Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1117 21.08.2020 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесет
и трети юли две хиляди и двадесета
година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1.
ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря В. С.
с участието на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1263 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция Национален Строителен Контрол – София (ДНСК) против решение № 434/13.04.2020г. постановено
по АНД № 5568/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено
наказателно постановление (НП) № Б-39-ДНСК-92/04.11.2019г., издадено от зам. началника
на ДНСК, с което за нарушение на чл.168, ал.1, т.3, вр. чл.169, ал.1, т.1 и т.3
и ал.3, т.3 от ЗУТ във вр. с чл.224, ал.1, т.3, предл. последно от ЗУТ, на основание
чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ на „СВ Консулт“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.Мария Луиза №9, ет.7, ап.21 е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 лв.
В касационната жалба
се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, необосновано
и противоречи на закона и събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Сочат се подробни аргументи в подкрепа на твърденията. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание,
касаторът редовно призован, се представлява от ю.к. А., която поддържа
касационната жалба на изложените в нея основания.
Ответникът по касация
се представлява от адв. С., който
оспорва касационната жалба. Представя писмен отговор на касационната
жалба, в който излага подробни съображения за неоснователност на оспорването.
Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на оспорването.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд – Бургас отменил НП № Б-39-ДНСК-92 от 04.11.2019г. на зам. Началник ДНСК София, с
което за нарушение на чл.168, ал.1, т.3, вр. чл.169, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3,
т.3 от ЗУТ във вр. с чл.224, ал.1, т.3, предл. последно от ЗУТ, на основание
чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ на „СВ Консулт“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.Мария Луиза №9, ет.7, ап.21 е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв.
За да постанови
съдебният акт Районен съд – Бургас, след като приел за установена фактическата
обстановка посочил, че НП е издадено от оправомощено за това лице, съгласно
чл.239 от ЗУТ, а АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл.238,
ал.2 от ЗУТ. Въпреки това, съдът намерил, че при издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са опорочили производството и да са
довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като
било ограничено правото на защита на санкционираното дружество. Това било
следствие на допусната в НП неяснота относно конкретно извършеното нарушение,
доколкото посочените в АУАН и НП нарушени правни норми били бланкетни и
препращащи, но не били обвързани с правни норми, които да съдържат конкретно
нарушение.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
По делото е
установено, че между „СВ Консулт“ ООД и „Комплекс билд“ ООД бил
сключен договор за упражняване на строителен надзор в строителството за строеж „Жилищна
сграда с подземен гараж, ограда и домови ВиК отклонения“ с
местонахождение поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07079.621.102 по
кадастралната карта на Бургас, урегулиран поземлен имот (УПИ) VІ кв.33 по плана
ж.к. „Братя Миладинови“, гр.Бургас. На 12.09.2019г. на строителния обект
възникнала авария, изразяваща се в срутване на стена на съседна сграда. На
място била изпратена комисия за обследване на аварията. Било установено, че бил
изпълнен масов изкоп с багер, с приблизителни размери 18/23м. и дълбочина около
2м. Изкопът бил неукрепен съгласно одобрен проект по част „Конструкции“. При
извършването на строително монтажните работи била срутена цялата западна
калканна стена, на ниво приземен етаж от двуетажна жилищна сграда в съседния УПИ
V, кв. 33, ж.к. „Братя Миладинови“, гр.Бургас. Според одобрения проект по част
„Конструкции“ било предвидено изграждане на пилоти, отстоящи на 80см. един от
друг по цялата дължина на калкана на съществуващата съседна жилищна сграда,
които на място не били изпълнени.
Въз основа на изложените факти началник
отдел „Строителен контрол“ при РДНСК Бургас преценил, че „СВ Консулт“ ООД, в
качеството на лице осъществяващо строителен надзор не е изпълнило задълженията си
и допуснал изпълнението на строителство в противоречие с одобрения за строежа проект
по част „Конструкции” и с указаните в него правила за изпълнение на
строителните и монтажни работи.
На 02.10.2019г. срещу „СВ Консулт“ ООД бил
съставен АУАН с № Б-39/02.10.2019г., в който горните факти били квалифицирани като
нарушение по чл.168, ал.1, т.3, вр. с чл.169, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3, т.3 вр. с
чл.224, ал.1, т.3, предложение последно от ЗУТ. Въз основа на този АУАН било
издадено процесното НП.
В оспореното решение първоинстанционният съд е посочил
и обсъдил поотделно вменените като нарушени правни норми и правилно е
анализирал, че същите са препращащи, като нито една от тях не съдържа конкретно
правило за поведение, виновното неизпълнение на което да представлява
административно нарушение. Касационният състав споделя напълно мотивите на
Районен съд – Бургас в тази част и не намира за необходимо да ги повтаря. Доколкото субектите осъществяващи строителен надзор
са оправомощени със съвкупност от права и задължения, в хода на своята дейност,
то с оглед гарантиране правото на ефективна защита АНО е следвало да посочи в
какво точно се изразява неправомерното поведение на нарушителя, а именно кое от
задълженията по контрол на строежа не е било осъществено, т.е. кое конкретно
изискване сред съвкупността от такива не е било спазено. Липсата на конкретика
е довела до нарушване правото на защита на дружеството, както правилно е приел
районният съд.
На следващо място следва да се
посочи, че според АНО с поведението си санкционираното дружество е осъществило
състава на чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Тази правна норма регламентира правомощията на Началника на ДНСК или
упълномощено от него длъжностно лице, да налага имуществена санкция на
юридическо лице или едноличен търговец, когато то е извършител, възложител,
строител или лице, упражняващо строителен надзор на строеж от първа до трета
категория включително. Видно от текста на разпоредбата, тя не съдържа правило
за поведение, което обективно да може да се нарушено. Остава неясно защо при
квалифициране на деянието е направена връзка и с чл.169, ал.1, т.3 от ЗУТ,
която норма е бланкетна и като такава препраща към конкретни изисквания
определени в Приложение 1 на Регламент № 305/2011
на ЕП и Съвета, които обаче също не са посочени нито в АУАН, нито в НП. Според
касационния състав е налице несъответствие между деянието, вменено на ответника
по касация, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и
посочените като нарушени правни норми. Формулирано по този начин, нарушението е
неясно и не дава възможност на нарушителя да разбере за какво точно
административно нарушение се ангажира отговорността му. Напълно неясно остава и
позоваването на чл.224, ал.1, т.3 от ЗУТ,
касаеща хипотеза на издаване на заповед за спиране изпълнението и достъпа до
строеж в изброените хипотези, тъй като това е производство по издаване на
отделен административен акт и поради това остава неясна връзката с
административнонаказателното производство (Решение №
724 от 24.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 649/2020 г.).
Като е констатирал горните
нарушения, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се
остави в сила.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 434/13.04.2020г. постановено по АНД № 5568/2019г. по описа
на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление №
Б-39-ДНСК-92/04.11.2019г., издадено от зам. началника на ДНСК, с което за
нарушение на чл.168, ал.1, т.3, вр. чл.169, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3, т.3 от ЗУТ
във вр. с чл.224, ал.1, т.3, предл. последно от ЗУТ, на основание чл.237, ал.1,
т.2 от ЗУТ на „СВ Консулт“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.Мария Луиза №9, ет.7, ап.21 е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.