Присъда по дело №948/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 87
Дата: 6 октомври 2022 г.
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215220200948
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 87
гр. Пазарджик, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
СъдебниЕкатерина Ив. Палешникова

заседатели:Станимир В. Тонев
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Р. Г. Б.
като разгледа докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело от общ
характер № 20215220200948 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Ж. М. - роден на ***г., в гр.Пазарджик,
живущ в с.Панчарево, обл.София, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, работещ, неосъждан-реабилитиран, ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА , че в периода 05-10.10.2017г. включително, в
землището на с.Калугерово, обл.Пазарджик, в местностите „Зад Змейовец –
Кръстопът“ и „Слатина“, при условията на продължавано престъпление, чрез
бездействие, изразяващо се в непредприемане на мерки и неоказване на
контрол върху действия на животни противозаконно е унищожил чужди
движими вещи – посеви от сорго, собственост на „Б.“ ЕООД, представлявано
към момента от Ю. В. З. от с.Калугерово, обл.Пазарджик и посеви от
люцерна, собственост на Н. Н. К. от същото село, като е причинил вреди на
значителна стойност в общ размер на 9626 лв., поради което и на основание
чл.216 ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК го
ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
1
СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода се отлага за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия Р. Ж. М. да заплати на „Б.“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление в с.Калугерово обл.Пазарджик, ЕИК: ***,
представлявано от управителя Т. К. П., парична сума в размер на 9076 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 10.10.2017г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М. да заплати
сторените по делото разноски в размер на 202,86 лв., платими по сметка на
ОД на МВР – Пазарджик, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Пазарджик да заплати държавна такса върху размера на
уважения граждански иск в размер на 363,04 лв., както и съдебно-деловодни
разноски в размер на 109,99 лв., а на гражданския ищец „Б.“ ЕООД да заплати
разноски в размер на 890 лв. – платен адвокатски хонорар.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

НОХД № 948/2021 год.
МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия Р. Ж. М. от гр.С., ЕГН **********
за престъпление по чл.216 ал.5 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК
затова, че в периода 05 - 10.10.2017 г. включително, в землището на с. К., обл.
Пазарджик, в местностите „Зад Змейовец - Кръстопът“ и „Слатина“, при
условията на продължавано престъпление, чрез бездействие - непредприемане
на мерки (поставяне на огради, електропастири и др.) и неоказване на контрол
върху действията на животни (свободно движещи се коне), противозаконно е
унищожил чужди движими вещи - посеви от сорго, собственост на „*****“
ЕООД, представлявано от Юл. В. З. от с. К., обл. Пазарджик и посеви от
люцерна, собственост на Н.Н.К. от същото село, като по този начин е
причинил на „*****“ ЕООД и Н.Н.К. значителни вреди на обща стойност 9
626 лв., а деянията са извършени, както следва:
на 05.10.2017 г., в землището на с. К., обл. Пазарджик в местността
„Зад Змейовец - Кръстопът“, чрез бездействие - непредприемане на мерки
(поставяне на огради, електропастири и др.) и неоказване на контрол върху
действията на животни (свободно движещи се коне), противозаконно е
унищожил чужди движими вещи - посеви от сорго, собственост на „*****“
ЕООД, представлявано от Юл. В. З. от с. К., обл. Пазарджик, като с деянието
си е причинил на „*****“ ЕООД значителни вреди на стойност 9 076 лв.;
на 10.10.2017 г., в землището на с. К., обл. Пазарджик в местността
„Слатина“, чрез бездействие - непредприемане на мерки (поставяне на огради,
електропастири и др.) и неоказване на контрол върху действията на животни
(свободно движещи се коне), противозаконно е унищожил чужди движими
вещи - посеви от люцерна, собственост на Н.Н.К. от същото село, като с
деянието си е причинил на Н.Н.К. вреди на стойност 550 лв.
Производството пред първоинстанционния съд е второ по ред.
Образувано е, след като веднъж вече делото е Б.о разглеждано на първата
инстанция под НОХД № 1589/2018г., по което е Б.а постановена присъда,
която обаче е Б.а отменена с решение по ВНОХД № 471/2020г. на ОС-
Пазарджик и делото е Б.о върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага
подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за
осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода и с
приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият участва лично в съдебните заседания, като е защитаван и
от упълномощен защитник. Не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение и дава обяснения. Иска да бъде оправдан. Упълномощеният
защитник пледира за постановяването на оправдателна присъда.
С протоколно определение от 04.10.2021 год. бе приет за съвместно
1
разглеждане в наказателния процес предявеният от ощетеното ЮЛ – „*****“
ЕООД, представлявано към настоящия момент от управителя Т. Кр. П. против
подсъдимия Р.М. граждански иск за сумата от 9076 лв., представляваща
обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.10.2017г. до
окончателното й изплащане. Със същото определение ощетеното ЮЛ бе
конституирано като граждански ищец в процеса, в който бе представляван от
надлежно упълномощен повереник. Последният поддържа предявеният гр.
иск и пледира за уважаването му в пълен размер, както и за присъждане на
разноски.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, спазвайки разпоредбата на чл.301 от НПК,
като прие за установено от фактическа страна следното:
Назад в годините подс. Р.М. се занимавал главно с производство, внос и
дистрибуция на плодове и зеленчуци, които реализирал в големи хранителни
вериги от рода на „Б.ла“, „Кауфланд“, „Лидл“ и т.н.
През 2014г. той се установил трайно в с.К., обл.Пазарджишка, където
във връзка с бизнеса си създал база за сортиране, разфасовка и
дистрибутиране на плодове и зеленчуци.
Пак през 2014г. Б.о регистрирано дружеството „П.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в с.К., чийто формален управител и едноличен
собственик на капитала Б. св.В.Б.. Той Б. работник на подс. М., като се
занимавал основно с обработката на земеделските земи и производството на
зеленчуци, за което получавал възнаграждение от последния. Преди да бъде
регистрирано дружеството, подсъдимият предложил на св.Б., а той се
съгласил, същото да бъде регистрирано на негово име. /Причините за това не бяха
детайлно изяснени в хода на съдебното следствие, но пък те стоят и в страни от предмета на
доказване по настоящото дело. По сведение на Б., подс.М. имал в този момент други
дружества и затова не искал горепосоченото да бъде регистрирано на негово име. По
сведение на св.А.Д., подс. Маткракчийски имал инвестиционни намерения с горепосоченото
дружество да се участва по проекти, за да бъде изградена конна база./
След регистрацията на въпросното дружество св.Б. не извършвал
самоинициативно никакви действия като негов управител, а правел това,
което му казвал подс.М., който всъщност Б. реалният, макар и неофициален
собственик на капитала и управител на дружеството.
През 2016г. на името на дружеството Б. закупен недвижим имот – земя
и сгР. /нот. акт на л.63 от ДП/, находящи се в землището на с.К., на около два
километра от края на селото. След това в този имот, който не Б. регистриран
като животновъден обект, започнало отглеждането на овце, говеда, прасета и
домашни птици. Намиращата се в имота сгР. Б.а експлоатирана от
подсъдимия като вила, в която преспивал.


2
На името на дружеството в действителност Б. регистриран
животновъден обект в БАБХ, чийто административен адрес Б. в самото с.К.
/виж справка от ОДБХ-Пазарджик на л.81-87 от материалите по настоящото дело/, като
само овцете и говедата Б.и обявени и регистрирани в информационната
система на БАБХ. Те обаче не Б.и отглеждани в този обект, а в горепосочения
имот, който Б. наименован от подсъдимия „Вилно селище Прабългари“. Дори
табела с такъв надпис Б.а поставена на входа му. За тези животни се грижели
ежедневно св.Л.В. и съжителстваща с него на семейни начала жена, които Б.и
с много нисък социален и материален статус, като приели да работят за
нищожно възнаграждение.
Подс. М. Б. любител на конете и притежавал няколко такива от
породата „тежковози“. От 2014г. той, заедно с други жители на с.К., като
например свидетелите А.Д. и В.К., които също Б.и запалени от него по
отглеждането на коне, формирали инициативен комитет. С този комитет
започнали организирането на конни състезания за празника Т.ден, празнуван
в с.К.. Този празник е известен и с името Конски Великден, като според
българските етнически традиции се отбелязва с организиране на т. нар.
конски кушии. Основен организатор във формирания инициативен комитет Б.
подсъдимият. Празникът протичал изключително атрактивно и събирал
множество участници и зрители от цялата страна, които наблюдавали
конните състезания – надбягвания с коне, теглене на тежки товари от коне и
т.н. Многократно подс.М. участвал със свои коне в състезанията и нерядко ги
печелил, особено в дисциплината теглене на тежки товари.
Конете на М. първоначално Б.и отглеждани в сгР., находяща се в
бившия селскостопански двор в с.К., собственост на съпругата на св.Д., която
сключила с дружеството “П.“ ЕООД договор за наем. Именно тази сгР. Б.а
регистрирана в БАБХ от името на дружеството като животновъден обект, но
както и по-горе се посочи, в нея не Б.и отглеждани животните, които Б.и
гледани във „Вилно селище Прабългари“. В сгР.та Б.и гледани първоначално
конете на подсъдимия, както и тези, собственост на св.Д.. След 2016г. обаче,
когато Б.о създадено горепосоченото вилно селище, конете на подсъдимия
Б.и отвеждани за отглеждане там, особено през топлите месеци, като Б.
изграден и навес, под който да се приютяват.
Във връзка с отглеждането на животни във вилното селище,
първоначално Б. поставен електропастир, който да препятства свободното
движение на животните. Имало обаче недоволство на хора от селото, които
също притежавали имоти в близост до вилното селище и не можели
безпрепятствено да стигат до тях, както и да се стига до намиращата се в
близост телевизионна кула за техническо обслужване, поради което
електопастирът Б. прекъснат и с течение на времето престанал да
функционира. Така Б.а създадена възможност отглежданите във вилното
селище животни да се движат свободно във въпросната и в съседните
местности. Това с най-голяма сила важало за конете, т.к. грижата за овцете и
прасетата Б.а възложена на св.Л.В. и съжителстващата с него, но не така
3
стояли нещата с грижите за самите коне, които би следвало да се полагат от
собственика им - подс. М.. Още повече, че пастирът Л.В. и съжителстващата с
него през 2017г. вече не се занимавали с отглеждането на животните във
вилното селище.

Относно обвинението за деянието на 05.10.2017г.

Към инкриминираната дата св. Ю.З. Б.а управител на „*****“ ЕООД-
с.К., а едноличен собственик на капитала и организатор на стопанската
дейност Б. св. Т.П., с когото горната живеела на семейни начала. Дружеството
се занимавало със земеделие и обработвало доста земи, сред които и нива от
73.500 дка, намиращи се в местността „Зад Змейовец - Кръстопът“, в
землището на с. К., обл. Пазарджик. През стопанската 2017г. въпросната нива
Б.а засята със земеделска култура - сорго, като насажденията се развивали
много добре.
На 05.10.2017 г. реколтата от сорго трябвало да се прибере, поради
което преди обяд свидетелите Т.П. и Ц.Ц. - последният служител в „*****“
ЕООД от самото му създаване, отишли във въпросната местност с комбайн,
управляван от първия и трактор – от втория, за да ожънат реколтата. Пръв на
място пристигнал трактористът Ц., който видял, че в нивата има коне и че
посевите са унищожени – опасани, отъпкани и омачкани, при което позвънил
веднага по телефона на св.Т.П., за да му сподели това. Не след дълго на
мястото пристигнал с комбайна и св.Т.П., както и неговият баща - св. К.П.,
придружаван от свой приятел – св. И.Б..
Всички те установили, че в засятата нива със сорго имало осем коня,
които свободно се движели, пасели и мачкали насажденията, без около тях да
има човек, който да ги наглежда. По този повод св.К.П. отишъл с колата си,
за да сигнализира в Полицейски участък-Лесичово и в Община Лесичово за
нанесената щета. Веднага след това Б.а сформирана комисия, която да
установи нанесените щети. Нивата със сорго Б.а посетена още същия ден от
св.М.И., в качеството й на експерт в общината и от полицейски служители -
свидетелите В.С., Цв. Кр. и К.Н.. Комисията съставила Констативен протокол
№ 02/05.10.2017 г. (л. 14-15 от ДП), с който Б.о констатирано наличието на 8
бр. коне в засетите от „*****“ ЕООД площи. Същите се движели свободно
без присъствието на пастир, като пасели и мачкали засятата култура. Към
протокола Б. приложен и снимков материал (л. 16 от ДП), а снимките на
конете и унищоженото сорго Б.и направени с моБ.ен телефон от св.И.. При
направения обход на място комисията констатирала, че около 95 % от
насажденията Б.и унищожени.
Свидетелите Т. и К.П.и, както и Ц.Ц., които присъствали по време на
проверката от комисията и също подписали като присъстващи констативния
протокол, нямали съмнение, че конете Б.и собственост на подс. Р.М., както и
че се отглеждат в намиращото се в близост „Вилно селище Прабългари“.
Преди въпросната дата тези коне Б.и забелязвани и в други дни да се движат
4
свободно, но до този момент реколтата на „*****“ ЕООД не Б.а постР.ла.
Все пак св.Т.П. влязъл с комбайна в нивата, за да жъне, като от цялата
площ ожънал само около 200-300 килограма сорго, при очакван добив от
около 300 кг от декар.
Във връзка с описаното до тук св. Ю.З. подала жалба в РУМВР-
Пазарджик, като в последствие Б.о образувано настоящото производство.
След подаване на жалбата в полицията св. Т.П. и св.З. случайно
срещнали подс. Р.М. в с.К., който реално се криел от тях. При тази среща
подс. М. не отрекъл, че конете му Б.и унищожили реколтата от сорго, изразил
съжаление за това и обещал да възстанови разходите, които Б.и направени за
посевите, но поискал отсрочка, тъй като в момента Б. финансово затруднен.
След това обаче не си вдигал телефона и не възстановил никакви щети.
Относно обвинението за деянието на 10.10.2017г.

Св. Н.К. стопанисвал ниви, в които отглеждал люцерна, в землището на
с.К., обл. Пазарджик, местността „Слатина“, като имотът му от едната си
страна граничел с нивите със сорго на „*****“ ЕООД. Той Б. оградил имота
си с огР. от мрежа. След като през 2016 г. подс. Р.М. започнал да отглежда
животни във вилното селище, конете му - големи и силни животни, оставени
без постоянен надзор, разкъсали мрежата на свидетеля, съборили коловете и
навлизали безпрепятствено в люцерната, като така последните две години Н.
К. не можел да събере реколта. На 10.10.2017 г. той за пореден път установил,
че конете на подс. Р.М. Б.и навлезли в нивата му с люцерна и сигнализирал в
Община Лесичово като подал съответната жалба (л. 79 от ДП). Б.а
сформирана комисия, която да установи нанесените щети. Комисията издала
Констативен протокол № 04/10.10.2017 г. (л. 47-48 от ДП), в който Б.о
отразено, че по границите на имота на постР.лия имало поставени циментови
колове и поставена мрежа, която на няколко места Б.а скъсана и достъпът до
насажденията Б. свободен. При огледа на място комисията установила, че
люцерната на св. Н.К. Б.а опасана от свободно движещи се коне в района,
като по твърдения на свидетеля набезите на животните се случвали от 2016 г.
Преди този случай К. многократно Б. сигнализирал на полицаите в
селото за поведението на конете на подс. Р.М. и за липсата на реакция от
негова страна. Освен това К. многократно разговарял по телефона с М.,
когато конете са навлизли в имота му, като последният го успокоявал и
обещавал да изпрати някого да ги изкара, но на следващия ден нещата се
повтаряли. Имало и случай, когато К. изкарвал лично около 10-12 коня от
собствената си нива. Дори имало случай, при който К. и М. се срещнали в с.К.
и седнали да пият бира. Тогава К. за пореден път му направил забележка за
поведението на конете му, но нещата не се променили. Така се стигнало до
поредното унищожаване на люцерната на 10.10.2017г.

Подобно да щетите нанесени в имотите на „*****“ ЕООД и на Н.К.,
5
животните на подсъдимия, отглеждани във вилното селище, нанесли щети и в
имот на св. В.Р., за което обаче не е повдигнато съответно обвинение по
настоящото дело. Ето защо само си струва да бъде маркирано, че
горепосоченият от дълги години се занимавал с отглеждането на пчели във
вилната зона в землището на с. К., обл. Пазарджик и Б. регистриран като
пчелар. След като през 2016г. подс. Р.М. изградил „Вилно селище
Прабългари“, което Б.о в близост до пчелина на Р., там Б.и докарани най-
различни животни - коне, прасета, телета, овце и домашни птици. От страна
на подс. М. в началото Б. поставен електронен пастир, който се намирал в
земи, собственост на различни хора, които не Б.и дали разрешение за това, а и
преграждал пътя за частни вили, за телевизионната кула и т.н. След време
електронният пастир Б. почти напълно разрушен и премахнат, а животните на
подсъдимия и ней-вече големите и силни коне, необезпокоявано обикаляли
района, пасяли и тъпчели всякакви насаждения. От действията им стР.л и
пчелинът на св. Р., поради което той многократно сигнализирал кмета на
селото, както и кмета на Община Лесичово, но мерки срещу действията на
подсъдимия не Б.и предприети. Това принудило св. Р. да подаде на 06.10.2017
г. жалба до кмета на Община Лесичово (л. 83 от ДП). Б.а сформирана
комисия, която извършила извънредна проверка, при която издала
Констативен протокол № 03/10.10.2017 г. (л. 57 от ДП), в който Б.о
констатирано, че в имота на св. В.Р. имало създаден пчелин с 50 бр. пчелни
семейства. Пчелинът се намирал в съседство с „Вилно селище Прабългари“
(стопанисвано от подс. Р.М.), в което се отглеждали коне, овце, прасета,
гъски, говеда и кучета. В момента на проверката комисията установила, че
всички посочени животни Б.и пуснати свободно като те смачквали, пасели и
унищожавали съседни насаждения и нанасяли щети върху животновъдния
обект - пчелин, собственост на св. Р..
Според протокола животните от вилното селище Б.и разрушили
дървената огР. на пчелина, Б.и унищожили насажденията от медоносни треви
и фиданки, Б.и разрушили системата им за капково напояване, Б.и издълбани
дървените подпори - основа на отделните етажи, на които Б.и разположени
пчелните семейства. Скатният наклон на пчелина Б. разрушен от набезите на
животните, което Б.о предпоставка за събарянето на пчелните кошери и
унищожаване на пчелните семейства.
Тъй като след проверката и издаването на посочения протокол не Б.и
предприети реални мерки спрямо подс. Р.М., св. В.Р. се принудил да подаде
поредна жалба до областния управител на област Пазарджик (л. 54 от ДП). В
тази връзка на кмета на община Лесичово и ОДБХ - Пазарджик Б.о
разпоредено извършването на проверка с искане областният управител да
бъде уведомен в едноседмичен срок за нейния резултат (л. 56; 66 от ДП).
Развила се кореспонденция от страна на посочените институции, като Б.и
изискани документи, удостоверяващи законността на стопанисвания от подс.
Р.М. стопански обект (л. 59, 63-64, 65, 66, 73, 74, 75-76 от ДП), Б. издаден
констативен протокол (л. 60-62 от ДП) като се оказало, че въпросният обект
Б. изграден без съответните документи и разрешителни, причинявал огромно
битово замърсяване, а животните в него не Б.и регистрирани по съответния
6
ред.
Едва в края на октомври, след предприемане проверки от страна на
различни институции, по-голямата част от животните на подс. Р.М. и най-
вече конете Б.и извозени нанякъде, като във вилното селище в землището на
с. К., обл. Пазарджик, останали малко от тях.
На 16.11.2017г. с постановление на РП-Пазарджик Б.о започнато
настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на изслушаната и приета по делото съдебна-
агрономическатехническа експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно изготвено, размерът на причинената щета на „*****“ ЕООД
възлиза на сумата от 9076 лв., а на постР.лия Н.К. - 550 лв. или общо
причинената щета от деянията на подс. М. възлиза на сума в размера на 9626
лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията
на свидетелите Н.К., К.П., Т.П., М.И., В.Р., Ц.Ц. /дадените от него пред друг
състав на съда по НОХД № 1589/18г. и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281 от НПК/, С.С. /дадените от него във фазата на
съдебното следствие, както и тези, дадени пред друг състав на съда по НОХД
№ 1589/18г. и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281
от НПК/, А.Д. /дадените от него във фазата на съдебното следствие, както и
тези, дадени пред друг състав на съда по НОХД № 1589/18г. и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК/, В.Б., И.Б., В.
Колчеков, Р.Ч., Ю.З., В.С., К.Н., Цв. Кр. и Д. Бончев, също и от приетото
заключение на съдебната агрономическа експертиза, както и от писмените и
вещественото доказателство /1 бр. компактдиск, съдържащ запис на
телевизионен репортаж, озаглавен „Т.ден в К.“, излъчен в ефира на
телевизията на „Т.“ ЕООД-Пазарджик на 26.02.2018 год./, които бяха
включени в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 и чл.284
от НПК.
Съдът дава пълна вяра на показанията на гореизброените свидетели, т.к.
същите са непротиворечиви, хронологично точни, взаимно се допълват и
кореспондират със събраните писмени и вещественото доказателство, като
по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка, а и
защото в голямата си част те са депозирани от незаинтересовани от изхода на
делото свидетели.
Тук веднага следва да се каже, че съдът не даде вяра на обясненията на
подс.М., т.к. ги намери за необективни и недостоверни, очевидно депозирани
в стремеж към оневиняване, а и защото те бяха опровергани от множеството
други събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и от
вещественото такова.
Обобщено казано подс.М. твърди, че той не е притежавал в собственост
никакви коне, още по-малко тези, които са Б.и отглеждани във вилното
селище, т.к. те Б.и собственост на дружеството „П.“ ЕООД, а той Б. работник
7
в това дружество, чийто управител и собственик на капитала Б. св.Б.. Не
отрича, че обичал конете и се е занимавал с организирането на конски
състезания на Т.ден в с.К. от 2014г. до 2018г., но това правел като хоби. Не
отрича, че участвал в конските състезания на празника, но не със свои
собствени коне, а с такива на горепосоченото дружество. Твърди също, че
всички животни, които Б.и отглеждани във „Вилно селище Прабългари“ Б.и
на дружеството. Категорично отрича да е притежавал собствен кон и да е
продавал кон на някого. След предявяването на вещественото доказателство
/гореописаният компактдиск/ и неговия оглед, чрез възпроизвеждане в
съдебно заседание на видеозаписа, подс.М. категорично отрича да е продавал
конче на св.Д. Бончев, като сочи, че последният си го Б. купил от фирмата
/има предвид дружеството „П.“ ЕООД – бел. моя/.
Както вече се посочи, всички обяснения на подсъдимия в горния смисъл
се опровергаха категорично от показанията на горекоментираните свидетели,
както и от немалка част от писмените и вещественото доказателство.
Тук веднага следва да се каже, че от съществено значение за изхода на
настоящото дело е да се установят няколко основни факта, а именно:
- Б.и ли са унищожени инкриминираните реколти от сорго и люцерна в
резултат на свободно и безнадзорно движещи се коне, отглеждани по
принцип във „Вилно селище Прабългари“;
- чия собственост са Б.и тези коне, респ. кой е Б. длъжен да ги
стопанисва така, че да препятства възможността те да се движат
безконтролно и да унищожават посеви в съседни на селището имоти.
Фактът, че реколтата от сорго и люцерна е Б.а унищожена в резултат на
свободно движещите се коне, които Б.и отглеждани във вилното селище, се
установява от показанията на свидетелите, както следва:
- Н.К., който е категоричен, че петте декара насадена от него люцерна, е
Б.а унищожена от конете на Р.М., който освен тях гледал още крави, овце и
прасета. Категоричен е ,че конете са ходили свободно, накъдето си иска,
както и че съборили изградената от него огР. с циментови колове и тел, след
което проникнали в нивата и унищожили люцерната;
- Т.П., който е категоричен, че когато на инкриминираната дата
пристигнал на нивата, засята със сорго, видял унищожената реколта, както и
коне, които Б.и в далечината, тъй като се разбягали от шума на машините.
Категоричен е, че конете Б.и свободно и безнадзорно движещи се.
Категоричен е и за това, че в същия ден ожънал около 200-300 кг от цялата
нива със сорго при очаквания от минимум от 300 кг от декар. Той също е
категоричен, че във въпросната местност имало изграден електропастир,
който престанала да функционира през 2016 година;
- К.П., който заяви недвусмислено, че когато на инкриминираната дата
пристигнали на нивата, в блока имало 7-8 коня, които се движели свободно и
мачкали насажденията. Той също, независимо от сина си заяви, че цялата
площ от насажденията със сорго Б.и унищожени, като синът му в този ден
8
ожънал само около 200 кг. К.П. посочи и това, че първоначално около
вилното селище Б. поставен електропастир, но без съответните разрешителни,
който ограничавал свободния достъп на други притежатели на имоти в
съседство. Заяви недвусмислено и това, че към момента на унищожаване на
соргото електропастирът не е работил;
- М.И., която също така недвусмислено заяви, че в качеството си на
представител на Общината, след сигнал от К.П. за унищожената реколта,
посетила нивата със сорго, като видяла, че насажденията Б.и огризани,
омачкани и по нивата имало следи от копита и изпражнения. Видяла в
далечината и 7-8 броя свободно движещи се коне. Категорична е, че лично тя
с телефона си направила снимки на нивата с унищоженото сорго и конете в
далечината, които снимки приложила към съставения на място констативен
протокол.
- В.Р., който все така недвусмислено по подобие на горните свидетели,
освен че разказа за повредения си пчелин, разказа и за това, че виждал
безконтролно движещите се коне в нивата със сорго и в люцерната на Н.К..
Заяви, че конете нямали пастир и принципно Б.и отглеждани в навес във
вилното селище, което Б.о близо до пчелина му;
- Ц.Ц., който на инкриминираната дата е Б. тракторист в „*****“ ЕООД
и пръв пристигнал на нивата със сорго, като видял в нея 8 коня, които се
разкарвали свободно и мачкали посевите. Категоричен е, че в този ден Б.а
ожъната много малко от продукцията.
- И.Б., който е придружавал К.П. на 05.10.2017г., когато са отишли на
нивата със сорго преди да започне жътвата. Категоричен е, че в нивата имало
7-8 коня, които както сам се изрази свидетелят „ожънали нивата преди
комбайна“.
- Ю.З., която е Б.а управител на ощетеното ЮЛ към инкриминираната
дата и която също бе категорична, че съжителстващият с нея на семейни
начала Т.П. й се обадил и й казал, че няма какво да жъне, тъй като 7-8 коня
Б.и унищожили соргото;
- В.С., К.Н. и Цв. Кр., които са тримата полицейски служители, посетили
на инкриминираната дата нивата със сорго съвместно със свидетеля И., след
подадения сигнал от К.П. и които също са категорични, че в нивата имало
коне, които се движели абсолютно необезпокоявано и безнадзорно, като
унищожавали посевите. Свидетелят С. дори възпроизведе ясния си спомен, че
растенията от сорго Б.и все едно отрязани;
- И.Л., който е бивш кмет на К. и който също е категоричен, че
посещавал местностите по повод подаваните сигнали от В.Р. за унищожения
пчелин, както и във връзка с оплаквания за унищожени посеви от люцерна и
сорго.
Освен от гореизброените свидетелски показания, фактът на
унищожената реколта от люцерна и сорго се установява абсолютно
категорично и от съставените констативни протоколи, съответно от
9
05.10.2017г. и 10.10.2017г., находящи се на л.29-30 и л.47-48 от ДП, а също и
с приложените три броя фотоси към първия КП.
Вторият основен факт - че конете са Б.и собственост на подсъдимия
Р.М., а не на дружеството „П.“ ЕООД, се установява категорично от
показанията на свидетелите, както следва:
- Н.К., който бе категоричен, че много пъти се обаждал по телефона на
подсъдимия, когато конете Б.и навлизали в люцерната му, при което
последният отговарял, че веднага ще изпрати някой, който да ги изкара от
там, след което пристигал човек, изкарвал конете, но в следващите дни
нещата се повтаряли. Свидетелят К. бе категоричен, че многократно Б.
говорил с подсъдимия за проблема с конете му, като дори си спомни и разказа
за случай, когато двамата заедно пили бира и тогава пак му направил
забележка. След забележката подсъдимият не му е казал, че конете не са
негови и евентуално, че ще предаде на собственика им да вземе мерки. Това
за пореден път доказва, че въпросните коне са Б.и на подсъдимия;
- К.П., който в показанията си заяви недвусмислено ,че Р.М. живеел на
вилата във „Вилно селище Прабългари“ и лично го виждал как кара фуражи
за отглежданите там животни;
- Т.П. и Ю.З., тъй като двамата, независимо един от друг, разказаха за
случай след унищожаването на соргото, при който случайно срещнали в с.К.
подсъдимия, който пък след инцидента ги избягвал. Разказаха, че тогава М.
провел разговор със свидетеля Т.П., в който не отрекъл, че неговите коне му
причинили щетите, като унищожили соргото. Тогава подсъдимият обещал на
св.Т.П. да му възстанови разходите по засяването на реколтата, т.е. около
4000 лв., но след това не направил нищо такова;
- В.Р., който бе абсолютно категоричен, че казвал на подсъдимия М. да
вземе мерки и да озапти конете си, за да не навлизат в пчелина му, а
последният казвал, че ще ги оправи, но от това не последвало нищо.
Свидетелят Р. също така категорично заяви, че пред него подсъдимият не е
споделял, че конете са собственост на някой друг;
- Ц.Ц., който абсолютно недвусмислено заявява, че познава Р.М. и че
той гледал конете във вилната зона;
- С.С., който в качеството си на ветеринарен лекар е посещавал с.К. и
лекувал коне, настанени в стопанска постройка в бившето ТКЗС. Той посочи,
че е Б. викан да лекува коне, както от подсъдимия, така и от свидетелите В.Б.
и В.К.. Заяви, че не знае с точност на кого са конете, но Б.и на различни
собственици, както и изложи обоснованото си предположение, че
подсъдимият също е имал свои собствени коне;
- А.Д., който между другото бе разпитан по инициатива на защитата и
който недвусмислено заяви, че знае, че Р.М. е имал свои коне. Поясни и това,
че подсъдимият Б. главен организатор на празника Т.ден, а останалите от
инициативния комитет му помагали с каквото могат. Уточни, че той лично,
както Р.М., е имал коне, но неговите Б.и 3-4, а подсъдимият имал доста
10
повече от породата тежковози. Поясни, че заедно с подсъдимия гледали
конете първоначално в обор в бившия селскостопански двор в с.К.,
собственост на съпругата му, за което помещение Б. сключен наемен договор
с дружеството „П.“. Особено показателно е заявеното от св.Д., че те, имайки
предвид притежателите на коне в с.К., „постоянно си менкали конете“, след
което уточни, че например Р.М. продава кон на някой, а този някой го
продава на някой друг. Св.Д. разказа и за случай, който според него се развил
през 2018 година, когато подсъдимият празнувал рождения си ден във
вилното селище, за което там Б.и качени коне с каравана. Заяви, че на
рождения ден имало над 200 гости, като конете Б.и качени във вилното
селище за атракция, т.е. да забавляват гостите. За съда не остана съмнение, че
св.Д. греши за обстоятелството, че рожденият ден е Б. през 2018 година, т.е.
когато конете Б.и закарани в селището. Това е така, защото подсъдимият е
роден на 11-ти септември, а инкриминираните събития са се случили в
периода 05-10 октомври 2017 година, т.е. около месец след рождения ден.
След тези събития са Б.и подадени жалби от „Б. 2014“, св.Н.К. и най-вече
св.Р., който е писал до различни институции. Започнали са проверки във
вилното селище от различни органи, сред които и ОДБХ-Пазарджик. В
констативния протокол на ОБДХ-Пазарджик от 23.10.2017г., находящ се на
л.105 от ДП, е отразено, че в присъствието на М. е извършена проверка във
вилното селище, като тогава коне не е имало, а само 22 бр. свине и 52 бр.
телета. От това следва, че конете вече са Б.и изнесени от вилното селище и то
заради поразиите, които са Б.и направени в инкриминирания период. От това
пък следва, че рожденият ден, за който говори Д., е Б. през 2017 година,
когато все още е имало коне във вилното селище. Това съответства и на
казаното от свидетели П.и, че в края на 2017 година почти всички животни
Б.и махнати от вилното селище. Не убягна от вниманието на съда и това, че в
показанията на св.Д., дадени пред друг състав на съда при предходно
разглеждане на делото, същият заявява, че първоначално всички коне Б.и
гледани в имот в бившето ТКЗС на селото, но след това подсъдимият ги
закарал във вилното селище;
- В.Б., който е абсолютно категоричен, че имотът, в който е Б.о
обособено вилното селище, е Б. закупен на името на „П.“ по инициатива на
подсъдимия М.. Категоричен е, че на името на дружеството не са се водили
коне като собственост и такива не са Б.и обявени и регистрирани в системата
на БАБХ. Б. поясни и това, че той също е имал два коня, но единият Б. умрял
през 2013 година, а другият го продал след това на св.Д.. Категоричен бе, че
подсъдимият е участвал в състезанията на Т.ден със свои собствени коне
порода тежковози. Също така категорично заяви, че окончателно животните
Б.и махнати от вилното селище в края на 2017 година, което и както горе се
посочи, съответства на констативния протокол на ОДБХ и показанията на
свидетелите П.и;
- И.Б., който абсолютно категорично заяви, че отглежданите във
вилното селище коне Б.и на подсъдимия и това го знаело цялото село К.;
11
- В.К., който макар и да уточни, че не знаел на кой точно са се водили
като собственост конете, т.е. дали на подсъдимия или на дружеството, все пак
посочи, че подсъдимият притежавал вила във вилното селище, както и че
същото Б.о заградено с електропастир, който от време на време прекъсвал.
Всичко това, като се насложи към обстоятелството, че на името на
дружеството не е имало регистрирани коне, както и че всички по-горе
изброени свидетели сочат като техен собственик подсъдимия, то не може да
има съмнение, че свидетелят В.К., бидейки приятел на М., умишлено отговаря
уклончиво относно собствеността на въпросните коне;
- Р.Ч., доколкото същият недвусмислено разказа, че правил ремонт на
вилата във вилното селище и изградил там навес за сено. Той беше
категоричен, че именно подсъдимият го Б. ангажирал за тези неща, като
заявил че ще му плати за труда, но не го направил. Посочи, че на два пъти
питал подсъдимия и той обещавал да плати, при което Ч. разчитал на
мъжката му дума, но така или иначе не се стигнало до плащане. Казаното от
този свидетел води до извода, че ако конете не са Б.и собственост на
подсъдимия, а на дружеството, представлявано формално от Б., то тогава М.
не би поемал ангажимент пред Ч. да му заплаща за труда, а би го насочил към
управителя на дружеството;
- И.Л., който вече стана дума, че е бившият кмет на с.К. и който
недвусмислено заявява, че е говорил с подсъдимия да се вземат мерки и да се
заградят животните, отглеждани във вилното селище. Заяви, че тогава М.
лично е обещал пред него, че ще вземе мерки, респ. не му е казвал, че ще
съобщава на някой друг да се вземат мерки. Всичко това иде да покаже, че
именно подсъдимият е съзнавал задължението си да отглежда или да
организира отглеждането на животните така, че те да не вредят и да
причиняват щети в съседните имоти;
- Д. Бончев, който е закупил малко конче лично от подсъдимия. След
като в присъствие на свидетеля Бончев в съдебно заседание съдът предяви
вещественото доказателство – компакт диска със запис от репортаж,
подробно описан по-горе и след като бе извършен оглед на ВД посредством
възпроизвеждане на видеозаписа, горепосоченият се разпозна на същия този
запис как говори пред журналиста за младо конче, което участва за първи път
в състезанието и за което казва, че Б.о придобито от организатора, от негови
кон и коБ.а. В съдебно заседание св.Бончев уточни, че под организатора е
имал предвид подсъдимия Р.М., както и че купил кончето от него, когато то
Б.о на 4 месеца, като заплатил 500 лв. за това. Категорично заяви, че го е
заплатил именно на подсъдимия, който не му дал никакъв документ за
продажбата. Спомни си и това, че когато е купил кончето, двамата с
подсъдимия не са се пазарили, а колкото му Б. поискал М., той толкова
платил. Това е поредното категорично доказателство, че ако М. не е Б.
собственик на конете, а такъв е Б.о дружеството, управлявано от Б., то
горният не би могъл така свободно продаде кон на Бончев.
12
Още по-категорично доказателство, че подс.М. е Б. собственик на
конете, които са Б.и оставени безнадзорно във вилното селище, се съдържа
във вещественото доказателство /ВД/ – 1 бр. компактдиск, съдържащ запис на
телевизионен репортаж, озаглавен „Т.ден в К.“, излъчен в ефира на
телевизията на „Т.“ ЕООД-Пазарджик на 26.02.2018 год. Това ВД, респ.
съдържащият се в него видеозапис не бе подложено на експертна оценка, т.к.
неговата автентичност н ебе оспорена от страните. На записа се вижда и чува
как първоначално подс.М. дава интервю пред журналист на въпросната
медия, в който казва: „Тази година умишлено мои коне не участват в
състезанието“. След предявяването на ВД и оглед на същото, посредством
възпроизвеждането на съдържанието на видеозаписа, подсъдимият се
разпозна категорично, но не успя на да обясни убедително защо казва, че
негови коне умишлено не участват тази година в състезанието. Заяви, че Б.
казал така, т.к. нямал коне по принцип, но ако това е Б.о вярно, то е меко
казано налудно да заявиш „тази година умишлено мои коне не участват …“.
Фактът, че М. е Б. собственик на коне се установява и от още едно
писмено доказателство – статия под заглавие „Валя Балканска и 100-те гайди
ще огласят К. на Т.ден“, публикувана на електронната страница на
новинарския сайт „П.“ на 20.02.2017г. по повод предстоящия празник в селото
/л.141-142 от съдебното дело. В края на тази статия е отразено: „Типично за
домакина на празненството Р.М., който е най-големият собственик на коне от
породата тежковози у нас …“.
С оглед на всичко казано до тук, категорично бе оборено защитното
твърдение на подсъдимия, че той не е Б. собственик на конете, които са Б.и
оставени на безконтролно отглеждане и са причинили инкриминираните
вреди.
Нещо повече – дори конете да бяха регистрирани на името на
дружеството „П.“ ЕООД, то пак нямаше да се промени изводът, че задължен
да положи грижи за тяхното стопанисване по начин, че да не се допусне
увреждане на съседни имоти, е Б. именно подсъдимият М.. Това е така,
защото безспорно бе установен и фактът, че Р.М. е Б. фактически собственик
и управител на гореспоменатото дружество, а св.Б. е Б. само формален такъв.
В своите неопровергани показания св.Б. подробно посочи, че е Б. помолен от
подсъдимия въпросното дружество да бъде регистрирано на негово име и той
се съгласил на това. Фактът, че св.Б. е Б. само формален собственик и
управител на дружеството се извлича и от нещо друго обективно установено.
Вече стана ясно, че на името на дружеството е Б. закупен имотът – сгР. и земя,
на която след това е реализирано вилното селище, т.е. този имот е Б.
материален актив на дружеството. Св.Б. заяви, че е Б. работник на
подсъдимия М., както и че последният, след като го освободил от работа
поискал да му прехвърли изцяло дружествените дялове, тъй като на
въпросното дружество се водели имоти. Факт е, че св.Б. абсолютно
доброволно е прехвърлил дружествените дялове на Р.М. и това е станало на
14.12.2018г., което може да бъде установено и при елементарна справка в
13
публичния Търговски регистър на Р България. Казано с други думи, ако
наистина св.Б. е Б. реален, а не само формален собственик и управител на
дружеството, той едва ли би се съгласил, след като е освободен от работа, да
прехвърли дружествените дялове на подсъдимия. Не следва да се забравя и
това, че в проведената между подсъдимия и св.Б. очна ставка първият не
отрече категорично, че е предложил на втория да регистрира формално
дружеството на негово име, а само заяви, че няма такъв спомен. Това е
поредната индиция, че именно св.Б. казва истината по повод регистрацията на
дружеството. Не е за пренебрегване и една фраза, която сякаш неволно в
очната ставка бе изпусната от подсъдимия, който каза, че се чувствал
престъпник едва ли не за това, че Б. осигурявал работа на 100 човека. Така
казаното от М. недвусмислено изразява неговото субективно отношение към
това, че св.Б. е Б. само формален управител и собственик на дружеството, а
реалният такъв, респ. реалният работодател за работещите в дружеството е Б.
М..
Не убягнаха от вниманието на съда и показанията на св.А.Д., дадени
при предходно разглеждане на делото по НОХД № 1589/2018г., в които сочи,
че Р.М. имал инвестиционни намерения, а именно с дружеството „П.“ да се
участва в някакви проекти и след това да се направи конна база в селото.
Тук е вече мястото да се вземе отношение към показанията на свидетеля
Л.В. /понастоящем покойник/, които той е дал по НОХД № 1589/2018г. и
които бяха приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 ал.1 т.4, пр.2-ро от
НПК. Този свидетел сочи, че работил за дружеството „П.“ без трудов договор
като овчар, но гледал и телетата. На така заявеното от него съдът не намери
основание да не се довери, но пък то е показателно и за това, че не е Б.
отговорен за стопанисването на конете във вилното селище. Свидетелят В.
обаче сочи, че конете Б.и на св.Б. и че същите Б.и пуснати да обикалят гората,
а той само ги хранел със сено. Пак според В., електропастирът функционирал
докато Б.и взети конете и откарани от вилното селище, но той не знаел кога е
станало това. Така заявеното от свидетеля е изключително неадекватно и
житейски нелогично, тъй като ако той не е знаел кога конете окончателно са
махнати от вилното селище, то няма как да знае, че до този момент
електропастирът е функционирал. Същият свидетел твърди, че работил във
вилното селище две години, а пред 2015 година вече не работил там, както и
че през 2017 година не е ходил да пасе овцете. От така заявеното съдът може
да направи извод, че св.В. е изключително ненадежден и неориентиран във
времето и пространството свидетел, тъй като през 2015 година категорично
във вилното селище не е имало коне, първо защото имотът е Б. закупен на
името на дружеството през 2016 година и същата тази година е Б.о създадено
вилното селище, като конете са Б.и откарани там от Р.М.. С оглед на всичко
това, съдът не дава вяра на показанията на свидетеля В. в смисъл, че според
него св.Б. идвал в селището почти всеки ден, а подсъдимият само ходел да
пие там по един два пъти в месеца. Коментирано беше вече по-горе, че една
голяма част от свидетелите заявяват недвусмислено, че подсъдимият живеел
14
във вилата, която се намирала във вилното селище. Заявеното от св.В., че „В.
му плащал по 20 лв. на седмица за това, че гледа животни“ също е
недостоверно и очевидно депозирано в стремеж да бъде оневинен
подсъдимият и да се внуши, че конете не са Б.и собственост на М..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна, подсъдимият Р.М. е осъществил престъпния
състав на чл.216 ал.5 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК като в
периода 05 - 10.10.2017г. включително, в землището на с.К., обл.Пазарджик, в
местностите „Зад Змейовец - Кръстопът“ и „Слатина“, при условията на
продължавано престъпление, по подробно описания по-горе начин, чрез
бездействие, изразяващо се в непредприемане на мерки и неоказване на
контрол върху действия на животни – свободно и безконтролно движещи се
коне, противозаконно е унищожил чужди движими вещи - посеви от сорго,
собственост на „*****“ ЕООД, представлявано към момента от Юл. В. З. от
с.К., обл.Пазарджик и посеви от люцерна, собственост на Н.Н.К. от същото
село, като е причинил вреди на значителна стойност в общ размер на 9626 лв.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички
обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите.
Съзнавал е, че в качеството си на собственик е следвало да полага дължимата
грижа при стопанисването на конете си, Б.о то лично или посредством
възлагане на трето лице, така че да бъде препятствана възможността те да
навлизат в чужди имоти и да причиняват вреди там. Той обаче е бездействал -
знаейки че първоначално поставеният от него електропастир в един момент е
спрял да функционира, той не е взел никакви мерки да го възстанови или пък
да постави ограждения в имота, където принципно са Б.и отглеждани конете,
които да препятстват излизането на животните от него и свободното им
движение в съседни местности и имоти. Настъпването на
общественоопасните последици, изразяващи се в унищожаване на процесните
чужди движими вещи - реколти от люцерна и сорго, по начина описан
подробно по-горе, е пряка и непосредствена последица от бездействието на
подсъдимия. Размерът на реално причинените имуществени вреди – 9626 лв.
надхвърля 14 минимални работни заплати /1 МРЗ към инкриминирания
период се равнява на 460лв., респ. 14 МРЗ – на 6440 лв./, с оглед на което е
налице квалифициращият признак значителни вреди.
Деянието е осъществено при условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, т.к. двете единични такива съответно на 5-ти
и 10-ти октомври 2017г., осъществяват поотедлно един и същ състав на
престъплението по чл.216 ал.1 от НК и са извършени през непродължителен
период от време, при идентична фактическа обстановка и еднородност на
вината, като последващото се е явило продължение на предшестващото.
15
Подсъдимият не е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си – унищожаването на реколтите от люцерна и сорго.
Този резултат дори му е Б. ненужен. Пряката му цел е Б.а да продължи да
отглежда във вилното селище животни, включително и конете си. В същото
време обаче, поради проявеното от него бездействие по повод непрепятстване
по никакъв начин на свободното и безконтролно движение на конете, той е
осъзнавал вероятността от настъпваното на съставомерните
общественоопасни последици, т.е. възможността конете му да навлязат в
чужди съседни имоти и да нанесат вреди в тях, в резултата на които ща се
стигне до увреждане на чуждото имущество. Вероятността от настъпването
на съставомерните последици не Б.а достатъчен контрамотив за М. и
преследвайки пряката си цел той се е съгласил с тяхното настъпване, т.е.
действал е с евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние – отчитайки начина на неговото извършване
и естеството на увредените вещи, особено на реколтата от сорго, която е на
немалка стойност, както и поради това, че е извършено при условията на
продължавано престъпление, което заслужава по-високата социална, морална
и правна укоримост.
Подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност.
Макар и неосъждан – реаБ.итиран по право /чл.86 ал.1, т.1 от НК/ за
осъждането му по НОХД № 1714/2001г. на РС-Пазарджик, той е негативно е
охарактеризиран по местоживеене.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в ниското
правно и обществено съзнание на дееца, което води до незачитането на
установения в страната правов ред и правото на собственост.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за
подсъдимия съдът прецени чистото съдебно минало и изминалия дълъг
период от време от момента на деянието до момента, в който се ангажира
отговорността на дееца, което е почти пет години. Отегчаващи отговорността
обстоятелства са негативните характеристични данни. Високият размер на
причинените вреди не се отчете като отегчаващо обстоятелство, т.к. той е
обективен елемент на правната квалификация на деянието – значителни
вреди.
С оглед на горното и като оцени относителната тежест на
горепосочените обстоятелства, съдът даде превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства като счете, че за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и генерална превенция
спрямо подсъдимия и обществото, на Р.М. следва да бъде наложено
16
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.
Предвид данните за личността на подсъдимия и най-вече чистото
съдебно минало, съдът прецени, че за неговото поправяне и превъзпитание не
се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание лишаване
от свобода, а поправително превъзпитателното въздействие спрямо дееца ще
може да бъде постигнато и с института на условното осъждане. С оглед на
това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. Още
повече, че при предходното разглеждане на делото подс.М. също е Б. осъден
условно, а към момента за него действа забраната за влошаване на
положението му.
При този изход на делото и след преценка на събраните
доказателства, а и предвид заключението на приетата съдебна-агрономическа
експертиза, съдът намери за основателен предявеният от ощетеното ЮЛ
против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД. Предвид конкретния
размер на причинените имуществени вреди, които не са възстановени до
момента, съдът осъди подс. Р.М. да заплати на гражданския ищец „*****“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в с.К. обл.Пазарджик, ЕИК: ***,
представлявано понастоящем от управителя Т. Кр. П., парична сума в размер
на 9076 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 10.10.2017г. до окончателното й
изплащане.
При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия М. да заплати сторените по делото разноски в размер на
202,86 лв., платими по сметка на ОД на МВР - Пазарджик, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик да заплати
4 % държавна такса върху размера на уважения граждански иск - сума в
размер на 363,04 лв., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 109,99
лв. – възнаграждение за явяване на вещо лице в с.з. и пътни разходи за св.С., а
на гражданския ищец „*****“ ЕООД да заплати разноски в размер на 890 лв. -
платен адвокатски хонорар.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:


17
Съобщи за изтекли лични данни