РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 23.03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на двадесети март през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8479 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Профи
Кредит България“ ЕООД твърди, че на
24.10.2016г. като кредитор е сключил договор за потребителски кредит №
********** с ответника Н.Д.Н. като длъжник. Договорът бил сключен за сумата 500
лева, която следвало да бъде върната за 9 месеца при годишен процент на
разходите 49,87%. Ответниците закупили и пакет от допълнителни услуги в размер
на 465,66 лева вноската по който пакет била 51,74 лева месечно. Общото
задължение по двата договора било 1055,25 лева и общ размер на вноската 117,25
лева.
Длъжника Н.Н.
не е погасила никаква част от задължението. На 31.01.2017г. договорът бил
прекратен от ищеца, като била обявена неговата предсрочна изискуемост за което
длъжника бил уведомен.
Ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение за посоченото вземане по гр. дело №
6450/2017г. на РРС, като основанието на задължението от 1055,25 лева е посочено
като „главница“ плюс 7,94 лева лихва и разноски. Ответницата депозира
възражение срещу заповедта за изпълнение поради което „Профи Кредит България“
ЕООД предявява иск за установяване на
вземането си по заповедта за изпълнение.
Н.Н. не
депозира отговор на исковата молба.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за което е
издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на иска е чл. 240
от ЗЗД- за връщане на парична сума дадена по договор за заем със възнаграждение
за ползването на сумата.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
На
24.10.2016г. страните са сключили договор за потребителски кредит № **********
(л.7-10) по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД предоставило на Н.Д.Н.
кредит в размер на 500 лева, който следвало да бъде върнат за срок от 9 месеца
при месечна вноска от 65,61 лева при годишен лихвен процент от 49,87 лева и
годишен процент на разходите (ГПР) 49,87 лева. В договора за кредит е посочено,
че кредитополучателя закупува пакет от допълнителни услуги за 465,66 лева,
които се заплащат на вноски от по 51,74 лева на месец, като така общото
задължение на Н.Д.Н. става 1055,25 лева с общ размер на месечната вноска 117,25
лева. По делото е приложено и споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, които са изброени както следва:
1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит;
2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски;
3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски;
4.
Възможност за смяна на датата на падеж;
5.
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
На
25.10.2016г. сумата 500 лева е преведена от ищеца по сметка на ответника
(л.26). Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение в което
посочил, че претендира сумата 1055,25 лева представляваща главница по договор
за потребителски кредит № ********** и 7,94 лева лихва за забава за периода от
02.12.2016г. до 31.01.2017г. По ч.гр.дело № 6450/2017г. е издадена заповед за изпълнение
за същите суми на същото основание.
При така
установените факти съдът прави следните правни изводи:
Н.Д.Н. е
получила сумата 500 лева по договор за кредит между страните и дължи връщането
на същата с уговорените възнаградителни лихви тъй като падежът на всички вноски
по кредита е настъпил.
Заповедта за
изпълнение е издадена за 1055,25 лева главница по договор за потребителски
кредит № **********, като дължимата главница (сумата която е получена и подлежи
на връщане) по този кредит е 500 лева и в този размер вземането на ищеца
съществува. В исковото производство се прави уточнение, че разликата над 500
лева била плащане по договор за допълнителни услуги, но за такова вземане не е
издавана заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение е издадена за главница
по договор за кредит и само на това основание се проверява съществуването на
вземането на ищеца, а на това основание (главница по договор за кредит) то не
съществува над размера 500 лева. Главницата се дължи със законна лихва в претендирания
размер 7,94 лева и законна лихва от 18.09.2017г. до изплащане на задължението.
На следващо
място т.нар. „договор за допълнителни услуги“ всъщност е част от договора за
кредит, но е обособен като отделен договор за да се заобиколи ограничението на
чл. 19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния
процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната
лихва. Допълнителната услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства“ реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема никакво
конкретно задължение. За клиентът е предвидена някаква неясна възможност да
получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ кредит и условията
по него става „по съгласие на страните“- т.е. кредиторът може да откаже да
предостави кредит без да търпи негативни последици и без някакви права на
клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“ клиентът не получава нищо.
За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на
достатъчно определено съгласие на страните. Останалите допълнителни услуги са
свързани пряко с договора за кредит- приоритетно отпускане на кредита,
възможност за отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа. За
това възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора
за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези
разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на
закона. Тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния
размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК
клаузите, които предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни. По тези съображения вземането по договора за
допълнителни услуги не съществува.
Съгласно
решението по дело № С-472/11 на Съдът на европейския съюз, националните
съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските
договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на
клаузите по договора за допълнителни услуги.
Разноски:
Ищецът не е
заплатил дължимата по делото държавна такса, поради което на основание чл. 77
от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС държавна такса в
размер на 75 лева.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.”
Ищецът има
разноски в заповедното производство в размер на 85 лева лева от които следва да
му се присъдят 40,91 лева и разноски по настоящото дело в размер на 75 лева
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт 150 лева или общо 225 лева, от
които следва да му се присъдят 108,30 лева. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува
вземането на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх.В срещу Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес *** за сумата 500
лева главница по договор за потребителски кредит № ********** със законната
лихва върху тази сума от 18.09.2017г. до изплащане на вземането, и за сумата 7,94 лева лихва за забава за периода от
02.12.2016г. до 31.01.2017г, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за съществуване на вземането по договор за потребителски кредит №
********** над размера 500 лева, за
които вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 6450/2017г.
на РРС.
ОСЪЖДА „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх.В да заплати по сметка на Русенски районен
съд държавна такса по делото в размер на 75 лева.
ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх.В разноски по ч.гр. дело № 6450/2017г. на РРС в размер на 40,91 лева и
разноски по настоящото дело в размер на 108,30 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: