РЕШЕНИЕ
№ ………..
21.10.2020г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИМИТЪР КИРИЛОВ |
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 1538 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „***“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** Д.Ц.К., чрез Адвокатско дружество „К.,Д. и П.“ срещу Наказателно постановление №35-0000406/08.07.2020г. издадено от *** на РД „Автомобилна администрация“ – Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.96, ал.1, т.1, предл.последно от ЗАвПр и на основание чл.53 от ЗАНН, на „***“ ООД, БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл.96, ал.1, т.1, предл.последно от ЗАвПр.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозираната до съда молба от „***“ ООД, чрез процесуалния му представител адв. М.К., излага доводи относно издаденото НП и моли същото да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган РД „Автомобилна администрация“ – Плевен, редовно призован, представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
На 22.06.2020г. около 13:45 часа в гр. Плевен, ул. ***след извършена комплексна проверка (известие покана №14-00-225/4/28.05.2020г./ на „***“ ООД притежаващо лиценз на Общността №***, валиден до 31.12.2026г. за международен автомобилен превоз на пътници се установи следното административно нарушение: Превозвачът „***“ ООД е допуснало и разпоредило извършването на превоз на пътници на 22.02.2020г. по редовна автобусна линия между държави членки /глава III от Регламент /ЕО/ №1073/2009 с маршрутно разписание Бургас /България/ - Лисабон /Португалия/ - Разрешително №***, валидно до 11.12.2022г. със собственият си автобус Мерцедес с рег. № *** /кат.М3/ и *** И.П. П., като ***ът не е снабден /няма издадено/ със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността № *** за описания по-горе автобус с рег. № ***, с което е нарушен чл.96, ал.1, т.1, предложение последно от Закона за автомобилните превози.
Така на 08.07.2020г. наказващият орган, въз основа на акта, издал оспореното Наказателно постановление №35-0000406/08.07.2020г., с което на „***“ ООД на основание чл.96, ал.1, т.1, предл.последно от ЗАвПр и на основание чл.53 от ЗАНН, на „***“ ООД, БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл.96, ал.1, т.1, предл.последно от ЗАвПр, като е пресъздадена същата фактическа обстановка изложена в АУАН.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на П.Р.П. (актосъставител) и А.Д.М. (свидетел по АУАН), както и от приложените по делото писмени доказателства – заверено копие на Лиценз № *** за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение на „***“ ООД; заверено копие на Списък с данни на МПС с българска регистрация; заверено копие на тахографски лист от 22.02.2020г.; заверено копие на Свидетелство за регистрация част I на МПС автобус „Мерцедес 416 ЦДИ; заверено копие на Разрешително № ***/3 за извършване на редовен превоз на линия с автобус между държавите членки в съответствие с Глава III от Регламент (ЕО) №1073/2009; заверено копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на основание чл.47, ал.2, вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, чл.92, ал.2 от ЗАвП и чл.189, ал.12 от ЗДвП.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и М., като последователни логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със събрания по делото доказателствен материал. Същите съдът намира за незаинтересовани и непредубедени от изхода на делото свидетели. Показанията им са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.
В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл.96, ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвП (изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) - (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г.) - Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, ***ът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността.
Следва да се установи по безспорен и категоричен начин, както обективните елементи на нарушението, така и субективният елемент, които се явяват част от основанието за налагане на административното наказание. В случай, че се установи липсата на който и да е от двата елемента-обективният или субективният на нарушението, издаденото НП се явява незаконосъобразно, поради противоречие на материалния закон.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗАвП. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗАвП, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, водещи до неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, тоест дали правилно е приложен, както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че нито в акта, нито в постановлението са посочени дата и място на извършване на нарушението, с което са опорочени императивните изисквания на чл.42, т.3 от ЗАНН, съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата, посочена в АУАН и НП – 22.06.2020г. и мястото – гр. Плевен, ул. ***се свързват със съставяне на АУАН и с извършената комплексна проверка, но същите по никакъв начин не индивидуализират деянието, в което се е изразило същинското нарушение. В конкретния случай, видно от съдържанието на АУАН и НП, са вписани две дати на извършване на проверката и на извършване на превоза, но не и точната дата на осъществяване на административното нарушение, което е санкционирано.
Съдът намира, че и липсва пълно описание на нарушение. Като описание на установеното нарушение е посочено, следното: „.... след извършена комплексна проверка (известие покана №14-00-225/4/28.05.2020г./ на „***“ ООД притежаващо лиценз на Общността №***, валиден до 31.12.2026г. за международен автомобилен превоз на пътници се установи следното административно нарушение: Превозвачът „***“ ООД е допуснало и разпоредило извършването на превоз на пътници на 22.02.2020г. по редовна автобусна линия между държави членки /глава III от Регламент /ЕО/ №1073/2009 с маршрутно разписание Бургас /България/ - Лисабон /Португалия/ - Разрешително №***, валидно до 11.12.2022г. със собственият си автобус Мерцедес с рег. № *** /кат.М3/ и *** И.П. П., като ***ът не е снабден /няма издадено/ със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността № *** за описания по-горе автобус с рег. № ***“. Представляващият дружеството Д.К., в качеството си на управител ли е допуснала или разпоредила или дружеството „***“ ООД в качеството му на превозвач е допуснало или разпоредило, остава абсолютно неясно.
На „***“ ООД е ангажирано с административно-наказателна отговорност, след като административно-наказващият орган се е позовал на чл. 96, ал.1, т.1, предл. последно от Закона за автомобилните превози. В цитираната разпоредба е посочено, че се наказва с имуществена санкция, който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, ***ът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността. Това означава, че законодателят е предвидил, че тази санкционна норма е приложима, както за превозвач, който допусне извършването на подобен превоз, така и по отношение на превозвач, който разпореди извършването на превоз. В процесното наказателно постановление, административно-наказващия орган е вписал, че „***“ ООД е допуснало и разпоредило извършването на „превоз на пътници“, без да конкретизира в какво точно се състои изпълнителното деяние - дали се касае за допускане или за разпореждане от страна на жалбоподателя.
За съда не става ясно, ако са констатирани две административни нарушения /допускане и разпореждане/ за кое от двете е наложено административно наказание и по каква причина за другото административно нарушение не е наложено наказание, тъй като липсват каквито и да било мотиви в тази насока. Каква е формата на изпълнителното деяние – „допуснал“ или „разпоредил“ също остава абсолютно неясно и неустановено.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснато нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните и е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, без спорът да се разглежда по същество.
Искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143 от АПК и крайният изход на спора, поради което следва да бъде уважено частично, като РД „Автомобилна администрация“ – Плевен, следва да бъде осъдена да заплати в полза „***“ ООД, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление *** сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като в останалата част до 600 лева, направеното искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като съдът счита посочения размер за несъразмерен, предвид вида на производството и конкретната правна помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000406/08.07.2020г. издадено от *** на РД „Автомобилна администрация“ – Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.96, ал.1, т.1, предл.последно от ЗАвПр и на основание чл.53 от ЗАНН, на „***“ ООД, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл.96, ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвПр.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ – Плевен на основание чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати в полза „***“ ООД, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление *** сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като в останалата част до 600 лева, направеното искане следва да бъде оставено без уважение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: