Р Е Ш Е Н И Е № 260019/18.8.2020 г.
гр. Ямбол, 18.08.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на пети август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря И.Г., като разгледа
докладваното от съдията докладчик гр.д.№
46 по описа на ЯРС за
Производството е
образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД София, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин – 10, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б. против Х.А.А. ***.
С исковата молба се
твърди, че на 25.03.2019г. е подписано
Приложение № 1 към договор за покупко – продажба на вземания от дата
25.03.2019г. между „Сити кеш“ ООД и ищеца по силата на което вземанията на
„Сити Кеш“ ООД срещу ответника произтичащи от договор за паричен заем № ***г.
са прехвърлени на ищеца.
Твърди се, че е
пратено до ответника уведомление за извършено прехвърляне, което се е върнало с
отбелязване върху обратната разписка -
„преместен“. Изпратено е второ
писмо, което същото се е върнало в цялост.
Твърди се, че на
11.07.2011 г. между „Сити Кеш“ ЕООД, като заемодател и ответника като заемател бил сключен договор за паричен заем № ***по
силата на който земодателя предава в заем на заемателя сумата от 750 лв.
Твърди се, че
страните са постигнали съгласие, договорната лихва да бъде в размер на 71.48
лв. или общата сума в размер на 821,48 лв., платима на 23 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 39,12 лв. при първа погасителна вноска на 18.07.2018г. и
последна погасителна вноска с падеж
05.12.2018г.
Твърди се, че
заемателят при посочените в договора условия дължи на заемодателя неустойка,
поради което и на ответника е начислена неустойка 375,20 лв., разсрочена на 21
равни вноски всяка в размер на 17,88 лв., платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. Така общия размер на погасителната
вноска възлиза в размер на 57 лв.
На следващо място
се твърди, че съгласно Общите условия, заемателят дължи на заемодателя обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми, поради което и на ответника било
начислено обезщетение в размер на 247.36 лв. за периода 01.08.2018г. до датата
на подаване на заявлението в съда.
Претендира се от
съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца следните суми: 676.17 лв. – главница за
периода 01.08.2018г до 5.12.2018г.; 48.37 лв.
за периода 01.08.2018г до 5.12.2018г.; 244.46 лв. - неустойка за периода от 05.09.2018г. до
05.12.2018г. и 247.36 лв. обезщетение за забава за периода от 01.08.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се разноски в исковото и заповедното
производство.
Ищецът, редовно
призован за съдебно заседание, не се явява законен представител, не изпраща и
процесуален такъв.
С депозирана по
делото писмена молба вх.№ *** год., ищецът е поискал постановяване на
непресъствено решение, в случай, че ответникът не се яви в съдебно заседание,
не е упълномощил представител по делото и не е направил искане делото да се гледа
в негово отсъствие.
Видно от приложното
по делото съобщение на лист 39 от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника по месторабота, като в срокът по чл. 131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника по предявените срещу него искове, не се явява в
съдебно заседание, не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, не се явява
упълномощен от него представител по делото.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
07.11.2019 год. пред Районен съд Ямбол е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД София,
с което е поискано издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника Х.А.А. с ЕГН ********** ***, за
сумите от: 676,17 – главница за периода от 01.08.2018 год. до 05.12.2018 год.;
48,37 лева – договорна лихва за периода от 01.08.2018 год. до 05.12.2018 год.;
244,46 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
05.09.2018 год. до 05.12.2018 год. и 247,36 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.08.2018 год. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението.
По така депозираното заявление пред Районен съд Ямбол е образувано ч. гр.дело № ***год по описа на същия съд.
Заповедният съд е уважил искането на заявителя за
претендираните суми и е издал заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Заповедният съд е
указал на заявителят възможността да предяви иск за установяване на вземането
си против длъжника като предяви срещу него иск в едномесечен срок.
Разпореждането
на съда е било съобщено на ищцовото дружество на 12.12.2019 г. г., видно от
приложеното в заповедното производство съобщение, като в установения от закона едномесечен срок на 10.01.2020 год., е предявен от заявителя против длъжника установителен иск, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
По делото са ангажирани писмени
доказателства, а именно: зав.копие на договор за паричен заем № **към искане № ***
от 11.07.2018г., зав.копие на Погасителен план към договор за заем № ***, ведно
с Общи условия по договор за заем в сила от 01.05.2016г., зав.копие от
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити с дата на получател 11.07.2018г., зав.копие на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019г. зав.копие на Потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД от 25.03.2019г., зав.копие от
Приложение № 1/25.03.2019г., зав.копие от уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“ ЕАД от 29.03.2019г., зав.копие от
известие за доставяне с получател на пратката Х.А.А., зав.копие от уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“ ЕАД от
18.12.2019г., зав.копие от товарителница, ведно с обратна разписка към
товарителница № ***.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86 ал.1 ЗЗД, чл.
99, ал.2 от ЗЗД, чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Предявените искове
са процесуално допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирани
страни при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността
на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства
досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения
иск за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение,
основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприствено
решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция
следва да се уважи изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от
18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските за заповедното производство, относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената
и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото,
ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за
юристконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лева. Предвид изложеното следва ответника
да бъде осъдена да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева съобразно
издадената заповед и 100 лева в исковото производство, или общо 150 лева.
Така разноските които следва
да бъдат присъдени на
ищеца и да се възложат в тежест на ответника са в размер на 25,00
лева – държавна такса в заповедното производство и 125,00 лева за исковото производство, 150.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение общо за заповедното и исковото производство, или общо в заповедното и
исковото производство разноски в размер на 300.00 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.А.А. с ЕГН **********
***, че същият ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД София, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., следните суми: 676.17 лв. –
главница за периода 01.08.2018г до 05.12.2018г.; 48.37 лв. за периода 01.08.2018г до 05.12.2018г.;
244.46 лв. - неустойка за периода от
05.09.2018г. до 05.12.2018г. и 247.36 лв. обезщетение за забава за периода от
01.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението в
съда – 07.11.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по
ч.гр.дело № ***год. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Х.А.А. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД София, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин
– 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Д. Б. Б. сумата
от 300,00 лева - разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от
същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ
разполага със защита срещу решението,
съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: