Р Е Ш Е Н И Е
№ 2014
27.11.2017г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично
заседание на шестнадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА Н.А
при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2310 по описа за 2017 г. на
Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Б.Е.Б., ЕГН: ********** ***, против
заповед за задържане на лице рег. № 302зз-53 от 20.07.2017г., издадена от Н.Н. Н.
– мл. инспектор при РУ Царево, с която е заповядано задържане за срок от 24 часа на лицето Б.Е.Б., ЕГН: ********** ***, в помещение за временно задържане на РУ - Царево.
В жалбата си Б. твърди, че нито е държал, нито е притежавал наркотични вещества
или техните аналози. Сочи, че липсата на каквато и да информация за повода
и основанията за предприетото задържане грубо и безцеремонно нарушават правото
на информираност по чл. 18 – чл. 21 от
Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 22.05.2012 г.
относно правото на информация в наказателното производство. Иска отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на направени по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Б.Е.Б.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т., преупълномощена от
адв. С.К., и двамата с пълномощно, представено в съдебното заседание. Адв. Т.
моли да се уважи жалбата и следа като се установите, че е налице
незаконосъобразно полицейско задържане, да се отмени атакуваната заповед.
Излага подробни мотиви. Прилага списък на разноските и разписка за
довнесена сума по уговорено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Н.Н.– мл. инспектор в група „Охранителна полиция“
към РУ Царево при ОД на МВР – гр. Бургас, редовно призован, се явява лично и оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че
оспорената заповед е издадена законосъобразно и не следва да бъде отменяна. Не ангажира
доказателства, различни от представените към административната преписка.
По делото е
постъпила административната преписка.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Със Заповед за задържане на лице рег. № 302зз-53 от 20.07.2017г.,
издадена от Н.Н. Н. – мл. инспектор при
РУ Царево, е заповядано задържане за срок от 24 часа на
лицето Б.Е.Б. ***, в
помещение за временно задържане на РУ - Царево. Б. е бил задържан на 20.07.2017
г. в 01.00 часа и освободен същия ден в 20.00 часа. Като мотив за задържането в
заповедта е посочено, че лицето е извършител на престъпление по чл. 354а, ал. 3
от НК по БП № 302-ЗМ121/2017 год. – без надлежно разрешително държи наркотични
вещества или техни аналози.
В административната преписка са представени декларация от 20.07.2017 г.
(попълнена в 05.00 часа), че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска
защита и не желае такава, че няма здравословни проблеми, но желае медицински
преглед, както и че не желае да бъде уведомен член на семейството му или друго
заинтересовано лице за неговото задържане (л. 8). Приложен е протокол за
полицейски обиск на лице от 20.07.2017
г. и разписки за предадени и върнати вещи и пари /л. 9/ Налични са
декларация, в която Бойнозов е посочил, че отказва да си ангажира
договорен адвокат и желае адвокатска защита, предоставена от служебен адвокат
във връзка със случаите на задължително задържане /л. 5/, както и фиш за
консултации и лечение от стационарен екип с работна диагноза – клинично здрав.
Приложено е уведомление за започване на досъдебно наказателно производство
ДП № 302-ЗМ121/2017 год., образувано на осн. чл.
212, ал. 2 от НПК, срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл. 354 а,
ал. 3, т. 1 от НК /л. 12/.
Налична е докладна записка от 20.07.2017 год. относно открити наркотични
вещества, изготвена от Г.Момчилов, адресирана до Началник РУ- Царево. В
изложението на докладната записка, М.е описал как на 20.07.2017 год., около
01.00ч., при обход от село Лозенец в посока къмпинг ЮГ, в районна на къмпинг
„Корал”, той и колегите му са забелязали запален огън. Отишли са до мястото и
там са установили 7 лица, сред които и жалбоподателя. Един от тях – П.Г. е
изявил желание да бъде санкциониран за запаления огън. Колега на М.е забелязал
върху малка масичка в близост до лицата буркан пълен с топчета марихуана, а
поглеждайки отново към компанията, М.е видял как лицето Х.З. хвърля нещо в
жаравата. Впоследствие от огъня била извадена найлонова торба, съдържаща 2 бр.
подобни топчета, както и бил извършен обиск на П.Г. и Х.З., в които били
открити по 1 бр. грендер с остатъци от суха тревна маса вътре. Лицата били
отведени в патрулните автомобили и задържани.
Относно компетентността на административния орган, издал заповедта за
задържане на лицето Б.Е.Б., по делото са представени и приети като
доказателства Длъжностна характеристика
рег. № 3286р-19657/11.12.2015 год. на длъжността полицай – старши полицай със
специфично наименование - младши
инспектор /л. 26- л. 29/ и Удостоверение рег. № УРИ 251000-20624/07.09.2017 г.,
издадено от началник сектор "Човешки ресурси" при ОДМВР-Бургас.
Жалбоподателят е заявил няколко доказателствени искания, а именно:
Поискано е съдът да задължи административния орган да представи заверени
копия от всички материали по случая. В съдебно заседание на 16.11.2017 г. съдът
е установил, че преписката е налична, като е дал възможност на жалбоподателя и
неговия процесуален представител да направят възражения в тази връзка, но
такива не са сторени.
По направеното искане за представяне на заверено копие от книгата за
пропускателен режим за часа на отвеждане на жалбоподателя в РУ на МВР по смисъла
на чл. 13 и чл. 14 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на МВР, съдът е
намерил същото за неоснователно и в съдебно заседание на 16.11.2017 г. е
изложил подробни мотиви в тази връзка.
Съдът не е допуснал задаването на въпроси на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК лично на ответника, тъй като ответникът присъстващ в съдебното заседание е изразил становище, че не
желае да дава обяснения по случая.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорената принудителна
административна мярка, правата му са пряко и непосредствено засегнати от
нея, поради което за него е налице правен интерес от обжалване.
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК (заповедта
за полицейско задържане е издадена на 20.07.2017
год., като жалбата е
депозирана на 03.08.2017 год.).
По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата
се явява ОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
При проверка по реда на чл. 168 от АПК съдът констатира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган - ПИ при РУ гр.Царево при ОДМВР гр.Бургас, в писмена форма
съгласно изискването на чл. 57, ал.1 от ЗМВР и съдържа задължителните реквизити, посочени в
специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР. В нея са вписани името, длъжността и местоработата
на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното
лице – трите
имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Като мотив за издаване на заповедта
е посочено, че жалбоподателят е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК по БП № 302-ЗМ121/2017 год. – без надлежно
разрешително държи наркотични вещества или техни аналози. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл. 72, ал.3 и 4 и чл.73 от ЗМВР. Не е отразено дали на Б. е предоставен екземпляр
от заповедта срещу подпис, което съдът намира за процесуално нарушение, допуснато
при връчване на заповедта за задържане. Същото обаче би имало отношение само
досежно спазването на срока за обжалването й, който срок съдът намира за
спазен.
Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл.72 от ЗМВР е
принудителна административна мярка, която в зависимост от ситуацията би могла
да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да
се предотвратят вредните последици от извършеното престъпление, било за да се
осуети прикриването на престъплението, както и с цел започването на разследване
срещу вероятния извършител на престъплението. Целта на закона с налагането на
тази принудителна административна мярка е да се ограничи вредното влияние на
евентуално извършено престъпление върху обществото, да се осуети прикриването
на извършено престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено
провеждане на полицейската проверка. Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
оправомощава полицейските органи да задържат лице, за което съществуват данни
за съпричастност към извършено престъпление, без да е необходимо да са събрани
безспорни доказателства, установяващи, че лицето, спрямо което се прилага
принудителната административна мярка, е извършило престъпление. Следователно,
достатъчно основание е наличието на данни, обосноваващи предположението за
извършено конкретно престъпление и това е критерият по смисъла на закона за
издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа. Не е необходимо тези данни
да са пълни, нито пък категорично да уличават лицето в извършване на престъпно
посегателство.
В конкретния случай в преписката по издаване на оспорения
административен акт няма никакви данни по отношение на жалбоподателя Б.Е.Б., които да обосноват съпричастността му във
връзка с посоченото в заповедта престъпление по чл.354а, ал.3 от НК. Досъдебното
производство е образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, а в приложената към
материалите докладна записка жалбоподателят фигурира единствено като лице,
установено в близост до мястото на огъня, но не и като такова, което е притежавало
наркотични вещества, опитало се да изхвърли такива, или е държало грендер с остатъци от суха тревна маса вътре.
В съдебно заседание ответникът не ангажира доказателства, обосноваващи
наличието на данни относно съпричастността на жалбоподателя към извършване на
инкриминираното деяние – престъпление по чл.354а, ал.3 от НК и не желае да дава
обяснения по случая.
Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК, "Съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му". Това съответствие е неразривно свързано с установяването на
фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на
оспорената заповед за задържане на Б.Е.Б. в преписката не са се съдържали доказателства относно наличието на
данни, че същият е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението
в мотивите за издаване на оспорената заповед. При посочената липса на
доказателства, заповедта се явява издадена при липсващо фактическо основание,
което от своя страна съставлява нарушение и на материалния закон.
Неизпълнението на изискването на чл.170, ал.1 от АПК, съгласно който
административният орган трябва да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му води до неговата незаконосъобразност. В този смисъл е и Решение №
1164/02.03.2015г. по адм. дело № 6741/2014г. на ВАС на РБ.
Що се касае до релевираното
в жалбата твърдение, че правото на информираност на Б.Е.Б. е нарушено,
то следва да се посочи, че същото е неоснователно. Видно от самото заглавие на
Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 22.05.2012 г.
относно правото на информация в наказателното производство, нормативният акт
намира приложение само и единствено при наказателно производство, докато
производството по задържане за 24 часа е административно по своя характер, целящо
налагане на ПАМ.
Предвид всичко изложено по-горе следва да се приеме, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на
закона и несъответствие с неговата цел, поради което следва да бъде отменен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, искането на
жалбоподателя за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски е
основателно и следва да му бъде присъдена сумата от 410.00 лева, представляваща
направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, осемнадесети състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 302зз-53 от 20.07.2017г., издадена от Н.Н.
Н. – мл. инспектор при РУ Царево, с която е заповядано задържане за срок от 24 часа на лицето Б.Е.Б., ЕГН: ********** ***, в помещение за временно задържане на РУ –
Царево.
ОСЪЖДА Районно управление – Царево да заплати на Б.Е.Б., ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски в размер
на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: