Решение по дело №950/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 157                                            29.11.2019 г.                               град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд,                                         наказателно отделение

На четвърти октомври                        две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДРУЛИЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА

                                                                                   АНГЕЛ ГАГАШЕВ

 

Секретар: Лена Димитрова

Прокурор: Светослав Маринчев

като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев

ВНОХД № 950 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Жени Събчева от АК - Бургас, в качеството й на защитник на подсъдимия Г.Х.Д., ЕГН **********, срещу присъда № 132/13.08.2019 г., постановена по НОХД № 3463/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Г.Х.Д. е бил признат за виновен в това, че на 24.07.2019 г., в жилище, находящо се в гр. С., обл. Бургас, ул. „***“ № *, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, Приложение № 1, Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве поради вредния ефект от злоупотреба е тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от същата наредба, а именно кокаин с нето тегло 5,077 грама, със съдържание на кокаин 69,60 % съгласно Протокол за извършена химическа експертиза № 624/26.07.2019 г. на Базова научнотехническа лаборатория при ОДМВР - гр. Бургас, на стойност 1 116,94 /хиляда сто и шестнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание три месеца лишаване от свобода е било отложено за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 55, ал. 3 НК не е било наложено кумулативно предвиденото наказание глоба.

С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства по делото.

С жалбата се излагат аргументи за наличие на основания деянието на подсъдимия да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и се прави искане за изменение на присъдата на първата инстанция, като деянието на подсъдимия Д. се преквалифицира като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК същият се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и с упълномощения защитник – адв. Жени Събчева от БАК, който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, както и формулираното със същата искане.

Подсъдимият Г.Д. демонстрира критичност към извършеното, изразява съжаление и дава обещание, че ще се въздържа за в бъдеще от противоправни действия. В предоставената му последна дума, моли за налагане на административно наказание глоба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява позиция за неоснователност на жалбата. Счита съдебния акт за обоснован и законосъобразен, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването му. Аргументирайки непроизнасяне от първоинстанционния съд по реда на чл. 354а, ал. 6 НК относно наркотичното вещество – предмет на престъплението, прави искане за изменение на присъдата в тази част.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Първостепенният съд е съблюдавал стриктно правилата на процесуалния закон. Подсъдимият Г.Д. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г.Х.Д. е роден на *** ***. Той е ***, *** гражданин, със *** образование, ***, ***, с ЕГН **********.

На 24.07.2019 г., около 10:00 часа, във връзка с получена оперативна информация за държане на наркотични вещества, свидетелите Д. Я. и С. С. - полицейски служители при РУ на МВР – Созопол, посетили жилище, находящо се в гр. С., ул. „***“ № *, където подсъдимият Г.Д. бил на квартира, и пристъпили към извършване на проверка. На отправения от полицейските служители въпрос дали държи забранени от закона наркотични вещества, подсъдимият отговорил утвърдително, след което предал с протокол за доброволно предаване 1 брой цилиндрично по форма контейнерче, в което имало прозрачно полиетиленово фолио, съдържащо бучки от бяло на цвят прахообразно вещество (л. 30 от ДП).

При направен полеви наркотест, обективиран в протокол за оглед на веществени доказателства от 24.07.2019 г. и приложен към него фотоалбум, било установено, че доброволно предаденото от подс. Д. цилиндрично по форма контейнерче, в което имало прозрачно полиетиленово фолио, съдържащо бучки от бяло на цвят прахообразно вещество, реагира на наркотичното вещество кокаин (л. 20-21 от ДП).

Видът, количеството и качеството на съдържащото се в предаденото бяло прахообразно вещество са установени при извършената физико-химическа експертиза, документирана с Протокол № 624/26.07.2019 г. (л.23-24 от ДП). В същия е посочено, че се касае за кокаин с нетно тегло 5.077 грама, със съдържание на активно вещество 69.60%. Общата стойност на инкриминираното наркотично вещество, изчислена съобразно нормите на Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза на 1 116,94 лева.

На основание чл. 91 от ЗКНВП, останалата неизразходвана, след извършеното химическо изследване, част от наркотичното вещество - предмет на престъплението, е предадена за съхранение на Централно митническо управление - София с писмо peг. № 346р-7261 от 29.07.2019 г. и приемо-предавателен протокол (л. 26-27 от ДП).

Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия Д. самопризнание при проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие в производството пред първоинстанционния съд, както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Д. Я. и С. С., в писмените доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за оглед на веществени доказателства от 24.07.2019 г., протокол за доброволно предаване от 24.07.2019 г., справка за съдимост на подс. Д., както и от експертното заключение на извършената по делото химическа експертиза – протокол № 624/26.07.2019 г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас. В съответствие с разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК първостепенният съд не е събирал доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а ги е приел за категорично установени на база направеното самопризнание на подсъдимия, подкрепящо се от посочените по-горе доказателствени източници, събрани на досъдебното производство.

Първостепенният съд е стигнал до законосъобразен правен извод, че подс. Д. е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. На установените по делото дата, час и място, подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху високорисково наркотично вещество, предмет на настоящото производство, като е държал в себе си кокаин с общо нетно тегло 5.077 грама, със съдържание на активно вещество 69.60%, без да е притежавал предвиденото в ЗКНВП разрешително.

Правилен е и изводът, че от субективна страна подс. Д. е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, обективиран в действията му. Същият е знаел, че държи високорисково наркотично вещество, без да притежава необходимото и задължително по закон разрешение, поради което безспорно е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване.

Възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, настоящата инстанция намира за правилни.

Неоснователно е възражението, направено от защитата на подсъдимия за неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на установените по делото факти, материалният закон е приложен точно с квалификацията на деянието като държане на високорискови наркотични вещества. Налице са всички съставомерни елементи от състава на това престъпление. Извършеното от подсъдимия Д. не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, поради което не са налице основания за преквалифициране на деянието му по чл. 354а, ал. 5 от НК. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 93, т. 9 НК, едно деяние представлява маловажен случай, когато обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед установения размер на вредните последици, както и с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства. Във всеки конкретен случай следва да се преценяват комплексно всички обстоятелства, свързани с начина на извършване на деянието, вида, количеството и стойността на наркотичното вещество, липсата или незначителните вредни последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност на деянието.

Първоинстанционният съд е приложил този критерий към процесното деяние и след анализ на фактите за вида на наркотичното вещество, кокаин, което се преценя като по-укоримо за държане и употреба, с оглед последиците за здравето на лицата, които го употребяват, в сравнение с други видове високорискови наркотични вещества, правилно е намерил, че не се касае за деяние, което да попада в рамките на квалификацията по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

Престъпленията, регламентирани в чл. 354а от НК, имащи за предмет рискови и високорискови наркотични вещества, са считани като такива със завишена степен на обществена опасност с оглед обекта на защита – обществените отношения, свързани с общественото здраве, както и с оглед нарастващия брой на тези деяния, от които потърпевши се оказват предимно подрастващите и младите хора, които обстоятелства законодателно са отчетени с предвидените за тези престъпления санкции. В настоящия случай, предмет на престъплението е кокаин, което е високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, вр. Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични „Списък I-растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, няма легална употреба, пазар и производство и подлежи на контрол (забрана), съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. Изхождайки от обективните параметри на инкриминираната деятелност, важно е да се посочи на първо място, че държаното от подсъдимия наркотично вещество е с установено нетно тегло 5.077 грама, с изключително висока чистота на активното вещество - 69,60 % и на стойност около две минимални работни заплати към момента на извършване на деянието, който количествен белег на деянието го характеризира като такова с по-висока степен на обществена опасност.

Оценявайки данните, характеризиращи личността на подсъдимия, в аспекта на претендираното от защитата приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, съдът намери, че същите макар да представят дееца положително, не дават основание за преквалификация на извършеното от него деяние като маловажен случай. Подсъдимият Д. е млад човек - 23-годишен студент в Икономическия университет в гр.Варна, успешно положил държавен изпит за бакалавърска степен, с чисто съдебно минало, трудово ангажиран. Вярно е, че подсъдимият доброволно е предал наркотичното вещество, като по този начин е съдействал на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина. Тези обстоятелства според въззивния съд не дават основание за определяне на извършеното като маловажен случай, но са от значение при отмерване на наказанието.

Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства не дава основание да се приеме, че коментираното деяние съществено се различава от другите престъпления по чл. 354а, ал. 3 от НК и разкрива несравнимо по-ниска степен на обществена опасност от тях. Ето защо не може да бъде удовлетворена претенцията на подс. Д. за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК.

Съобразявайки горното, БОС възприе за неоснователни възраженията на защитата относно неправилното приложение на материалния закон. Липсват основания за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 НК, каквато претенция е заявена в жалбата и поддържана в съдебно заседание.

В изводите си относно вида и размера на наказанието, което подсъдимият следва да понесе за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е отчел тежестта на деянието, количествените и качествените параметри на наркотичното вещество, обществената опасност на личността, изхождайки от данните за съдимост, младата възраст, трудовата ангажираност, както и оказаното съдействие в разкриване на обективната истина. Всички те, наред с изразеното от подсъдимия съжаление и демонстрирано разкаяние както пред районния съд, така и пред въззивната инстанция, указващо на осъзната противоправност на стореното, добросъвестното процесуално поведение в хода на наказателно производство, липсата на данни за други криминални или противообществени прояви, са съобразени от съда при индивидуализация на наказанието, което е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под предвидения в закона минимум от една година лишаване от свобода, а именно три месеца лишаване от свобода.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване. Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.

Относно кумулативно предвиденото наказание глоба, правилно районният съд се е възползвал от възможността на чл. 55, ал. 3 от НК и не е наложил по-лекото наказание.

Така отмерена санкцията е справедлива и напълно съответна на обществената опасност на деянието и на дееца. Същата е достатъчна да мотивира подсъдимия да се поправи, превъзпита, да преосмисли отношението си към правните норми, регламентиращи контрола върху наркотичните вещества и забраната за тяхното държане и да коригира за в бъдеще поведението си, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

При проверка на атакуваната присъда, въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по реда на чл. 354а, ал. 6 от НК и да отнеме в полза на държавата наркотичното вещество, предмет на престъплението. Допуснатото нарушение не представлява основание за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт, тъй като то може да бъде отстранено след влизане на присъдата в сила по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

С оглед виновността на подсъдимия, правилно първостепенният съд е ангажирал отговорността му за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Предвид изложеното и след извършена на основание чл. 314 НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменяване на присъдата или нейното отменяване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 132/13.08.2019 г., постановена по НОХД № 3463/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                              2.