№ 818
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000502778 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 262092/25.06.2022г., постановено по гр.д. № 2303/2021г. по описа на
СГС, ГО, 20 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като
„ЗД БУЛ ИНС” АД е осъден да заплати на Д. Г. Г. сумата от 10 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на
29.09.2019г. ведно със законната лихва, считано от 08.02.2020 г. до окончателното плащане.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
10 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 40 000 лв., и претенцията за
заплащане на законна лихва, за периода от 07.11.2019 г. до 07.02.2020 г. като неоснователен
в тази част.
Присъдени са разноски, като „ЗД БУЛ ИНС” АД са осъдени да заплатят по сметка на
СГС д.т. в размер на 625 лв. на осн. чл.78, ал.6 ГПК. На основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати
на адв.К. Д., сумата от 432.50 лева - адвокатско възнаграждение.Г., адвокатско
възнаграждение в размер на 1130лв.
По компенсация Д. Г. Г. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД, на основание
чл.78, ал.3 ГПК направените разноски по делото в размер на 375 лв.
Решението е постановено при участието на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД - трето лице помагач
на страната на ответника.
1
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Д. Г. Г. оспорва решението в неговата отхвърлителна част -
за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и лихвите за
забава, като моли съда да го отмени в тази му част и да уважи претенцията в посочения
размер. Изтъква факта, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразяващо се в
пълна липса на преценка на размера на обезщетението и поради необоснованост на другите
обстоятелства от фактическия състав на преценяването на размера на обезщетението по
справедливост.
Твърди още, че неправилно съдът е кредитирал заключението на вещите лица по
назначената КСМЕ в частта, в която същите твърдят, че находката, открита в областта на
шията, не представлява фрактура, а анатомично непълно срастване на дъгите на втори шиен
прешлен; неправилно не е взел предвид мнението на вещото лице д-р И. по назначената
КСМЕ, дадено в О.С.З., проведено на 04.04.2022 г., а именно че един контролен скенер би
дал категоричен отговор на въпроса дали при ищеца е налице анатомична особеност или
фрактурна промяна, като не допуснал исканата допълнителна СМЕ, която след извършено
актуално скенер изследване да даде категоричен отговор на този спорен въпрос. Посочва, че
видно от Епикриза № 901 към ИЗ № 22128/2019г., издадена от Клиника по неврохиругия
при УМБАЛ „Света Анна - София“ АД, е получил следните вреди: Мозъчно сътресение;
Контузия на главата челно; Разкъсно-контузна рана на главата челно вдясно; Фрактура на
С2 шиен прешлен; Определена е Глазгоу кома скала 12 т. - от лекуващите лекари в
съответната университетска болница. Макар вещите лица в приетата КСМЕ да отричат
наличието на фрактура на С2 шиен прешлен в О.С.З. от 04.04.2022г., единодушно заявяват,
че провеждането на актуална компютърна томография - скенер на ищеца, ще даде
категоричен отговор на този спорен, и значим за предмета на делото въпрос. Това тяхно
становище мотивира искане за допускане и назначаване на допълнителна СМЕ, вещото лице
по която след като се запознае с проведеното актуално изследване, да даде категоричен
отговор на въпроса налице ли е фрактура на С2 шиен прешлен. Счита, че СГС
неоснователно оставил това искане без уважение. Ето защо, на основание чл.260 ал.1 т.6
ГПК, моли пред САС да бъде допусната и изслушана допълнителна СМЕ. Видно от
свидетелските показания, дадени от В. Г. - приятел на ищеца в о.с.з. на 04.10.2021г.,
пострадалият е бил в несвяст около 10 мин. след настъпването на инцидента. По време на
болничния си престой, не е могъл да ходи самостоятелно, като е използвал помощни
средства. Вследствие инцидента, пострадалият е търпял нарушения на паметта, бъркал е и
повтарял думи. Моли да бъде допусната допълнителна СМЕ. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗД БУЛ ИНС” АД оспорва решението в неговата
осъдителна част за разликата над 1000 лв. до 10 000 лв. и моли съда да го отмени и отхвърли
иска в тази му част. Посочва, че присъденото обезщетение в размер на 10000лв. не
съответства на изискванията на чл. 52 и 51 ЗЗД и съдебната практика при дела с подобен
2
предмет. Не оспорва, че на 29.09.2019г. Д. Г. Г. е бил участник в ПТП като пътник в л.а., на
задна лява седалка. Данните в представената медицинска документация, на негово име,
описват следните телесни увреждания, получени вследствие на инцидента: Черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в повърхностни наранявания на главата - контузия в дясната челна
област и рана на клепач на дясното око; мозъчно сътресение; шийна травма, изразяваща се в
счупване на дъгата на 2-ри шиен прешлен (С2). Намира, че по отношение на травмата на
шиен прешлен има противоречиви данни, които трябва да бъдат изяснени. В описанието на
двукратно изследване на скенер глава и шиен сегмент на гръбначния стълб има разминаване
в описаните разчитания. В първия скенер е записано наличие на амиелично (без засягане на
гръбначен мозък / счупване на дъгата на С2 (2-ри шиен прешлен), докато във второто
описание е записано „Без КТ данни за травматични изменения на обхванатите цервикални
прешлени“. Втори шиен прешлен се намира високо и няма как да не бъде обхванат от
направеното изследване. Тези противоречиви данни от двете образни изследвания са
изяснени по категоричен начин в СМЕ на д-р Е. И. и д-р П. /стр. 4/. Така намира за доказано,
че ищецът няма фрактура на прешлен С2, а се касае за „анатомичен вариант на дъгите на
втори шиен прешлен”, което няма травматичен произход. Посочва, че по делото няма
медицинска документация проследяваща оздравителния процес за черепно-мозъчната и
шийна травми при ищеца, като явно не се е наложило такова поради някакви съществени
оплаквания. За тези леки телесни повреди определеното от първата съдебна инстанция
обезщетение е прекомерно, като претенцията във въззивната жалба на ищеца се явява
неоснователно завишена. При това разяснение единствените травми, са описаните леки
телесни повреди. Затова моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение до 1000
лв., който счита за справедлив. Претендира разноски.
Третото лице-помагач ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не изразява становище по жалбата в
писмен вид.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищецът Д. Г. Г. твърди, че на 29.09.2019г. около 22.30 ч. в гр.София, на ул.„Филип
Аврамов“ с посока на движение към бул. „Александър Малинов“, в района на кръстовището
с ул. „Акад.Румен Цанев“, В. Р. Г., при управление л.а. „Мазда 3“, с per. № ***, при
извършване на маневра ляв завой, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат
на което реализирал ПТП с насрещно движещия се с предимство л.а.„Ауди А8“ per.№ ***,
управляван от С. К. Ш.. Твърди, че е бил пътник на задната лява седалка, с поставен
обезопасителен колан в л.а.„Мазда 3“, per.№ ***. В резултат на ПТП, получил следните
увреждания: Мозъчно сътресение; Контузия на главата челно; Разкъсно-контузна рана на
главата челно в дясно; Фрактура на С2 прешлен. Посочва, че все още се оплаква от
постоянно главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало положение, от
3
повръщане, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност, раздразнителност,
загуба на координацията на мускулите и шум в ушите. Изпитвал силни болки в областта на
шията и на гърба, не можел да върти главата си в каквато и да е посока. Наложило се да носи
шийна яка, което било повод са постоянен дискомфорт. Имал нужда от постоянната помощ
на своите близки, за да извършва елементарни за здравия човек действия. Инцидентът се
отразил негативно и на психиката му - страдал от нарушения на съня, понижено настроение,
тревожност, страх, безпомощност и малоценност. Претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
07.11.2019г.- датата на връчване на поканата и направените разноски.
Ответникът ЗК „БУЛ ИНС" АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, като твърди, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на л.а.„Мазда 3“, per № *** т.е. не е налице деликт от
страна на водача В. Р. Г.. Оспорва иска по размер, като прекомерно завишен с оглед
представената медицинска документация, като в тази връзка излага, че претенцията не
отговаря на икономическата конюнктура в страната и обема на вредите. Оспорва част от
твърдените от нея вреди, които не се намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. В
условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, като твърди, че последния, в нарушение разпоредбата на чл.137а,
ал.1 ЗДвП, не е бил с правилно поставен обезопасителен колан, с което е допринесъл
значително за настъпване на вредите. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 29.09.2019 г. около 22.30 ч., в гр. София, по
ул. „Филип Аврамов“, от ж.к. „Младост 4“ към бул. „Александър Малинов“, се е движил л.а.
„Мазда 3“, с per. № ***, управляван от В. Р. Г. и в района на кръстовището с ул. „Акад.
Румен Цанев“, при маневра ляв завой, не пропуска и реализира ПТП с насрещно движещия
се л..а.„Ауди А8“ с per. № ***, управляван от С. К. Ш..
От заключението на депозираната на л.68 от делото авто-техническа експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че когато л.а. „Ауди“ се приближавал към кръстовището с ул. „Акад. Румен
Цанев" срещу него в обратна посока по ул. „Филип Аврамов“ от ж.к. „Младост 4“ към бул.
„Александър Малинов" се е движил л.а.„Мазда 3“, с per. № ***, управляван от В. Р. Г. със
скорост около 40 км./ч., която преди кръстовището е намалил до около 25 км./ч. Достигайки
кръстовището, когато л.а. „Ауди“ се е намирал на 28 - 29 метра преди мястото на удара,
водачът на л.а.„Мазда“ е предприел ляв завой, в опасна близост до насрещния л.а. „Ауди,
когато вече е бил в опасната зона за спиране на л.а. „Ауди“. Поради тази причина, водачът
на л.а. „Ауди“ и в този момент не е имал възможност да спре преди мястото на удара.
Водачът на л.а. „Мазда“, навлизайки в кръстовището не се е спрял преди да навлезе в
лентата на л.а. „Ауди, а е продължил да завива наляво към напречната улица, поради което е
настъпил инициален удар между предния десен ъгъл на л.а. „Ауди“ с дясната страна на л.а.
„Мазда“ в зоната на задната част на предния му десен калник. След настъпилите
4
деформации на л.а. „Мазда“ е отблъснат по посоката на движение на л.а. „Ауди“ и към
левия за него тротоар по неговата си посока на движение, където се е спрял завъртян на 180
градуса. Л.а. („Ауди“) поради по-високата си скорост и по- голямата си маса е продължил
напред, вероятно с отклонение надясно спрямо движението си и се е спрял на неустановено
място.
Според вещото лице причината за настъпване на произшествието е в действията на водача
на л.а.„Мазда“, който е предприел ляв завой в опасна близост на насрещно движещия се л.а.
„Ауди“, без да спре преди да навлезе в лентата за насрещно си движение, с което е попаднал
в опасната зона за спиране на л.а. „Ауди“. От техническа гледна точка, единствено водачът
на л.а. „Мазда“ с поведението си е предизвикал процесното ПТП. Вещото лице е посочило,
че скоростта на л.а. „Ауди“ не може да се определи. Водачът на л.а. „Ауди“ е имал
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП при скорост до 40 км./ч„
която, обаче, е по- ниска от допустимата скорост от 50 км./ч.
Ето защо правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция досежно липсата на
независимо съизвършителство по смисъла на чл.53 ЗЗД между двамата водачи на л.а.
Напълно неоснователно е възражението на застрахователя за липса на деликтно поведение
от страна на водача на л.а. Мазда, в лицето на св.Г..
От заключението на депозираната на л.88 от делото комплексна съдебно-медицинска
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че на ищеца се причинени следните травматични увреждания:
Черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти: Сътресение на главния
мозък; Контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в дясна челна област на главата;
Разкъсно-контузна рана на десния клепач на окото; както и травма на шийния отдел на
гръбначния стълб, състояща се от: Контузия на шията (Множествено изкълчване и
навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб). Относно
твърденията за счупване на втори шиен прешлен, след подробен анализ на представената по
делото медицинска документация (вкл. изследвания), вещите лица са приели, че промените
се дължат на анатомичен вариант - непълно срастване на дъгите на втори шиен прешлен с
тялото на прешлена, което може да е едностранно или двустранно.
Според вещите лица по комплексната СМЕ пострадалият е бил на задна лява седалка, а
ударът е страничен и затова трудно може да се определи какви биха били травмите със и без
колан. Л.а. Мазда е предприел ляв завой със скорост от 25 км/ч. и затова ударът е в дясната
част на л.а.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за недоказано пълно и
главно направеното възражение за съпричиняване, изразяващо в непоставяне на
предпазен колан, доколкото тези травми могат да се получат и при правилно поставен
колан.
След инцидента, Д. Г. Г. е транспортиран с екип на център за спешна медицинска помощ -
гр.София до спешно отделение на УМБАЛ „Света Анна” АД София, където е постъпил на
5
лечение в Клиниката по неврохирургия. При постъпване е бил в леко увредено общо
състояние, в съзнание, контактен, ненапълно адекватен, сомнолентен (сънлив). Оценен по
Глазгоу кома скала /ГКС/ на 12т. (от 15т.максимално). От компютърната томография без
контраст на главния мозък не са установени контузионни промени в мозъчната тъкан,
травматични кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка (епидурален) или под нея
(субдурален), както и под меките мозъчни обвивки (субарахноидален). Неврологичният
статус от постъпване и през периода на болнично лечение е без данни за отпадна
неврологична симптоматика. От проведените образни изследвания на бял дроб, таз и
ултразвукова диагностика на коремни органи (УЗД), не са установени травматични
промени. Раната на десния клепач е обработен хирургично от специалист лицево-челюстна
хирургия. Хирургичната консултация е без данни за травма на гръден кош и коремни
органи. За болките в шиен отдел е поставена мека шийна яка. Изписан на втория ден от
постъпването в ясно съзнание, Глазгоу кома скала (ГКС): 15т. - максимален брой, без данни
за отпадна неврологична симптоматика. За контузията на шийния сегмент на гръбначния
стълб (Множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел
на гръбначния) лечебния план включва: Мека шийна яка за период от 5-7 дни за
ограничаване движенията в отдела. По своя вид и тежест описаните травматични промени
при Д. Г. Г. имат следната медико-биологична характеристика:
1. Сътресението на главния мозък, протекло с количествена промяна в яснотата на
съзнание (зашеметяване,объркване), без медицински данни за настъпило безсъзнателно
състояние (кома), е реализирало самостоятелно медико-биологичния критерий ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
2. Контузията на шията (Множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните
връзки на шийния отдел на гръбначния стълб), без компютъртомографски данни за счупване
на тела и израстъци, и разместване (луксация) и без клинични данни за контузия на
подлежащия гръбначен мозък е реализирала медико-биологичния признак ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Възстановителният период за сътресението на главния мозък, при правилно проведени
лечение и режим, е в границите на 3-5 седмици. Лечението обичайно приключва успешно,
усложнения не се очакват. Възстановителния процес при контузия на шията (Множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб)
е индивидуален. Възстановяването по литературни данни при 60% от пострадалите настъпва
до третия месец. В делото няма приложена медицинска документация за настъпили
усложнения от претърпените от ищеца травматични увреждания. В този смисъл лечението е
приключило успешно. И сътресението на мозъка и контузията на шията причинява болеви
усещания с най-голяма интензивност в първите 15 - 20 дни, с постепенно отзвучаване. След
контузия на шията в бъдеще може да се очаква ускорение на дегенеративния процес в
отдела, който е с начало втората декада от живота. Обичайният период за оздравяване на
мекотъканните травматични увреждания е 4-8 седмици. /до 2 месеца/
В о.с.з. на 04.04.2022г., макар вещите лица в приетата КСМЕ да отричат наличието на
6
фрактура на С2 шиен прешлен, единодушно заявяват, че провеждането на актуална
компютърна томография - скенер на ищеца, ще даде категоричен отговор на този спорен и
значим за предмета на делото въпрос.
Затова САС допусна допълнителна СМЕ, която бе заличена след представяне на заверен
препис на разчитане на Магнитнорезонансна томография на цервикални прешлени от
01.02.2023 г., проведена на Д. Г. Г. в МДЛ „Спектър“ ООД, във връзка с приложения по
делото компакт диск с молба от 15.02.2023 г. Изрично е посочено - състояние след стабилна
амиелична фрактура в тялото на С2. МРТ изследване обаче посочва, че тялото на С2 е
със запазена цялост, без данни за костнономозъчен едем. Изправена цервикална
лордоза, без данни за кифотична трансформация. Не се визуализират изразени предни
ръбови остеофити. С2-СЗ- интервертебралният диск се представя със запазена височина,
форма и сигнален интензитет.
Налице са очевидно вродени, а не травматични, лявоконвексна сколиоза с пунктум
максимум С5. Няма МР данни за спондилолистеза. Свободни неврофорамени. Заключение:
МР данни за дискови протрузии. Начална спондилоза. Лявоконвексна сколиоза с
пунктум максимум С5. Изправена цервикална лордоза. Тези увреждания се намират по
надолу, а не на нивото на С 2, което означава единствено, че изводът на първа
инстанция е правилен т.е. налице е анатомична вродена особеност, а не травматично
въздействие.
По делото са събрани гласни доказателствени средства - разпит на св.Г. /деликвент и
приятел на ищеца/ разпитан в о.с.з. на 04.10.2021г., кредитирани като логично обосновани и
вътрешно непротиворечиви, при условията на чл.172 ГПК. Същият посочва, че след удара,
пътниците в колата са били в „несвяст“ и не били будни. Д. също бил в „несвяст“. Лично
свидетелят откопчал колана му и го извадил внимателно от колата. Събудил се, но не знаел
какво прави там и какво се е случило. Останал в болницата за 4 дни. Свидетелят ходил в
болницата всеки ден и ги обгрижвал - ищеца и останалите пътници. През първите два дни,
Д. нямал възможност да слиза при свидетеля, защото не можел да ходи и ползвал помощни
средства за извършване на нуждите си. След това се прибрал вкъщи и около месец и
половина излизал рядко, само пред дома си. Свидетелят ходел всеки ден на свиждане и му
помагал. Инцидентът се отразил и на психищата. Физически се възстановил, но трудно
помнел неща, бъркал думи, повтарял някои думи по два, три пъти.
Между страните не се спори, че отговорността на водача била застрахована със
задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „БУЛ ИНС" АД, както и че след
настъпването на ПТП ищецът е сезирал ответното дружество с искане за изплащане на
обезщетение - връчена покана на 07.11.2019г., като процесуална предпоставка по
допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен
да следи служебно.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
7
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Непосредствената причина за настъпване на
произшествието е поведението на водачът Г., нарушил разпоредбите на чл.37 ал.1 ЗДвП, тъй
като при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Видно от събраните по делото доказателства, причина за настъпване на ПТП са единствено
субективните действия на водача Г., който е предприел ляв завой в опасна близост на
насрещно движещия се с предимство л.а. „Ауди“, без да спре преди да навлезе в лентата за
насрещно си движение.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания, наложили разходване на парични
средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със
значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на
преживения психически стрес от създалата се ситуация.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, поради
което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на полученото при процесното произшествие увреждане -
сътресението на главния мозък, протекло с количествена промяна в яснотата на съзнание
(зашеметяване,объркване), без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние
(кома), въпреки дадените в противен смисъл показания на св.Г., които съдът не кредитира в
тази им част, което е ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА
8
ЖИВОТА, както и Контузията на шията (Множествено изкълчване и навяхване на ставите
и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб), без компютъртомографски данни
за счупване на тела и израстъци, и разместване (луксация) и без клинични данни за контузия
на подлежащия гръбначен мозък, което е ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Възстановителният период за сътресението на главния мозък, при правилно проведени
лечение и режим, е в границите на 3-5 седмици. Лечението обичайно приключва успешно,
усложнения не се очакват. Възстановителния процес при контузия на шията (Множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб)
е индивидуален. Възстановяването по литературни данни при 60% от пострадалите настъпва
до третия месец. В делото няма приложена медицинска документация за настъпили
усложнения от претърпените от ищеца травматични увреждания. В този смисъл лечението е
приключило успешно. И сътресението на мозъка и контузията на шията причинява болеви
усещания с най-голяма интензивност в първите 15 - 20 дни, с постепенно отзвучаване. След
контузия на шията в бъдеще може да се очаква ускорение на дегенеративния процес в
отдела, който е с начало втората декада от живота. Обичайният период за оздравяване на
мекотъканните травматични увреждания е 4-8 седмици. /до 2 месеца/. Тук следва да бъде
отчетен и факта, че при него е налице анатомична особеност – непълно срастване на дъгите
на втори шиен прешлен с тялото на прешлена, което може да е едностранно или двустранно.
МРТ изследване от 01.02.2023г. посочва, че тялото на С2 е със запазена цялост, без данни за
костнономозъчен едем. Изправена цервикална лордоза, без данни за кифотична
трансформация. Не се визуализират изразени предни ръбови остеофити. С2-СЗ-
интервертебралният диск се представя със запазена височина, форма и сигнален интензитет.
В този смисъл са налице вродени, а не травматични, лявоконвексна сколиоза с пунктум
максимум на ниво С5. Заключение: МР данни за дискови протрузии. Начална спондилоза.
Лявоконвексна сколиоза с пунктум максимум С5. Изправена цервикална лордоза. Тези
увреждания се намират по надолу, а не на нивото на С 2, което означава единствено, че
възстановяването е протекло по-бавно от обичайното именно заради вродените
малформации.
САС отчита факта, че пострадалият е бил на 19 години към датата на ПТП през 2019г., че
към момента е възстановен напълно, няма трайни негативни последици, няма оперативно
лечение, а само консервативно – носене на шийна яка. Ето защо съдът намира, че
обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения размер от общо 10 000 лв. за ПТП
през 2019г. е незаконосъобразно и следва да бъде увеличено до 15 000 лв.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата над
10 000 лв. до 15 000 лв. и потвърдено в останалата обжалваната част.
По отношение началния момент, от който следва да се начислява законна лихва, в
случая видно от доказателствата по делото е, че в изпълнение на изискванията
пострадалият е предявил претенцияте си за заплащане още на 07.11.2019г., следователно и
9
предвид отказа на застрахователя, последният е изпаднал в забава, считано от тази дата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 29 000 лв., като жалбата на ищеца е частично основателна, а
тази на застрахователя е изцяло неоснователна .
На основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателя-
ищец направените по делото разноски, но такива няма направени и не следва да се присъдят.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2 т.3 от Наредба № 1
за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв.Д. сумата от 1750 лева - адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част, без вкл.20% ДДС, доколкото няма данни за регистрация по ЗДДС.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК разноски се дължат с оглед отхвърлената част от интереса т.е. 20 000
лв. Направени разноски 2000 лв. платен адв.хонорар, като възражението за прекомерност е
неоснователно.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения в старата редакция, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв.Д. сумата от 1130 лева - адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска без вкл.ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски по
компенсация. Общо направени 500 лв. за вещи лица и сумата от 2000 лв. платен
адв.хонорар, доказателства за което са ангажирани пред въззивна инстанция. От тях
дължими с оглед отхвърлената част от иска /25 000 лв./ са само 1562 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 600 лв. д.т. и 450 лв.-
депозит за експертизи, от внасянето на които, ищецът е бил освободен или общо 1050 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262092/25.06.2022г., постановено по гр.д. № 2303/2021г. по описа на
СГС, ГО, 20 състав, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 10 000 лв. до 15 000
лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д. Г. Г., ЕГН
**********, адрес: гр.***, ж.к. „***“ 3, бл. ***, вх. ***, ет.***, ап.***, разликата над 10 000
лв. /десет хиляди лева/ до 15 000 лв.,/петнатдесет хиляди лева/ или допълнително сумата от
10
5000 лв./пет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на
29.09.2019г. ведно със законната лихва, считано от 07.11.2019г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адвокат К. М. Д., гр.***,
ул. „***“ № ***, сумата от 1750 лева /хиляда седемстотин и петдесет лева/ - адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част, без вкл.20% ДДС за въззивна инстанция,
както и сумата от 1130 лв./хиляда сто и тридесет лева/ адв.възнаграждение без ДДС за първа
инстанция, на основание чл.38 ал.2 ЗА
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СГС сумата от общо 1050
лв./хиляда петдесет лева/ дължима д.т. и разноски, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр.***, ж.к. „***“ 3, бл. ***, вх. ***, ет.***,
ап.***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, сумата от общо 1562 лв./хиляда
петстотин шестдесет и два лева/, направени разноски пред първа инстанция, с оглед
отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД - трето лице помагач на
страната на ответника.
В осъдителната част - до 1000 лв. и в отхвърлителната над 30 000 лв. до 40 000 лв.,
решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11