Р Е Ш Е Н И Е
№ /10.05.2021 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На четиринадесети април две
хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н.С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 518 по описа за 2020 г.
И за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
образуването по искова молба от Гаранционен Фонд, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Граф Игнатиев“ 2 срещу Д.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***.
В исковата молба се
твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б.
"а", от Кодекса за застраховане(отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б.
"а", от Кодекса за застраховане изплатил по щета №
110792/01.09.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 515.00 лв.
при ПТП, настъпило на 10.08.2015г. на път VAR 2212 при км. 7 х 500, л.а.
„Ситроен Ксара“, с ДКН *****.
Твърди се, че виновен за
катастрофата е ответникът, който управлявайки л.а „Ситроен Берлинго“ с ДКН ****,
при движение по път VAR 2212 при км. 7 х 500 посока с. *****по време на
разминаване, не осигурява достатъчно голямо разстояние с насрещно движещия се
л.а. „Ситроен Ксара“, с ДКН *****, удря го като така причинява процесното ПТП.
В резултат на настъпилото ПТП ответникът виновно е причинил на л.а. „Ситроен
Ксара“, с ДКН ***** следните щети: увредени
предна лява врата, лайсна предна лява врата, преден ляв калник, мигач в
преден ляв калник, подкланик преден ляв ПВЦ, странично ляво огледало, преден
капак, ляв фар, облицовка предна броня +боя, лайсна лява в предна борня, джанта
предно ляво колело, предна лява гума Мишлин, еърбег пасажер – 2 бр., еърбег
седалка /облегалка водач, основа калник преден ляв, кормилна щанга лява, преден
ляв носач, полувал преден ляв, рамка радиатор. Остойностяването на щетите е
извършено въз основа на Методика за уреждане на претенции към Наредба № 24 за
задължителното застраховане и е в размер на 1861.05 лева. Стойността на
автомобила към момента на настъпване на ПТП-то е 2020 лева, поради което щетата
е определена като тотална и на 04.02.2016г. на пострадалата е изплатено
обезщетение в размер на 1515 лева.
Твърди се, че ищецът е
поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до деня на подаване на
исковата молба ответника не е погасил задълженията си.
Иска се на основание чл.
45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558,
ал. 7 от Кодекса за застраховането, ответника да бъде осъден да заплати на
Гаранционен фонд сума от 1 515.00 лв. представляваща изплатеното от Гаранционен
фонд по щета № 110792/01.09.2015г. обезщетение ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата, направените но делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран отговор от ответника.
В него се твърди, че
искът е недопустим, тъй като в чл.288, ал.14 от КЗ (отм.) е предвидена
възможност Гаранционен фонд да поиска установяване на вземането си по реда на
заповедното производство по чл.417 ГПК, което не е сторено.
Твърди се, че вземането е
погасено по давност – изминали са повече от 5 години от датата на увреждането.
Твърди се, че ответника
не е надлежна страна в процеса, тъй като не е собственик на автомобила и не е
задължен да сключва застраховка ГО.
Твърди се, че иска е
неоснователен. Твърди се, че ищецът
произволно е определил обезщетението за пострадалия автомобил като не е отчел,
че част от детайлите на увредения автомобил могат да се продадат, не е отчел,
че автомобилът е бил на 15 години като е изчислил сума за възстановяването му в
размер на 1519.73 лева с нови части и
материали. Твърди, че в случая следва да се приложи коефициент за овехтяване на
вложените при ремонта части, че не е извършен оглед на увредения автомобил.
Твърди се, че не са
доказани предпоставките на чл.45 ЗЗД – няма посочен механизъм на ПТП, че щетите
са в причинна връзка с него, че за поправянето им е необходима претендираната
сума.
Оспорва всички писмени
документи по съдържание и достоверност на датите.
В хода на проведените
открити съдебни заседания ищецът не изпраща представител, в писмено становище
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, ответникът чрез процесуалния си
представител моли да
бъде отхвърлен предявения иск, тъй като ответника не е собственик на лекия
автомобил, който е причинил ПТП-то, и двата автомобила участници в ПТП-то имали
вина за неговото настъпване, претенцията била завишена.
Съдът, след като прецени
събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От протокол за ПТП №
1448887/10.08.2015 г.; писмо с вх. № 07-00-29-227/23.10.2015 г.; справка за база данни на информационен център
към гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании
за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилиста, писмо с вх. № 07-00-29-227/01.09.2015 г. се установява, че на 10.08.2015г. ответникът Д.Д. управлявайки лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с
ДКН ****, собственост на „Юбинет“ ЕООД при движение по път VAR 2212 при км. 7 х
500 посока с. *****по време на разминаване, не осигурява достатъчно голямо
разстояние с насрещно движещия се лек автомобил „Ситроен
Ксара“, с ДКН *****, собственост на А.А.удря го като така причинява ПТП с
материални щети по ударения автомобил – деформация по преден ляв калник, лява
предна врата и др.. За автомобилът, управляван от ответника Д. е нямало
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Тя е била
прекратена на 06.08.2015г..
От уведомление за имуществени
вреди; доклад по щета за имуществени вреди № 11 0792/01.09.2015 г.;
заключителна техническа експертиза по щета № 110792/2015 г. от 26.10.2012 г.;
заключителна техническа експертиза по щета № 110792/2015 г. от 26.10.2015 г.;
техническа експертиза по щета №110792/2015 за сумата от 1861,05 лв.;
заключителна техническа експертиза по щета № 110792/2015 от 26.10.2015 г.;
техническа експертиза по щета № 110792/2015 за сумата от 1519,73 лв.; опис на
претенция № 70-04000-00437/15/14.08.15 г. от 26.09.2008 г.; опис на претенция №
70-04000-00437/15/14.08.15 г. от 10.09.08 г.; свидетелство за регистрация част
І (прекратена регистрация); преводно нареждане за сумата от 1515,00 лева се установява, че на 14.08.2015г. А.А.е
подала уведомление до
Гаранционния фонд за имуществени вреди, причинени й в резултат на ПТП-то от
10.08.2015г.. По уведомлението е образувана щета № 110792/01.09.2015г.. По
щетата са извършени два огледа и са констатирани следните увреждания по лек
автомобил „Ситроен Ксара“, с ДКН *****: предна лява врата, лайсна предна лява
врата калник преден ляв мигач в калника Подкалник ПВЦ преден ляв, ляво
странично огледало, преден капак, фар ляв, облицовка предна броня, лайсна
предна броня, лява джанта стоманена предна лява гума, предна лява 85/65/14,
въздушна възглавница водач и пътник въздушна възглавница в предна лява
облегалка, централа въздушна възглавница, основа преден ляв калник кормилна
щанга предна лява, носач преден ляв, полувал преден ляв, рамка радиатор.
Стойността на ремонта е изчислена на 1861.05 лева. Стойността на автомобила към
момента на настъпване на ПТП-то е определена на 2020 лева по каталог SuperSchwake Band I * Buch 1 10/2010, с.286, р.11, колона 2000, поради което щетата е определена като тотална и на
04.02.2016г. на пострадалата е изплатено обезщетение в размер на 75 % или 1515
лева. На 02.02.2016г. регистрацията на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с ДКН *****
е прекратена.
От НП №
15-0324-000236/17.08.2015 г. от РУ Провадия при ОД на МВР Варна – протокол за
ПТП № 1448887; наказателно постановление № 15-0324-000236/17.08.2015 г.; акт №
0141/10.08.2015 г. се установява, че на ответникa нa 20.08.2015г. му е съставен АУАН № 0141 затова,
че на 10.08.2015г. ответникът Д.Д. управлявайки лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДКН ****, собственост на „Юбинет“ ЕООД
при движение по път VAR 2212 при км. 7 х 500 посока с. *****по време на
разминаване при ляв завой, не осигурява достатъчно голямо разстояние с насрещно
движещия се лек автомобил „Ситроен Ксара“, с ДКН *****, собственост на А.А.и се
блъска в него като така причинява ПТП с материални щети – нарушение на чл.44,
ал.1 от ЗДвП. По този АУАН на ответника е издадено НП №
15-0324-000236/17.08.2015 г. от Началника на РУ Провадия при ОД на МВР Варна, с
което на ответника е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.179,
ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗдВП. НП е получено от ответника на
10.09.2016г.
От регресна покана с изх. №
ГФ-РП-476/05.07.2016 г.; известие за доставяне от 11.09.2016 г. се установява,
че ищецът е изпратил на ответника регресна покана по щета № 110792/2015 г. от
26.10.2012г. за сума в размер на 1552 лева, представляваща обезщетение за
виновно причинени имуществени вреди с лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ ****,
управляван без задължителна застраховка „ГО“ при ПТПП от 10.08.2015г..
Ответникът е получил поканата на 11.07.2016г..
От приетата по делото САТЕ,
която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, се установява, че
механизмът на настъпване на процесното ПТП е следния на 10.08.2015год. около
14.20 часа Д.Г.Д. управлявайки л.а. „Ситроен Берлинго”
с peг. №**** по време на движение по път VAR 2212 при км. 7X500 посока с. *****при
разминаване с насрещно движещия се л.а.”Ситроен Ксара” с peгс. № *****, не е
осигурил достатъчно странично разстояние, в резултат на което настъпват
материални щети по двете странични леви страни на МПС-ва.
Налице е причинно следствена
връзка между ПТП и повредите на процесиите автомобили. Щетите в лявата
странична част по тях са настъпили в момент на разминаване на двете насрещно
движещи се МПС-ва.
Първоначалната стойност/в ново
състояние/ съгл. стр. 141, ред 11, колона дясна от каталог Шваке е била 14 239
Евро X 1.95583 = 27 850 лева. Според приложение №2 към чл.15, ал.4 от посочената методика, остатъчната
стойност е 7%, което се равнява на 27 850лева X 0.07= 1 950лева.
Действителната остатъчна
стойност на процесният автомобил, според годините на експлоатация след годината
на производство, в съответствие с единната Методика по Наредба 24 за
задължителното застраховане възлиза на 1 950лева.
Извършени са два огледа и опис
на претенцията за уврежданията по л.а. Ситроен Ксара с per. №В 7599ВА общо 20 позиции.
От тях 16 броя детайли са за смяна/неподлежащи на възтановяване и 2броя са с
лека и 2бр. са със средна степен на увреждане. Шест детайла/части/ са и за
боядисване след възстановяването и подмяната им. Увредените елементи по
автомобила са следните: предна лява врата, лайсна предна лява врата калник
преден ляв мигач в калника Подкалник ПВЦ преден ляв, ляво странично огледало,
преден капак, фар ляв, облицовка предна броня, лайсна предна броня, лява джанта
стоманена предна лява гума, предна лява 85/65/14, въздушна възглавница водач и
пътник въздушна възглавница в предна лява облегалка, централа въздушна
възглавница, основа преден ляв калник кормилна щанга предна лява, носач преден
ляв, полувал преден ляв, рамка радиатор. Крайна сума за щетата с приложен коефициент за овехтяване на частите,
труд за демонтаж, монтаж и възтановяване на детайли с боя за конкретното МПС,
възлиза на обща стойност 2 264 лева.
Действителната стойност на
увредения автомобил към момента на настъпване на ПТП-то е 1950 лева, определена
според стр. 141, ред 11, колона дясна от Super Schwacke 9/2002 и Приложение №2
към чл. 15, ал.4 от
Наредба 24 за задължителното
застраховане. Щетата е на стойност 2 264 лева, т.е. тотална-надвишаваща 80% от
действителната стойност на лекия автомобил.
При установяване на запазени
части, размерът на дължимото застрахователно обезщетение от гаранционния Фонд,
което следва да се изплати при тотална настъпила щета съгл. чл.22 от Методиката
към датата на настъпване на застрахователното събитие не може да бъде под 75%
т.е. 1462.50 лева
В конкретния случай,
обезщетението предложено в заключителната техническа експертиза по щета №110792
от 2015год. от Гаранционния фонд е 1 515 лева т.е. 77.7% и е изплатено на
4.02.2016год. в 13.24часа по банков път чрез банка Uni Credit Bulbank.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е осъдителен
иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ (отм.) ответника да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. С., ул.
“Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 1515 лв., представляваща изплатено от
ищеца в полза на третото пострадало лице А.А.А. обезщетение по щета №
110792/01.09.2015г. дължимо от ответника – делинквент, който към момента на
настъпване на пътно-транспортното произшествие – 10.08.2015г., е управлявал лек
автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДКН ****, собственост на „Юбинет“ ЕООД без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 30.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ищеца е да
докаже, че е настъпило процесното ПТП, за което е виновен ответника и в
резултат, на което са настъпили имуществени щети по лек автомобил „Ситроен
Ксара“, с ДКН *****, размера на щетите, пазарната стойност на увреденото МПС,
липсата на застрахователни правоотношения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДКН **** и
изплащането на посоченото обезщетение на пострадалото лице в посочения от ищеца
размер.
Ответникът следва да
установи, че вземането е погасено по давност.
Разпоредбата на чл. 288,
ал. 12 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск
за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя
на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а” КЗ.
От справка за база данни
на информационен център към гаранционен фонд, на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилиста, писмо с вх. № 07-00-29-227/01.09.2015 г. се доказа, че за лек
автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДКН ****, собственост на „Юбинет“ ЕООД
застраховката „ГО“ на автомобилистите е била прекратена на 06.08.2015г., т.е.
към момента на настъпване на процесното ПТП – 10.08.2015г. за автомобилът е
нямало сключена застраховка „ГО“.
От протокола за ПТП, издадения
на ответника АУАН и НП, САТЕ се установи, че на 10.08.2015г. ответникът,
управлявайки л.а. „Ситроен Берлинго” с peг. №**** по време на движение по път
VAR 2212 при км. 7X500 посока с. *****при разминаване с насрещно движещия се
л.а.”Ситроен Ксара” с peгс. № *****, не е осигурил достатъчно странично
разстояние, в резултат на което настъпват материални щети по двете странични
леви страни на МПС-ва. Виновен за настъпване на конкретното ПТП е ответника.
Материалните щети по него посочени в двата извършени огледа и в приетата по
делото САТЕ са в пряка причинна връзка с причиненото от ответника ПТП.
Предвид настъпилото ПТП и
подаденото уведомление за него от увреденото лице А. А. до Гаранцинния фонд е
извършена оценка на нанесените му щети констатирана е тотална щета и на
04.02.2016г. на пострадалата е изплатено обезщетение в размер на 75 % от
дадената оценка на лекия й автомобил „Ситроен Ксара“ или 1515 лева.
От изпратената до
ответника регресна покана и обратна
разписка се установи, че ищцовото дружество е поискало от ответника да му
изплати заплатеното на А. обезщетение по процесното ПТП. Ответникът не твърди
да е изплатил същото и по делото не се събраха доказателства в тази насока.
Според разпоредбата на
чл.193, ал.4 от КЗ (отм.) тотална щета на МПС е налице, когато има увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност. Необходимите разходи при парично обезщетение се
определят въз основа на експертна оценка. В случая е налице тотална щета на
пострадалия лек автомобил. Видно от приетата по делото САТЕ, чието заключение
съда приема за меродавно предвид, че е изготвена съобразно разпоредбите на ГПК
действителната стойност на увредения автомобил към момента на настъпване на
ПТП-то е 27 850 лева, определена според стр. 141, ред 11, колона дясна от Super
Schwacke 9/2002 и Приложение №2 към чл. 15, ал.4 от Наредба 24 за
задължителното застраховане. Щетата е на стойност 2 264 лева т.е. надвишава с
повече от 80 % стойността на автомобила. Дължимото застрахователно обезщетение
от гаранционния Фонд, което следва да се изплати при тотална настъпила щета
съгл. чл.22 от Методиката към датата на настъпване на застрахователното събитие
не може да бъде под 75% т.е. 1462.50 лева. В случая обезщетението предложено в
заключителната техническа експертиза по щета №110792 от 2015 год. от Гаранционния фонд е 1 515 лева
т.е. 77.7%. Разликата в определените обезщетения от Гаранционния фонд и от САТЕ
се дължи на разликата в използваните каталози Шваке. Гаранционния фонд е
използвал каталог SuperSchwake Band I * Buch 1 10/2010, с.286, р.11, колона
2000, според който стойността на процесното МПС към деня на настъпване на
ПТП-то е 2020 лева, а вещото лице е изполвало Super Schwacke 9/2002 стр. 141,
ред 11, колона дясна, според който стойността на процесното МПС стойността на
процесното МПС към деня на е 1950 лева. Съдът намира разликата между
направените две оценки за незначителна и предвид разпоредбата на чл.22, ал.2 от
Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, по задължителна застраховка "гражданска
отговорност" на автомобилистите, ищецът правилно е определил обезщетението
за тотална щета, което е изплатил на А. А..
Съдът намира за
неоснователно възражението на ищеца, че той не е надлежен ответник по делото,
тъй като не е собственик на лек автомобил „Ситроен Берлинго” с peг. №****, с
който е причинено процесното МПС. Съгласно чл.257, ал.1 от КЗ (отменен), обект
на гражданска отговорност на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите лица за причинените от тях на трети лица вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, като съобразно
ал.2 застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая се установи,
че за лек автомобил „Ситроен Берлинго” с peг. №**** е нямало валидно сключена
застраховка „ГО“ към 10.08.2015г., че ответника е управлявал лекия автомобил
като е причинил процесното ПТП и е отговорен за настъпилия деликт. На основание
чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Поради това надлежен ответник по делото е ответника.
Неоснователно е
възражението на ответника, че иска е недопустим, защото ищеца може да потърси
защита на правата си с подаване на заявления по чл.417 ГПК. Право на ищеца е да
избере по кой ред ще поиска защита на правата си дали чрез подаване на
заявление по чл.417 ГПК или чрез подаване на иск. Не е задължително за ищеца да
подава първо заявление по чл.417 ГПК, за да бъде допустимо последващо
предявяване на иск.
Възражението на ответника
за съпричиняване от А. А. на щетите по нейното МПС е неоснователно. От
изготвената по делото САТЕ се установи, че единствено ответника е виновен за
настъпването на процесното ПТП, съответно и на щетите от него.
Възражението на ответника
за завишен размер на изплатеното от ищеца на А. обезщетение също е
неоснователно. От преписката по щетата и от изготвената САТЕ се установи, че
ищеца е определил заплатеното обезщетение на А. съобразно Приложение №2 към чл.
15, ал.4 от Наредба 24 за задължителното застраховане и чл.22, ал.2 от Методика
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, по задължителна застраховка "гражданска отговорност" на
автомобилистите. На вещото лице не бе поставен въпрос да определи в експертизата
стойността на увредения автомобил и щетите му по начин различен от Приложение
№2 към чл. 15, ал.4 от Наредба 24 за задължителното застраховане и чл.22, ал.2
от Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства. Обстоятелството, че в открито съдебно заседание на
14.04.2021г. вещото лице посочи, че пазарната цена на пострадалото МПС е около
1000 лева е ирелевантно, тъй като вещото лице не е правило конкретни проучвания
по този въпрос, защото не му е поставена такава задача.
Възражението на ответника
за погасяване по давност на процесното вземане е неоснователно, тъй като
основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на
вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на Гаранционен
фонд за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица
в лимитативно предвидените случаи, а не наличието на застрахователно
правоотношение. Следователно давността започва да тече от датата на заплащане
на обезщетението, което в случая е
04.02.2016г., като исковата молба е депозирана в рамките на общия
петгодишен давностен срок на 29.06.2020г. по пощата и заведена в РС Провадия на
30.06.2020г.. Следва да се посочи, че регресното право на Гаранционен фонд да
иска от причинителя на вредата това, което е платил на увреденото лице, както и
суброгационното му право да встъпи в правата, които увреденото лице има срещу
причинителя на вредата са аналогични на регресното и суброгационно право на
застрахователя по чл. 213 КЗ (отм.), като по въпросите за погасителната давност
спрямо регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд
съществува задължителна практика, обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77 г. Тези
въпроси се разрешават непротиворечиво и в постановени по чл. 290 ГПК решения на
ВКС - решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г., II т.о., решение №
173 от 30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009 г., II т.о., решение № 53 от 16.07.2009
г. по т.д. № 356/2008 г., I т.о., решение № 2 от 02.02.2011 г. по т.д. № 206/2010
г., II т.о., решение № 15 от 04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г., II т.о. и
др., в които се приема, че регресните суброгационни искове на застрахователя и
Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който
застрахователят, Гаранционният фонд изплати обезщетенията на правоимащите лица.
Предвид гореизложеното предявения иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът е претендирал
разноски и такива му се дължат предвид изхода по делото. Разноските сторени от
ищеца са в размер на 60.60 лева за
държавна такса, 250 лева депозит за вещо лице по изготвената САТЕ. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 310.60
лева.
Мотивиран от горното, Провадийският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.288, ал.12 от КЗ във вр. с чл. 288, ал.
1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Гаранционен
фонд, с адрес гр. С., ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 1515 лв.,
представляваща изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице А.А.А.
обезщетение по щета № 110792/01.09.2015г. дължимо от ответника – делинквент, който
към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 10.08.2015г., е
управлявал лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДКН ****, собственост на „Юбинет“
ЕООД без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.06.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. С., ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 сумата
от 310.60 лева, представляващи сторените
разноски от ищеца в производството, на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………