№ 800
гр. София, 10.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Радева
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20231100900466 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
По т.д.№1704/2021г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, е постъпила молба
с вх.№14942/16.02.2023 година, подадена от ищеца „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК 1****
и ответника „М.Е.“ АД, ЕИК ****, с която ищецът десезира съда, чрез
оттегляне на предявените искове срещу ответника, а последният изрично дава
съгласие за оттеглянето и прекратяване на делото.
Молбата е подписана от ищеца, чрез двама от членовете на
управителното тяло на дружество, съобразно начина на представителства-
колективно – от всеки двама от членовете на УС заедно, в случая от Г.М.М. и
В.Л.С., а за ответника съгласието за десезиране и прекратяване на делото е
изразено от представляващия търговеца – Т.Т..
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По т.д.№1704/2021г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, е постановено
решение №70813.01.2023 година, с което предявените от ищеца „Е.М.З.“
ЕАД, ЕИК 1****, срещу ответника „М.Е.“ АД, ЕИК ****, осъдителни искове
за реално изпълнение на договор №16-281/19.04.2016г., на основание чл.6,
ал.4, вр. с чл.11,т.10 ПТЕЕ и чл.79 ЗЗД, за заплащане на 276 711,23лв.,
представляваща стойност по коригираща фактура №**********/31.08.2018г.,
ведно със законната лихва от 19.08.2021година и иск по чл.86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забавено плащане на преждепосочената сума, за
периода от 29.09.2018г. до 16.08.2021г., в размер на 77 880,38лв. са уважени.
На основание чл.78, ал.1 ГПК съдът е присъдил на ищеца и разноските
по това дело в размер на 15 611,07лв.
Посочил е, че това решение е постановено при участие на помагача на
ответника „Н.М.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Благоевград, ул.“Иван ****.
Решението е връчено на „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК 1****, на 23.01.2023
година; на „М.Е.“ АД, ЕИК ****, на 16.02.2023 година и на помагача „Н.М.“
1
ООД, ЕИК ****, на 06.03.2022 година.
Както е посочено по- горе молбата, с която ищецът оттегля тези
претенциии е депозирана в съда на 16.02.2023 година, което означава, че е
депозирана преди влизане на решението в сила.
Извършеното десезиране, чрез оттегляне на исковете е осъществено от
ищеца чрез надлежно волеизявление. Оттеглянето на иска е процесуално
действие на ищеца, с което той десезира съда с правния спор, като запазва
възможността да заяви претенцията си с нов иск. То може да се предприеме
по всяко време, през което делото е висящо - не само пред първата, но и пред
въззивната и касационната инстанции, а може да бъде предприето и докато
тече срокът на обжалване – чл.249 ГПК (напр. определение
№4373/14.12.2022г. по ч.гр.д.№4469/2022г. на трето г.о. на Г.К. на ВКС;
определение №186/11.05.2021г. по ч.гр.д.№1506/2021г. на трето г.о. на Г.К. на
ВКС).
Именно такава е настоящата хипотеза- налице е обявено решение, което
не е влязло в сила, като в срока за неговото обжалване ищецът е направил
волеизявление за оттегляне на претенциите, за което е дадено изрично
съгласие от ответника, с оглед изискването на разпоредбата на чл.232 ГПК.
Ето защо настоящият състав приема, че е налице изключение от
постановката на чл.246 ГПК, която постановява по императивен начин
неоттегляемост на решението след постановяването му от съда, а по аргумент
на по- силното основание и да го обезсили Тази разпоредба е аналогична на
нормата на чл.192, ал.5 ГПК (отм.). Процесуална възможност за обезсилване
или изменение на решението от съда, който го е постановил, съществува само
в изрично посочените в закона случаи. Предпоставките и условията, при
които на съда е признато правомощие да отмени или промени изразената в
обявеното съдебно решение воля за разрешаване на конкретен правен спор, са
уредени изчерпателно в процесуалния кодекс. Съгласно чл. 192, ал. 5 от ГПК
(отм.), съотв. чл. 249 от ГПК, решението може да бъде обезсилено от
постановилия го съд, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са
постигнали спогодба, и поискат прекратяване на делото.
По виждане на състава няма процесуално пречка съдът да прекрати
делото, поради оттегляне на исковете, извършено надлежно от ищеца в рока
за обжалване на решение, при изрично дадено от ответника съгласие.
По отношение на правното положение на помагача на ответника.
Участието в делото на тази неглавна страна е станало по инициатива на
ответника, целта на което действие е обвързващото действие на мотивите
между ответник и негово помагач. Въз основа на конституирането на
помагача в процеса е възникнала акцесорна процесуална връзка. Тази
характеристика на възникналата процесуална връзка предопределя и
възможностите на това трето за процеса лице да извършва актове на
разпореждане с правото, като не може да оттегля иска, да го изменя, да
предявява насрещен или инцидентен установителен иск, както не може да се
противопоставя на такива действия, извършени от подпомаганата страна.
Следователно дадената от закона самостоятелност на третото за процеса
2
лице, имащо качество на неглавна страна касае процесуални действия, с
които се подготвя решението, но не и действия, които представляват
разпореждане с иска или правото, чиято защита се дири.
Поради тези съображения настоящият състав приема, че от третото лице
не се изисква даване на съгласие при извършено десезиране по чл.232 ГПК.
При така изложеното съдът намира, че молбата на ищеца за оттегляне на
исковете и прекратяване на делото следва да бъде уважена, като подадена в
срока за обжалване на постановеното решение, а последното следва да бъде
обезсилено.
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№1704/2021г. по описа на СГС,
ТО, 6-6 състав, поради оттегляне на предявените от „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК
1****, срещу ответника „М.Е.“ АД, ЕИК ****, осъдителни искове за реално
изпълнение на договор №16-281/19.04.2016г., на основание чл.6, ал.4, вр. с
чл.11,т.10 ПТЕЕ и чл.79 ЗЗД, за заплащане на 276 711,23лв., представляваща
стойност по коригираща фактура №**********/31.08.2018г., ведно със
законната лихва от 19.08.2021година до окончателното плащане на сумата и
иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на
преждепосочената сума, за периода от 29.09.2018г. до 16.08.2021г., в размер
на 77 880,38лв., на основание чл.232 ГПК, с оглед даденото от ответника
изрично съгласие в тази насока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен
срок от връчването му на страните, с частна жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3