РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225300601438 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 260032/15.06.2022г., постановена по НОХД №
2155/2020г., Районен съд – Пловдив, 16 н.с. е признал подсъдимия В. И. И.,
ЕГН ********** за виновен в това, че на 27.06.2019г. в гр. Пловдив е
причинил на С.Г.М. от гр. Пловдив средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на гръдния кош в лявата гръдна половина, счупване на трето,
четвърто, пето и шесто ребро отляво по средната мишнична линия с изразена
дислокация /разместване/ фрагментите на счупеното трето ребро, довело до
трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-голям от един месец,
поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. с ал.1 вр. чл.54, ал. 1 от НК го е
осъдил на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок в размер на
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
ПРС е постановил вещественото доказателство – СД да остане по
делото. Първоинстанционният съд е присъдил разноските в тежест на подс.
В. И..
Постъпила е въззивна жалба и допълнителна такава от подс. В. И. чрез
защитника му – адв. Й. Д., в която се твърди, че присъдата е постановена в
нарушение на материалният закон, при съществено нарушаване на
1
процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. В
допълнението към въззивната жалба се развиват доводи, че в обвинителния
акт не е описан механизмът на причиняване на телесната повреда и той не
отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Според защитата ПРС е
допуснал превратно тълкуване на доказателствата при анализа им. Акцентира
се на противоречията в показанията на свид. Ш. и се иска нейният
непосредствен разпит пред въззивната инстанция. Оспорва се заключението
на вещото лице д-р Й. Ш., изготвил СМЕ. Оспорва се компетентността на
вещото лице и се иска изготвяне на допълнителна СМЕ. Оспорва се
автентичността на приобщения компактдиск, съдържащ запис на конфликта и
се иска назначаване на съдебно-техническа експертиза на същия.
Въззивната инстанция проведе съдебно следствие и допусна до разпит
в.л. Ш. по изготвената СМЕ и допусна назначаването на съдебно-техническа
експертиза за автентичността на приложения видеозапис от дискотека „С.“.
Бе допусната до разпит и свид. Т. Ш., но същата не се яви в пет поредни
заседания на въззивния съд и по искане на защитата същата бе заличена от
списъка за призоваване. След изслушване на в.л. Ш. по изготвената СМЕ и
изчерпателния му отговор на поставените допълнителни въпроси, защитата се
отказа от искането за назначаване на допълнителна СМЕ и съдът отмени
определението си, с което бе допуснал назначаването й. Бе изслушано и
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза.
РП – Пловдив не е взела становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание подс. В. И. се явява и поддържа жалбата, а
защитникът му – адв. Й. Д. иска отмяна на присъдата и оправдаване на
подзащитния му.
В последната си дума подс. И. и иска да бъде оправдан по повдигнатото
му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата
на подс. И. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционната присъда – потвърдена. Прокурорът намира за
неоснователни възраженията на адв. Д..
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В. И. И. е роден на *** год. в с. К., общ. П., обл. Б., живущ
в гр. София, б., български гражданин, със средно образование, работещ,
женен, неосъждан, ЕГН: **********.
На 27.06.2019г. пострадалият С. М. отишъл в нощен клуб «С.», находящ
се в гр. Пловдив, бул. „***" № ***. Там имал среща със свидетелката Т. Ш.-
негова приятелка. След като влязъл в заведението на първия бар, М. видял
2
свои познати и отишъл при тях да ги поздрави. В същото време в заведението
на първия бар вдясно от входа се намирал и подс. В. И. И.. Двамата се
познавали от по-рано и не били в добри отношения, тъй като И. подозирал че
М. е отнел негови движими вещи, включително и ризата, с която туко-що бил
влязъл заведението. Когато отишъл до бара при своите познати, св. М. също
забелязал И., но не се приближил към него. Малко след като видял, че св. М. е
застанал до бара, подс. И., отишъл до св. К. – един от охранителите в
заведението и му казал, че тениската с която с облечен М. е негова и ще му я
скъса, тъй като преди време го бил ограбил. Свидетеля К. след като чул
споделеното, предупредил И. да не предприема тези действия и ако двамата с
М. имат неуредени отношения да ги решат на друго място. Малко по-късно
свидетелката Ш. пристигнала пред заведението и се обадила по телефона на
св. М.. След като разбрал че е пристигнала, св. М. излязъл пред заведението.
След като двамата се срещнали, влезли отново в заведението, като се
отправили към залата, която била на втория етаж. В момента в който влезли в
залата на втория етаж, подс. И. вече ги очаквал и избутал св. Ш., а св. М.
сграбчил за яката отзад. От силното и рязко дърпане тениската, с която бил
облечен св. М. се скъсала. Свидетелят М. се обърнал към нападателя си –
подс. И. и потърсил обяснение за поведението. В отговор подс. И. започнал да
му нанася удари в областта на гърдите, ребрата и други части от тялото. Св.
М. се опитал да се предпази, но не успявал да избегне ударите на подс. И..
След като видяла случващото се, св. Ш. се опитала да ги разтърве, но подс. И.
я бутнал върху една от близките маси. Тогава св. Ш. тръгнала да потърси
охраната на заведението. В същото време св. К. и неговия колега – св. Б.Р.
забелязали, че е настъпила суматоха от действията на подс. И. и веднага се
отправили към тях. Те разделили подс. И. и св. М.. Тъй като св. М., след
скъсването на тениската останал гол до кръста, св. К. и неговия колега Б.Р. го
извели навън пред заведението. Там от свой приятел св. М. взел една тениска
и след като се облякъл, влязъл отново в заведението, а вътре го чакала св. Ш..
Вследствие на нанесените му удари от подс. И., св. М. изпитвал силни болки
в областта на гръдния кош. Той споделил за това на св. Ш. и след известно
време напуснали заведението. На следващия ден болките, които изпитвал св.
М. се засилили, като най-силни били около ребрата в лявата им част. Тогава
той потърсил лекарска помощ. При извършения преглед му била направена
рентгенова снимка, от която се установило че вследствие на инцидента с
подс. И. има счупени ребра. Във връзка с установеното той се снабдил със
съдебно-медицинско удостоверение и депозирал сигнал до Районна
прокуратура – гр. Пловдив за случая.
В хода на разследването за установяване на естеството на травматичните
увреждания, които са били причинени на св. М. при настъпилия инцидент
била назначена съдебно-медицинска експертиза. От изготвеното експертно
заключение било установено, че при инцидента на 27.06.2019 г. на С.Г.М. е
било причинено: контузия на гръдния кош в лявата гръдна половина;
счупване на трето, четвърто, пето и шесто ребро отляво по средна мишнична
3
линия, с изразена дислокация /разместване/ на фрагментите на счупеното
трето ребро.
Вещото лице достигнало до извода, че при така констатираните
счупвания на три или повече ребра е налице трайно затрудняване на
движенията на снагата /за повече от тридесет дни/. Същото се изразява в
ограничаване движенията на тялото – за завиване на тялото в различни
посоки, за наклоняване, за обръщане или завъртането му и това се проявява с
практическо значение.
В конкретния случай, най-общият механизъм за получаване на
описаните травматични увреждания е по механизма на удар с или върху твърд
тъп предмет, като добре отговарят по начин и време да са получени така.
както съобщава пострадалият С. М., а именно – че е бил ударен с някакъв
твърд, тъп предмет /без да може точно да определи какъв/ по гръдния кош
странично отляво.
Счупването на четири ребра в лявата гръдна половина, с изразена
дислокация на фрагментите на едно от счупените ребра, като медико-
биологичен признак на причинената телесна повреда се преценява че е довело
до трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-голям от един
месец, т.е. попада в кръга на тези, визирани в чл. 129 от НК. Именно по този
текст от НК бил внесен обвинителен акт от РП – Пловдив срещу В. И..
Първоинстанционният съд е приел за безспорно установена горната
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства – от
показанията на свидетелите С. М., Т. Ш., П.К., Б.Р., Д.К., Б.И., Д. Е., Н.Д.,
К.М. и частично обясненията на подсъдимия, както и от всички писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото –
съдебномедицинско удостоверение, справка съдимост, характеристична
справка и от вещественото доказателство по делото – СД със запис, на който
се вижда как подс. В. И. нанася удари по тялото и ребрата на пострадалия М..
ПРС е кредитирал с доверие заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза.
Първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на всички
свидетели като непротиворечиви и взаимно допълващи се. Свидетелите Р., К.
и К. като преки очевидци на конфликта са били единодушни, че ударите са
нанесени от подс. И. на пострадалия М., а това се вижда и на приложения
запис от охранителна камера. ПРС не се е доверил на обясненията на подс. И.,
в които отрича той да е виновен за причинената телесна повреда на
пострадалия М., тъй като в тази част противоречат на всички останали
доказателства и са израз на защитна теза.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, заключенията
на изготвените експертизи и писмените доказателства по делото,
първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подс. И. е извършил
както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл.129, ал.2,
4
вр. с ал.1 от НК, тъй като на 27.06.2019г. в гр. Пловдив е причинил на С.Г.М.
от гр. Пловдив средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния
кош в лявата гръдна половина, счупване на трето, четвърто, пето и шесто
ребро отляво по средната мишнична линия с изразена дислокация
/разместване/ фрагментите на счупеното трето ребро, довело до трайно
затрудняване движенията на снагата за срок по-голям от един месец. От
обективна страна предприетите от подсъдимия активни действия – нанасяне
на удари с юмруци в тялото и ребрата на пострадалия е в пряка причинна
връзка с настъпилия резултат – причинена средна телесна повреда.
РС – Пловдив е приел, че от субективна страна престъплението е
извършено от подс. И. умишлено, при форма на вината пряк умисъл – деецът
е искал настъпването на общественоопасните последици и престъпния
резултат.
По отношение на характера и вида на телесната повреда, причинена на
пострадалия М., ПРС се е доверил на заключението на СМЕ и е приел, че е
причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия И., съдът е отчел
като смекчаващи отговорността следните обстоятелства: чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и трудовата му
ангажираност. ПРС е отчел липса на отегчаващи отговорността обстоятелства
и е определил наказание в размер близък до минималния, предвиден в закона
– 4 месеца лишаване от свобода. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НК, приемайки че целите на личната и генералната превенция биха
могли да бъдат постигнати с условно наказание, като е отложил изпълнението
на същото с изпитателен срок от три години.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Въззивната жалба на подсъдимия В. И., подадена чрез защитника му –
адв. Й. Д. е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. Същата съдът е приел за установена след внимателен
анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл
постановената присъда се явява обоснована. Налице са достатъчно
доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. Въззивната инстанция
изцяло възприема анализа на доказателствата, направен от състава на ПРС и
същият няма да бъде преповтарян. Правилно е преценено авторството на
подсъдимия В. И. във вмененото му във вина престъпно деяние.
Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал като логични,
5
последователни и непротиворечиви показанията на свидетелите С. М., Т. Ш.,
П.К., Б.Р., Д.К., Б.И., Д. Е., Н.Д., К.М. както и частично обясненията на подс.
В. И.. Обосновано съставът на ПРС е приел заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза, тъй като и според въззивния съд тя е
обективна, безпристрастна и компетентно изготвена. Във въззивното
производство по искане на защитата бе изслушано в.л. Й. Ш., който отговори
на допълнителни въпроси, а именно, че въпреки изпитваната болка от
счупените ребра, пострадалият М. е могъл да се движи, което е сторил и във
въпросната нощ в дискотека „С.“. В този смисъл са неоснователни изказаните
от защитата съмнения, че е възможно ребрата на пострадалия да не са били
счупени. Впрочем на пострадалия е била направена рентгенова снимка след
инцидента, бил му е извършен преглед и проведено лечение и въз основа на
всичко това вещото лице е дало заключение, че са му причинени
инкриминираните телесни увреждания, съставляващи средна телесна повреда.
И според въззивния съдебен състав е безспорно установено, че тези телесни
увреждания се намират в причинна връзка именно с нанесените удари от
подс. И. на пострадалия М.. Това обстоятелство се установява от показанията
на свидетелите Р., К. и К., както и от приложения видеозапис. По искане на
защитата във въззивното производство бе изготвена съдебно-техническа
експертиза на въпросния видеозапис и заключението на експерта бе, че не са
установени следи от манипулация или намеса на записаната информация. Ето
защо липсва съмнение и за автентичността на записа, на който се вижда как
подсъдимия нанася побой на пострадалия. По тези съображения съдът намира
за неоснователни доводите на защитата за недоказаност на обвинението. При
проверка на първоинстанционната присъда въззивната инстанция не
констатира да са били допуснати нарушения на материалния закон и счита
възраженията на защитата в тази насока за неоснователни. Релевантните
факти сочат за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, а
именно такава е в настоящия казус възприетата правна квалификация. И
според въззивната инстанция средната телесна повреда е причинена
умишлено, за което говорят действията на подсъдимия И.. Деянието е
извършено при пряк умисъл, тъй като деецът преследвайки желанието си за
саморазправа е искал настъпването на общественоопасните последици,
нанасяйки удари с юмруци в ребрата и тялото на пострадалия. В тази насока
изцяло се възприемат мотивите на ПРС.
Въззивният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната
присъда.
Съдържанието на мотивите към присъдата на първоинстанционния съд
отговаря на изискването по чл.305, ал.3 от НПК. В конкретния случай
съставът на ПРС е обсъдил всички наведени от защитата аргументи, обсъдил
е противоречията в доказателствените материали, като първостепенният
съдебен акт не страда от пороци, които да са накърнили правото на защита и
съответно да налагат отмяна на присъдата.
Въззивнният съд счита, че правилно и справедливо ПРС е определил
6
размера на наказанието, което следва да понесе подс. И., като са обсъдени и
отчетени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива. Същите се споделят изцяло и от въззивната инстанция.
Правилно ПРС е определил наказанието при условията на чл. 54, ал. 1 от НК
при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Определеното наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода е
справедливо и съответства на обществената опасност на деянието и дееца и
ще изпълни целите по чл. 36 от НК. Безспорно са налице основания за
отлагането му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с подходящия изпитателен срок
от 3 години.
С оглед изхода на делото, присъдата е правилна по отношение на
разноските, които са били присъдени в първоинстанционното производство в
тежест на подс. И.. В хода на въззивното производство бяха направени
разноски от 60 лева за изслушване на в.л. Ш. по изготвената от него СМЕ,
както и 48 лева за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и 30 лева за
изслушване на вещото лице в с. з. – общо 138 лева, които следва да бъдат
присъдени в тежест на подсъдимия.
Правилно е произнасянето на ПРС и по вещественото доказателство.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че присъдата следва да бъде потвърдена
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260032/15.06.2022г., постановена по
НОХД № 2155/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, 16 н.с.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия В. И. И. да
заплати по сметка ОС – Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 138 /сто тридесет и осем/ лева, направени в хода на въззивното
производство разноски по делото за експертизи.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7