Определение по дело №669/2022 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 29

град Велико Търново, 24.03.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, тричленен състав, в закрито съдебно заседание на  двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   Г. ЧЕМШИРОВ

                                                                                                            ЕВТИМ БАНЕВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 669 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

На 27.02.2023 г. в АСВТ е входирано искане за отмяна на влязло в сила Определение № 1416/ 08.02.2023 г. по адм. д. № 1052/ 2023 г. на ВАС, с което е оставено в сила Определение № 30/ 08.11.2022 г. по адм.д. № 669/ 2022 г. на АСВТ. С разпореждане от 06.03.2023 г. на съдията-докладчик, искането е оставено без движение на основание чл. 213а, ал. 1, вр. с чл. 242, ал. 1 от АПК, като на подателя е указано в 7-дневен срок от получаване на препис от определението, да отстрани нередовността в същото, като представи по адм. дело № 669/ 2022 г. по описа на АСВТ, документ за платена държавна такса в размер на 30,00 лв., внесени по сметка на Върховен административен съд.

С молба вх. №1365/15.03.2023 г., Г.В. е развил доводи за незаконосъобразно определен от съдията-докладчик размер на дължимата държавна такса, с позоваване на разпоредбата на чл. 18, ал. 3, вр. с чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл. 285, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Алтернативно е поискал да бъде освободен от внасянето на държавна такса и разноски, тъй като от 13 години е в затвора без никакви доходи и няма възможност да заплати същите, в какъъвто смисъл има произнасяния на съдилища, вкл. Върховен административен съд. Приложил е нарочна молба за освобождаване от ДТ и разноски, и декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно посоченото в декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК, подателят й не получава никакви доходи, не извършва търговска или друга дейност, която да му осигурява такива, има сключен граждански брак, но няма информация за доходите на съпругата си, тъй като от 13 години е в затвора. Декларира, че не притежава МПС, дялове и акции в търговски дружества, както и парични влогове. Сочи, че притежава недвижимо имущество, поради липса на данни в затвора не го конкретизира, но твърди, че това имущество не му носи доходи, а само разходи, тъй като е възбранено от КПКОНПИ от 2010 г., делото е все още висящо на първа инстанция – ВТОС, не може да се разпорежда с имуществото си, трупа дългове за данъците му, и НАП и общините разпродават имуществото, няма промени в обстоятелствата.

В делото са налични доказателства, събрани във връзка с искания на Г.В. за освобождаване от държавна такса и разноски за разглеждане на делото и за подаване на частни жалби срещу постановени в хода му определения, вкл. от справки изискани от началниците на затворите в гр. Плевен и в гр. Ловеч, както и такива, събрани от първоинстанционния съдебен състав по адм. дело № 32/ 2022 г. на Административен съд – Габрово е видно, че в периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2022 г. жалбоподателят ежемесечно е получавал парични преводи, с изключение на периода месец май 2022 година. Размерът на преводите варира от 150,00 до над 778,00 лв., като за месеците септември, октомври и ноември 2022 г. той е съответно 246,02 лв., 187,60 лв. и 227,71 лв., част от които представляват възнаграждение за работа в затвора. Общият размер на получените от Г.В. парични преводи е около 3 700,00 лв. На настоящия съдебен състав е служебно известно от други дела /напр. адм. д. № 749 от 2022 г. на АСВТ, КАХД № 10031 от 2023 г. на АСВТ/, че в периода преди подаване на искането, Г.В. и съпругата му са притежавали недвижими имоти, върху които няма вписани тежести или възбрани, а съпругата му – и лек автомобил, който не е запориран. Отделно съпругата на искателя развива търговска дейност като собственик на капитала и управител на „Валенс 2010“ ЕООД – гр. Велико Търново.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

 

Неоснователно е направеното възражение от Г.В.В. относно посочения в разпореждането от 06.03.2023 г. размер на дължимата държавна такса за образуването и разглеждането на делото по искането му за отмяна на влязло в сила Определение № 1416/ 08.02.2023 г. по адм. д. № 1052/ 2023 г. на ВАС. Поначало в случая първоинстанционното дело не е образувано за разглеждане на иск по Част седма от ЗИНЗС, а по жалба срещу твърдян от Г.В., отказ да му бъдат предоставени информация и документи, т.е. жалба с правно основание § 4б, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно посочената норма, при разглеждане на жалбите срещу индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията /каквито са и отказите по искания на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“/, приложими са разпоредбите на глава десета от АПК. Алинея втора от същата разпоредба сочи, че обжалването на постановените от административния съд определения и разпореждания в производствата по ал. 1 се извършва по реда на глава тринадесета от АПК пред тричленен съдебен състав на същия съд. Или изводът, който се налага е, че обратно на твърдяното от В., по силата на цитираните норми, приложими в случая са разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, вкл. тези на чл. 242а от АПК, касаещи определянето размера на дължимите държавни такси в производствата по отмяна на влезли в сила съдебни актове. Отделно от това, самото определение, чиято отмяна се иска е постановено в производство по чл. 213а, ал. 7 от АПК, различно от основното производство по делото на АС - Габрово. Предвид всичко изложено по-горе, сочените от Г.В. разпоредби на чл. 2а и чл. 18, ал. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. с чл. 285, ал. 3 от ЗИНЗС. За образуване и провеждане на производството по искането за отмяна, подадено от Г.В. от 27.02.2023 г., е дължима държавна такса в размер на 30,00 лв., съгласно чл. 242а, предл. първо от АПК, като нормата на чл. 213, т. 3, вр. с чл. 241 от АПК предвижда предварително внасяне на държавната такса от задължените лица и представяне на документа, удостоверяващ заплащането. В случая задължението за внасянето на таксата, нейният размер, срокът в който трябва да бъде представен документът да внасяне и последиците от неотстраняване на нередността, са надлежно указани на подателя на искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. 

 

По отношение искането за освобождаване на Г.В. от заплащането на държавна такса и разноски за производството по Глава четиринадесета, Раздел I от АПК.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, от внасяне на такси и разноски по производството се освобождават физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

 В случая, независимо от декларираните от Г.В. обстоятелства, следва да бъдат съобразени изброените по-горе факти, установяващи се от доказателствата по настоящото дело или служебно известни на съда такива относно семейното и имущественото състояние на Г.В. към момента на подаване на искането му. При съобразяване на тези факти, настоящият съдебен състав намира, че направеното искане за освобождаване на Г.В. от заплащането на държавна такса и разноски по искането му за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, не следва да бъде уважавано. Независимо от служебно известните му във връзка настоящото и други дела данни за имущество на В. и на неговата съпруга, изцяло в полза на жалбоподателя и само за целите на производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът приема, че единственият доход на същия към момента на подаването на искането за освобождаване от заплащането на държавна такса, е този посочен в справките от началниците на затворите в гр. Плевен и в гр. Ловеч, в среден месечен размер около 220,00 лв. /а в определени периоди и значително повече/. Видно от наличните доказателства, жалбоподателят пребивава в затворите в гр. Ловеч и гр. Плевен в един продължителен период от време, изцяло в този смисъл са и собствените му твърдения в представените молба и справка-декларация. В качеството му на лишен от свобода на същия се осигуряват безплатни храна, място за живеене, медицинско обслужване, вкл. снабдяване с лекарства, при необходимост облекло и средства за поддържане на лична хигиена /чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 – чл. 151 от ЗИНЗС/. Тоест В. не е извършвал разходите за живот и издръжка, които са обичайни за пребиваващите извън местата за лишаване от свобода, а в молбата за освобождаване от такси и разноски не се сочат някакви извънредни разходи, които е бил принуден да посреща. Същевременно се установява се по безспорен начин, че жалбоподателят е получавал суми в месечен размер на около 220,00 лв., поне в годишен период преди подаване на разглежданото искане.

При това положение не може да се приеме, че ако той заплати дължимата държавна такса за производството по искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, ще е лишен от възможност да покрие някакви свои разходи за живот. Както се посочи, дължимата държавна такса за производството пред ВАС, съгласно чл. 242а от АПК, е в размер на 30,00 лв., т.е. няколкократно по-малка от месечния доход на жалбоподателя през последната година, при липса на доказателства за извършвани от него разходи през същия период, извън такива за закупуване на стоки и услуги. Извършването на последно посочените разходи е резултат от субективната преценка на В. и е изцяло в зависимост от неговата воля, без да обосновава твърдяната от него липса на достатъчно средства за заплащане на държавна такса в размер на 30,00 лв. по разглежданото на искането му за отмяна. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че заплащането на държавната такса не би представлявало затруднение за подателя на това искане. Няма данни към настоящия момент да е необходимо извършването от Г.В. на други разноски във връзка с производството по Глава четиринадесета от АПК, а предвид предмета на делото, вероятността за извършване на такива други разноски на някакъв последващ етап, е минимална. Искането за освобождаване на жалбоподателя от внасянето на държавна такса и разноски за производството, образувано по искане за отмяна на влязло в сила Определение № 1416/ 08.02.2023 г. по адм. д. № 1052/ 2023 г. на ВАС, е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

 

Съобразно изложеното до тук и на основание чл. 213а, ал. 1, изр. първо от АПК, следва да се даде възможност на подателя на искането, в 7-дневен срок от съобщението, да представи в съда документ за платена държавна такса в размер на 30,00 лв., внесена по сметката на Върховен административен съд.

На подателя следва да се укаже, че в случай, че не отстрани нередовността на искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт в определения срок, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ, вр. с чл. 242, ал. 1 от АПК, искането ще бъде върнато на подателя.

 

Водим от горните, съображения и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

Оставя без уважение искането на Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора в гр. Ловеч, да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски за производството, образувано по искането за отмяна на влязло в сила Определение № 1416/ 08.02.2023 г. по адм. д. № 1052/ 2023 г. на ВАС, входирано на 27.02.2023 г. в деловодството на Административен съд – Велико Търново.

 

Указва на подателя на искането, че в 7-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение, следва да представи по адм. дело № 669/ 2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, документ за платена държавна такса в размер на 30,00 лв. внесени по сметката за държавни такси на Върховен административен съд : БНБ - централно управление, IBAN - ***, BIC – ***.

 

Ако в указания срок посочената нередовност не бъде отстранена, съобразно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. второ, вр. с чл. 242, ал. 1 от АПК, искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт ще бъде върнато на подателя му.

 

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

                                                                                            2.