№ 5301
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20241110210836 по описа за 2024
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
В. С. А. от гр. София чрез адв. А. е обжалвал наказателно постановление /НП/
№24-4332-015423/08.07.2024г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му
като незаконосъобразно. Сочи, че в НП не са изложени доказателствата, въз основа, на
които е направен извод за извършените нарушения, както и неправилно е вписано, че
подлежи на обжалване в 14-дневен срок. При съставяне на АУАН не била посочена
местоработата на нарушителя, съобразно изискванията на чл.42, т.6 от ЗАНН, както и
не се съдържали данните по чл.42, т.7 и т.9 от ЗАНН – ЕГН на свидетелите, а не
ставало ясно и имало ли е претърпели имуществени вреди от нарушението, като
вместо това било посочено физическо лице - пострадал. Отделно от горното, излага
съображения за неправилно съставяне на АУАН, предвид основанието, визирано в
същия – чл.40, ал.4 от ЗАНН, но без да са посочени въз основа на кои официални
документи е съставен. При описание на нарушението, фактическата обстановка била
непълна и неясна, което ограничавало правото му на защита. Наказващият орган, при
обсъждане на вида и размера на наказанията, не бил обсъдил приложението на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят – лично и чрез адв. А. поддържат
жалбата и молят НП да бъде отменено по изложените в същата съображения.
Допълват, че от показанията на разпитаните свидетели и заключението по САТЕ,
1
категорично се доказало, че ПТП не е осъществено между управлявания от
жалбоподателя автобус на СГТ и лицето, което е посочено като пострадал, тъй като се
виждало на записите, а също и от САТЕ, че това лице е предприело пресичане, без
дори да има някакви симптоми, че е бил ударен от страничното огледало на автобуса, а
в по-късен момент се държало за главата, като на кадрите от записа не можело да се
види удара между автобуса и пешеходеца. По тази причина, тъй като удар не е имало и
жалбоподателят не е усетил такъв, за него не следвали задълженията за участник в
ПТП да остане на място на произшествието. Претендират присъждане на разноски по
представен списък от 1500 лева като адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени
бележки от юрк. М. с вх.№374374/20.11.2024г. и вх.№373646/20.11.2024г., в които се
излагат идентични съображения за законосъобразно издаване на АУАН и НП, със
задължителното съдържанието по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Намира, че от
събраните по делото доказателства категорично се установяват извършените
нарушения, за които на жалбоподателя били наложени справедливи наказания.
Противопоставя се на приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското, което да бъде
намалено в установения минимум, в случай, че жалбата бъде уважена.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на В. С. А. е наложена глоба в размер на 20 лева и глоба в
размер на 100 лева, като той е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месеца,
за това, че на 17.03.2024г., около 13:30 часа в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“
като водач на автобус „МАН ЛИОН С СИТИ Г“, рег.№********, собственост на СГТ
ЕАД, с посока Център, на кръстовището с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, поради
недостатъчен контрол над МПС, реализира ПТП с намиращия се от дясната му страна,
на тротоара пешеходец В. В. А., след което напуска местопроизшествието, без да
уведоми компетентните органи на МВР - нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН серия бл. №240707/04.06.2024г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на обжалваното НП, приложена медицинска документация с писмо от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с вх.№388971/02.12.2024г. като писмени
доказателства, както и CD диск с изследвания на пострадалия В. В. А. от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД и CD диск от записи от камери за видеонаблюдение на трафика на
процесното кръстовище.
2
Съдът счита, че следва да изключи от доказателствената съвкупност писмо от
„Столичен автотранспорт“ ЕАД вх.№328106/27.11.2024г., тъй като според същото
записи от кабината на управлявания от жалбоподателя автобус не се съхраняват,
поради изтичане на законовия срок, както и писмо от РЦ 112 София с вх.
№330465/17.10.2024г., тъй като според същото няма заведен сигнал за ПТП между
автобус и пешеходец на процесното кръстовище.
Според заключението по САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Т. с вх.
№380218/26.11.2024г. на изгледаните записи от процесното кръстовище се виждал,
както управлявания автобус от жалбоподателя, така и пешеходеца, а и светлинните
сигнали на светофарната уредба в посоката на всеки от тях. Автобусът правил завой на
кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в
посока Национален стадион „Васил левски“, като навлязъл и преминал през
кръстовището на червен сигнал на светофара. В този момент пешеходецът А. се
виждал на кадрите, че е застанал на края на тротоара, за да пресече по пешеходната
пътека на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. След като автобуса преви завоя,
продължавал и се губил от кадрите, а се виждал пешеходецът, който пресичал на
отсрещния тротоар и продължава, като се държи за главата, в областта на лявото
слепоочие. Пешеходецът също минал на червен сигнал на светофара. На самите записи
не се виждало съприкосновение между автобуса, негови части и пешеходеца, поради
мястото на камерите. Отстоянието от терена до долната част на страничното огледало
на автобус, марка и модел, какъвто тогава е управлявал жалбоподателя е 180 см.
Височината на бордюра на тротоара в участъка, където се вижда, че стои пешеходеца
преди да пресече е 5 см. Така при височина на пешеходеца между 175 и 180 см., с
прибавяне на височината на тротоара, било напълно възможно при височината на
страничното огледало, автобуса да удари именно в слепоочната област на лицето
пешеходеца, където той си държал ръката, както се виждало на записите. Самите
записи не били достатъчно ясни и с необходимата резолюция, за да се види дали има и
какво е самото увреждане в областта на главата, където се държи пешеходеца.
Разпитан в съдебно заседание на 04.12.2024г., вещото лице поддържа
експертизата си, като е категоричен, че автобусът не е спирал на кръстовището, тъй
като преди да навлезе светофара в неговата посока е светил в жълта светлина, след
което, автобуса навлиза и пресича кръстовището на червен сигнал на светофара. На
червено пресича и пешеходеца, след като автобуса отминава пешеходната пътека.
Според мястото на камерите и височината на автобуса, не се вижда съприкосновение
между автобуса и пешеходеца, както и не може да се установи на какво разстояние е
било предното дясно колело на автобуса от тротоара, където е бил застанал
пешеходеца. Категоричен е, че автобусът не се е качвал с колелата си върху тротоара,
както и пешеходецът не е слизал от тротоара преди автобуса да отмине. Действително
на записите се виждало, че до пешеходеца има стълб на уличното осветление, но той
3
бил доста по-навътре на тротоара, а пешеходецът бил застанал на накрая на тротоара.
Няма вариант, при която автобуса при извършване на завоя да удари този стълб, без
тежко да увреди и удари пешеходеца, който със сигурност тогава е щял да падне.
Работил е с мъжки човешки ръст от около 180 см., за да може да съпостави с
височината на страничното огледало на автобуса, което в долната си част е точно на
такава височина от терена. При изчакване пред съдебната зала за делото се видял с
пострадалия пешеходец и смята, че ръста му е именно около 180 см. Изразява
становище, че ако пешеходецът е бил под 175 см., то ударът е щял да бъде доста по-
високо или въобще огледалото да не удари главата му в слепоочието, а ако
пешеходецът е бил с височина над 185 см., то ударът е щял да бъде по-ниско на лицето
му.
Разпитани по делото са свидетелите Ц. Х. Ц. - актосъставител и Б. В. К. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които актът
е съставен по докладна записка и изпратена преписка от служители на ОПП-СДВР,
които са посетили мястото на произшествието и въз основа на декларация от водача на
автобуса. При посещение на ПТП, на място бил само пешеходецът, който разказал
какво се е случило, съставил писмени сведения, а по негови данни се съставила
докладна записка, както се направил оглед на обстановката и така се установило, че
когато пешеходецът е изчаквал на тротоара да пресече, автобусът, управляван от
жалбоподателя е правил ляв завой и го е ударил със страничното огледало в главата,
без да спре. Били иззети записи от камери на самото кръстовище.
Разпитан по делото е свид. В. В. А., според който на 17.03.2024г. изчаквал да
пресече Цариградско шосе в посока към Б.овата градина, като излязъл от подлеца на
метрото и застанал на тротоара да изчака светофара да премине. Застанал в края на
тротоара откъм платното за движение, бил със слушалки в ушите и си гледал
телефона, тъй като си търсил да си пусне музика. В този момент усетил удар в лявото
си слепоочие и видял, че страничното огледало на автобус от градския транспорт,
който завивал го ударило. Автобусът продължил напред и не спрял, а той пресякъл, но
болката в главата се усилила и не след дълго видял, че му се подува и зачервява
мястото на удара. По настояване на майка му същия ден отишъл на преглед в болница
Пирогов, където му правили изследвания, не установили увреждания и го освободили,
но случая станал достояния на полицейски служители, които били дежурни в
болницата и пред тях написал сведения какво се е случило.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично
основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
4
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи, че
е с предписаното съдържание в чл.42 от ЗАНН, така че да не ограничава правото на
защита на жалбоподателя. Направено е пълно и ясно описание на нарушенията,
обстоятелствата на извършване и доказателствата, които ги потвърждават.
Действително ЕГН на свидетелите не е посочен, но според разпоредбата на чл.42, т.7
от ЗАНН се вписват само имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите,
което е сторено. Що се отнася, че не е посочена местоработата на нарушителя, това е
така, но по никакъв начин не се ограничава правото му на защита с този пропуск,
поради което не е съществено нарушение на процесуалните правила за задължителни
реквизити по чл.42, т.6 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и му е
предявен при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН от
оправомощено лице със Заповед №8121з-1632/03.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи по т.2.1.
Съдът, не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и в
съдържанието по чл.57, ал.1 от ЗАНН, което е идентично със съдържанието на АУАН.
Правилно, съобразно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН е посочен срока за
обжалване на НП – 14 дневен от дата на връчване на НП. Същото е издадено от
компетентен орган, упълномощен със Заповед №8121з-1632/03.13.2021г. на Министъра
на вътрешните работи по т.3.10, като на съдът служебно е известно, че в ОПП-СДВР
има сформирана една Група АНД.
Констатациите в акта и НП, отнасящи се до нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП
категорично се установиха от показанията свидетелите, които съдът кредитира като
единни и незаинтересовани, а също потвърдени от заключението по САТЕ.
Жалбоподателят макар да оспорва тези констатации, не доказа противното, а негова е
тежестта да стори това. Вещото лице беше категоричен, а се потвърди и от свид. А., че
жалбоподателят като водач на автобус от СГТ не е контролирал непрекъснато ППС,
което управлява, за да се достигне до удар между страничното огледало на автобуса
при извършване на завой покрай застаналия на края на тротоара пешеходец. Според
вещото лице, при ръст от около 180 см. и височина на долната част на страничното
огледало от 180 см., то ударът ще настъпи именно в слепоочната област на лицето,
там, където се вижда и от записите, а и както показа свид. А. е попаднал удара.
В случаят е без правно значение, на какъв светлинен сигнал е преминал автобуса
и пешеходеца, тъй като за жалбоподателя няма въведено нарушение за неспазване на
светлините сигнали на светофарите, предвид че се установи, че е навлязъл с автобуса и
преминал кръстовището на червен сигнал на светофара в неговата посока. Без правно
значение е и дали се вижда или не съприкосновението между автобуса и пешеходеца,
тъй като непосредствено след преминаването на автобуса и когато тръгва да пресича
5
А. на записите се вижда, че той се държи за главата – лявото слепоочие и чело, както
впрочем е описано в медицинската документация от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД.
Самият жалбоподател в пледоарията си заяви, че нито е видял, нито е усетил
удара на човека на тротоара, което още един път потвърждава, че той като водач на
автобус на градския транспорт, не е контролирал непрекъснато ППС, което управлява,
с изискващото се от него особено внимателен на кръстовището, където човекопотокът
е голям, включително като познава габаритите на автобуса, както и процесния участък
от пътя.
Правилно и в предвидения размер - глоба от 20 лева по чл.185 от ЗДвП е
наложено наказанието на А. за извършено от него нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и
в тази част НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът категорично не може да се съгласи, че случаят е маловажен, тъй като е
ударен пешеходец, жалбоподателят е водач на автобус на градски транспорт, от който
се изисква особено внимание, поради което деянието не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност, поради значителните вредни последици, предвид
причиненото телесно увреждане на пешеходеца, макар и не тежко.
По отношение на второто нарушение - на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът,
намира че между описанието на това деяние в текстовата част на АУАН и НП е налице
противоречие с визираната законова разпоредба, под която е подведено като
административно нарушение, което е ограничило правото на защита на
жалбоподателя, да разбере какво нарушение е извършил и за какво е наказан. Става
въпрос за това, че според АУАН и НП след произшествието, А. е напуснал мястото без
да уведоми компетентните органи на МВР. В същото време, за нарушена е посочена
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която участник в ПТП е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Визираната разпоредба не предвижда задължение за
уведомяване на органите на МВР, каквото е описаното нарушение. Това е съществено
нарушение на процесуалните правила и достатъчно основание за отмяна на НП в
коментираната част.
За пълнота на изложението, трябва да се каже по отношение на задълженията на
участниците в ПТП по чл.123 от ЗДвП, че водачът трябва да е разбрал и осъзнал, че
участва в ПТП, за да изпълни задължението си. В конкретния случай, жалбоподателят
потвърди пред съда, а не се събраха доказателства, които да го оборят, че той въобще
не е разбрал, че е предизвикал ПТП и е участник в същото, т.е. не е разбрал, че е удал
със страничното огледало на автобуса пешеходеца. На практика липсва субективния
елемент, който впрочем е последица и от нарушаване на правилата за движение по
пътищата – на чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което А. е наказан със същото НП. Именно,
6
защото не е бил внимателен, той е причинил ПТП и пак заради това въобще не е
осъзнал, че е участник в ПТП и е ударил пешеходец. При това положение, няма как да
се изисква от него да спре и да установи последиците от ПТП.
При така изложените съображения, в частта за наложените наказания за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложените санкции.
Съдът счита, че веществените доказателства – 1бр. CD диск, изпратен от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД следва да остане в кориците на делото, тъй като
записа е изготвен само за целите на това производство.
След влизане в сила на решението по делото – 1бр. CD диск, който е част от
АНП следва да се върне, заедно със същата на наказващия орган, тъй като нуждата е
отпаднала от записите, а кадри са възпроизведени и изследвани от вещото лице по
САТЕ, която не се оспорва от страните.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението
и организацията чийто орган е издал НП - СДВР следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, каквото е поискано в писмените бележки на юрк. М., въпреки че не
се е явила в нито едно съдебно заседание. При определяне на размера, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН и съобрази изискванията на чл.37
от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, както липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените от
юрисконсулта действия, обосноваващи възнаграждението да бъде присъдено в
минимален размер от 80 лева, което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
Жалбоподателят следва да заплати в полза на СРС, направените разходи в
производството за възнаграждение на вещото лице по САТЕ в размер на 559.80 лева,
тъй като същото обосновава именно нарушението му по чл.20, ал.1 от ЗДвП, в която
част НП е потвърдено, а САТЕ е допусната по искане именно на жалбоподателя и по
зададени от тази страна въпроси.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-4332-015423/08.07.2024г. на
Началник Група ОПП-СДВР в частта, в която на В. С. А. за извършено от него
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лева
по чл.185 от ЗДвП като правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №24-4332-015423/08.07.2024г. на
Началник Група ОПП-СДВР в частта, в която на В. С. А. за извършено от него
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на
7
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца по чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя В. С. А. с ЕГН ********** да заплати на
учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – СДВР юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя В. С. А. с ЕГН ********** да заплати в полза на
СРС направените разноски в съдебната фаза в размер на 559.80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8