№ 204
гр. София , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000137 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби, съответно от
„Уникредит лизинг“ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. Г. П.-С. от САК и от Национална
агенция за приходите /НАП/, чрез пълномощника В. П. – и двете насочени против Решение
№ 260492/03.12.2020 г., постановено по т.д. № 7983/2012 г. по описа на СГС, ТО, с което
производството по посоченото дело по несъстоятелност на ЕТ„М и Д М. М.“ е прекратено и
е постановено заличаване на търговеца от търговския регистър.
Във въззивната жалба на „Уникредит Лизинг“ЕАД се правят оплаквания за
постановяване на атакувания съдебен акт в нарушение на материалния закон – ТЗ, в нормата
му на чл.613 във вр. с чл.632, ал.2, като се твърди, че първоинстанционният съд не е
съобразил факта, че определението му, с което производството по делото по
несъстоятелност е спряно на осн.чл.632, ал.1, във вр. с ал.1 ТЗ в случая е влязло в сила една
след произнасянето на ВКС с Определение № 628/19.11.2020 г. по т.д. № 292/2020 г.
При съобразяване на този факт следвало, че до датата на постановяване на обжалваното
решение едногодишният срок по чл.632, ал.2 ТЗ не бил изтекъл, поради което и не били
налице установените от ТЗ предпоставки за прекратяване на делото и заличаване на
несъстоятелния търговец от ТР.
По подробно изложени съображения в подкрепа на това оплакване се иска от
настоящата инстанция отмяна на обжалваното решение.
В жалбата на НАП се поддържа, че последното решение е неправилно, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон - Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение /ДВ бр.28/24.03.2020 г./, предвид че според
разпоредбите му срокът за привнасяне на определените от съда разноски за продължаване на
1
производството по несъстоятелност е спял да тече за времето на извънредното положение,
вкл. една седмица след публикуване на последните изменения в ДВ бл.44/13.05.2020 година.
Затова като не се произнесъл по молбата на този въззивник за възобновяване на
спряното производство, депозирана в рамките на едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ, а
постановил обжалваното решение, първоинстанционният съд действал в нарушение на
материалния закон и актът му се явявал неправилен, поради което и следвало да бъде
отменен.
В писмено становище несъстоятелния търговец поддържа правилност на обжалваното
решение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
Установява се от данните по първоинстанционното производство и от служебно
извършената справка в ТР при АВп по партидата на ЕТ„М и Д М. М.“ /н/, че с решение №
732/16.04.2019 г., постановено по т.д. № 7983/2012 г. по описа на СГС, на осн.чл.632, ал.5,
във вр. с ал.1 ТЗ производството по делото е било спряно и е указано на кредиторите на
несъстоятелния търговец, че ако в едногодишен срок от вписването на решението в ТР не
поискат възобновяването му, същото ще бъде прекратено, а търговецът – заличен.
Определението е вписано в ТР на 16.04.2019 г.
Същото е било обжалвано, като е потвърдено с решение № 225/16.10.2019 г.,
постановено по в.т.д.н. № 2781/2019 г. по описа на АС София. Срещу решението на
въззивната инстанция е подадена касационна жалба от „Уникредит Лизинг“ЕАД, по която е
образувано т.д. № 292/2020 г. по описа на ВКС. Произнасяйки се по него с Определение №
628/19.11.2020 г. касационната инстанция не е допуснала касационно обжалване на
решението на АС София.
При гореизложените релевантни за предмета на спора факти решаващият състав
приема, че жалбите на „Уникредит Лизинг“ЕАД и НАП са подадени в срока по чл.633, ал.1
ТЗ /обжалваното решение е обявено в ТР по партидата на дружеството в несъстоятелност на
08.12.2020 г., а жалбите са депозирани съответно на 15.12.2020 г. и на 16.12.2020 г. - по
куриер с дата на клеймото 15.12.2020 г./, от легитимирани лица по чл.629б ТЗ - и двамата
въззивници са кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност,
включени в одобрения от съда списък на приетите вземания, съгласно чл.693 ТЗ и имат
право да обжалват процесното решение.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка
на обжалваното решение въззивната инстанция установи, че то е валидно и допустимо, но
неправилно, предвид че при постановяването му неправилно са приложени императивни
материалноправни норми.
По отношение оплакванията, развити във въззивната жалба на „Уникредит Лизинг“ЕАД.
При гореустановените факти се налага извод, че в случая едногодишният срок по
чл.632, ал.2 ТЗ, в който длъжникът или кредитор е могъл да предплати разноските и да
поиска възобновяване на производството, е започнал да тече на 16.04.2019 г., когато
решението по чл.632, ал.5, във вр. с ал.1 е било обявено /вписано/ в ТР по партидата на
несъстоятелния търговец, независимо от последващото обжалване на това решение.
Този извод следва от изричната норма на чл.632, ал.2, изр.1 ТЗ, която не дава друга
възможност за тълкуване, освен че едногодишният срок започва да тече при всички случаи
от датата на вписване на решението по ал.1 в ТР.
Нормата е специална и дерогира общите разпоредби на ГПК, касаещи влизане в сила
на съдебните актове и произтичащите от този факт правни последици за страните и техните
2
правоприемници, предвид особения характер на производството по несъстоятелността и
неговите цели, като по приложението й няма спор в съдебната практика /Решение № 154 от
23.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 77/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 666 от 23.11.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1541/2018 г., II т. о., ТК . Определение № 346 от 28.06.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 784/2018 г., I т. о., ТК и др./.
Като се е съобразил с изложеното първоинстанционният съд е постановил
обжалваното решение при точно приложение на относимия към предмета на производството
материален закон –ТЗ и оплакванията във въззивната жалба на „Уникредит Лизинг“ЕАД,
развити в обратната насока, са правно несъстоятелни.
По отношение оплакванията за материална незаконосъобразност на същото решение,
поради несъотвествието му със Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, и по-специално измененията му с ПЗР на Закона за здравето, обн. ДВ
бр.44/13.05.2020 г.
Решаващият състав, при съобразяване на нормите на чл.3, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /ДВ, бр.28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г., изм. и доп. последно с ДВ бр.103 от 4.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г./ приема
тези оплаквания за състоятелни.
Това е така, защото съобразно цитираните правни норми, имащи императивен
характер, в случая едногодишният срок по чл.632, ал.2 ТЗ е спрял да тече за периода от
13.03.2020 г. до един месец след отмяна на извънредното положение. На основание § 13 от
ПЗР на Закона за здравето/ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по силата
на цитирания специален закон, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване
на този закон, т. е. от 21.05.2020 г. и съгласно чл.4 ЗМДВИП с още един месец след тази
дата, т. е. до 21.06.2020 г.
В случая при установеното по делото начало срока – 16.04.2019 г., до 13.03.2020 г. са
изтекли 10 месеца и 27 дни. Същият е започнал да тече отново след края на спрения срок по
силата на закона, т. е. от 21.06.2020 г. и е изтекъл на 24.07.2020 г.
Преди изтичането му – на 17.06.2020 г. НАП е депозирала по делото пред съда по
несъстоятелността молба с вх.№ 54646 /л.111 от делото/, с която е поискала възобновяване
на производството по несъстоятелност поради обстоятелството, че е налице достатъчно
имущество на длъжника за покриване разноските по несъстоятелността, а алтернативно, ако
съдът счете, че посоченото в молбата такова няма подобен характер, е поискала съдът да
посочи банкова сметка, по която да бъде привнесена сумата за разноски за издръжка на
производството.
Следва да се подчертае, че нито в обсъденото Решение № 732/16.04.2019 г., нито в
Определението под № 1819/01.04.2019 г., постановено по реда на чл.629б ТЗ, с което съдът е
определил сумата, необходима за покриване разноските в производството по
несъстоятелност за период от шест месеца, които да се привнесат от кредиторите в
едноседмичен срок от вписването на определението, не е била посочена банкова сметка, по
което това да бъде сторено.
По така депозираната от НАП молба съдът по несъстоятелността не се е произнесъл
преди постановяване на обжалваното решение, като на 19.06.2020 г. е поставил
разпореждане – да се докладва след връщане на делото.
Според изричния текст на чл.632, ал.4 ТЗ, ако в срока по ал.2 не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и
постановява заличаване на длъжника от ТР.
Следователно – горните правни последици могат да настъпят и съдът да ги съобрази в
3
решението си само, ако не са се изпълнили изрично посочените условия за възобновяване на
производството - в предвидения от закона срок да не е поискано или – да не е било
допуснато възобновяване на спряното производство.
По приложението на посочения текст е налице трайна и последователна съдебна
практика, обективирана в Решение № 99 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 59/2011 г., II т.
о., ТК . о., Решение № 101/28.01.2013 г. по т. д. № 149/2012 г. на І т. о., Решение №
212/26.11.2012 г. по т. д. № 512/2012 г. на ІІ т. о., Решение № 73/11.05.2012 г. по т. д. №
1117/2011 г. на ІI т. о., Решение № 203/05.02.2013 г./.
Съгласно същата, предвиденият в чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен срок е относим към
датата на подаване молбата за възобновяване на спряното по реда на ал. 1 производство по
несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на
достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл.629б ТЗ.
Възприема се също, че посочените две предпоставки подлежат на доказване в самото
производство и преценката за наличието или за отсъствието им е въпрос, касаещ
основателността на молбата по чл.632, ал.2 ТЗ.
Като е процедирал в разрез с така изяснения смисъл на относимата към предмета на
производството материалноправна норма, СГС е постановил обжалваното решение в
нарушение на материалния закон, предвид установеното безспорно в случая, че НАП, като
кредитор с прието вземане по реда на чл.693 ТЗ, е подал молба за възобновяване на
спряното производство по несъстоятелност в рамките на едногодишния срок от вписване
решението за спиране, в която е поискал изрично съдът да му посочи сметка, по която да
предплати определените разноски за продължаване производството по несъстоятелност.
Като не се е произнесъл по нея и по този начин не е съобразил настъпването на
предвидено в закона условие за възобновяване на производството по несъстоятелност,
първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да е отмени, а
делото да се върне на същия за произнасяне по подадената от въззивника НАП молба за
възобновяване на производството /Определение № 909 от 19.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
2312/2016 г., II т. о., ТК/.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260492/03.12.2020 г., постановено по т.д. № 7983/2012 г. по
описа на СГС, ТО.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по молбата на Национална агенция за
приходи с вх.№ 54646/17.06.2020 г. за възобновяване на производството по несъстоятелност.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5