Р Е Ш Е Н И
Е
№ 267/26.11.2019
г.
гр. *
В ИМЕТО НА НАРОДА
*СКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети
административен състав, на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЪЛКО ДРАГАНОВ
при секретаря Велина Митева,
като разгледа докладваното от съдия Вълко Драганов административно дело № 319 по описа за 2019 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 186, ал. 4
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145
от АПК.
Образувано е по жалба на * ЕООД,
представлявано от управителя А.П.Ч., чрез адвокат Р.В.,***, срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-473-0344953 от
29.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 3, вр. чл. 186, ал.
1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – ведомствена бензиностанция, находящ се в гр. *, промишлена зона „*“, и забрана за достъп до него за срок от 30
дни.
В жалбата се сочи, че процесната заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила поради немотивираност, като се твърди, че изложените в акта мотиви са бланкетни и не се основават на конкретни факти и обстоятелства, а изложените такива не отговарят на действителната фактическа обстановка. Поддържа се становище за немотивираност на акта и досежно налагането на ПАМ в максималния предвиден от закона срок от 30 дни. Твърди се също, че в производството по издаване на процесния акт е ограничено правото на защита на дружеството, тъй като ПАМ е наложена и изпълнена преди да се е развило и приключило административнонаказателното производство, т.е. преди нарушителят да е санкциониран с влязло в сила НП, като по този начин * ЕООД е лишено от възможност да се възползва от правото си по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Прави се искане за отмяна на процесната заповед.
В съдебно заседание за оспорващия, редовно призован,
се явява адвокат Р.В., която подържа жалбата и направените в нея искания.
Счита, че следва да е налице най-малко издадено наказателно постановление, за
да бъде наложена принудителната мярка, с оглед възможността на жалбоподателя да
заплати санкцията и да бъде прекратено прилагането на административната мярка.
Моли съдът да вземе предвид и изложеното в искането за спиране на изпълнението,
като счита, че е налице по-благоприятен закон, а именно: приемането на § 8, ал.
1 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006 г., който
предвижда лица, използващи Електронна система с фискална памет (ЕСФП), да
преведат дейността си в съответствие с изискването на Наредбата в срок до
31.01.2020 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно
представен списък.
За ответника се явява главен юрисконсулт И-К., която
оспорва жалбата като неоснователна, прави искане съдът да я остави без уважение
по подробно изложени съображения и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ЯАС, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
На 28.08.2019 г. в 10:00 часа е извършена оперативна
проверка съвместно с други контролни органи – ОД на МВР, АМ и „Пожарна
безопасност“ на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
ведомствена бензиностанция, находящ се на адрес: гр. *,
промишлена зона „*“, стопанисван от * ЕООД. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0344953 от 28.08.2019 г., съставен на основание
чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК от Д.Д.В. и М.Р.В. с
месторабота ГДФК, Отдел ОД, в присъствието на Я.С.К. – монтьор, подписан от
съставителите му и от присъствалото лице. При проверката са направени следните
констатации: търговският обект е ведомствена бензиностанция, в която има 2 бр.
скачени дизелови резервоара с обща вместимост 10 290 л, свързани към 2 бр.
колонки с 1 бр. пистолет; системата е автоматизирана, зареждането се извършва
посредством чип, а горивото се използва за собствени нужди и поради вида на
проверявания обект не е извършена контролна покупка и не е засечена касовата
наличност; обектът е с работно време от понеделник до неделя от 00:00 ч. до 24:00 ч., като е заето едно лице по трудово
правоотношение. При проверката е установено, че в обекта се използва ЕСФП
„ТЕНАКС – Е2007-KL“ с одобрение от БИМ № 141 от 19.03.2012 г. с фискално
устройство модел „ISL-5007-KL“ с индивидуален № IS007840 и фискална памет №
12010610 с регистрационен номер в НАП 3721114 и дата на регистрация в НАП -
10.06.2016 г. Според констатациите в протокола използваното ЕСФП в обекта не е
модифицирано спрямо последните изисквания на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ; към
момента на проверката задълженото лице (ЗЛ) няма сключен договор за въвеждане в
експлоатация на ЕСФП от нов тип, фискалните бонове не съдържат задължителни
реквизити; след проверка на документите, придружаващи доставките на гориво, е
установено разминаване между количеството, постъпило по документи, и
показанията от НИС; ЗЛ няма сключен договор със сервиз и график за смяна на
ЕСФП от нов тип. В графа „Забележки“ от ПИП е отбелязано следното: поради това,
че не са спазени разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г., във връзка със ЗДДС, е
наложено обезпечение на доказателства по чл. 40 от ДОПК – запечатване за срок
от 48 часа чрез поставяне на 2 бр. стикери на фискалното устройство и 1 бр.
стикер на бензиноколонка. На 29.08.2019 г. Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ Бургас,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на ПАМ
№ ФК-473-0344953, с която на основание чл. 186, ал. 3, вр.
чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ – ведомствена
бензиностанция, находящ се в гр. *, промишлена зона „*“, и забрана за достъп до него за срок от 30
дни. Заповедта е мотивирана с позоваване на констатациите от извършената на 28.08.2019
г. оперативна проверка, а описаните в ПИП сер. АА №
0344953 от 28.08.2019 г. факти и обстоятелства са изцяло възприети от
административния орган, като въз основа на това са направени следните изводи: *
ЕООД отговаря на изискванията на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, поради което е длъжно да използва фискално устройство (ФУ) или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(ИАСУТД) съгласно техническите и функционални изисквания на Наредба № Н-18/2006
г.; дружеството не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в
експлоатация и използва ЕСФП, което да отговоря на функционалните и технически
изисквания съгласно Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, а към момента на
проверката * ЕООД няма документ за придобиване/сключен договор с
производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г.
тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в
стопанисвания от ЗЛ обект, и те да са подадени по електронен път в
компетентната териториална дирекция на НАП чрез използване на квалифициран
електронен подпис; търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредбата не
използва ФУ или ИАСУТД, които да отговорят на изискванията за одобрен тип от
01.04.2019 г., с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба –
чл. 7, ал. 1, вр. чл. 8, ал. 1, вр.
§ 22, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр.
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Прието е, че * ЕООД използва фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които
не отговарят на изискванията за одобрен тип, което бездействие изпълва състава
на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В ЗПАМ са изложени и съображения досежно продължителността на срока на действие на мярката,
като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са
взети предвид задължението на лицето да използва ФУ или ИАСУТД съгласно техническите
и функционални изисквания на Наредбата, регистрацията на ЗЛ по ЗДДС, среднодневния оборот и декларираните финансови резултати от
дейността на дружеството, а именно: данъчна печалба за 2018 г. –
215 487,32 лева, за 2017 г. – 226 895,91 лева и за 2016 г. –
212 788,89 лева; описано е, че наличието на ФУ, несъответстващо на
изискванията за одобрен тип, се възприема като абсолютна липса на надлежно
устройство – ежедневната употреба на негодно ФУВАС от одобрен тип, отговарящо
на техническите и функционалните изисквания на Наредба № Н-18/2006 г.,
установява наличието на трайно повтарящо се поведение на избягване на
законосъобразно регистриране и отчитане на движението на горива от лицето по
чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, което доказва, че ЗЛ само е създало условия за
увреждане на държавния и обществен интерес, препятствайки възможността за
осъществяване на въведения чрез съответното устройство по-ефективен контрол;
изрично е посочено, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца; посочено е още, че целта на
наложената мярка е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а
индиректният – недопускане на вреда за фиска (невнасяне на дължимия корпоративен данък и ДДС в
размер, изчислен върху стойността на неотчетените приходи от продажби). Заповедта е връчена на 30.08.2019 г. на Г.С.Ч. –
упълномощено лице, като на същата дата, съобразно разпореденото
предварително изпълнение на процесния акт и
указанието запечатването на обекта да се извърши непосредствено с връчването на
акта, в 15:00 часа, в присъствието на Ч., е извършено запечатване на
ведомствената бензиностанция, за което на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК е съставен Протокол за запечатване/отпечатване на търговски обект при
наложена ПАМ сер. АА № 0023229/30.08.2019 г.,
подписан от съставилите го длъжностни лица (Е.И.Е. – инспектор по приходите в отдел ОД Бургас при
ГДФК, и Р.М.П. – старши инспектор по приходите в отдел ОД Бургас при ГДФК) и от представителя на дружеството.
С Определение № 471 от 03.09.2019 г. по адм. д. № 308 по описа на ЯАС за 2019 г. съдът е отменил
разпореждането за допускане предварителното изпълнение на ЗПАМ, въз основа на
което на 09.09.2019 г. в 12:50 часа е извършено
отпечатване на ведомствената бензиностанция (Протокол за запечатване/отпечатване на търговски обект
при наложена ПАМ сер. АА № 0005046/09.09.2019 г. – лист 14). С Определение № 13679/15.10.2019 г. по адм. д. № 11778/2019 г. ВАС е отменил първоинстанционният
съдебен акт, с който е отменено разпореждането на административния орган за
предварително изпълнение на процесната заповед,
поради което на 23.10.2019 г. в 19:20 часа обектът отново е запечатан за
остатъка от 24 дни (Протокол за запечатване/отпечатване на търговски обект при
наложена ПАМ сер. АА № 0005086/23.10.2019 г. – лист
53).
Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-473-0344953 от 29.08.2019 г. е депозирана директно в съда на 10.09.2019 г., въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.
От приетите по делото като доказателства Фактура № ********** от 29.08.2019 г. (лист 25) и Потвърждение от НАП за регистрация на фискално устройство от 09.09.2019 г. (листи 24 и 56) се установява, че непосредствено след извършване на проверката от страна на управителя на дружеството са предприети действия по привеждане в съответствие със законовите изисквания дейността на търговския обект – ведомствена бензиностанция, като на 29.08.2019 г. е закупена нова система за отчитане на продажбите, ведно с необходимите услуги по въвеждането ѝ в експлоатация, и същата е регистрирана в НАП (фискално устройство с номер OS006789 с номер на фискална памет 58006789 и номер на свидетелство 169FS).
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за налагане на ПАМ № ФК-473-0344953/29.08.2019 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“
Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание
чл. 186, ал. 3, вр. чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ – ведомствена бензиностанция, находящ
се в гр. *, промишлена зона „*“, и
забрана за достъп до него за срок от 30 дни.
Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези,
посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона, като липсата на някоя от тези предпоставки води до незаконосъобразност
на административния акт и е основание за отмяната му.
Оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-473-0344953/29.08.2019 г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, в рамките на неговата компетентност съобразно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2019 г. Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че издадената по този ред заповед, като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. По силата на ал. 2, т. 4 на чл. 59 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Актът е мотивиран в достатъчна степен, съдържа изложение на фактическите основания за налагане на ПАМ, достатъчни за извършване на проверка относно материалната законосъобразност на заповедта, а именно - установените при извършената на 28.08.2019 г. оперативна проверка факти и обстоятелства, обективирани в ПИП сер. АА № 0344953 от 28.08.2019 г. и изцяло възприети от административния орган, въз основа на които са изведени и съответните изводи. Посочени са правните основания за издаването на заповедта, като са изложени и мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, определен в рамките на оперативната самостоятелност на органа, след като са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последствията от него, видът и характерът на търговската дейност, създадената организация на работа, размера на декларираните печалби и други.
По отношение съответствието на акта с материалния
закон съдът съобрази следното:
За предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях, се налага принудителна административна мярка, легалната дефиниция за която
се съдържа в чл. 22 от ЗАНН. В отделните закони, включително и в данъчните
такива, са уредени случаите, при които се приема, че е извършено
административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това
разпорежда чл. 23 от ЗАНН.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, като фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и на техническите изисквания съгласно приложение № 2 (чл. 8, ал. 1 от Наредбата). Следователно, осъществяването на дейността е допустима само след въвеждане в експлоатация и използване на регистрирано в НАП фискално устройство. Съобразно приложимата в случая нормативна уредба (§ 22 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., публикувана в ДВ, бр. 52/02.07.2019 г., в сила от същата дата), лицата, използващи ЕСФП, които към датата на влизане в сила на тази наредба не са привели дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 76 от 2017 г.), Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 80 от 2018 г.) и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 26 от 2019 г.), са длъжни да приведат дейността си в съответствие с тези изисквания до 31 юли 2019 г. (ал. 1); съгласно ал. 2 на § 22 при условие, че към 31 юли 2019 г. лицата, използващи ЕСФП, имат документ за придобиване/сключен договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г. тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в стопанисваните от тях обекти, и те са подадени по електронен път в компетентната териториална дирекция на НАП чрез използване на квалифициран електронен подпис, срокът за привеждане в съответствие по ал. 1 е 30 септември 2019 г.; ал. 3 на § 22 предвижда, че за лицата, използващи ЕСФП, които след изтичане на срока по § 31, ал. 1 от преходните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 76 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 80 от 2018 г. и бр. 26 от 2019 г.) и § 71, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 80 от 2018 г.; изм. и доп., бр 26 от 2019 г.) и до влизане в сила на тази наредба са регистрирали и отчитали продажбите по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 7 и 79 от 2007 г., бр. 77 от 2009 г., бр. 49 от 2010 г., бр. 48 и 64 от 2011 г., бр. 7, 27, 54, 78 и 102 от 2012 г., бр. 40 от 2013 г.; Решение № 5079 от 2013 г. на ВАС на Република България – бр. 93 от 2013 г.; бр. 111 от 2013 г., бр. 14, 44, 49, 54, 66 и 83 от 2015 г.; Решение № 6046 от 2015 г. на ВАС на Република България – бр. 83 от 2015 г.; бр. 84 от 2015 г., бр. 44 и 76 от 2017 г., бр. 80 от 2018 г., бр. 10 и 26 от 2019 г.), се смята, че през този период са спазили изискванията за регистриране и отчитане на продажбите. Очевидно се касае за преклузивен срок, след изтичането на който наредбата вменява задължение на търговците да регистрират и употребяват само фискални устройства, отговарящи на новите изисквания. Самите допълнителни изисквания са добавени подробно в разпоредбата на чл. 26 и Приложения № 1 и № 2 от същата наредба. След изтичането на този нормативноустановен срок наличието на фискално устройство, неприведено в съответствие с новите изисквания, се възприема като абсолютна липса на такова. Това е така, защото при наличие на фискално устройство, което не отговаря на особените нормативни изисквания, установени след 31.03.2019 г. и без издаване на фискални бонове от одобрен тип, се изключва възможността за законосъобразно отчитане на приходите от продажба на стоките и услугите, предлагани от търговеца. Ежедневната употреба на подобен негоден апарат след изтичане на срока за привеждането му в съответствие установява наличието на трайно повтарящо се поведение на избягване на законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите от дружеството, което доказва твърденията на органа, че жалбоподателят сам е създал условия за укриване на приходи, респективно за увреждане на фиска, препятствайки възможността за осъществяване на въведения след 31.03.2019 г. по-ефективен контрол. От данните по делото безспорно се установява, че в конкретния случай фискалното устройство на * ЕООД след 31.03.2019 г. не е отговаряло на нормативноустановените критерии, както и че не са изпълнени изискванията на § 22, ал. 2 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/2006 г., ДВ, бр. 52/02.07.2019 г., поради което отчитането на продажбите от дейността му е било в противоречие със закона, като едва намесата на контролните органи е довела до нова регистрация на фискално устройство, но това е било извършено след проверката. Разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. изрично предвижда налагането на ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп до него“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, използващо ФУ/ИАСУТД, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. При това положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил нормата на чл. 186, ал. 1, т. 2, вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС - налагането на ПАМ и забраната за достъп до обекта при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.
Както се посочи по-горе, в оспорената заповед е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването ѝ, доколкото се
касае за констатирано бездействие – неизползването на ФУ/ИАСУТД от нормативно
изискуемия тип, като са налице и конкретни мотиви, изложени от административния
орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към
съставения в деня на проверката протокол за нея, а от друга подробно е
мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. Неизползване на
съответното ФУ, установените при проверката среднодневни
обороти, декларирания размер на данъчна печалба от предходни години и
създадената организация на работа в разрез със законовите изисквания, е оценено
от административния орган като индиция за трайно
отклонение от задължения по фиска. Посочено е също,
че срокът на наложената ПАМ е съразмерен с извършеното и е съобразен с целената
превенция за преустановяване и преодоляване на незаконосъобразните практики в обекта.
Целта на наложената мярка е промяна в начина на извършване на дейността в
обекта, а целените резултати – правилно отчитане на оборотите от продажби и
недопускане на вреда за фиска. Отразени в заповедта
са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ, ведно със забраната
за достъп до обекта – цитираната норма на
чл. 186, ал. 1, т. 2, вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. При сравнението им с установените от административния орган факти и
обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно
съответствие помежду им.
Процесната принудителна административна мярка е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, респ. закононарушение и
неговите вредни последици. Същата, съобразно текста на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.
Съставянето на АУАН, респ. провеждане на административнонаказателно
производство по реда на ЗАНН (по арг. от чл. 186, ал.
1 от ЗДДС) има самостоятелен характер и не е правно обвързано с прилагането на
принудителна административна мярка, поради което и наведеният в жалбата отменителен довод, че дружеството не може да се ползва от
предвидената възможност по чл. 187, ал.
4 от ЗДДС, се явява неотносим към законосъобразността
на процесната заповед. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е
заплатена изцяло. Прекратяването на изпълнението обаче е ирелевантно
за преценката на законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй
като основанието за издаването ѝ е самото нарушение, а не дължимостта на наложената имуществена санкция. Поради това
нейното заплащане не може да обуслови извод за незаконосъобразност на
атакуваната заповед. В този смисъл е Решение № 7928 от 13.06.2018 г. на
Върховния административен съд постановено по адм. д.
№ 5361/2018 г., I отделение.
Що се касае до срока на наложената ПАМ, в разпоредбата
на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до 30 дни.
След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на мярката – без
минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се
явява задължен да обоснове определения от него размер. Съдът вече констатира,
че административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността
на срока на наложената ПАМ, които могат да бъдат кредитирани с оглед
установените по делото факти. Наред с това съдебният състав намира срока за
правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При наличието в
търговския обект на констатираните практики по невъвеждане в употреба на ФУ от
съответен тип за продължителен период от време, със затварянето на обекта за
тридесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а
евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното
поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и
възпитателно. Така определеният размер е правилен. Той съответства на
съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ, съобразно която
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
ѝ я определят като превантивна и преустановителна.
Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по
реализирането не само на преустановителната, но и на
превантивната функция.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че при постановяване на атакуваната заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност,
поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и с оглед своевременно
заявената от процесуалния представител на ответната страна претенция за
разноски, следва на ЦУ на НАП да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в
минималния предвиден размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
ЯАС, трети административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на * ЕООД, представлявано от управителя А.П.Ч., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-473-0344953/29.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА * ЕООД, представлявано от управителя А.П.Ч., със съдебен адрес:***, адвокат Р.В. от БАК, да заплати на Централно управление на Национална агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева, съставляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете