Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 20.12.2019 г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на втори
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 342/
2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на З.П.П. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), № 01-6500/ 8983#13/
21.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Претендира се незаконосъобразност на оспорения акт поради съществено нарушение
на административнопроизводствените правила,
противоречие с относимите материалноправни
разпоредби инесъответствие
с преследваната от закона цел. Сочи се, че условията и реда за прилагане на
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013
г., са подробно описани в Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. Посочва се също, че по отношение подаването на заявление в чл.60 от
тази наредба е налице препращане към Наредба № 5. Съгласно чл.7, ал.1 и 2 на
Наредба № 11, Агроекологичните дейности или
направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този
срок започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за
подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и
"Заявление за плащане", през всяка следваща година до изтичане на петгодишния
срок за подпомагане се подава "Заявление за плащане". Твърди се, че
не е спорно между страните, че между същите е налице такъв петгодишен
ангажимент. При подаване на заявление за плащане в определения срок съгласно
чл.8, ал.2 от Наредба № 11, кандидатите за подпомагане следва да отбелязват в
заявленията кода на съответната дейност срещу всеки парцел, животно или пчелно
семейство, като кодовете на агроекологичните дейности
и техните комбинации са посочени в приложение № 1б на Наредба № 11. Поради
изложените основания за незаконосъобразност
се прави искане да се отмени АУПДВ. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от пълномощник и се претендират деловодни разноски.В представена
писмена защита посочва съображения за незаконосъобразност на оспорения акт,
идентични с изложените в жалбата.
Ответникът – Заместник-изпълнителен директор
на ДФЗ, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Изразява
становище, че АУПДВ е издаден въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване
на агроекологичен ангажимент по Мярка 214 „АЕП” с
изх. №*** от *** г., за Кампания 2016 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност и от лице, правната сфера на което се засяга по
неблагоприятен начин от оспорената заповед.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните не съществува спор по фактите,
че жалбоподателката е регистрирана с уникален
регистрационен номер (УРН) *** по подадено заявление на 13.05.2013 г. за
подпомагане и е одобрена за участие по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) през 2013 г. По подадени
заявления са били изплатени следните суми: през 2013 г. – *** лв.; през 2014 г.
– *** лв. и през 2015 г. – *** лв., или общо за трите години – *** лв.
По подаденото заявление за плащане през 2016
г. са констатирани непълноти и З.П. е уведомена да отстрани същите в определен
срок, което не е направила. Поради неотстраняване на нередовностите
по това заявление е прието, че за 2016 г. жалбоподателката
няма валидно подадено заявление за кампания 2016 г. Издадено е Уведомително
писмо, изх.№ ***/ *** г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за
кампания 2016 г. Според отбелязване върху този документ той е бил получен на
12.04.2017 г. от З.П. *** и оспорен по административен ред пред горестоящия административен орган – Министър на земеделието
и храните. Във връзка с това оспорване, със Заповед № ***/ *** г. на заместник
ИД на ДФЗ производството е било спряно производството по администриране/ обработка
на заявление за подпомагане за кампания 2017 г., подадено на 29.06.2017 г. Със
Заповед № ***/ *** г. производството по обработка на заявлението е било
възобновено с мотиви, че З.П. е УП, изх.№ ***/ *** г. на заместник изпълнителния
директор на ДФЗ за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., е влязло в сила. В заповедта за
възобновяване са изложени съображения, че бенефициера
е оспорил по административен ред УП пред министъра на земеделието и храните,
който не се е произнесъл в предвидения в АПК срок. В заповедта за възобновяване
е посочено, че поради неоспорване на УП по съдебен ред, се е преклудирало правото на жалба срещу уведомителното писмо за
прекратяване на агроекологичен ангажимент за кампания
2016 г.
След влизане в сила на УП, изх.№ ***/ *** г.
на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. З.П. е била уведомена, на
основание чл.26, ал.1 от АПК, за откриване на производство по издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. Това уведомление е получено от
лицето на 13.12.2018 г. и на 27.12.2018 г. е представила възражение, в което
твърди, че е подала жалба до министъра на земеделието и храните и тъй като до
настоящия момент липсва произнасяне, то уведомителното писмо за прекратяване на
агроекологичния ангажимент по направление ВПС-1 за
кампания 2016 г. не е влязло в сила.
На 21.08.2019 г. е издаден АУПДВ, оспорен в
настоящото производство. Съгласно посоченото в него той се издава на основание
чл.27, ал.3 и 4 от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, чл.5, §1 и 2 от
Регламент (ЕО) № 1698/ 2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на
процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за
подпомагане на развитието на селските райони и чл.80, §1 и 2 от Регламент (ЕО)
№ 1122/ 2009 на Комисията от 30 ноември
2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №73/
2009 г. на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната
система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на
земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за
прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/ 20017 на Съвета относно кръстосано спазване
на предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския
сектор и влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с изх.№ ***/ *** г., във
връзка и на основание тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т.д. № 4/
2013 г. на ОСС на ВАС. В АУПДВ е посочено, че не се уважава възражението,
подадено срещу уведомлението за откриване на производство по издаване на АУПДВ,
тъй като изложените доводи не обосновават прекратяване на откритото
производство за издаване на АУПДВ.
При така установената фактическа обстановка
АС – Кърджали приема, че подадената жалба е неоснователна.
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
орган – Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, предвид разпоредбата на чл.20а,
ал.4 от ЗПЗП, която в приложимата й редакция (обн.
ДВ, бр. 12 от 2015 г., доп. бр. 2 от 2018 г.), предвижда, че изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда съобразно териториалната им компетентност. В изпълнение на това
правомощие, с представената по делото Заповед № *** от *** г., изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния
директор на фонда, правомощия да издава и подписва писма за откриване на
производство по издаване на АУПДВ по мярка 214 „Агроекологични
плащания“, както и АУПДВ по тази мярка. Посочената заповед за делегиране на
правомощия е валиден административен акт до нейната отмяна, като е без значение
обстоятелството, че делегиращият тези правомощия административен орган към
момента не заема длъжността, към която принадлежат правомощията. Поради
изложеното и вида на оспорения акт, същият се явява издаден от лице, действащо
при надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата
материална и териториална компетентност.
При постановяване на
АУПДВ са спазени административнопроизводствените правила
в Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Правилно е приложен и
материалния закон.
Съгласно изложените
мотиви в оспорения АУПД той се издава на основание влязъл в сила Акт за
прекратяване на изх.№ ***/ *** г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за
кампания 2016 г. На основание чл.168, ал.1 от АПК следва да се провери
правилността на посочения извод, макар и да липсват доводи в жалбата в този
смисъл. При анализ на събраните доказателства АС – Кърджали приема, че
констатацията за влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичния
ангажимент е правилна. Уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент е получено лично от З.П. на
12.04.2017г. Това УП е оспорено по административен ред пред горестоящия
административен орган – Министъра на Земеделието и храните с жалба, вх. № ***/ ***
г., копие от която е изпратено на 04.05.2017г. до ИД на ДФЗ с указания, че на
основание чл.91 от АПК може да преразгледа въпроса и да оттегли оспорения АА.
На 23.05.2017г. заместник ИД на ДФЗ
заявява, че поддържа становището си в оспореното УП. До настоящия момент липсва
произнасяне от министъра на Земеделието и храните по жалбата на З.П. срещу УП
за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
214 „Агроекологични плащания“.
От копие на жалбата
на З.П. до министъра на земеделието и храните се установява, че тя е заведена
под № ***/ *** г. Съгласно чл.97, ал.1 от АПК, в двуседмичен срок от получаване
на преписката министърът на земеделието и храните е следвало да се произнесе по
жалбата. В ал.5 на чл.97 от АПК е предвидено, Когато компетентният да разгледа
жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1,
законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез
административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване
по съдебен ред. От приобщените документи няма данни, нито твърдения от жалбоподателката, че УП изх. № ***/ *** г., за прекратяване
на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“, ПРСР 2007-2013 г. е оспорено по съдебен ред. При това положение,
непроизнасянето на горестоящия административен орган
– министър на земеделието и храните в предвидения в чл.97, ал.1 от АПК срок, не
съставлява мълчалив отказ, защото в чл.97, ал.5 от АПК е предвидена възможност
за оспорване на адиминистративния акт по съдебен ред
в срока по чл.149, ал.3 от АПК. Непроизнасянето на горестоящия
административен орган в законоустановения срок има за
последица стабилитет на оспорения пред него административен акт. Т.е., в
резултат бездействието на министъра на земеделието и храните и непредприемането
на действия от жалбоподателката за оспорване по
съдебен ред на УП за прекратяване на агроекологичния
ангажимент, това уведомително писмо е влязло в сила. Произнасянето на министъра
на земеделието и храните, отхвърляйки жалбата, след посочения срок, не дава
възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред,
тъй като не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира
изтеклия срок. В този смисъл е ТР № 6 от
30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия.
От изложеното следва,
че е приключило производството по оспорване на УП изх. № ***/ *** г., за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“, ПРСР 2007-2013 г. и това уведомително писмо е влязло в сила поради
неоспорване по съдебен ред в срока по чл.149, ал.3 от АПК. Прекратяването на агроекологичния ангажимент е с правно основание по чл. 67, ал. 1 от Наредба
№ 11, поради неподадено заявление за 2016 г. Именно този акт е основанието за
издаване на оспорения в настоящото производство АУПДВ. В този смисъл всички
въпроси относно наличието или липсата на предпоставките, въведени в правните
норми, водещи до прекратяване на ангажимента са относими
към издаването на акта за прекратяване, съответно – са предмет на проверка при
оспорване на неговата законосъобразност. Наличие на хипотезата на форсмажорни
или изключителни обстоятелства са извън обхвата на съдебния контрол върху последващия АУПДВ, като е прието в Решение № 7519 от
22.06.2015 г. по адм. д. № 5269/2015 на ВАС.
Фактическите и правни основания, на които е издаден оспореният АУПДВ, са ясно
посочени – прекратен с нарочен административен акт агроекологичен
ангажимент, поради неспазване на задължението, предвидено в чл. 67, ал. 1 от
Наредба № 11. По смисъла на цитираните разпоредби прекратяването в тази
хипотеза има за самостоятелна правна последица възстановяване на получената
финансова помощ в предвидените от чл. 18, ал. 4 размери.
Поради изложените
съображения АС – Кърджали приема, че оспореният АУПДВ е законосъобразен, а
подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на
спора е основателно искането на пълномощника на ответника за присъждане на
деловодни разноски. Същите следва да се определят по реда на чл.78, ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.173, ал.2, предл.5-то от
АПК, Съдът:
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на З.П.П. от ***,
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане, № 01-6500/ 8983#13/
21.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Осъжда З.П.П. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Държавен фонд
„Земеделие” с Булстат *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: