РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Благоевград, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20221200501095 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 317 от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр. С., ул. ***
№ *, ет. *, представлявано от управителя В.Х., чрез адв. Л.а П., срещу
Решение № 900179 от 17.06.2022 г., постановено по гр.дело № 568/2020 г., по
описа на Районен съд - Сандански.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост на решението, че същото е постановено
в нарушение на процесуалия и материален закон, както и че същото е
необосновано, за което се излагат следните доводи:
Посочено е във въззивната жалба, че първоинстанционвният съд правилно е
приел, че между страните не е бил сключен валиден предварителен договор за
продажба на МПС, включително окончателен договор, тъй като съгласно
изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, когато за окончателният договор се
изисква нотариално заверена форма, предварителният договор трябва да се
сключи в писмена форма. В случая страните не твърдят да е бил сключван
предварителен договор в писмена форма, а преведената от ищеца сума на
31.03.20г. в размер на 3000 лв. с основание предварителен договор за
1
покупко-продажба на МПС не представлява сключването на предварителен
или окончателен договор.
Посочва се, че въпреки горните констатации в нарушение на процесуалните
правила, прилагайки неправилно материалния закон, и необосновано
първоинстанционният съд е приел, че сумата от 3000 лв. е преведена като
капаро, задатък и служи, като доказателство за обезпечение изпълнението на
договор съгл. чл. 93, ал. 1 от ЗЗД, за който същевременно се приема, че не е
бил сключен валидно и неправилно е приложена хипотезата на чл. 93, ал. 2 от
ЗЗД, като се приема, че ищецът не е изпълнил задължението си да бъде
сключен окончателен договора за покупко-продажба.
Твърди се, че плащането от „Х.Б.“ ЕООД на 31.3.2020 г. по банков път към
„***“ ЕООД за сумата от 3000 лв. с основание: предварителен договор за
покупко-продажба на МПС, никога не е договаряно да има функцията на
капаро.
Посочва се във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че плащането от 3000 лв. на 31.03.2020 г. от страна на „Х.Б.“ ЕООД е
по фактура № 61/23.03.2021 г. с основание: авансово плащане за „Жинаф
Г5447,, употребяван - капаро, защото от приетото по делото заключение по
ССчЕ се установява, че подобна фактура не е осчетоводявана в
счетоводството на ищеца. Посочва се, че на 31.03.2020 г. ответникът е
получил плащане на стойност 3000 лева, с основание предварителен договор
за покупко-продажба на МПС.
Посочва се, че с оглед безспорно установеното обстоятелство, че договор не е
сключен показанията на разпитания по делото свидетел се явяват неотносими
и първоинстанционния съд не следваше да ги взема предвид при
постановяване на обжалваното решение.
Твърди се, че неправилно са приложени хипотезите на чл. 93. ал. 1 от ЗЗД и
чл. 93. ал. 2 от ЗЗД и поради факта, че ответникът не е въвел възражение в
тази връзка своевременно, в рамките на преклузивните срокове.
Посочва се, че в отговора на исковата молба подобни твърдения и възражения
липсват, което практически е лишил въззивникът да реализира правата си по
чл. 143, ал. 2 ГПК. Според същия следва да се има предвид, че с нарочно
становище по хода на първото по делото заседание са поискали възможност
при наведени нови твърдения и възражения от ответника да изразят
2
становище, както и са направили по-късно. В тази връзка посочва, че
правилно е уважено допустимото и относимо доказателствено искане за
допускане на ССчЕ.
Сочи се, че единственото въведено и поддържано възражение е за погасяване
на задължението поради връщане на сумата на 16.04.2020 г., което
обстоятелство е останало недоказано предвид констатациите в ССчЕ, че
превода на 16.04.2020 г. погасява друго задължение по анулирана фактура
62/13.04.2020 год. във връзка, с която е направен друг превод от 3000 лв. от
страна на ищеца към ответника на 14.04.2020 г. Твърди се, че дори и това
възражение е направено след преклузивния срок, т.к. то не е въведено с
отговора на исковата молба, а едва в първото по делото заседание, което е
недопустимо и първоинстанционният съд не е следвало да го разглежда и да
приема доказателства в тази връзка представени от ответника.
Твърди се, че неправилно и в нарушение на процесуалния закон
първоинстанционният съд съдът в първото по делото заседание е предоставил
възможност на процесуалния представител на ответната страна в същото и в
следващото с.з. да представи писмени документи, без да поиска уточняване за
какви доказателства става въпрос и за причините препятстващи ответника да
ги представи своевременно, като посочи и изчерпи защитните си възражения
и подкрепящите ги доказателства още с отговора на исковата молба.
Сочи се, че в последствие по недопустим начин ответника, посредством
заключението на ССчЕ, е представил и съдът е приел, като доказателството
Фактура № 61/23.03.2020 г., практически този документ без да бъде обсъден и
заявен, без да има искане за приемането му е бил приет от съда за част от
доказателствения материал.
Твърди се, че от заключението по приетата ССчЕ се е установило, че при
ищецът няма осчетоводени издадени от ответника фактури, такива не са
осчетоводени и включени в дневниците на покупките. Налични са единствено
преводни нареждания съответно на 31.03.2020 год. за 3000 лева и на
13.04.2020 год. за 3000 лева.
Твърди се, че Фактура № 61/23.03.2020 г. с основание: авансово плащане за
„Жинаф Г5447,, употребяван - капаро не е достигала до „Хидсрострой
България“ ЕООД и те никога не са били запознавани с вписаното основание,
за което твърдят, че е дописано единствено за целите на настоящия процес.
3
Посочва се, че неправилно първоинстанционният съд е обсъдил заключението
по изготвената съдебно-счетоводна експертиза е, че издадената фактура №
**********/23.03.2020 г. е подписана от получател В.Х., който се явява
управител на ищеца. Посочва се, че подобно обстоятелство не се твърди от
ответника, а е видно и от самата фактура приложена, като приложение към
заключението по ССчЕ, че подобно подписване не е налице, като в тази
връзка се оспорва В.Х. да е получавал и подписвал въпросната фактура, а ако
се приеме, че тази фактура има вид на подписана от В.Х. оспорват
автентичността на подписа, като заявяват, че не е подписана от него и в тази
връзка е отправено искане до въззивния съд за допускане на Съдебно-
почеркова /графологична/ експертиза.
Посочва се, че съдът констатира едва в първото по делото съдебно заседание,
че процесуалния представител на ответното дружество твърди, че на
2020. год. ответникът е върнал на ищеца сумата от 3000 лева предмет на
настоящата искова претенция, поради анулиране на сделката и
невъзможност да се постигне споразумение.
Твърдят, че от своя страна надлежно са поискали, предвид неявяването им в
о.с.з., при направени нови искания и навеждане на нови твърдения и
оспорвания от ответната страна да се предостави срок за становище и за
ангажиране на нови доказателства, като се твърди, че подобна възможност не
им е била предоставена. Посочва се, че са поискали, с ако се представят
писмени документи, да им се предостави срок за изразяване на становище по
допустимостта им, относимостта и необходимостта им, както и относно
тяхната автентичност и верност.
Изразява становище, че за да е налице уговорка за задатък във валиден
договор следва да се съдържат клаузи относно предоставянето на вещ или на(
парична сума и за последиците при неизпълнение на задълженията - дали
сумата подлежи на задържане, респ. връщане. С първата част от уговорката се
установява обезпечителната, а с втората — обезщетителната функция на
задатъка. На процесната сума не е придадена обезщетителна и обезпечителна
функция по валиден договор, т. е. не изпълнява ролята на задатък.
Предвид изложеното е отправено искане до въззивният съда да уважи
въззивната жалба срещу Решение № 900179/17.06.2022 г. постановено по ГД
№ 568/2020 г. на Сандански районен съд, да се отмени същото като
4
незаконосъобразно и неправилно и постанови друго решение, с което да
уважи исковата претенция, като при наличие на процесуално условие молят
съда да разгледате евентуалните им искови претенции.
Претендират се разноски.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания, за допускане на
съдебно-почеркова /графологична/ експертиза, която да отговори на въпроса
положения подпис на Фактура № **********/23.03.2020 г. на В.Х. ли е.
Направено е искане да се изиска от НАП заверен препис от Дневника на
продажбите на „Комета“ ЕООД за данъчен период м. март 2020 г., от който
да се види действителното вписано основание на сделката към този момент.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок по делото не е
постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба .
Въззивният съд при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във
вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като
подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за
това. Същата отговарят на изискванията на закона и е редовна, като съдът
дължи произнасяне по същество. Спазени са правилата на процесуалния
закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения
отговор към жалбата.
Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане, след
като е счел, че предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна.
Съдът намира направените във въззивната жалба доказателствени искания за
допустими, но неоснователни. Оспорването на подписа на В.Христов във
фактура №61/23.03.20г. е закъсняло и преклудирано. Твърдения и възражения
в такава насока не са направени своевременно в хода на пъвоинстанционното
производство. Искането за снабдянане със съответни документи, които да се
представят от НАП също е следвало да се направи още пред РС - Сандански.
Не се обосновава в необходимата степен наличието на предпоставките,
упоменати в нормите на чл.266, ал.1 и 3 от ГПК, за да бъдат уважени
направените във въззивната жалба доказателствени искания, поради което са
отхвърлени от настоящата въззивна инстанция.
В о.с.з. въззивното дружество не изпраща представител, чрез процесуалния
представител депозира писмена молба със становище за уважаване на
жалбата. Претендира разноски съгласно чл.80 ГПК.
Въззиваемият не се явява, не изпраща представител.
5
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Във връзка с публикувана обява в интернет сайт „М.БГ“за продажба
на за продажба на четириосов самосвал ДАФ ЖИНАФ за цена от 20 000 лева,
между купувача „Х.Б.“ЕООД и продавача „***“ЕООД започнало договаряне,
което се извършвало по телефона.
Във връзка с предварителните договорки на 31.03.20г. „Х.Б.“ ЕООД
превежда на „***“ ЕООД сумата от 3000 лв., с основание „предварителен
договор за покупко – продажба на МПС“. На 13.04.20г. „Х.Б.“ ЕООД отново
превежда на „***“ ЕООД сумата от 3000 лв., с основание „фактура
62/13.04.20г.“. На 16.04.20г. „***“ ЕООД превежда на „Х.Б.“ ЕООД сумата от
3000 лева, с основание „анулиране на сделка от страна на „Х.Б.“ ЕООД“.
Въз основа на определение от 23.06.2020 год. ,постановено по гр.дело
№587/2020 год., по описа на РС-Силистра е допуснато обезпечение на бъдещ
иск,който „Х.Б.“ЕООД ще предяви против „***“ЕООД за заплащане на
сумата от 3000 лева , получена без основание ,евентуално на неосъществено
основание или на отпаднало основание,чрез налагане на запор на банковите
сметки на ответното дружество до размер от 3000 лева.
Свидетелят К.М., който е баща на законния представител на ответното
дружество сочи, че през месец април 2020 год. по повод пусната от тях обява
по интернет за продажба на камион влезнал в преговори с „някаква жена“ от
гр.Силистра, която му обяснила,че им предстои извършването на голям изкоп
и искат да закупят обявения от тях камион. Изпратили й снимки на камиона
по интернет и те го харесали. Камионът следвало да се прогони ,заради
дългия път от гр.Сандански до гр.Силистра. Била прогонена
инсталацията,били сменени маслата ,сменени били две от гумите, сменени
били накладки ,направена била нова застраховка ГО , сложени били
акумулатори. Договорката между страните била, че в случай,че желаят да
закупят камиона,ищците трябва да изпратят капаро ,тъй като са сторени
разходи по камиона. От страна на ищеца бил изпратен шофьор с „лодка“,
която да тегли камиона, поради което от страна на ответника били
изненадани. Шофьорът се обадил в Силистра на представителите на
ищцовото дружество и обяснил,че камионът е петосен и не може да се събере
в тази лодка. След разговора, шофьорът си тръгнал за гр.Силистра. Оказало
6
,че камионът е два метра по -дълъг от лодката. Свидетелят твърди,че ищецът
е бил запознат с вида на камиона ,тъй като му били изпратили преди това
талона. Причината,заради която шофьорът си тръгнал била,че не може да
качи камиона на ремаркето.
Видно от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
е, че фирма „***“ ЕООД е издала фактура №**********/23.03.2020 год. с
основание авансово плащане за „Жинаф Г5447“-употребяван, като капаро за
стойността на 2500 лева без ДДС , ДДС- 500,00 лева и сума за плащане
3000,00 лева. Фактурата е редовна и съдържа всички изискуеми се от ЗСч и
ЗДДС реквизити ,подписана . е от управителя Александър Митрев и
получател В.Х. .Тази фактура е осчетоводена и включена в дневника за
продажбите на „Комета „ЕООД за данъчен период м.март 2020 год.
Към 31.03.2020 год. се отчита,че задължението към партньора
„Х.Б.“ЕООД по фактура №**********/23.03.2020 год. е осчетоводено за
сумата от 3000 лева и на 31.03.2020 год. се извежда със знак“- „ ,като
задължение за плащане.
От представено банково извлечение от Разплащателната сметка на
„***“ ЕООД е отразено получена сума на 31.03.2020 год. в размер на 3000
лева от сметка с №BG26 UNCR70001523052571 и наредител „Х.Б.“ ЕООД, с
основание -предварителен договор за покупко-продажба
На 14.04.2020 год. по сметка на „***“ЕООД са получени 3000,00 лева от
разплащателна сметка с №BG26 UNCR70001523052571 и наредител „Х.Б.“
ЕООД ,с основание фактура 62/13.04.2020 год. Фактура №62/13.04.2020 год.
не е била представена за експертизата .Същата е анулирана ,поради отказ от
осъществяването на сделката. Сумата от 3000 лева е върната на клиента на
16.04.2020 год. с основание анулиране на , , сделка от страна на Хидрострой.
Получаването на превода от 3000 лева на 14.04.2020 год. и връщането на
сумата от 3000 лева е осчетоводено от „***“ ЕООД и отразено хронологичен
регистър за периода от 01.01.2020 год. до 31.12.2020 год.
От справка задължение/вземания по партньори на „***“ ЕООД към дата
31.12.2020 год. се отчита, че към партньор „Х.Б.“ЕООД задълженията са
нулеви и финализирани.
7
От справка в счетоводството на Х.Б. ЕООД се установяваме са наредени
плащания от „Х.Б.“ ЕООД към
„***“ ЕООД на 31.03.2020 год. за 3000 лева и на 13.04.2020 год.за 3000
лева.Представено за експертизата е и банково извлечение за възстановена
сума от „***“ ЕООД от 3000 лева на 16.04.2020 год. с основание анулиране на
сделка от страна на Х.Б. ЕООД.
В „Х.Б.“ ЕООД няма издадени от „***“ ЕООД фактури, следователно
не са осчетоводени и включени в дневниците на покупките .Налични са
преводни нареждания съответно на 31.03.2020 год. за 3000 лева и на
13.04.2020 год. за 3000 лева.Налично е и банково извлечение за възстановена
сума от „***“ ЕООД за 3000 лева с основание анулиране на сделка от страна
на Хидрострой .
В съдебно заседание експертът поддържа ,че според банковото
извлечение за възстановена сума от ответника е за второто плащане , поради
посоченото основание разваляне на сделката,тъй като в противен случай ,ако
възстановената сума се отнасяше за сумата от 3000,00 лева,която е била
преведена на 31.03.2020 год. е трябвало да се отрази,че сумата е върната
съгласно фактура №61.
Съдът кредитирал заключението на експерта по съдебно-счетоводната
експертиза ,като обосновано,изготвена след запознаване с материалите по
делото и с писмените документи ,представени от счетоводството на двете
страни.
При така установеното от фактическа страна Районният съд е приел, че
между страните не е бил сключен предварителен договор за продажба на
МПС ,тъй като съгласно изискването на чл.19,ал.1 от ЗЗД ,когато за
окончателният договор се изисква нотариално заверена форма,
предварителният договор трябва да се сключи в писмена форма. Преведената
от ищеца сума на 31.03.2020 год. с основание предварителен договор за
покупко-продажба на МПС не представлява сключването на такъв. Приел е
,че сумата е преведена като капаро, задатък и служи като доказателство, че
ще обезпечи неговото изпълнение, съгл.чл.93,ал.1 от ЗЗД. Позовал се е на
разпоредбата на чл.93,ал.2 от ЗЗД -ако страната, която е дала задатакът не
изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да
задържи задатъка. Първоинстанционният съд се е позовал на показанията на
8
св.Митрев, според които ищецът не е изпълнил задължението си, за да бъде
сключен договора за покупко-продажба , поради което изправната страна е
ответникът и има правото по чл.93,ал.2 от ЗЗД да задържи задатъка .
По тези съображения, съдът е отхвърлил като неоснователни
предявените от „Х.Б.“ ЕООД ,ЕИК *** ,седалище и адрес на управление гр.
Силистра, ул “Добруджа“№3, ет.2, представлявано от управителя В.Х.,
против „***“ ЕООД,с ЕИК *********,седалище и адрес на управление
гр.Сандански, ул.“Борис Сарафаво“№26, представлявано от
управителя А.К.М. искове за заплащане на сумата от 3000 лева/три
хиляди лева/, получена без основание, при условията на евентуалност на
неосъществено или отпаднало основание.
Въззивният съд изцяло споделя изложеното фактическата обстановка
приета от първоинстнционния съд.
По отношение на правните изводи
Предявеният иск е основателен:
Настоящата инстанция на въззивния съд намира, че по делото първата
инстанция правилно е квалифицирала иска като такъв за неоснователно
обогатяване. Съгласно ППВС 1/1979 г. неоснователното обогатяване има три
фактически състава по чл. 55 от ЗЗД и един субсидиарен по чл. 59 от с.з. При
всички фактически състави става въпрос за един и същ предмет, защитимо
благо и вид на търсената защита, а именно връщане на направеното
имуществено разместване, което обогатява един стопански субект за сметка
на друг без да има воля или основание за това. В този смисъл теорията и
практиката се обединяват около становището, че за да бъде основателен иск
за неоснователно обогатяване по чл. 55 от ЗЗД то следва да се докаже от
ищеца – даването на престация, а от ответника основанието, на което същия
да я задържи. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които
го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност нито са
отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по
друга причина на сделката), искът е неоснователен. В развитие на тези
постановки са обособени и трите фактически състава от чл. 55 ЗЗД , а именно
начална липса на основание – тогава когато изобщо липсва още към момента
на „даването“ облигационна или друг вид правно релевантна връзка между
субектите (нищожен договор, който не поражда правни последици или
9
изобщо не се излагат фактически твърдения служещи за основание). В този
случай е чистата хипотеза на неоснователно обогатяване, когато
доказателствената тежест е в най-чистия си вариант и основното си
положение за този правен институт, ищецът доказва даване на определена
престация, а ответникът доказва основанието да я получи и/или да я задържи.
При отпаднало осонавние става въпрос отново за същия правен институт, но
при усложнен фактически състав, а именно – към момента на даването е
имало валидно основание за имущественото разместване което е отпаднало в
последствие и неговите последици отпадат с обратна сила – развален договор,
отменен акт и др. Тогава доказателствената тежест търпи следната промяна:
ищецът и ответникът доказват същите неща, но при успешно проведено
доказване от страна на ответника за съществуващо основание, искът се
уважава ако ищецът докаже и репликата си, че основанието е отпаднало с
обратна сила. В другата хипотеза - на „неосъществено основание“, отново
към момента на имуществената размяна имаме валидно правно основание за
нея, но тя е поставена под условие, изрично уговорено или фактическо, което
не се осъществило и на практика се касае за незавършен фактически състав
на правно релевантното условие - тогава ищецът отново доказва даването,
ответникът наличието на основание, но искът ще бъде основателен само ако
се докаже, че основанието е имало условие, което не се е сбъднало. Искът пък
по чл. 59 от ЗЗД касае случаи, които не могат да се подведат под хипотезите
на чл. 55 ЗЗД и най-често се касае за непряка престация между страните.
Именно поради горните съображения и ВКС в Решение № 29 от
28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г. намира че искът по чл. 55, пр.1 от ЗЗД е
един и той е за неоснователно обогатяване.
Според събраните доказателства - представено банково извлечение от
Разплащателната сметка на „***“ ЕООД е отразено получена сума на
31.03.2020 год. в размер на 3000 лева от сметка с №BG26
UNCR70001523052571 и наредител „Х.Б.“ ЕООД, с основание -предварителен
договор за покупко-продажба на МПС. Съдът не счита, че от тези твърдения
може да се извлече валидна облигационна връзка очертаваща две насрещни
индивидуализирани престации. На първо място от твърденията не се извлича
същите да представляват предварителен договор, тъй като изобщо не е налице
уговаряне на параметри за сключване на окончателен договор. Разговорите по
телефона, които са се провели между страните не е валидна облигационна
10
връзка, която да обвърже субектите за изпълнение на някакви задължения. Не
може да се сподели и конструкцията, че това са преддоговорни отношения за
сключване на окончателен договор, защото не се говори за вида и размерът на
престацията. От твърдението за „предварителен договор за покупко –
продажба на МПС“, не се извлича възмездност на „прехвърлянето“ на
„МПС“, която в достатъчна степен да определи съществуване на
облигационна връзка.
От гореизложеното следва извод, че искът следва да се квалифицира по
чл. 55, предл. 1во ЗЗД, и неговата основателност се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на
блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно
основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт, без да е
съществувало валидно правоотношение между страните в настоящото
съдебно производство. По тези факти няма спор и се подкрепят от
заключението на ССчЕ, от което се установява, че фирма „***“ ЕООД е
издала фактура №**********/23.03.2020 год. с основание авансово плащане
за „Жинаф Г5447“-употребяван, като капаро за стойността на 2500 лева без
ДДС , ДДС- 500,00 лева и сума за плащане 3000,00 лева. Фактурата е редовна
и съдържа всички изискуеми се от ЗСч и ЗДДС реквизити ,подписана . е от
управителя Александър Митрев и получател В.Х. .Тази фактура е
осчетоводена и включена в дневника за продажбите на „Комета „ЕООД за
данъчен период м.март 2020 год.
Към 31.03.2020 год. се отчита,че задължението към партньора
„Х.Б.“ЕООД по фактура №**********/23.03.2020 год. е осчетоводено за
сумата от 3000 лева и на 31.03.2020 год. се извежда със знак“- „ ,като
задължение за плащане.
От представено банково извлечение от Разплащателната сметка на
„***“ ЕООД е отразено получена сума на 31.03.2020 год. в размер на 3000
лева от сметка с №BG26 UNCR70001523052571 и наредител „Х.Б.“ ЕООД, с
основание -предварителен договор за покупко-продажба
На 14.04.2020 год. по сметка на „***“ЕООД са получени 3000,00 лева от
разплащателна сметка с №BG26 UNCR70001523052571 и наредител „Х.Б.“
11
ЕООД ,с основание фактура 62/13.04.2020 год. Фактура №62/13.04.2020 год.
не е била представена за експертизата .Същата е анулирана ,поради отказ от
осъществяването на сделката. Сумата от 3000 лева е върната на клиента на
16.04.2020 год. с основание анулиране на сделка от страна на Хидрострой.
Получаването на превода от 3000 лева на 14.04.2020 год. и връщането на
сумата от 3000 лева е осчетоводено от „***“ ЕООД и отразено хронологичен
регистър за периода от 01.01.2020 год. до 31.12.2020 год.
От справка задължение/вземания по партньори на „***“ ЕООД към дата
31.12.2020 год. се отчита, че към партньор „Х.Б.“ЕООД задълженията са
нулеви и финализирани.
От справка в счетоводството на Х.Б. ЕООД се установяваме са
наредени плащания от „Х.Б.“ ЕООД към „***“ ЕООД на 31.03.2020 год. за
3000 лева и на 13.04.2020 год.за 3000 лева.Представено за експертизата е и
банково извлечение за възстановена сума от „***“ ЕООД от 3000 лева на
16.04.2020 год. с основание анулиране на сделка от страна на Х.Б. ЕООД.
В „Х.Б.“ ЕООД няма издадени от „***“ ЕООД фактури, следователно
не са осчетоводени и включени в дневниците на покупките .Налични са
преводни нареждания съответно на 31.03.2020 год. за 3000 лева и на
13.04.2020 год. за 3000 лева.Налично е и банково извлечение за възстановена
сума от „***“ ЕООД за 3000 лева с основание анулиране на сделка от страна
на Х.Б.“ЕООД .
От изложеното следва извода, че преведената от сметката на„Х.Б.“
ЕООД сума на 31.03.20г., в размер на 3000 лв. в полза на „Комета
2015“ ЕООД е без правно основание, поради, което искът се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора ,на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на направените разноски и за двете инстанции. За първата инстанция те
включват държавна такса от 60 лв., възнаграждение на вещо лице от 300 лв.,
адвокатско възнаграждение за представителство в обезпечително
производство в размер на 335 лв. /минимума по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г./
и адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв./минимума по НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004г./. Окръжният съд преценява, че въпросните адвокатски
12
възнаграждения следва да се присъдят в минималните размери съобразно
приложимата наредба, тъй като казусът не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност. В производството пред втората инстанция
ищцовото дружество е направило разноски само за държавна такса от 60 лв.
На осн. чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК и с оглед на цената на иска, която е
под 20 000 лв., актът на въззивната инстанция няма да подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горното Благоевградският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 900179/17.06.22г., постановено по гр. Дело №
568/20г., по описа на Районен съд Сандански.
ОСЪЖДА„***“ ЕООД,с ЕИК ***,седалище и адрес на управление
гр.С., ул.“***“№*, представлявано от управителя А.К.М., ДА ЗАПЛАТИ НА
„Х.Б.“ ЕООД ,ЕИК *** ,седалище и адрес на управление гр. С., ул “**“№*,
ет.*, представлявано от управителя В.Х., СУМАТА ОТ 3000 / три хиляди/
лева , получена без правно основание.
ОСЪЖДА„***“ ЕООД,с ЕИК ***,седалище и адрес на управление
гр.С., ул.“**“№*, представлявано от управителя А.К.М., ДА ЗАПЛАТИ НА
„Х.Б.“ ЕООД ,ЕИК *** ,седалище и адрес на управление гр. С., ул “**“№*,
ет.*, представлявано от управителя В.Х., направените разноски за първата
инстанция, които включват държавна такса от 60,00 /шестдесет/ лева,
възнаграждение на вещо лице от 300,00 /триста/ лева, адвокатско
възнаграждение за представителство в обезпечително производство в размер
на 335,00 /триста тридесет и пет/ лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 440,00 /четиристотин и четиридесет/ лева, както и разноските, сторени в
производството пред втората инстанция - държавна такса от 60,00 /шестдесет/
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14