РЕШЕНИЕ
№ / 29.03.2022 г. гр.
С.З. В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 01.03. 2022 година
В публично
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретар Антонина Николова, като разгледа докладваното от съдията
СИМИТЧИЕВ
т.д. № 1304 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
съобрази:
Производството е
образувано по искова молба от М.Е.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** срещу ’’ З.К. Л.И.” АД, със седалище и
адрес на управление гр. С., *****, с ЕИК: *****.
В исковата молба се
твърди, че на 27.04.2019 г. около 18:55 ч. в гр. С.З.на кръстовището на бул. „*****
и ул. *****настъпило ПТП между ППС марка „Ш.“, модел “А.“ с ДКН СТ *** СМ,
собственост на и управлявано от Т.А.А., ЕГН: **********, и ППС марка „А.“,
модел “**“ с ДКН СТ **** СН, собственост на Г.И.Д., ЕГН: **********, и
управлявано от В.И.И., ЕГН: **********. Твърди се, че механизмът на ПТП е
следният: Лек автомобил марка „Ш.“, модел “А.“ с ДКН СТ *** СМ, управляван от Т.А.А.,
се движи в посока запад - изток по бул. „*****. Същият не спазва сигнализацията
на поставения на кръстовището светофар и преминава на червен светлинен сигнал,
вследствие на което настъпва удар между него и лек автомобил марка „А.“, модел
“**“ с ДКН СТ **** СН, управляван от В.И.И.,*** в посока север при зелен сигнал
на светофарната система. Вследствие настъпилото ПТП, пътуващата в лек автомобил
„Ш. А.“ М.Е.К. получава следните травматични увреждания: Гръдна травма -
фрактури на 1, 2, 3, 4 и 5 десни ребра; контузия на десен бял дроб; набиране на
въздух в дясна плеврална кухина, наложило оперативна намеса - торакоцентеза.
Фрактура на дясна ключица. Контузия на дясна тазобедрена става. Фрактура на
таза в дясно.
Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е виновното
поведение на водача на ППС марка „Ш.“, модел “А.“ с ДКН СТ *** СМ Т.А.А., който
е предприел преминаване в посока изток по бул. „***** без предимство, при
червен сигнал на светофарната система, вследствие на което настъпва удар между
двата леки автомобила.
Посочва, че за увреждащия лек автомобил марка „Ш.“, модел
“А.“ с ДКН СТ *** СМ, управляван от водача Т.А.А., е налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ’’З.К. Л.И.” АД,
обективирана в застрахователна полица BG 22/119000096079 със срок на валидност
от 00:00 ч. на 01.01.2019 г. до 23:59 ч. на 31.12.2019 г., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 27.04.2019 г., същият е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
По повод настъпилото ПТП е образувано ДП №61/27.04.2019
г. по описа на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР С.З..
Ищцата счита за установено, че получените от нея телесни
увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното
поведение на водача Т.А.А..
След настъпване на пътнотранспортното произшествие и
получените травми, М.К. е приета в Клиника по гръдна хирургия към УМБАЛ „П.Д.С.К.“
АД поради травми в областта на главата, гръдния кош и таза. Посочва се, че травмирани
са различни части от тялото й, поради което тя изпитва болки в контузионните
места, като особено силни са тези в областта на таза и гръдния кош. След
извършен преглед и направени изследвания, е установено наличие на свободна
въздушноеквивалентна колекция в плевралната кухина, което е наложило
извършването на оперативна интервенция - торакоцинтеза. Вследствие на
пътнотранспортното произшествие, пострадалата е получила фрактура на ключицата,
която налага носенето на ортеза. Дълго време след настъпване на ПТП, ищцата се
е придвижвала с чужда помощ и помощни средства. Твърди се, че към настоящия
момент, тя все още изпитва болки и не може да извършва никакви физически
натоварвания.
Преживеният стрес оказал влияние и върху психическото и
емоционално състояние на М.К., като е отключил появата на психотравма. Твърди
се, че след инцидента, тя е силно притеснена, неспокойна, потисната и
напрегната. Често, мислите й се връщат към случилото се, което води до появата
на страхови изживявания. Пострадалата рязко ограничила социалните си контакти,
което било изключително непривично за общителен човек като нея. Няма желание да
извършва обичайните си дейности и да контактува с хора. И към настоящия момент,
М.К. изпитва страх да пътува в автомобил.
В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, със застрахователна претенция вх. №20/14.08.2020 г., М.К. предявила
претенция за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди пред
„З.К. Л.И.“ АД. Представила всички налични у нея документи, в това число
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и медицински документи, както и
материали по образуваното ДП - Съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№281/2019 г., Автотехническа експертиза и Протокол за оглед на
местопроизшествие. Посочила банкова сметка ***.
С имейл от 03.11.2020 г., „З.К. Л.И.“ АД я уведомило, че
след разглеждане на представените по преписката документи, застрахователната
комисия на дружеството е определила застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 33000 лв. /тридесет и три хиляди лева/, което
следва да бъде намалено с 20% поради съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, поради което дружеството ще заплати обезщетение в
размер на 26400 лв. /двадесет и шест хиляди и четиристотин лева/. Ищцата счита,
че предложената сума е занижена в сравнение с действително претърпените неимуществени
вреди, а от друга страна - че принос на пострадалата към причиняване на вредите
не е налице.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да осъди "З.К. Л.И." АД, със седалище и адрес на управление гр.
С., *****, вписано в ТР с ЕИК: *****, представлявано от М.С.М. - Г., П.В.Д., Г.
Н. Г. и С. Н.А., да заплати на М.Е.К.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, следните суми:
1. 125000 лв.
/сто двадесет и пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М.К.
болки и страдания от получени травми в следствие настъпило на 27.04.2019 г. в
гр. С.З.ПТП, образувана от сбора на
следните ОСИ:
- 40000 лв.
/четиридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания от получена гръдна травма - фрактури на 1. 2, 3, 4
и 5 десни ребра; контузия на десен бял дроб; набиране на въздух в дясна
плеврална кухина, наложило оперативна намеса - торакоцинтеза;
- 35000 лв.
/тридесет и пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
от претърпени болки и страдания от фрактура на дясна ключица;
- 50000 лв.
/петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания от контузия на дясна тазобедрена става и фрактура
на таза в дясно.
2. Претендира
се и законна лихва върху сумата,
считано от 03.11.2020 г. – датата, на която "З.К. Л.И." АД се е
произнесла по заведената на 14.08.2020 г. застрахователна претенция по чл. 380
от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА, като моли на основание §2а от ДР
на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху чистата сума на адвокатското възнаграждение да бъде
присъден и 20% ДДС.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът
оспорва изцяло исковата претенция както по основание и с оглед предявения размер,
като излага следните съображения:
Заявява, че ответното
дружество не е накърнявало материални права на ищцата, за да се стига до
настоящия исков процес. Вредите, причинени на пострадалото лице, са в резултат
от деликтно поведение, което обаче не е осъществено от ответното дружество.
Оспорва изцяло
предявения иск за неимуществени вреди - по основанието му и по размер, който
счита за изключително завишен и прекомерен.
Оспорва всички
твърдения на ищцата, направени с исковата молба по основанието на предявената
претенция, тъй като по делото не са представени доказателства в тяхна подкрепа.
На първо място,
оспорва твърдението, че ПТП е настъпило единствено по причина на виновното
поведение на водача на л.а. „Ш. А.”, Тихомир Андреев. Заявява, че не е изяснена
в цялост фактическата обстановка и механизма на ПТП, както и причините за
настъпването му. Посочва, че застраховката „Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива изцяло отговорността на застрахования за виновно
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, каквито
данни липсват в конкретния случай.
Оспорва
твърдения механизъм на настъпилото пътно - транспортно произшествие. Посочва,
че не са изяснени обстоятелствата, причините и механизма довели до настъпване
на пътно - транспортното произшествие. Не са представени доказателства от
ищцата в тази насока. Липсват данни по делото за образувано административно -
наказателно производство срещу водача Андреев за извършено нарушение по ЗДвП,
както и данни дали същият е санкциониран по административен ред, като не е
посочено и конкретно нарушение на правилата за движение. В тази връзка, оспорва
всички твърдения, изложени в исковата молба относно причини и обстоятелства на
ПТП, тъй като няма посочени конкретни факти и представени доказателства в тяхна
подкрепа. Оспорва представения като официален документ съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в частта относно „обстоятелства и причини за
ПТП“, тъй като не са сторени твърдения и не е посочен конкретен механизъм на
настъпване на събитието. В същият е посочено, че е заведен ЗМ с нечетлив номер,
по който не е посочено кой е обвиненият водач, за какво правонарушение по ЗДвП
и наказан ли е съответно.
Заявява, че по
делото не са представени доказателства за твърдените в исковата молба
обстоятелства.
Във връзка с
изложеното и на основание чл. 300 от ГПК, оспорва твърдението, че вина за
настъпилите неимуществени вреди от ПТП има / има единствено посоченият за
водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество. На основание гореизложеното, моли съда
да прекрати настоящото производство като недопустимо във връзка с непредставяне
на задължителни документи съгласно чл.127 ал.2 от ГПК.
Счита, че за
вредоносния резултат (травмите, получени от пострадалата) е допринесло обстоятелството,
че същата, като водач на МПС, не е използвала обезопасителен колан към момента
на настъпване на ПТП, в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата - „Водачите и пътнииите в моторни превозни средства от
категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани”.
Твърди се, че пострадалата сама се е поставила в опасност, от която за нея са
настъпили вредни последици.
На следващо
място, счита, че водачът на другото МПС, участвало в ПТП -„А. А 6“ с per. № СТ ****
СН, В.И. е допринесла/алтернативно е причинила ПТП, като е преминала на
забранителен червен сигнал на светофарната уредба, регулираща движението на
кръстовището, на което е настъпило събитието, движила се е и с превишена и
несъобразена скорост, като при създалата се ситуация не е предприела аварийно
спиране и с поведението си е станала причина за настъпване на ПТП. Отделно,
ищцата, в качеството си на водач на МПС, не е проявила необходимото внимание
при преминаването си през кръстовище, като не е пропуснала навлезлите в него
други участници в движението, в нарушение на ЗДВП,.
С оглед
гореизложеното, навежда довод за принос/ алтернативно счита основна причина за настъпване
на ПТП поведението на ищцата за настъпване на вредоносния резултат. Намира, че
горепосочените факти следва да бъдат отчетени при реализиране гражданската
отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, в случай че бъде доказано виновно
поведение, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне размера на
обезщетението, дължимо на пострадалото лице. Посочва, че на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди на увредените лица следва да
бъде намалено, в случай че се установи неправомерно поведение за настъпване на
вредоносния резултат, или същото да се приеме за недължимо.
Посочва, че в
исковата молба се твърди, че по повод настъпило на 27.04.2019 г. ПТП, са
настъпили неимуществени вреди за ищцата, в качеството й на пътник в лек
автомобил „Ш. А.“ с per. № СТ *** СМ, като във връзка с ПТП от 27.04.2019 г., в
същото време няма данни да е образувано НП, което да е посочено на какъв етап е
и дали е установено по безспорен начин виновното поведение на застрахования в дружеството
водач, не са изяснени всички обстоятелства досежно вината на участниците, както
и условията при които е настъпило събитието.
Поддържа, че не
са изследвани всички относими обстоятелства, чрез които да може да се извърши
обективно обосновано предположение досежно вината на дееца за настъпване на
ПТП.
Оспорва
причинно-следствена връзка с настъпилото събитие и получените травматични
увреждания, тъй като не са представени доказателства в тази насока.
Оспорва
твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и
проявление, както и твърденията по отношение на периода, през който са търпени,
като оспорва твърдението за настъпване на такива, обосноваващи размера на
исковата претенция.
Оспорва
твърдението, че ищцата е изпадала в депресивно състояние, считам, че е
възстановена напълно и оспорва твърдението относно проявления на неимуществени
вреди за неуточнен в исковата молба период. Посочва, че не се представят
доказателства за допълнителни медицински интервенции или да е провеждано
психосоматично лечение, което да съответства на изложеното в исковата молба. Навежда
твърдения, че в приложената медицинска документация се посочват увреждания, от
които пострадалата е възстановена напълно, без остатъчни проявления и
усложнения за бъдещ период.
Оспорва размера
на претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, предявен за сумата от 125000 лв. като последица от процесното ПТП. Счита
исковата претенция в изключително завишена и несъответстващ на принципа за
справедливост размер, предвид характера и степента на реално получените леки
телесни увреждания и свързания с тях интензитет на болки и страдания търпени от
страна на ищцата.
Счита предявения
иск в размер от 125000 лв. за прекомерен и некореспондиращ с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, с вида на описаните увреждания и
техния медико-биологичен характер.
На самостоятелно
основание, с оглед възраженията за наличие на съпричиняване, на основание чл.
51 от ЗЗД, ответникът счита, че обезщетението следва да бъде съразмерно
намалено.
Предвид
изложените съображения, моли съда да приеме исковата претенция за прекомерна и
неоснователна.
Оспорва изцяло
претенцията за присъждане на лихва като неоснователна. Предвид
неоснователността на главния иск, счита, че неоснователен се явява и
акцесорният такъв. На самостоятелно основание, във връзка с чл. 496 и сл. от КЗ, поради непредставяне на всички необходими документи за приключване на
щетата по доброволен ред, твърди, че лихва не следва да бъде присъждана.
Във връзка с
изложеното, моли съда да отхвърли предявения от М.Е.К. иск като неоснователен и
недоказан.
В случай, че
предявеният иск за неимуществени вреди бъде уважен, моли същият да бъде приет
за изключително завишен и неотговарящ на вида на травмите в пряка причинна
връзка със събитието, на принципите на справедливостта и на обществената
практика за определяне на обезщетения при подобни случаи.
С допълнителна искова молба ищцата прави прави следните пояснения и
възражения:
Оспорва възражението
на ответното дружество за недопустимост на предявените обективно съединени
искове поради непредставяне на доказателства за установяване на твърдените в
исковата молба обстоятелства, в частност за механизма и вината за настъпване на
ПТП.
Заявява, че посочените
от ответника обстоятелства, за които се твърди, че липсват представени с
исковата молба доказателства, а именно - механизъм и вина за настъпилото ПТП,
подлежат на доказване в настоящото производство и именно за това са направени
редица доказателствени искания за установяването им.
Оспорва
възражението на ответното дружество за неоснователност на предявените искове
поради неизяснения механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие и
липсата на вина на водача Т.А.А.. Твърди, че нарушението на ЗДвП, извършено от
водача на лек автомобил ППС марка „Ш.“, модел “А.“ с ДКН СТ *** СМ е безспорно
установено, предвид което са налице всички предпоставки и елементи от
фактическия състав на ангажиране отговорността на застрахователя.
Относно
възражението на ответното дружество за прекомерност на размера на предявения
иск за неимуществени вреди, счита, че преценката относно наличието на
претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер следва да се
направи след анализ на всички факти и обстоятелства, които имат значение по делото.
Оспорва твърденията
на ответника относно липса на претърпяна от ищцата психотравма. Развиват се
съображения, че след толкова тежък инцидент, неминуемо психичното здраве на
пострадалата е тежко увредено и съществено променено спрямо времето преди това.
Поддържа се, че
размерът на претендираното обезщетение е съобразен, от една страна, с принципа
за справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от
ищцата, а от друга страна - с лимита на отговорност на застрахователната
компания по застраховка „ГО“, със социално-икономическите условия в страната,
както и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Относно
твърдението за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата М.К., счита
същото за изцяло неоснователно. Заявява, че не са налице доказателства за
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Изложените в отговора на исковата молба аргументи от ответника в тази посока се
свеждат до предположението, че към момента на настъпване на пътнотранспортното
произшествие пострадалата е била без поставен предпазен колан. Твърди, че по
делото няма данни ищцата да е била без обезопасителен колан. Отбелязва, че
съдебната практика е категорична, че единствено обстоятелството, че
пострадалото лице е било без предпазен колан не е достатъчно, за да се приложи
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Независимо от това, посочва, че тези
случаи намаляването на обезщетението за вреди на основание посочената правна
норма е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан и е улеснил със свои действия или
бездействия настъпването на неблагоприятните последици. Посочва, че при
конкретния удар, а именно - страничен за автомобила, в който се е движила
ищцата, ползването на обезопасителен колан не играе никаква роля, дори напротив
-при удар в дясната странична част, колана би фиксирал тялото и огънатите
навътре метални елементи от вратата и купето биха пронизали ищцата и вероятно
изхода би бил фатален. Поддържа, че извън всякакво съмнение е, че основната
техническа причина за настъпване на ПТП е виновното поведение на водача на лек
автомобил „Ш. А.“ с ДКН СТ *** СМ Т.А.А..
В допълнение към
изложеното, посочва, че твърдението на ответника, че ищцата М.К. е нарушила
правилата за движение и преминаване през кръстовище като не е пропуснала вече
навлезлите в кръстовището участници в движението, е абсолютно невярно, тъй като
ищцата не е имала качеството водач на моторно превозно средство по време на
настъпване на ПТП, доколкото е пътувала в таксиметровия лек автомобил „Ш. А.“ с
ДКН СТ *** СМ, управляван от Т.А.А..
По отношение на
възражението за недължимост на законна лихва върху претендираните суми, счита
същото за неоснователно. Заявява, че не отговарят на истината твърденията за
непредставяне на относими към щетата документи. Освен това, посочва, че с имейл
от 03.11.2020 г., ответникът уведомил ищеца, че след разглеждане на
представените по преписката документи застрахователната комисия на дружеството
е определила застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
33000 лв. /тридесет и три хиляди лева/, което следва да бъде намалено с 20%
поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради
което дружеството ще заплати обезщетение в размер на 26400 лв. /двадесет и шест
хиляди и четиристотин лева/, което счита за занижено не само в сравнение с
действителните неимуществени вреди, претърпени от ищцата, но и предвид
обстоятелството, че такъв принос на пострадалата към причиняване на вредите не
е налице. Въпреки липсата на представен влязъл в сила акт по образуваното ДП, заявява,
че на основание чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ, застрахователят не може да откаже
да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
следните документи: - Констативен протокол
за пътнотранспортно произшествие. Посочва, че с разпоредбата на чл. 497, ал. 1
от КЗ, законодателят е предвидил, че застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3. Тоест, непредставянето на документ, установяващ начина на настъпване на
ПТП и противоправността на деянието извършено от застрахования в дружеството
водач при наличие на представен констативен протокол за ПТП не би могло да
обоснове липса на забава от страна на ответника. В настоящия случай, счита, че
е налице обективиран във въпросния имейл отказ за заплащане на обезщетение над
определената от застрахователя сума, поради което счита, че дружеството дължи
лихва върху претендираните суми от 03.11.2020 г. - датата на която "З.К. Л.И."
АД се е произнесла по заведената на 14.08.2020 г. застрахователна претенция по
чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат възраженията и
оспорванията, направени с първоначалния отговор.
Старозагорският окръжен съд, като
взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, прие следното:
Предявен е осъдителен
иск с правна квалификация по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца в размер на 125000 лв,
както и акцесорно искане с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на
законната лихва върху дължимите суми.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти:
На 27.04.2019 г. около
18:55 ч. в гр. С.З.на кръстовището на бул. „***** и ул. *****настъпило ПТП
между ППС марка „Ш.“, модел “А.“ с ДКН СТ *** СМ, собственост на и управлявано
от Т.А.А., ЕГН: **********, и ППС марка „А.“, модел “**“ с ДКН СТ **** СН,
собственост на Г.И.Д., ЕГН: ********** и управлявано от В.И.И., ЕГН: **********,
при което пострадала пътуващата в лек автомобил „Ш. А.“ М.Е.К.. По случая е образувано ДП №61/27.04.2019
г. по описа на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР С.З..
Гражданската
отговорност на водача на лек автомобил марка „Ш.“, модел “А.“ с ДКН СТ *** СМ,
управляван от водача Т.А.А., е застрахована при’’З.К. Л.И.” АД -
застрахователна полица BG 22/119000096079 със срок на валидност от 00:00 ч. на
01.01.2019 г. до 23:59 ч. на 31.12.2019 г.
Със застрахователна
претенция вх. №20/14.08.2020 г. М.К. предявила претенция за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди пред „З.К. Л.И.“ АД. С имейл
от 03.11.2020 г. „З.К. Л.И.“ АД я уведомило, че след разглеждане на
представените по преписката документи застрахователната комисия на дружеството
е определила застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
33000 лв. (тридесет и три хиляди лева), което следва да бъде намалено с 20%
поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради
което дружеството ще заплати обезщетение в размер на 26400 лв. (двадесет и шест
хиляди и четиристотин лева). Несъгласна с размера на определеното обезщетение,
ищцата предявява настоящия осъдителен иск.
Настъпването на
ПТП на посочените в ИМ дата (27.04.2019г.), мястото и
участниците в същото се установяват и от представените по делото констативен
протокол за ПТП от 27.04.2019г. и протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие. Същите съставляват официални документ по чл.179 ГПК с
материална доказателствена сила за отразените в тях факти, осъществили се пред
съставителя им, в това число местонастъпването на ПТП, участниците и превозните
средства в ПТП, пострадалите лица, състоянието на местопроизшествието след ПТП,
вкл. местоположението на превозните средства след ПТП, наличието на следи и
други находки по пътното платно в резултат на ПТП.
Във връзка с
механизма на ПТП, който въпрос е спорен по делото, е назначена коплексна
медициска и автотехническа експертиза. По автотехническата част на същата е
прието основно, както и допълнително заключение, допуснато с оглед преценка на
разпитаните по делото свидетели относно механизма на ПТП, приети без възражения
от страните
Съгласно
допълнителното заключение, взело предвид и показанията на разпитаните по делото
свидетели (участник и очевидец на ПТП), процесното ПТП е настъпило на 27.04.2019 година, около 18:57 часа, на кръстовището на ул. *****с ул. „***“, по сух
дребнозърнест, слабо износен асфалт. По ул. „***“, в посока север, се е движил със скорост 36,42км/час и
опасна зона за спиране 23,51 метра, лек автомобил марка „А.“, модел „**“ с per. № СТ **** СН, собственост на Г.И.Д. и управляван от В.И.И.
- със стаж като водач 1 година и 10 месеца. Пред нея, на регулираното със
светофарна уредба и с брояч за обратно броене кръстовище, е светел в зелен
сигнал. По улица „***“ се е движил, със скорост 39,11 км/час и опасна зона
21,47 метра, лек автомобил марка „Ш. А.“ с надпис „****“ с per. № СТ *** СМ, собственост и управляван от Т.А.А..
Настъпил е челен-удар на „А.“ - то в дясна страница на лек автомобил „Ш. А.“.
Съгласно
експертизата, ударът меду двете МПС е
настъпил в лентата за движение на лек автомобил Ш. на изток, която е с ширина 3
метра. При удара, дясна страница на А.то била
на 1,2- 1,1 метра северно от южен бордюр на ул. „***“. Ударът е бил в дясната
(източна) лента на ул. „****“ (еднопосочна на север), за движение на автомобил
„А.“ на север. При удара, лекия автомобил „А. **“
е бил навлязъл до 1,2 метра в кръстовището, като дясната му страница е отстояла
около 1,3 метра западно от източен бордюр на ул. „***“. Ударът за лек автомобил „А. **“ е бил челен, в цялата предна страница, като деформацията достига до 0,17 метра в областта на преден
капак. За таксиметровия автомобил „Ш. А.“, ударът е
бил в дясна страница - с начало 0,44-0,45 метра назад от предно дясно
колело.
Според
заключението, от циклограмата за II програма ( Приложение № 4) се вижда,
че ПТП-то е настъпило, според водачката на лек автомобил „А.“ около 7 (седем)
секунди, след като пред нея светофарът е светнал в зелено. Посочва се, че
според свидетелите, ПТП-то е настъпило 12 сек след
светването на червен сигнал пред тях, респ. за водачът на лек автомобил „Ш. А.“.
Отнесено към времето на водачката на лек автомобил „А. **“- 9 (девет) секунди, след като пред нея е светнал зелен сигнал и до края на светене в зелено
са оставали 8 (осем) секунди. ПТП-то е настъпило, когато водачът на лек автомобил „Ш.
А.“ е преминавал на светещи в червено светофари - секции А21 ,А22 и А23 и брояч
ОБ 21 пред него е отчитал, че остават още 10-12 секунди. Толкова време (10
секунди) са оставали за тръгване на МПС на свидетелите, които са изчаквали
срещу водача на лек автомобил „Ш. А.“.
След удара, лекият автомобил „А.“ е спрял в района на кръстовището, с предна част, насочена на североизток, а лекият автомобил „Ш. А.“, на 11-13 метра източно от кръстовището, с предна част на изток-югоизток.
Според
експертизата, техническата причина за
възникването на ПТП-то е навлизането в кръстовището на лек автомобил „Ш. А.“
ТАКСИ при светещ за него червен сигнал на светофара, като по този начин е отнел
предимството на лек автомобил А. **, движещ се на север и пресичащ процесното кръстовище при светеща за него
зелена секция на светофара. Водачът на лек автомобил „Ш. А.“ е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако е изчакал 10-12 секунди светофарни секции А21,А22 и А23 да светнат с
жълта и след това със зелена светлина.
Съгласно
експертизата, водачката на лек автомобил „А.
**“ е нямала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП-то. Пред
нея, светофарните секции А29 и А3О са светили в зелена светлина, като са оставали 8 секунди докато пред нея светне
жълт сигнал. Лек автомобил Ш. А. е попаднал в опасната й зона за спиране. Според съда,
тази констатация не се променя от данните при разпита на водача на л.а. А. В.И.,
която посочва, че изобщо не е реагирала със спирачната система. В тази връзка,
съгласно допълнителното заключение, скоростта на лек автомобил А. 6 при удара с Ш. А. не е
една и съща със скоростта му преди удара, тъй като има данни от материалите по досъдебното производство по
случая за употреба на спирачната система на автомобила преди
удара, въпреки липсата на спирачни следи. Изчислено е, че скоростта на лек автомобил „А. **“ непосредствено преди
възникване на ПТП-то е била около 36,42 км/ч, а в момента на удара е била
около 20,53 км/час. Скоростта на лек автомобил „Ш. А.“ преди ПТП и в момента
на удара е около 39,11 км/час. Максималната допустима скорост в участъка на
настъпилото пътнотранспортно произшествие (в населено място) - до 50 км/час. Дори обаче да се
приеме, че водачът на л.а. А. не е реагирала изобщо чрез активиране спирачната
система на автомобила, според данните по делото, съдът счита, че ударът с л.а. Ш.
отново не би могъл да бъде избегнат. В тази връзка, изводът на експертизата
относно скоростта на движение на л.а. А. непосредствено преди ПТП (36,42 км/ч)
кореспондира с показанията на св. В.И., която по досъдебното производство е
заявила, че е карала с около 40 км./ч, а при разпита й по делото е посочило
около 30 км/ч. Ето защо, със сигурност може да се приеме, че скоростта й преди
ПТП е била с минимум 10 км/ч по-висока от скоростта й в момента на самия удар с
л.а. Ш. от 20,53 км/ч, т.е. л.а. А. преди удара се е движил с поне 30 км/ч,
което се равнява на 8,33 м/сек. Видно от изчисленията в отговора на въпрос №5
от доп. заключение относно опасната зона за спиране на л.а. А., времето за
реакция на водача при преминаване през интензивно кръстовище със светофарна
уредба е 1,2 сек, времето за сработване на спирачната система на автомобила е
0,2 сек, а времето за нарастване на спирачното закъснение за автомобила – 0,4
сек. Сумирани, тези времена сочат изминаване на поне 1,8 сек време от момента
(дори без да се взема предвид максималното спирачно закъснение j = 7м/сек), в който водачът на л.а. А. има техническа
възможност да инициира аварийно спиране, за което време, при скорост от поне
8,33 м/сек, л.а. А. е щял да измине 14,99 м. Това означава, че дори при
движение с 30 км/ч водачът на л.а. А. не би могъл чрез активиране спирачната
система с оглед осъществяване на аварийно спиране, да избегне удара с л.а. Ш.,
тъй като последният е бил на отстояние 13,48 м от него, т.е. бил е в опасната
зона за спиране на л.а. А..
Изводите за
механизма и причините за настъпване на ПТП на експертизата се потвърждават и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Според показанията на св.Ч.,
преди ПТП, същият се е движил по ул.Генерал Столетов в посока изток-запад към
процесното кръстовище с ул. ***. Посочва, че спрял на същото на червен
светофар, бил първа кола и изчаквал да светне зелено. В този момент, по
ул.Генерал Столетов, в посока от запад на изток, идвало такси и в зоната на
кръстовището станал удар между него и лек автомобил А., който идвал по ул.“Иван
Шишман“. Ударът станал в самото кръстовище, таксито било ударено от идващия по
ул.Иван Шишман автомобил А. от дясната страна в колонката, от страна на
пътничката, в средната колона от дясно. Според свидетеля, таксито минало на
червен светофар, а в момента на удара, на другата кола А., идваща по ул. ***
още светело зелено, но не си спомня колко точно секунди. Посочва, че в този
момент на него му светели около 10 оставащи секунди до края на червения
светофар, поради което и на таксито следвало да свети червено, тъй като идвало
по същата улица, но от противоположната страна. Ул.***, от която идвал другия
автомобил А., била еднопосочна, с две ленти, а улица „Ген Столетов“, по която
идвало таксито - двупосочна. Сватофарната уредба на кръстовището била
стандартна, с по една секция, нямало допълнителни секции за наляво, направо или
надясно нито по нея, нито по ул.Ген Столетов. А.то се движело в посока направо
по ул.***. Ударът с таксито настъпило точно в средата на кръстовището, пред
таксито нямало други автомобили, които да намаляват скоростта или да спират,
нямало и автомобили, паркирали по ул.Ген Столетов преди зоната на навлизане в
кръстовището от страната на таксито.
В показанията
си, св.И., която управлявала участвалия в ПТП л.а. А., посочва, се движела по
ул.“*** в посока юг-север На светофара оставали около 7-8
сек на зелено, свидетелката карала с 30 км ч.. Когато навлязла в кръстовището,
една кола профучала покрай нея, тя даже не разбрала в първия момент какво се
случило. Колата минала пред мен и тя се ударила в нея. Ударът настъпил в
предната част, в дясно. Ударила таксито във вратата, предната дясна врата.
Когато слязла от колата, видяла, че жената в таксито била много зле. Тя стояла
на предната дясна седалка. Шофьорът на таксито също бил излязъл от колата. Жената
изглеждала много зле, била на седалката, цялата в кръв, свидетелката в първия
момент си помислила, че е умряла. Не си спомня дали жената била с колан. След
това жаната започнала да охка. Ударът бил точно в мястото, където била тя.
Свидетелката не разбрала какво станало и изобщо не си спомня да е реагирала със
спирачката. Налжоило се пристигнали на място пожарникари да режат вратите на
таксито, за да могат да изкарат жената на предна дясна седалка. Когато дошла линейка,
я изкарали на носилка. Жената през цялото време не изглеждала добре, охкала,
била много зле. Че оставали 7-8 секунди на зелено, свидетелката видяла, преди
да навлезе в кръстовището, при самото навлизане. Преди това, нямало как да види,
защото имало дървета, които не позволявали. Когато приближила светофара, го
виждала ясно. Карала автомобила с около 30 км/ч. В противоположна посока по ул.
*** имало спрели на светофара една или две коли. Хора излезли от колите и
започнали да викат, защото и те щели да са потърпевши. По ул. *** имало две
коли. Имало и пешеходци, и от
заведението излезли хора. Колите, от които излези хората, чакали на светофара,
на червено. Били в противоположна посока по ул.Ген Столетов. Според
свидетелката, нямало нищо, което да пречи на другия водач, нямало дървета,
виждало се ясно, пък и той бил на червено. Било пролетно време, светло, сухо,
печало слънце.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективни и незаинтересовани. От тях се
потвърждават изводите на експертизата, че шофьорът на л.а.Ш. А. е навлязъл в
кръстовището на червен светофар, с което е станала причина за настъпване на
ПТП, което е можел да избегне, ако бе спазил сигнализацията на светофарната
уредба и бе спрял преди навлизане в кръстовището. Вина за ПТП има единствено
той, тъй като другия водач, управлявал л.а. А., не е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на ПТП, респ. не се установява неправомерно
поведение от негова страна, в резултат на което да се е стигнало до ПТП, в това
число управление навлизане в кръстовището на червен светофар, движение с
превишена и несъобразена скорост.
Само за пълнота,
следва да се посочи, че дори да бе установено съпричиняване на ПТП от страна на
водача на л.а. А., това няма отношение към обема на отговорността на водача на
л.а. Ш., който категорично е виновен за настъпване на ПТП, респ. и на ответния
застраховател на последния по застраховката Гражданска отговорност, по
отношение на пострадала М.К.. Причина за този извод е законовото положение,
установено в чл.53 ЗЗД, според който, „ако увреждането е причинено от неколцина,
те отговарят солидарно“. Ето защо, всеки от причинителите на вредата отговаря
към пострадалия в пълен размер, независимо от евентуалната съвина и на другите
причинители, обуславяща само в отношенията помежду им съответно на степента на
съпричиняване разпределение на отговорността към пострадалия, в това число и за
дължимото се на пострадалия парично обезщетение. В случая, това означава, че
при доказано виновно поведение на водача на л.а. Ш., в пряка
причинно-следствена връзка с което е настъпило процесното ПТП, при което ищцата
е получила описаните в ИМ травматични увреждания и е претърпяла вследствие
същото неимуществени вреди, въпросът дали и другият водач на л.а. А., в който
се е возила като пътник ищцата, е съпричинил ПТП, е ирелевантен по настоящото
дело, доколкото нито той, нито застрахователят му по застраховка Гражданска
отговорност участват по делото като страни или трети лица помагачи.
Съгласно
медицинската част от приетата по делото КСМАТЕ, вследствие
процесното ПТП, М.Е.К. е получила следните увреждания: 1. Свободен въздух в
гръдната кухина вдясно вследствие на травма. 2. Счупване на ребра 1,II,III,IV,V вдясно. 3. Контузия на десния бял дроб. 4. Счупване
на дясната ключица. 5. Счупване без разместване на дясната хълбочна кост на
таза. Уврежданията
са травматични и са вследствие на действието на твърди тъпи предмети, условие
за каквото има в купето на лек автомобил при ПТП. Пострадалата е изпитвала болки, които е възприемала като
по-интензивни в острия период на травмата, т.е. първия месец след ПТП, като
впоследствие са стихвали. Усещала е болки в дясната част на таза, което е
станало повод да бъде повторно консултирана с ортопед и проведено апаратно
изследване с резултат счупване без разместване на дясната хълбочна кост на
таза. Навлизането на свободен въздух в гръдната кухина вдясно вследствие на
травма е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, като възстановяването
е благодарение на оперативната интервенция. Счупването на ребра I,II,III,IV,V вдясно е причинило трайно затрудняване на движението
на снагата, възстановяването от тези увреждания трае около 2,5 месеца.
Контузията на десния бял дроб е причинила разстройство на здравето временно
опасно за живота. Възстановяването от нея е траело около 40 дни.. Счупване на
дясната ключица е причинило трайно затрудняване на движението на десния горен
крайник на ищцата, като възстановяването трае 2 месеца. Счупването без
разместване на дясната хълбочна кост на таза е причинило трайно затрудняване на
движението на снагата и десния долен крайник, възстановяването трае 7-8 месеца.
Заключението в тази част не е оспорено от страните, а съдът го кредитира
като компетентно и обосновано. От същото се установява, че вследствие ПТП,
ищцата е получила няколко средни телесни повреди, вследствие на които е била в
състояние на временна опасност да живота, с дълги периода на възстановяване на
различните увреждания (до 8 месеца) и трайно затрудняване движението на
засегнатите снага и десния долен крайник. През периода на лечение е
възстановяване след ПТП, ищцата е изпитвала болки, по-интензивни в острия
период на травмата, т.е. първия месец след ПТП, като предвид нестихването им, е
извършвала допълнителни медицински консултации. Пострадалата
е била общо 127 дни в отпуск по болест, като при проведена повторна консултация
с ортопед и апаратно изследване е установено спукване на дясната хълбочна кост
на таза.
Според показанията на св. Я.М.К.,
седем – осем месеца след ПТП, ищцата не можела да излиза. Кракът й я болял в
зоната на тазобедрената става. До много скоро си влачела крака. Все още се
забелязвало това, но вече не било така явно, както в началото. Ищцата все още
не смеела да шофира, страхувала се. Имала проблеми с рамото и ходела на някакви
процедури. Свидетелката посочва, че психически, след инцидента, ищцата не е
вече същия човек. Затворила се в себе си. Ако свидетелката не отидела да я
видя, тя нямало да дойде. Преди инцидента, ищцата била душата на компанията –
пеела, танцувала, сега се затворила и не контактувала вече. Виждала се само със
свидетелката и със сестра си, също и с някоя колежка, докато е на работа и това
е. Имало случаи да отидат да пият кафе в центъра или до работата й, при които
ищцата била под стрес, оглеждала се. Физически още леко си влачила крака, още накуцвала
леко. Преди катастрофата често ходела на разходка в парк Аязмото но след
случилото се, спряла да ходи. Вече не искала да шофира, а да се качи в такси
било абсурд. След ПТП, ищцата не можела въобще да си мърда едната ръка, отделно
й слагали възглавници да я подпиратотзад. В легнало положение била през
повечето време. Не можела да си вдига ръката и да се обслужва сама. Най-много
болки изпитвала в тазобедрената част на крака и в рамото. Ищцата споделила на
свидетелката, че болката в ребрата била най-жестоката, която е чувствала,
просто й е спирала въздуха и имала чувството, че умира. Тазът й също бил
контузен, още се оплаквала от болки в тази област, а също и в ръката и рамото.
Относно възражението на ответника, че ищцата е била без поставен колан при
ПТП, по делото се установява, че и двата леки автомобила,
участвали в ПТП - лек автомобил марка „Ш.“ ,модел“А.“ с Per. № СТ *** СМ и лек
автомобил „А.“ ,модел „**“ с perJVo СТ****СН фабрично са оборудвани с
триточкови обезопасителни колани фабрично за всички пътници плюс водача. По
въпроса има ли характерни белези по пострадалата от които да се съди за наличие
на поставен предпазен колан, съдът взе предвид, че според заключението на
КСМАТЕ, счупването на дясната ключица може да се приеме за характерно от
действието на предпазен колан, но при челен удар. Предвид механизма на ПТП за
удар от дясно, както и наличието на други увреждания - счупване на ребра вдясно
и на таза вдясно, заключението дава отговор, че няма признаци за въздействие от
предпазен колан, което не е и задължителна находка. Ето защо, съдът приема за
установено, че при ПТП, ищцата е била без поставен предпазен колан.
Съгласно заключението обаче, с оглед механизма на ПТП, при който ударът е
бил страничен, отдясно, предпазният колан не би могъл да бъде полезен, а пострадалата
би получила същите увреждания, независимо дали е била с поставен колан или не. Уточнено
е, че коланът фиксира поясната област, а горната част на тялото е фиксирана в
предно-задна посока, но не и настрани. Затова, според заключението, в
анализирания случай, доколкото ударът е отдясно спрямо движението на автомобила,
предпазната функция на колана е елиминирана.
При приемане на заключението, експертът е потвърдил становището си, че при
конкретния удар, ползването на предпазен колан не играе роля. Посочил е, че ако
пострадала пътничка от таксито е била с поставен колан, ще поеме дори по-голяма
енергия от удара, в сравнение ако не е била фиксирана. Според вещото лице, в
конкретната ситуация, ако пострадала е била с колан, е щяла да получи дори
по-големи увреждания.
В съдебно заседание, вещото лице е пояснило също, че уврежданията на ищцата
са травматични и хронични заболявания не оказват влияние върху възстановителния
процес, както и че не разполага с данни по делото за такива заболявания, които
да протрахират. Единствено по-късно било установено спукването на дясната
хълбочна кост, но то не се е отразило на възстановителния процес. Експертът е
посочил, че възстановяването на ищцата е приключило в обичайните срокове и че няма
приложени медицински документи от контролни прегледи, от които да се направи
извод, че същата не е възстановена.
Въз основа на горното, съдът намира, че макар и да се установява, че ищцата
е била без поставен предпазен колан при настъпването на ПТП, в нарушение на
правилата на ЗДП, това нейно поведение не е довело до настъпване на причинените
й телесни повреди, нито до по-тежък характер на същите, т.е. нарушението й не е
в причинно-следствена връзка с настъпилите телесни повреди, поради което и
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата
поради непоставяне на предпазен колан се явява неоснователно.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът приема за
доказани твърденията
в исковата молба за настъпването на ПТП при описания в ИМ механизъм, за
претърпените от ищцата вследствие ПТП телесни увреждания, за проведеното
лечение и продължителността на възстановителния процес за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания от получените травматични увреждания,
вкл. през периода на възстановителния процес, както и към настоящия момент. Ето
защо, доколкото уврежданията на ищцата са причинени виновно от водач, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, са налице предпоставките по
чл.432 КЗ за присъждането й, като увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, на обезщетението, дължимо от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на делинквента, което означава, че предявеният от ищцата иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно размера на справедливото обезщетение, което се дължи на ищцата,
съдът съобрази, че същата е получила множество средни телесни повреди, които са
я поставили в състояния на временна опасност за живота й и са й причинили болки
и страдания, както и неудобства, както през периода й на лечение и
възстановяване от около общо 8 месеца, така и след него, когато ищцата е
продължила да изпитва болки в снагата и десния крайник, както и да има затруднения
в походката си. Макар и за последното да няма медицински документи, съдът давя
вяра на свидетелските показания на св.К.. Показанията на св.И. пък установяват
изключително тежкото състояние, в което е била пострадалата непосредствено след
ПТП, а данните от гласните доказателства и експертизата сочат, че ударът с
другия автомобил е бил силен и точно в областта на вратата на пътника в
таксито, където на предна дясна седалка се е возила ищцата. Свидетелските
показания на св.К. също доказват твърденията в ИМ за съществената негативна
промяна в психологически аспект у ищцата след инцидента, чувството й на стрес и
страх дълго време след ПТП, затварянето й в себе си, промяната на темперамента
й и начина и на живот в сравнение с периода преди ПТП. Същевременно, съдът
съобрази данните от експертизата, че ищцата като цяло се е възстановила от
претърпяните увреждания, никое от които не е с траен или постоянен характер,
както и че периодът на възстановяването й не е бил по-дълъг от обикновено.
Съдът съобрази също така размерите на лимитите на застрахователните
обезщетения съгласно чл.492, ал.1, т.1 КЗ (в сила от 07.12.2018г.) : за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, които са обективен индикатор за икономическата
конюнктура в страната и завишаването на които в край на 2018г. има характер на
нормативно обосновано основание за завишаване размера на отговорността на
застрахователите по застраховка Гражданска отговорност, в сравнение с предходни
периоди.
Въз основа на всичко изложено, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението, което се следва на ищцата за претърпените от нея неимуществени
вреди вследствие ПТП е от 100 000 лв (сто хиляди лева). Същият, според съда,
отговоря, както на конкретните, установени по делото факти относно претърпените
от ищцата болки и страдания от получените при ПТП увреждания, така и на
обществените очаквания за справедливо обезщетение в такива случаи към датата на
увреждането. Този размер е съобразен и със съдебната практика в подобни случаи
на причинени на пострадалия множество средни телесни повреди, поставили живота
му в макар и временна опасност. Отново съобразно практиката на съдилищата и ВКС,
присъденото обезщетение е общо за всички неимуществени вреди от претърпените
телесни увреждания, а не поотделно за всяко от тях.
По отношение на претенцията за присъждане на законната лихва върху
дължимото обезщетение, с оглед нормата на чл.429, ал.3 КЗ относно началния
момент, от които на пострадалия се дължи обезщетение за забава, то най-рано
такава би могла да се присъди, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая, искането на ищцата е същата да
бъде присъдена от един по-късен от посочените дати момент, а именно, в който
застрахователят я е уведомил, че й е определил обезщетение от 33000 лв, от
което ще й изплати 26400 лв поради 20% съпричиняване – 03.11.2020г., въпреки че
очевидно претенцията на ищцата е подадена по-рано – на 17.08.2020г. Ето защо, с
оглед диспозитивното начало в граждански процес, законната лихва върху
присъденото обезщетение от 100 000 лв ще бъде присъдена, считано от 03.11.2020г.,
до окончателното изплащане.
Предвид горното, следва да бъде постановено решение по иска на М.Е.К., с
което да бъде осъдено "З.К. Л.И." АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., *****, вписано в ТР с ЕИК: *****, представлявано от М.С.М. -
Г., П.В.Д., Г. Н. Г. и С. Н.А., да заплати на М.Е.К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес ***, сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М.К. болки и страдания
от получени травми в следствие настъпило на 27.04.2019 г. в гр. С.З.пътно-транспортно
произшествие, причинено виновно от Т.А.А., ЕГН: ********** при управление на
л.а. „Ш.“, модел “А.“ с ДКН СТ *** СМ, негова собственост, гражданската отговорност на когото е
застрахована при ’’З.К. Л.И.” АД по застрахователна полица BG 22/119000096079 със срок на валидност от 00:00 ч. на
01.01.2019 г. до 23:59 ч. на 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение от 100 000 лв, считано от 03.11.2020г., до
окончателното изплащане. За разликата над сумата от 100 000 лв, до пълния
предявен размер от 125 000 лв, искът се явява неоснователен и ще се отхвърли.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, на ищеца се
следват разноските по делото съразмерно с уважената част от исковете. Видно от
доказателствата, ищецът е бил представляван по делото безплатно от адв.П.Х.К.
при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, като е налице договора
за правна защита и съдействие с „К. и Стоянова-адвокатско дружество“, със
седалище и адрес на управление гр.С.З., бул.“*****, БУЛСТАТ: *****, в който
безплатната защита е уговорена, за което дружество е представена и регистрация
по ЗДДС. Според списъка на разноските, е претендирано общо 6480 лв с ДДС
адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че по съразмерност в полза на „К. и
Стоянова-адвокатско дружество“, със седалище и адрес на управление гр.С.З.,
бул.“*****, БУЛСТАТ: ***** ще се присъдят 4236 лв с ДДС, които ответното
дружество ще бъде осъдено да му заплати.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед отхвърлената част от иска, на
ответника се следват разноските по делото, като при претендирани такива от 300
лв депозит за експертиза и 300 лв юрисконсултско възнаграждение, ще се присъдят
по съразмерност 60 лв разноски за експертиза и 60 лв юрисконсултско
възнаграждение, които ищцата да му заплати.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ’’З.К. Л.И.” АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., *****, вписано в ТР с ЕИК: *****, представлявано от М.С.М. -
Г., П.В.Д., Г. Н. Г. и С. Н.А. ще бъде осъдено да заплати в полза на Съдебната
власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд, сумата от 4000 лв държавна
такса върху уважения размер на иска, както и 549 лв разноски за експертиза,
платени от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "З.К. Л.И." АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
*****, вписано в ТР с ЕИК: *****, представлявано от М.С.М. - Г., П.В.Д., Г. Н. Г.
и С. Н.А., да заплати на М.Е.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***,
сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от М.К. болки и страдания от
получени травми вследствие настъпило на 27.04.2019 г., в гр. С.З.,
пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от Т.А.А., ЕГН: **********
при управление на л.а. „Ш.“, модел “А.“ с ДКН СТ *** СМ, негова
собственост, гражданската отговорност на
когото е застрахована при ’’З.К. Л.И.”АД по застрахователна полица BG
22/119000096079, със срок на
валидност от 00:00 ч. на 01.01.2019 г. до 23:59 ч. на 31.12.2019г., ведно
със законната лихва върху присъденото обезщетение от 100 000 лв, считано от
03.11.2020г., до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата над сумата от 100 000 лв, до пълния предявен размер от 125 000
лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА "З.К. Л.И." АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
*****, вписано в ТР с ЕИК: *****, представлявано от М.С.М. - Г., П.В.Д., Г. Н. Г.
и С. Н.А., да заплати на „К. и Стоянова-адвокатско дружество“, със
седалище и адрес на управление гр.С.З., бул.“*****, БУЛСТАТ: ***** сумата от
4236 лв с ДДС адвокатско възнаградение за предоставената по делото
безплатна адвокатска защита на М.Е.К..
ОСЪЖДА М.Е.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** да заплати на "З.К.
Л.И." АД, със седалище и адрес на управление гр. С., *****, вписано в ТР с
ЕИК: *****, представлявано от М.С.М. - Г., П.В.Д., Г. Н. Г. и С. Н.А., 60 лв
разноски за експертиза и 60 лв юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА "З.К. Л.И." АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
*****, вписано в ТР с ЕИК: *****, представлявано от М.С.М. - Г., П.В.Д., Г. Н. Г.
и С. Н.А., да заплати в полза на Съдебната власт, по сметка на Старозагорския
окръжен съд, сумата от 4000 лв държавна такса върху уважения размер на
иска, както и 549 лв разноски за експертиза, платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд, в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: