите към него.
По образуваното дело са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците по
кредита, един от които е „В.П.“ ЕООД, ЕИК ******* за сумите съответно:
175
519.09 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от 27.7.2012г. до
изплащане на вземането;
5891.44
евро - възнаградителна лихва за период от 24.02.2012г. до 25.7.2012г.;
195.59
евро - наказателна лихва за период от 15.6.2012г. до 25.7.2012г.;
731.3
- евро - такса за период от 15.5.2012г. до 25.7.2012г;
285
лева - такса;
11
157.22 лева - разноски;
Въз
основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№9252/2012г. по описа на ЧСИ М.Б..
Въз
основа на подадено Заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК е образувано ч.гр.дело №36219/2012г. по описа на
Софийски районен съд, 66 с-в за задължения произтичащи от Договор за
инвестиционен кредит №033/2007г. и анексите към него. По образуваното дело са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците по кредита, един от които е В.П.“
ЕООД, ЕИК ******* за сумите съответно:
206
840.76 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от 27.7.2012г. до
изплащане на вземането;
1758.19
евро - възнаградителна лихва за период от 15.04.2012г. до 25.7.2012г.;
246.80
евро - наказателна лихва за период от 15.6.2012г. до 25.7.2012г.;
775.98
- евро - такса за период от 19.1.2012г. до 25.7.2012г;
285
лева - нотариални такси;
8322.74
лева - държавна такса;
4611.37
лева - възнаграждение за юрисконсулт;
С
нарочна молба от 06.11.2012г., издадените по ч.гр.дело №36219/2012г. по описа
на Софийски районен съд, 66 с-в Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, са присъединени по вече
образуваното изпълнително дело №9252/2012г. по описа на ЧСИ М.Б..
След
налагане на запора дружество не е погасило задължението към „Б.П.Б.” АД, поради което „Б.П.Б.” АД в
качеството си на взискател по изпълнително дело №9252/2012г. по описа на ЧСИ М.Б.
с нарочно Постановление за овластяване за предявяване на иск по чл.517, ал.4 от ГПК от 18.02.2019г., е овластена да поиска по съдебен ред
прекратяване на ответното дружество „К.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала е длъжникът по изпълнителното дело „В.П.“ ЕООД, ЕИК *******.
Ответникът оспорва иска. Оспорва
наличието на законовите предпоставки за допустимостта на иковете, тъй като
ищецът не е наложил запор върху капитала на ответното дружество; липсва
изпълнително дело поради неговото премиране; паричното задължение на длъжника е
било погасено.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Едноличен
собственик на капитала на ответното дружество, съгласно вписването в ТР, се
явява „В.П.“ ЕООД, ЕИК *******
Между страните не се спори, а и от представените документи се установя, че
въз
основа на подадено Заявление за издаване на заповед по чл.417 ЕПК е образувано
ч.гр.дело №36218/2012г. по описа на Софийски районен съд, 75 с-в за задължения
произтичащи от Договор за инвестиционен кредит №032/2007г. и анексите към него.
По образуваното дело са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците по
кредита, един от които е „В.П.“ ЕООД, ЕИК ******* за сумите съответно:
175
519.09 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от 27.7.2012г. до
изплащане на вземането;
5891.44
евро - възнаградителна лихва за период от 24.02.2012г. до 25.7.2012г.;
195.59
евро - наказателна лихва за период от 15.6.2012г. до 25.7.2012г.;
731.3
- евро - такса за период от 15.5.2012г. до 25.7.2012г;
285
лева - такса;
11
157.22 лева - разноски;
Въз
основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№9252/2012г. по описа на ЧСИ М.Б..
Въз
основа на подадено Заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК е образувано ч.гр.дело №36219/2012г. по описа на
Софийски районен съд, 66 с-в за задължения произтичащи от Договор за
инвестиционен кредит №033/2007г. и анексите към него. По образуваното дело са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците по кредита, един от които е В.П.“
ЕООД, ЕИК ******* за сумите съответно:
206
840.76 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от 27.7.2012г. до
изплащане на
вземането;
1758.19
евро - възнаградителна лихва за период от 15.04.2012г. до 25.7.2012г.;
246.80
евро - наказателна лихва за период от 15.6.2012г. до 25.7.2012г.;
775.98
- евро - такса за период от 19.1.2012г. до 25.7.2012г;
285
лева - нотариални такси;
8322.74
лева - държавна такса;
4611.37
лева - възнаграждение за юрисконсулт;
С
нарочна молба от 06.11.2012г., издадените по ч.гр.дело №36219/2012г. по описа
на Софийски районен съд, 66 с-в Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, са присъединени по вече
образуваното изпълнително дело №9252/2012г. по описа на ЧСИ М.Б..
Представено
е Решение № 1689/20.10.2015 г. по т.д.№ 2424/2013 г. на СГС, потвърдено Решение №
2104/06.08.2018 г. на САС, недопуснато до касация с Определение №
124/26.02.2020 г. по т.д.№ 1045/2019 г. на ВКС, както и решение №
259/29.01.2016 г. на СГС, частиччно
потвърдено с Решение № 295/29.01.2016 г. на САС, по предявени искове по
чл.422 ГПК, установяващи наличието на вземанията по заповедта за изпълнение.
Съгласно
отразеното в ТР, на 14.08.2017 г. е бил вписан запор върху всички дялове от
капитала на дружеството от кредитора „Пиреос Банк България”АД за сумата 2031913.80 лева.
Съобразно
издадено от ЧСИ М.Б. с рег.№838 при КЧСИ постановление от 18.02.2019г. ,
взискателят „Юробанк България“ АД е бил овластен да предяви иск по чл.517 ал.4
от ГПК за прекратяване на ответното дружество.
Депозирано
е и удостоверение от същия ЧСИ относно действията по образуване на
изпълнителното дело и предприетите от в хода му изпълнителни действия.
По
делото липсват доказателства вземането да е било удовлетворено преди първото по
делото заседание.
Правоприемството между Юробанк България” АД, ЕИК *******, „Б.П.Б.”
АД, ЕИК *******се установява от вписванията в ТР.
При така установената фактическа
обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно нормата на
чл. 517, ал.1 и 4 от ГПК запор върху дял от търговско дружество се налага чрез
изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва
по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от
вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания
запор. Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът
за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да
се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на
изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в
дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е
удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени,
че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно
в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Следователно за
основателността на предявения конститутивен иск, с който се упражнява
потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала в
ЕООД да прекрати търговското дружество,
за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника, той следва да
установи: наличие на негово неудовлетворено в хода на изпълнителния процес
вземане; наложен запор върху дружествените дялове и овластяване от ЧСИ да
предяви иска.
На
първо място ответникът оспорва процесуалната допустимост на исковете, тъй като счита,
че липсва висящо изпълнително дело срещу
длъжника „В.П.“ ЕООД към момента на издаване на постановление от 18.02.2019 г.
за овластяване на взискател по чл.517 ал.4 от ГПК и към
момента на депозиране на исковата молба. Този извод е
направен, въз основа на Удостоверение от 15.08.2022 г. на ЧСИ Б., установяващо, че на
25.10.2012 г. е поискан и наложен запор върху банковите
сметки на дружеството. След тази дата не са искани и извършвани принудителни изпълнителни действия
в продължение на повече от две години,
водещо до прекратяване на изпънителното дело на осн. Чл.433, ал.1, т.8 ГПК, (на 12.05.2014 година с молба с входящ № 25932 по реда на чл.456 от ГПК е
присъединен взискателя „В.П.“ ЕООД с ЕИК *******, което обаче не може да се
счита за искане за извършване на принудително изпълнително действие - т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК). Евентуално се позовава на това, че следващото по ред изпълнитено
действие е поискано на 11.12.2014 г. -
запор върху банкови сметки с титуляр „В.П.“ ЕООД и опис на движими вещи, а поредното с предприето
с молба с входящ №04156 на 19.01.2017г.,
с искане за налагане на възбрани върху всички недвижими имоти, собственост на
длъжниците, към който момент изпълнителното дело е премирано.
Съдът
намира възражението за неоснователно.
Съгласно
разрешението дедено в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV
ГО на ВКС, в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС,
ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията.
Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в
продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ,
най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият
предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със
сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока
цена, може да се присъединят кредитори и др.). Поставеният въпрос в тълкувателното
решение е: Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато
изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от
последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или
признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за
давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да
имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го
изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията
е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция
е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може,
при определени условия, да бъде
квалифицирано като дисциплинарно, на няма отношение към перепцията. Това мотивира настоящата
инстанция да приеме, че перемпция не е налице, предвид наличието на искани и
предприети изпълнителни действия, макар и след изтичането на 2 г. срок .
Съдът намери, че
законовите предпоставки на чл.517, ал.4 ГПК
са налице.
Ищецът е взискател по
изпълнителното дело, като са налице
установени с влезли в сила решения парични задължения на едноличния собственик на
капитала към ищеца.
ЧСИ е овластил последния да предяви иска, при наличие на
вписан запор върху дружествените дялове на
ответното дружество.
По делото не са
представени доказателства за извършени погашения на задълженията до първото
заседание по делото.
Горното налага извод,
че в хода на процеса се установи наличието на предпоставките по чл.517, ал.4 ГПК, сочещо на основателност на
иска.
В тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски, претендирани с
исковата молба, в размер на 440 лв., както следва: 360 лв.
адв. възнаграждение и 80 лв. ДТ.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
на осн. чл.517, ал.4 от ТЗ „К.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** по иск предявен от „Юробанк България” АД, ЕИК *******.
Осъжда
„К.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
„Юробанк България” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
чрез чрез адв. Д.Д. ***, сумата 440 лв. разноски на осн.чл.78,
ал.1 ГПК
След
влизане в сила на решението заверен препис от същото да се изпрати за вписване
в търговския регистър на Агенция по вписванията и откриване на производство по
ликвидация.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: